Решение по дело №972/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 и чл. 284, ал. 1 от Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от Б. В. А., [ЕГН], с адрес: Затвора Варна, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер общо на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба, за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието в Затвора Варна – неосигуряване на адекватно лечение на зъбите на ищеца, прекратяване на лечението му и развитие на пародонтоза, довела до отстраняване на два зъба, за периода от началото на м. август 2022 г. до 17.10.2023 г. - момента на подаване на искова молба (2 000 лева), както и поставянето на ищеца в изолация от останалите лишени от свобода и при лоши хигиенно битови условия от началото на м. ноември 2023 г. – 6 месеца (1 000 лева). Ищецът твърди затруднения в ежедневието, уронване на достойнството, чувство на страх, малоценност, физически и емоционален дискомфорт, нарушение на минималните изисквания за живот.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез адв. М. И. поддържа исковата молба на изложените в нея основания, а в хода на устните състезания се отправя искане за уважаване на исковете като установени и доказани.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, в хода на делото и с писмени бележки чрез процесуалния си представител - ст. юрисконсулт С. С.. С., настоява за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Изтъква се, че не се установява по делото наличието на нито една от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Конкретно се сочи, че на ищеца са извършвани многократно дентални прегледи, за което са представени доказателства, включително е бил конвоиран до външни дентални специалисти. Ответникът се позовава на показанията на свидетеля д-р Д., който заявява, че ищецът е бил с пародонтоза още при първото си посещение в кабинета на свидетеля, а не я е развил впоследствие, което опровергава твърденията на ищеца, че е развил заболяването „вследствие неправомерните действия от страна на служителите в Затвора Варна“. Сочи се, че ответникът не носи отговорност за дейността и начина на извършване на денталната услуга от външен специалист, а същевременно в процесния период на престоя на ищеца в затвора, не се установява да му е отказвано да бъде преглеждан. Неустановени по делото, според касатора, са и твърденията на ищеца, свързани с хигиенно-битовите условия, в които е пребивавал, доколкото спалните помещения, в които бил настаняван ищецът са отговаряли на санитарно-хигиенните изисквания и изискванията за минимална площ. Позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека, ответникът настоява, че по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето (физическо и психическо) на ищеца, което да бъде разглеждането като последица от престоя му в Затвор Варна. Искането е да се отхвърли предявеният иск и да се присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на участващия в производството прокурор е за неоснователност на исковата претенция, като се пледира за отхвърлянето й. Изтъква се, че липсват каквито и да е било доказателства, установяващи незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответника, които да могат да послужат като основание за ангажиране на неговата отговорност по чл. 284 ЗИНЗС.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Б. В. А. постъпва в Затвора Варна на 02.03.2020 г. На 20.03.2020 г. е преместен в Затвор Бобов дол, като на 30.03.2021 г. отново е преведен в Затвора Варна, където изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 години при „Строг“ режим, с начало на наказанието 04.03.2020 г. С Постановление № Р-91/2021 г. от 24.10.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна, е постановено прекъсване на изтърпяване на наказанието за срок от 30 дни, считано от 25.10.2022 г., с оглед провеждане лечение на зъбите му. С Постановление № Р-91/2021 г. от 01.11.2022 г., считано от същата дата, е отменено горното постановление. След бягство от охраняем вътрешен работен обект на 24.01.2023 г. и задържането на ищеца, режимът му на 16.03.2023 г. е заменен на по-тежък, а именно на „Специален“ и е настанен в 1В коридор, 3-та група, „Зона с повишена сигурност“. Със Заповед № 26 от 25.01.2024 г. на Началника на Затвор Варна е заменен режимът на изтърпяване на наказанието на ищеца от „Специален“ на „Строг“, в сила от 09.02.2024 г. и ищецът е изведен от „Зона с повишена сигурност“, като е настанен в 8-ма група, в общите части на Затвор Варна. Горепосоченото се установява от писмо рег. № 114/21 от 24.07.2024 г. на Началника на Затвор Варна – л. 65 от делото.

