Р Е
Ш Е Н
И Е № 1495
гр. Пловдив, 04.04.2014г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен състав, в открито съдебно заседА.е на деветнадесети
март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Цветелина Бакалова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 19189/2013г.
по описа на ПРС, IV-ти бр. състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основА.е чл. 143, ал 1 и 2 от СК и по чл.
149 СК.
Производството по делото е
образувано по искова молба подадена от А.А.И..
ЕГН ********** ***, като майка и законен представител на малолетния Б.И. Б. ЕГН
********** чрез адв. М.А. п р о т и в И.Б.Б.,
ЕГН ********** ***
Майката на ищеца твърди, че с ответника живяли на
съпружески начала от началото на месец януари 2012г. на остров К.. От
съвместното им съжителство се родило детето
Б.И. Б., родено на ***г. На 04.04.2013г. се върнали в България и заживели при
родителите на ответника. При съвместното съжителство настъпили непреодолими
различия по отношение начина на отглеждането на детето и конфликтите между родителите
се изострили до степен на нетърпимост,
На 01.06. 2013г. майката на
детето била принудена да напусне
жилището /от която дата настъпила фактическата раздяла/, в което живеели и да
се установи сама с детето да живее при баба й по бащина линия в село Голям чардак,
тъй като ответника не искал да я последва и в последствие заживял с друга жена.
От тази дата единствена майката полагала
грижи за издръжката и отглеждането на детето, като ответника не вземал никакво
участие в това.
Майката на детето била безработна, като единствените доходи, които получавала
били в размер на 35 лева - детски
надбавки. Нямала недвижими имоти и
движими вещи, нямала регистрирА.
фирми на нейно име.
Направено е искане съдът да постанови решение с което да осъди ответника да заплаща на малолетното си
дете Б.И. Б. месечна издръжка в размер на
150 лв., считано от 01.06.2013г. /датата на фактическата раздяла/ до навършване
на пълнолетие на детето или до възникването на друга причина за изменението или
прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се направените по
делото разноски.
Субективно
съединени искове с правната
квалификация чл.149 от СК, и по чл.143, ал.1 и 2 СК.
Претендираното
от ищеца право произтича от следните обстоятелства: ищеца е дете на
ответника; ответника има възможност да предоставя средства за издръжка;
доходите на майката са недостатъчни за
покриване нуждите на детето.
На основА.е чл.131 от ГПК молбата е
приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
Преписи от молбата и
приложенията са връчени на ответника с указА.е да подаде писмен отговор в
месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.
Извън определения срок ответникът И.Б.Б., ЕГН ********** е депозирал
отговор на исковата молба, който е
просрочил с един ден.
Оспорва размера на исковата претенция
както в частта, в която се иска 150,00 лева месечна издръжка, така и сумата,
която касае претенцията за минал период от 01.06.2013 год. до датата на
депозиране на исковата молба.
Счита, че основния конфликт между
родителите на детето е желА.ето на ищцата
да заведе детето им в К. и неговото несъгласие за това. Не отговаряло на
истината твърдението, че не бил взимал никакво участие за издръжката и
отглеждането на детето. През целия период на раздялата бил купувал дрехи на
детето, храна на същото и се въздържал да дава пари, тъй като те щели да се
ползват по друго предназначение. Исканата издръжка за него се явявала
прекомерна, тъй като не разполагал с каквито и да е недвижими имоти, нямал
никакви движими вещи със значителна стойност, не бил управител или член на
търговско дружество, не получавал наеми и ренти и не работил по трудови и
граждански договори.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на стрА.те и прецени събрА.те по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между стрА.те не се
спори, а и от представените по делото удостоверение за раждане /л.3 от делото/
се установява, че Б.И. Б. ЕГН ********** е дете
на И.Б.Б., ЕГН ********** и А.А.И.. ЕГН **********.
