РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Карлово, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Д.
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320102116 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 224 от КТ и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът - Н. П. Н. твърди, че изпълнявал длъжността *****-***** на О.
С.. На 31.10.2023г. му била връчена от ****** М.М.Б., изпълняващ и
длъжността ***** на о. Заповед № РД-09.189/31.10.2023г., с която на
посочено основание - чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА и във вр. с чл. 325, ал. 1, т. 3 от
КТ било прекратено трудовото му правоотношение. В заповедта било
отбелязано, че следва да му се изплати обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, както следва: 26 дни от 2021г., 30 дни от 2022г. и 25 дни от
2023г. или в общ размер на 19 213.00 лева, дължимо в момента на
прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че до настоящия
момент, ответникът не е изпълнил доброволно признатото от него самия в
заповедта задължение.
МОЛИ съда, да осъди ответника да му заплати дължимата, съгласно чл.
224, ал. 1 от КТ сума, в размер на 19 213.00 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на
трудовото му правоотношение със Заповед № РД-09.189/31.10.2023г., ведно
със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата, следваща
прекратяването на трудовото му правоотношение, а именно от 01.11.2023 г.
1
до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото
разноски, като посочва и негова банкова сметка за евентуално доброволно
изпълнение на задължението от страна на ответника, а именно – IBAN:
******.
В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение
на предявения иск, в частта относно неговия размер, като същия се счита за
предявен в брутен размер на 22 246.65 лева.
Ответникът О. С., в депозирания по реда на чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба се посочва, че ищецът на основание чл. 224, ал.1 от КТ
претендира О. С. да му изплати обезщетение за неизползван годишен отпуск,
поради предсрочното прекратяване на трудовото му правоотношение с нея
като *****-***** със Заповед № РД-09.189/31.10.2023г., издадена на
основание чл.39, ал.5 от ЗМСМА във вр. с чл.325, ал.1, т.3 от КТ.
Междувременно обаче, пред Районен съд – Карлово била заведена втора
искова молба от същия ищец за признаване на уволнението му като *****-
***** на О. С. за незаконно, за отмяната му, за възстановяването му на
заеманата длъжност, както и за изплащане на обезщетение за времето през
което е останал без работа в следствие същото уволнение, по която е
образувано гр.д.№ 2199/2023г. по описа на КрлРС. Прави искане за спиране
на производството, като в случай, че не се уважи искането по чл. 229, ал.1, т.4
от ГПК за спиране на делото заявява, че оспорва процесната претенция по
чл.224, ал.1 от КТ по размер, като за целта на основание чл.195, ал.1 от ГПК,
моли съда да назначи по делото специализирана съдебно-счетоводна
експертиза, установяваща размера на претендираното по делото обезщетение
за неизползван годишен отпуск.
В хода на делото оспорва предявения иск.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представеното копие на Заповед № РД-
09.189/31.10.2023г. на изпълняващия длъжността ***** на о. - М.М.Б.,
издадена на основание - чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА и във вр. с чл. 325, ал. 1, т. 3
от КТ, че на ищеца - Н. П. Н. е прекратено трудовото му правоотношение. В
заповедта е вписано, че на същия следва да му се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както следва: 26 дни от 2021г., 30 дни от
2
2022г. и 25 дни от 2023г. или в общ размер на 19 213.00 лева.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, вх. №
3251/20.03.2024г. се установява, че за 2021г. неизползвания платен годишен
отпуск възлиза на 26 работни дни; за 2022г. неизползвания платен годишен
отпуск възлиза на 30 работни дни и за 2023г. неизползвания платен годишен
отпуск възлиза на 25 работни дни. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, неизползвания платен годишен отпуск възлиза на общо на
81 работни дни, като обезщетението в брутен размер възлиза на 19 213.20
лева. В констативната с част, вещото лице е посочило, че във връзка с
поставената му задача е взело в предвид фиш за работна заплата за месец юни
2023г.
Вещото лице, по своя инициатива е изготвило второ заключение
депозирано по делото вх. № 4764/24.04.2024г., съгласно което, за 2021г.
неизползвания платен годишен отпуск възлиза на 26 работни дни; за 2022г.
неизползвания платен годишен отпуск възлиза на 30 работни дни и за 2023г.
неизползвания платен годишен отпуск възлиза на 25 работни дни. Към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение, неизползвания платен
годишен отпуск възлиза на общо на 81 работни дни, като обезщетението в
брутен размер възлиза на 22 246.65 лева. В констативната с част, вещото лице
е посочило, че във връзка с поставената му задача е взело в предвид фиш за
работна заплата за месец септември и октомври 2023г.