По отношение твърдението на ищеца за неосигуряване на адекватно лечение на зъбите:

В периода от 01.08.2022 г. до 12.12.2022 г. в Медицински център при Затвор Варна не е имало „дентален медик“, предвид Протокол за прекратяване на граждански договор № 4/04.01.2022 г. – л. 82 от делото и посоченото от д-р В. Д. „специалист по дентална медицина“ в Медицинска справка от 20.10.2023 г. – л. 75 от делото). В този период ищецът е бил конвоиран във външни лечебни заведения общо 10 пъти, където му е оказвана съответната дентална помощ. На 19.08.2022 г. е извършен преглед на ищеца при д-р Г., като е изготвено становище, с план за лечение – л. 185 от делото, л. 192. На 12.09.2022 г. е изготвен план за лечение от д-р Г., както и становище във връзка с повторно извършения преглед – л. 192 и 193, за който преглед ищецът е конвоиран – докладна записка на л. 194; На 10.11.2022 г. е извършена операция от д-р Г. – становище на д-р Г., л. 160. На 11.11.2022 г. и 12.11.2022 г. са извършени последващи контролни прегледи на ищеца – становище на д-р Г., л. 160. На 22.11.2022 г. е извършен интраорален преглед на ищеца от д-р Г., управител на Дентална практика „Г. Дент“. На 28.11.2022 г. е извършен преглед от д-р К. в „Дентален център 1 Варна“ ЕООД - предвид становище от д-р П., при Медицински център Затвор Варна, л. 174 и становище на д-р К. – л.182.

В становище от 19.08.2022 г. д-р Г. сочи, че при преглед и изследвания на ищеца е установил необходимост от ендоденско лечение с поставяне на медикаментозни вложки и промивки на кореновите канали на зъбите, лечение на остър пародонтит – нужда от почистване на зъбен камък, кюретаж и антибиотично лечение на всички зъби, с идване поне два пъти на ден в кабинета, екстракция на корените, нерационални за лечение, изработване на протези, което лечение ще отнеме 30 дни, като пациентът е заплатил предварително процедурите, които ще се извършат – л. 185.

Във връзка с извършения интраорален преглед по спешност на ищеца на 22.11.2022 г. от д-р Г. е дадено становище, че е налице повторно постоперативно възпаление, дължащо се на неспазване на минималния мининум от санитарно-хигиенен контрол и неприемане на назначените медикаменти. Установени са патологични промени на лигавицата, разположена апикално на положените шевове – зачервена, болезнена и изгладена, оточни и кървящи папили, поради неспазване на санитарно-хигиенен контрол и неспазване на назначените лечебни спомагателни средства за пародонталното здраве, което сочи на постоперативни усложнения, налагащи манипулации, свързани с ревизия на оперативното поле. Установява се, че в деня на прегледа са премахнати само конците и е назначено спешно медикаментозно лечение.

Със становище от 17.11.2022 г. д-р П. заявява, ищецът не може да получи нужните му дентални грижи в Затвор Варна и само при прекъсване на присъдата, ще получи дентална помощ. На 29.11.2022 г. д-р П. изготвя становище до Началника на Затвор Варна, че следва прокуратурата да разпореди друг начин на провеждане на лечението на ищеца, като се позовава на становището на д-р К. при преглед на ищеца на 28.11.2022 г. (л. 182), според което няма възможност лечебният план на ищеца да бъде изпълнен от Затвор Варна по чл. 135 ЗИНЗС.

При преглед на ищеца при д-р Ч. на 26.06.2023 г., е изготвен план за лечение с ценова разбивка, като според епикризата ищецът има нужда от комплексно стоматологично лечение в амбулаторни условия.

След осигуряване на 12.12.2022 г. на дентален медик към Медицински център при Затвор Варна - д-р В. Д. - „специалист по дентална медицина“ (медицинска справка от д-р Д., л. 75), ищецът е посещавал кабинета на доктора около два-три месеца.

На 19.12.2022 г. д-р Д. представя на Началника на Затвор Варна становище, че лечението на ищеца може да се извърши в стоматологичния кабинет на Медицински център Затвор Варна, като сочи, че е запознат със становищата на д-р Г., но има виждане лечение по различен начин.

Веднага след екстрахирането на зъб от д-р Г., според справката – л. 75, ищецът е развил „алвеолит“ в резултат на тютюнопушене и занемарена лична хигиена. Д-р Д. му е извършвал многократни промивки и поставяне на алвеожил в афектираната рана, въпреки изразяването на съмнение и подхождането с недоверие от страна на ищеца към денталния доктор, като раната е затворена. Д-р Д. посочва, че ищецът отказва да се лекува при д-р Ч., при когото му е бил осигурен преглед, поради сумата за лечението, която се е сторила на ищеца крайно неизгодна, като д-р Д. му е предложил заедно с плана, който му е изготвен да потърси алтернатива при друг дентален лекар. Впоследствие, на 21.07.2023 г. д-р Д., по желание на ищеца, е започва да изпълнява лечението по плана, като първо е почистил зъбния камък и зъбната плака, след което ищецът му заявил, че няма да идва за лечение и лечението е останало недовършено.