От приетия по
делото социален доклад на ДСП – Марица се установява, че от 01.06.2013г. детето
и неговата майка живеели в жилището на бабата
на майката и от тогава майката сама полагала грижи за детето Б.. Майката се стараела да осигурява разнообразна
храна на детето. Жилището, в което се отглеждало детето имало отделено лично
пространство – ползвало обща стая с майката, имало самостоятелно легло –
кошара. Хигиенно-битовите условия в дома
на детето били добри. Имало личен лекар. Детето е осъществявало контакти с баща
си, но от септември 2013г. майката не позволявала на бащата да взема детето в
дома си. Причините за това били, че бащата оставял детето на грижите на
разширеното семейство, както и, че съжителствал с друга жена. Майката обяснила,
че бащата и семейството му не полагали адекватни грижи за детето, което била и
причината за раздялата им. Посочила, че когато детето било болно бабата и
дядото считали, че няма нужда да се прави консултация с лекар, не желаели да се
купува подходяща храна за детето, а то трябвало да се хрА. с обща храна,
правили й забележки, че сменяла много често памперсите. Майката споделила че
след раздялата, бащата не давал средства за издръжка на детето и разчитала на
помощта на баба си, която работела в К.. Бащата твърдял, че когато купил храна за
детето майката я изхвърлила и затова не купувал нищо. Декларирал, че можел да заплаща 100 лева
месечна издръжка на детето.
Касателно доходите
на майката на детето, видно от приложеното и прието по делото като писмено доказателство
писмо - отговор от ТД НАП – Пловдив А.И. няма регистрирано ЕТ, няма участие в
търговски дружества, няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2012година,
лицето няма регистрирА. недвижими имоти.
Няма декларирА. МПС. Същата до януари 2014г. е била в платено майчинство, което
е прекратено поради навършване на една година на детето. Единствените доходи
които получава са помощите за дете на основА.е чл.7 от ЗСПД в размер на 35 лева
месечно.
По делото не са
ангажирА. доказателства за конкретните доходи на ответника. Видно от приложеното
и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – Пловдив,
ответника и баща на детето няма
регистрация като самоосигуряващо се лице,
няма подадени декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ за финансовите 2011 и
2012г. Няма данни за регистрация като ЕТ или участия във фирми. Собственик е на
лек автомобил – „БМВ”. Регистриран е в ДБТ
като активно търсещ работа.
От събрА.те по делото гласни
доказателства, посредством разпитА.я в
съдебно заседА.е свидетел на ищцовата страна: М. А.Д. – без родство
със стрА.те става ясно, че познавала А. и И. от дете - с А. били приятелки от
деца. СтрА.те имали дете на име Б. на годинка и нещо. То се отглеждало от А.,
те не живеели заедно с бащата. По едно
време живяли заедно, като били в К., но се разделили. Разделени били от деня на
детето 01 юни 2013 г. и от тогава
двамата не живеели вече заедно. От тогава и детето се отглеждало само от А..
Като се виждала с А. тя казвала, че той - бащата нищо не давал за детето - нито
пари, нито храна. Тя живеела с баба си и свидетелката ходела при тях на гости,
но не виждала да идва мъжа й. Носела на А. дърва, тъй като майката на А. й изпращала пари от К.. За детето можела
да каже, че боледувало и като имало вируси се разболявало, тъй като организмът
му бил много слаб. Имало ли вируси, то ги хващало. Сега в момента пак било с
вирусна инфекция и пиело лекарства. То още ползвало памперси. Хранели го с
пюрета, бисквити, сокчета, детска кухня ядяло. От магазина А. му купувала
пюрета, бисквити, супичка, и се хрА.ло както другите деца. Необходими били
памперси, мокри кърпички и имало много разноски, както за всяко едно бебе. Свидетелката
имала 2 деца - дъщеря на 10 години, и момче на 3 години. За дете на 3 години
вървяли над 300 лева месечно. Толкова пари отивали при нея само за малкия, за
голямата отделно трябвали пари. А. получавала детски за детето по 35 лева на
месец и те като сума били нищо. Получавала пари и от майка си, която изпращала
пари от К.. Свидетелката познавала
бащата на детето. Той не бил ходил и не бил носил нищо за детето. Живеел с друга жена и не гледалдетето си. Други деца И. нямал.
Свидетелката не знае дали ответника
работи някъде. Според свидетелката не е
имало случаи в които бащата
да е
купувал дрехи и храна на детето
и тези неща да са били хвърляни от майката на детето. Майката на детето била показала
едно екипче, което ответника
купил на детето си- но грижата му
се изразявала втова за времето през
което били разделени.
Съдът кредитира показА.ята на
свидетеля Димитрова при условията на чл.172 ГПК, тъй като същият споделя
непосредствените си възприятия досежно отношенията между стрА.те, показА.ята му
са обективни и допринасят за изясняване на релевантните за делото
обстоятелства.