Според справката от д-р Д. – л. 75, на 28.09.2023 г. ищецът е бил конвоиран до външно болнично заведение - „Дентална практика Дойчинови и партньори“, където му е извършен преглед при д-р Д., като при разговор на д-р Д. с д-р Д., последният е посочил, че манипулациите, които трябва да бъдат извършени на ищеца не изискват спешност и е съгласен с плана на д-р Ч., лечението на ищеца може да бъде осъществено в Медицински център при Затвор Варна, като единствено протезата следва да се изработи във външно болнично заведение.

Дентални прегледи и манипулации д-р Д. е извършвал на ищеца в периода 16.12.2022 г. - 13.10.2023 г., общо 14 пъти, като месец септември 2023 г. е бил в отпуск – справка на л. 74 и Дневник за регистриране на л.св., нуждаещите се от медицинска помощ – л. 91.

На 26.06.2023 г. е извършен преглед при д-р Ч. и изготвен план за лечение – епикриза л. 187 и 186. До Окръжна прокуратура е изпратено становище на 07.07.2023 г. от д-р Д., че ищецът няма възможност да заплати сумата по плана на лечение, изготвен от д-р Ч. и търси алтернативен вариант при друг специалист. На 07.11.2023 г. на ищеца е извършен преглед при д-р М. – л. 180. На 21.11.2023 г. - преглед при д-р Ч., като е изготвен нов план за лечение на ищеца – л. 170. Съгласно Сведение от 11.10.2023 г. на д-р П. – лекар-ординатор в Затвор Варна, при претърсване на спалното помещение на ищеца е намерен антибиотик, назначен от лекаря за дентална инфекция и нарочно неизпит от ищеца …., за да се влоши допълнително състоянието му.

С Резолюция от 08.08.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е прието, че Началникът на Затвор Варна следва да прецени и съгласува с Главния директор на ГДИН възможността ищецът да бъде приведен до изтърпяване на наказание в друг затвор, където има оборудван и редовно работещ кабинет за дентално лечение.

На 28.11.2023 г. ищецът декларира, че отказва да приема вода и храна, като в разговор с ИСДВР посочва причините: неизготвяне от зъболекаря на Затвор Варна на план или становище, касаещи нуждите на ищеца от адекватно дентално лечение, непровеждане от д-р Д. на необходимото лечение – докладна записка от 28.11.2023 г., л. 176.

Според становище на д-р Е. Д. – гл. асистент, орален хирург във ФДМ към Медицински университет Варна, определената от д-р Г. диагноза е неточна, диагнозата може да се определи като хроничен пародонтит. Денталният статус не налага специално постоперативно лечение и грижи. Санитарно-хигиенните условия, в които се намира лицето нямат пряка връзка за поддържане на добра орална хигиена, контрол за която има само самият пациент. Дадено е заключение, че извършването на дентално лечение на ищеца може да се извършва в амбулаторни условия и не изисква специално лечение и хоспитализация.

Становището на Г. Д. на ГДИН от 29.08.2023 г. е, че лечението по т. 1 и т. 2 от денталния план на д-р Ч. от 26.06.2023 г. може да бъде извършено в стоматологичния кабинет на МЦ при Затвор Варна, а изработването на частични протези се предоставя срещу заплащане и същото може да бъде проведено във външно лечебно заведение.

При извършения разпит на денталния медик д-р В. Д. в качеството му на свидетел същият заявява следното: Първоначално ищецът е посещавал кабинета му по-често, лекувал е раната след операцията, като свидетелят не му е давал други медикаменти, почиствал е зъбният камък на ищеца и му е извадил два зъба; пародонтозата на ищеца е съществувала и преди свидетелят да започне работа в Затвор Варна, като много дълго време не е обръщано внимание и не са вземани мерки от ищеца, за да се стигне до тази пародонтоза; извън почистването на зъбния камък свидетелят не е лекувал по-нататък пародонтозата, т.к. е указал на ищеца необходимостта от манипулации – дебридман, които да се извършат от пародонтолог. Не са налице основания за некредитиране на свидетелските показания, които съдът намира за достоверни и обективни.