При така
установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен
искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното си понастоящем
в определен размер следва да се
установи, че ответника е баща на детето, като следва да бъде установен размерът
на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на
възможностите им да осигурят издръжка на детето си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, липсата на доказателства за задължение на бащата
към друго непълнолетно дете, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед
социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето Б. има
нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща
месечна издръжка в размер на 200,00 лева - за храна, дрехи, памперси,
детски хрА. и пюрета и задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо
развитие, както и за задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите
за това лекарства. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид,
че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият
съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 120,00 лева месечна
издръжка за детето си Б., а останалите 80,00
лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане на детето.
Съдът приема, че ответника е млад, здрав и в
трудоспособна възраст, няма задължения
към други непълнолетни деца, както и към родителите си и е в състояние да
реализира месечен доход поне в размер на средния за страната такъв. Освен това
същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитА.ето на детето.
Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се
явява основателен за сумата в размер на 120 лв месечно за детето Б., считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.11.2013г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното й изплащане. За
разликата до пълния претендиран размер
от 150 лева искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен. Не
се доказа детето Б. да има
завишени нужди в сравнение с
децата на неговата възраст, както и да и ма
нужда от допълнителни
средства за извънредни разходи.
Относно искането за издръжка за периода от
фактическата раздяла до завеждането на исковата молба съдът намира, че същото е
основателно и следва да се уважи.
Установи се в хода на производството, че ответника
не е живял с детето си и не се е грижил за него в процесния период. Не е давал пари на
детето по никакъв повод, не му
е давал
издръжка. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена.
Следва да се има предвид, че за период
от 01.06.2013г. до подаване на исковата молба социално-икономическите
условия в страната не са се променили
значително, което обуславя извода, че детето Б. е имало нужда от издръжка и в този период от
около 200 лева месечно. По горните
съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време, дължима от
ответника следва да се определи в размер на 100 лева на месец за детето Б..
Издръжка в посочените размери за периода от фактическата раздяла до подаване на
исковата молба, макар да би представлявала известно затруднение за ответника,
предвид факта , че ще се дължи наведнъж,
то водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите
на детето, което определено е било в затруднено положение предвид факта,
че бащата не му е давал никаква издръжка
в този период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане
на издръжка за минал период преди завеждането на исковата молба, считано от 01.06.2013г. до датата на подаване на
исковата молба – 27.11.2013г следва да се уважи за сумата в размер на 120 лв.
месечно за детето Б. /. За разликата до
пълния претендиран размер от 150 лева
искът следва да се отхвърли като
недоказан и неоснователен по обсъдените
вече по-горе доводи.
Обезщетение за забавено плащане върху издръжката
за минало време, в размер на законната лихва от датата на влизане на съдебното
решение в сила до окончателното изплащане на сумата се претендира, поради което
и следва да бъде присъдено.
С оглед изхода на спора ищецът има право на
присъждане на разноски съразмерно с уважената част от исковете, а ответника –
съразмерно с отхвърлената им част, но разноски на ответника не следва да се
присъждат, тъй като такива не се претендират.
С оглед частичното уважаване на предявените искове ответника ще бъде осъден да
заплати на ищеца, действащ чрез своята майка и законен представител направените
по делото разноски в размер на 120 лева – заплатен от ищеца
хонорар за един адвокат.
На основА.е чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответника дължи
държавна такса съразмерно с уважения размер от исковете. Същата възлиза на 201.60
лева, от които 28.80 лева- държавна такса по иска за присъждане на издръжка за
минало време и 172.80 лева - държавна
такса по иска за присъждане на издръжка занапред.
На основА.е
чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН ********** да заплаща издръжка на малолетното
си дете Б.И. Б. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.А.И..
ЕГН ********** в размер на 120 (сто и
двадесет) лева месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.11.2013г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа
й до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 лева
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН ********** да заплати издръжка на малолетното
си дете Б.И. Б. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.А.И..
ЕГН ********** за периода от 01.06.2013г.
до 27.11.2013г., в размер на 120
лева /сто и двадесет лева/ месечно, считано
от датата на влизане на настоящето решение в сила до окончателното
изплащане на сумата, ведно със законната лихва за забава, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 лева
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН ********** да заплати
по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 201.60 лева / двеста и един лева и шестдесет стотинки/, от които 28.80
лева / двадесет и осем лева и осемдесет
стотинки/- държавна такса по иска за присъждане на издръжка за минало време и
172.80 лева / сто, седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ - държавна такса по иска за присъждане на издръжка
занапред.
ОСЪЖДА И.Б.Б.,
ЕГН ********** да заплати на Б.И. Б.
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.А.И.. ЕГН **********
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, направени разноски в производството.
На основА.е
чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска
предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Костадинова
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Ц.Б.