С Разпореждане № 8016 от 22.08.2023 г. по адм. д. № 1744/2023 г. на АдмС – Варна е отхвърлено искането на настоящия ищец за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС и свързани с провежданото дентално лечение на молителя от д-р В. Д., назначен на длъжност зъболекар в Затвор Варна.

 

По отношение на твърденията на ищеца, че е бил поставен в изолация, ищецът пояснява в съдебно заседание – л. 215, че става въпрос за настаняването му/изолирането му в „тежкия коридор“, като не може да си спомни спалното помещение сто двадесет и колко е било (126) – в коридора, където са доживотните, като това няма нищо общо със стационара. Ищецът пояснява, че е бил настанен в това спално помещение, т.к. е бил на завишен режим, на специален режим.

Ответникът представя справка от Началника на Затвор Варна - л. 133, според която ищецът е бил настаняван в три спални помещения.

Самостоятелно е бил настанен ищецът в спално помещение № 4 в Медицински център при Затвор Варна за наблюдение и евентуални допълнителни изследвания, като помещението е с квадратура 17,55 кв.м, със самостоятелен санитарен възел, мивка и течаща вода, лично шкафче, маса и столове, прозорците и вратите са с ПВЦ дограма, осветление – дневна светлина от прозорците, осветителни тела, съгласно изискванията за осветеност през тъмната част на денонощието, отопление с централно парно. В коридора (общите части) има изграден санитарен възел, баня, мивка и течаща вода. Има обособено помещение за хранене-столова, в която има създадени удобства за нормално хранене и мивка с течаща вода.

Ищецът е бил настанен в единично спално помещение № 224 в 6-та група, ІІІ ет., със Заповед № Л-766/03.11.2023 г. на Началника на Затвор Варна, с която е извършено разпределение на лишените от свобода по групи и работни обекти - предвид и Докладна записка, л. 138. Спално помещение № 224 е с квадратура 13,11 кв.м, със самостоятелен санитарен възел, мивка и течаща вода, лично шкафче и маса със столове, сменени прозорци и врати с ПВЦ дограма, осветление – дневна светлина от прозорците, осветителни тела, съгласно изискванията за осветеност през тъмната част на денонощието, отопление с централно парно. Броят на настанените в спалното помещение отговаря на задължителните изисквания за минимална жилищна площ от 4 кв.м. В коридора (общите части) има изграден санитарен възел, баня, мивка и течаща вода. Има обособено помещение за хранене-столова, в която има създадени удобства за нормално хранене и мивка с течаща вода.

Със Заповед № Л-484/27.01.2023 г. на Главния директор на ГДИН, на основание чл. 120, ал. 1 ЗИНЗС е разпоредено ищецът да бъде изолиран в единична килия без право на участие в колективни мероприятия за срок от 2 месеца, която заповед е съобщена на оспорващия на датата на постановяването й. Заповедта е издадена във връзка с осъществено на 24.01.2023 г. от ищеца бягство от охраняем вътрешен работен обект, което деяние е прието, че осъществява състава на престъпление по НК, демонстрира грубо незачитане на установения ред и твърда решимост за отклонение от изтърпяване на наложеното му наказание. Посочено е, че заповедта е с цел предотвратяване на посегателство върху живота и здравето на други лица в условията на затвора, както и на други престъпления.

Във връзка с временното пребиваване в Затвора Варна по делегация на друг лишен от свобода, ищецът е бил преместен от спално помещение № 224 в единична килия от 3-та група. Считано от 24.02.2023 г. ищецът е преместен в спално помещение № 126, 3-та група.

Спално помещение № 126 е с квадратура 6,88 лв., с капацитет за настаняване един лишен от свобода, със самостоятелен санитарен възел, мивка и течаща вода, с лично шкафче и маса със столове, ПВЦ дограма, осветление – дневна светлина от прозорците, осветителни тела, съгласно изискванията за осветеност през тъмната част на денонощието, отопление с централно парно.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

На основание чл. 128, ал. 1, т. 4 АПК и по аргумент от чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 132, ал. 1 АПК предявеният иск е подведомствен и родово подсъден на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК, когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Този иск се предявява, съгласно чл. 285, ал. 2 ЗИНЗС, пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основава разглежданият в настоящото производство иск, следва, че родово и местно компетентен да се произнесе по него е Административен съд – Варна.

По аргумент от чл. 205 АПК (според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС са юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.

Съгласно чл. 12 ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.

Дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. От всичко, изложено по-горе следва, че ГДИН притежават необходимата пасивна процесуална легитимация.

Исковата молба е недопустима в частта на претендираното обезщетение за твърдените вреди, вследствие изолацията на ищеца и твърдяното увреждане за периода от ноември 2023 г. до подаване на исковата молба. В случая исковата молба е подадена на 17.10.2023 г. пред Районен съд - Варна, като делото е изпратено по подсъдност на АдмС - Варна и на 08.05.2024 г. е образувано настоящото съдебно производство. С молба от 03.06.2024 г. ищецът уточнява, че периодът на увреждането вследствие изолацията на ищеца е шест месечен, считано от началото на м. ноември 2023 г.- момента на диагностицирането му с Хепатит С. Тоест твърдяното увреждане от ищеца е за период след подаване на исковата молба, поради което искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е недопустим. Не е предвидена в закона възможност за търсене на защита по реда на ЗОДОВ за бъдещо увреждане, макар и периодът на твърдяното увреждане да предхожда произнасянето на съда. Следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото в тази част.

Искът е допустим в частта на претендираното обезщетение за вреди, свързани с лечението на зъбите на ищеца и следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска:

Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира, че не се доказа по делото нито едно от заявените от ищеца основания, от които твърди, че е търпял неимуществени вреди през исковия период:

І. Неоснователно ищецът твърди, че не му е осигурено адекватно лечение на зъбите, прекратено е лечението му и това е довело до развитие на пародонтоза и отстраняване на два зъба.

Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС, медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Между страните в настоящото производство не е спорно, че в Затвор Варна има разкрит медицински център, към който има и зъболекарски кабинет.

Действително за част от исковия период – от м. август 2022 г. до 12.12.2022 г. медицинският център не е предоставял дентална помощ, т.к. не е разполагал с дентален медик. Същевременно се установява, че в този период ищецът е бил многократно извеждан за преглед и лечение във външни лечебни заведения, където му е оказвана дентална помощ. Впоследствие след 12.12.2022 г. дентална помощ на ищеца е оказвана и в Медицински център към Затвор Варна от д-р В. Д., който е лекувал усложненията след операцията, извършена му от д-р Г. на 10.11.2022 г., почиствал му е зъбния камък, извадил му е два зъба и му е указал необходимостта от извършване на манипулации от пародонтолог. Според свидетелските показания на д-р В. Д. (които кореспондират със становищата и плановете за лечение на външните специалисти) пародонтозата на ищеца е съществувала и преди свидетелят да започне работа в Затвор Варна, като много дълго време не е обръщано внимание и не са вземани мерки от ищеца, за да се стигне до тази пародонтоза. Паралелно с осигурената от ответника дентална помощ в Медицинския център към Затвора Варна, ищецът е бил и извеждан за преглед и от дентални лекари във външни лечебни заведения.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, денталната медицинска помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от медицинския център в мястото за лишаване от свобода. С нормата на чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС е предвидена възможност лишените от свобода да се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Желанието на ищеца да потърси консултация с външен специалист, а не с медицинското лице, което е на разположение в Медицинския център към Затвор Варна, е негов личен избор. Предвид това следва да се има предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1, изречение първо ЗИНЗС, съгласно която при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в случая законодателят има предвид диагнозата и лечението, назначени от специалист в специализираната болница за активно лечение или МЦ към съответното пенитенциарно заведение. Поведението на ищеца – отказът му временно да приема вода и храна, посещенията му при различни дентални лекари в други лечебни заведения, както и прекъсването на посещенията на ищеца при д-р Д., имплицитно съдържа в себе си отказ на ищеца да се съгласи и да приеме лечение, назначено му от специалиста към МЦ към Затвора Варна. Няма данни ищецът да е поискал преглед и лечение при пародонтолог и да му е отказано да бъде изведен за такъв външен преглед. Следва да се приеме, че както заболяването пародонтоза, така и изваждането на два зъба на ищеца, не е доказано по делото, че се дължи на неадекватно зъболечение, като съдът приема, че е следствие от дългогодишно неполагане на грижи за здравето на зъбите, т.е. от обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина на ответника, респ. не се дължи на бездействие от страна на ответника. Този извод на съда намира опора и в доказателствата, приложени от ответника, от които е видно, че при възникнала за ищеца нужда от медицинска помощ, такава му е била оказвана своевременно. Освен това, недоказано е по делото, че качеството на оказваната дентална помощ в местата за лишаване от свобода не отговаря на „Критерии за качество и достъпност в извънболничната дентална помощ“, определение с НРД ДД за 2020-2022 г.

ІІ. Независимо от недопустимостта на иска във връзка с твърдяното увреждане на ищеца вследствие поставянето му в изолация, следва да се отбележи само че е неоснователно е и твърдението на ищеца, че в 6 месечен период, считано от м. ноември 2023 г. е бил незаконосъобразно поставен в изолация от останалите лишени от свобода, при лоши хигиенно-битови условия и в нарушение на минималните изисквания за живот.

По аргумент от чл. 43, ал. 4 и ал. 5 ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. В спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради, както на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения – чл. 20, ал. 2 и ал. 3 ППЗИВЗС. Следва да се посочи, че съгласно чл. 176 ППЗИНЗС спалните помещения се почистват и хигиенизират от лишените от свобода, които са настанени в тях, поради което същите следва да бъдат снабдени с необходимите препарати и пособия за извършването на тази дейност.

 

Ищецът изрично уточнява, че става въпрос за настаняването му/изолирането му в „тежкия коридор“, като не може да си спомни спалното помещение сто двадесет и колко е било (126), като заявява, че това помещение е в коридора, където са доживотните. Ищецът пояснява, че е бил настанен в това спално помещение, т.к. е бил на завишен режим, на специален режим.

Предвид представената справка от Началника на Затвор Варна - л. 133, ищецът е бил настаняван в три спални помещения № 224 в 6-та група, ІІІ ет., № 126, 3-та група и № 4.

След диагностицирането на ищеца като носител на Хепатит С през ноември 2023 г. ищецът е бил в Медицински център при Затвор Варна, самостоятелно, в спално помещение № 4 за наблюдение и евентуални допълнителни изследвания – предвид справка, изготвена от Началника на Затвора Варна , л. 67.

През исковия период от ноември 2023 г. се установява, че ищецът е бил настанен в единично спално помещение № 224 в 6-та група, ІІІ ет. - Заповед № Л-766/03.11.2023 г. на Началника на Затвор Варна, с която е извършено разпределение на лишените от свобода по групи и работни обекти (предвид и Докладна записка, л. 138). Квадратурата на процесното спално помещение е 13,11 кв.м, с обособен самостоятелен санитарен възел, мивка и течаща вода. Предоставени са за ползване лично шкафче и маса със столове, а и са сменени прозорци и врати с ПВЦ дограма, като е осигурено и отопление на помещението с централно парно. Спазено е и изискването за дневна светлина от прозорците, и за осветеност на помещението през тъмната част на денонощието с осветителни тела, съгласно изискванията за осветеност. В коридора (общите части) има изграден санитарен възел, баня, мивка и течаща вода. Има обособено помещение за хранене-столова, в която има създадени удобства за нормално хранене и мивка с течаща вода.

Не са налице данни ищецът да е поискал преместване в друго спално помещение или промяна на режима за изтърпяване на наказанието.

Със Заповед № Л-484/27.01.2023 г. на Главния директор на ГДИН, на основание чл. 120, ал. 1 ЗИНЗС е разпоредено ищецът да бъде изолиран в единична килия без право на участие в колективни мероприятия за срок от 2 месеца. Процесната заповед е издадена във връзка с осъществено на 24.01.2023 г. от ищеца бягство от охраняем вътрешен работен обект, което деяние е прието, че осъществява състава на престъпление по НК, демонстрира грубо незачитане на установения ред и твърда решимост за отклонение от изтърпяване на наложеното му наказание. Посочено е, че заповедта е с цел предотвратяване на посегателство върху живота и здравето на други лица в условията на затвора, както и на други престъпления.

Във връзка с временното пребиваване в Затвора Варна по делегация на друг лишен от свобода, ищецът е бил преместен от спално помещение № 224 в единична килия от 3-та група, считано от 24.02.2023 г. ищецът е преместен в спално помещение № 126, 3-та група. Спално помещение № 126 е с квадратура 6,88 лв., с капацитет за настаняване един лишен от свобода и с изискуемото оборудване: самостоятелен санитарен възел, мивка и течаща вода, с лично шкафче и маса със столове, ПВЦ дограма, осветление – дневна светлина от прозорците, осветителни тела, съгласно изискванията за осветеност през тъмната част на денонощието, отопление с централно парно.

Съдът съобрази, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е определен на „Строг“, а след осъщественото от ищеца бягство режимът му е заменен на 16.03.2023 г. с по-тежък, а именно „Специален“ режим, като след замяната на режима на ищеца, последният е настанен в 1 В коридор, 3-та група, „Зона с повишена сигурност“. Тоест изолацията на ищеца произтича от определения му по-тежък режим на изтърпяване на наказанието, вследствие поведението на ищеца. От една страна поставянето в процесната изолация е присъщо по степен на засягане с оглед същността на наказанието, а от друга страна, не са налице данни ищецът да е инициирал промяна в режима на изтърпяване на наказанието или да е оспорил заповедта за промяна на акта, с който е определен процесният по-тежък режим.

Установява се, че със Заповед № 26 от 25.01.2024 г. на Началника на Затвор Варна е заменен режимът на изтърпяване от ищеца на наказанието от „Специален“ на „Строг“ на основание чл. 67, ал. 4 ЗИНЗС, в сила от 09.02.2024 г., като ищецът е изведен от Зоната с повишена сигурност и е настанен в 8-ма група, в общите части на затвора.

Както се посочи, уточненият от ищеца (с молба от 03.06.2024 г., л. 11 ) период, в който твърди незаконосъобразно изолиране, е шестмесечен, считано от м. ноември 2023 г., а същевременно исковата молба е подадена на 17.10.2023 г., т.е. претендира се обезщетение за претърпени бъдещи вреди, който шестмесечен срок и към момента на изпращане на делото по подсъдност от Районен съд – Варна на Административен съд – Варна и образуване на настоящото адм. д. № 972/2024 г. на АдмС – Варна на 08.05.2024 г. не е изтекъл, макар и да е изтекъл към настоящия момент.

 

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.

Твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия обаче съдът не установява, а липсата на материалните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 284, ал.1, вр. с чл. 3 ЗИНЗС, обуславя извод за неоснователност на предявения иск и като такъв същият следва да се отхвърли.

Въпреки изхода на правния спор съдът намира, че в случая на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Член 286, ал. 2, изречение първо от ЗИЗНС регламентира, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Стриктното тълкуване на разпоредбата сочи, че при отхвърляне на иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изцяло на възмездяване подлежат единствено направените в производството разноски, но не се дължи възнаграждение за юрисконсулт. Аргумент в полза на горния извод се извлича и от нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която изрично предвижда, че при цялостно или частично уважаване на исковата претенция, освен разноските по производството и внесената държавна такса, ответникът се осъжда да заплати на ищеца и адвокатско възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Различният нормотворчески подход при определяне на подлежащите на възмездяване разноски за всяка от страните в зависимост от крайния изход на производствата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС вр. Глава единадесета от АПК, сочи на законодателна воля за неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответниците по този вид дела. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС са специални и дерогират чл. 78, ал. 3 ГПК. (Решение № 9725 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2019 г., III о., докладчик съдията А. А., Решение № 17703 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2019 г., III о., докладчик съдията И. А., Решение № 17581 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2174/2018 г., III о., докладчик съдията П. П. и др.) С оглед горното, претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

На основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Б. В. А., [ЕГН], с адрес: Затвора Варна, В ЧАСТТА, в която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба, за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието в Затвор Варна – поставянето на ищеца в изолация от останалите лишени от свобода и при лоши хигиенно битови условия, за период от 6 месеца, считано от началото на м. ноември 2023 г., които вреди се изразяват в затруднения в ежедневието, уронване на достойнството, чувство на страх, малоценност, физически и емоционален дискомфорт, нарушение на минималните изисквания за живот.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. д. № 972/2024 г. на АдмС - Варна в горепосочената част.

ОТХВЪРЛЯ иска на Б. В. А., [ЕГН], с адрес: Затвора Варна, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба, за неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието в Затвор Варна – неосигуряване на адекватно лечение на зъбите на ищеца, прекратяване на лечението му и развитие на пародонтоза, довела до отстраняване на два зъба, за периода от началото на м. август 2022 г. до 17.10.2023 г. - момента на подаване на искова молба, които вреди се изразяват в затруднения в ежедневието, уронване на достойнството, чувство на страх, малоценност, физически и емоционален дискомфорт, нарушение на минималните изисквания за живот.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.