Изслушано в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2024г.,
вещото лице посочва, че първото заключение е направено на базата на
представените му материали от О. С.. В последващото му отиване в О. С., по
друго дело със същите страни, му били представени съвсем други материали,
които изменят данните по първоначалното заключение на допуснатата
експертиза. Именно заради това направил ново заключение, което депозирал
на април месец. Същото било по негова инициатива, защото коренно се
променя размерът на обезщетението, доколкото за него следва да се вземе
предвид месец, който работника има пълен отработен такъв. При първото му
посещение в О. С. му бил представен фиш за заплата за месец юни 2023 г., за
който фиш му било казано, че това е месецът, за който ищецът има пълен
отработен месец. В последствие, когато му трябвали данни по друго дело, от
О. С. му предоставили фиш за заплата за пълен отработен месец на ищеца за
3
месец септември и октомври 2023г., което следвало да се вземе предвид.
Ответната страна се противопостави за приемането на второто
заключение.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че между страните е било налице трудово
правоотношение. Ищецът е работел при ответника през процесния период.
Предвид изложеното, настоящият спор се явява трудов и следва да бъде
разглеждан като такъв, тъй като претендираните права произтичат от едно
съществувало между страните трудово правоотношение.
Съгласно чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Безспорно е по делото, че ответникът не е изплатил
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 81 дни,
което е посочено и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
като брой дни.
Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ, обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се
изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ, за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния отработен календарен месец.
Неоснователно е възражението на ответната страна по отношение
коригиращото, второ депозирано заключение на вещото лице. Съгласно чл.
197, ал. 1 от ГПК, при назначаване на вещо лице, съдът посочва предметът на
експертизата и материалите, които следва да се предоставят на вещото лице.
В съответствие с това и съблюдавайки императивните норми на закона,
вещото лице е следвало да изиска от О. С. фиш за начисленото от
работодателя - брутно трудово възнаграждение за последния отработен
календарен месец. Както вещото лице посочи в открито съдебно заседание,
4
проведено на 05.06.2024г., механизмът за получаване на документи в О. С. е
следния: отива се до деловодството, където се подава искане за представяне
на документи, като към това искане и след предварителен разговор със
счетоводството е посочен последния месец, за който има отработени дни.
Ведомости за всички фишовете за заплати не му се предоставят, т.е.
преценката е на О. С., кои документи да се дадат на вещото лице. Така
посоченият механизъм не се оспори от ответната страна и съдът го приема за
меродавен.
До хода на провеждане на открито съдебно заседание по изслушване на
депозираното заключение обаче, вещото лице във връзка с друга възложена
му задача, по друго дело между същите страни се е натъкнало на
обстоятелства, сочещи, че последно отработеният от ищеца месец при О. С.
не е месец юни 2023г., а месец октомври 2023г. Със заключенията си, вещото
лице е приложило копия от фишове за заплати за месеците юни, септември и
октомври 2023г.
Съдът намира, че вещото лице, достъпвайки до информация за реалните
счетоводни данни, които са относими към предмета на спора, а именно –
последния реално отработен месец по смисъла на чл. 177 от КТ, е длъжно да
коригира заключението си, доколкото носи наказателна отговорност за
невярно заключение, съгласно чл. 291 от НК. Отделно не може да се оспорва
експертизата, поради неправомерното поведение на ответника да предостави
реалната информация за последно отработения месец на ищеца. Законът не
забранява на вещото лице при устното му изслушване на коригира и допълни
заключението си, а още на по-малко основание забранява на вещото лице,
позовавайки се на станали му служебно известни факти, да депозира
коригиращо заключение.
Съдът намира, че второто депозирано заключение е коригиращо такова,
както с оглед данните по делото, така и съобразно изявлението на вещото
лице в открито съдебно заседание. Установи се по безспорен начин, че
дължимата от ответника сума за неползван платен годишен отпуск е в брутен
размер възлиза на 22 246.65 лева. Ето защо, исковата претенция се явява
основателни и доказана по размер и същата следва да бъде уважена.
Следва да се присъди законната лихва, считано от предявяване иска –
29.11.2023г. до окончателното плащане, а не както е поискана – от деня
5
следващ прекратеното трудово правоотношение – 01.11.2023г., по следните
аргументи:
По отношение на иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху сумата на дължимото обезщетение по чл. 224,
ал.1 от КТ, мораторна лихва се дължи от момента, в който работодателят
изпадне в забава. За заплащането на обезщетението, макар да се дължи при
настъпване на юридическия факт на прекратяването, в случая считано от
01.11.2023г., не е определен ден за изпълнение от работодателя, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора (чл. 84, ал.2 от ЗЗД). В случая няма доказателства за
отправена нарочна покана, поради което ответникът е изпаднал в забава от
датата на подаване на исковата молба – 29.11.2023г. Ето защо лихвата следва
да се присъди именно от датата на подаване на исковата молба, а не както е
поискано - от датата, следваща прекратяването на трудовото му
правоотношение - 01.11.2023 г., като в тази част претенцията следва да са
отхвърли, като неоснователна.
По отношение на разноските по делото:
Следва, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да се осъди ответника да
заплати на ищеца деловодни разноски в пълен размер, с оглед уважения иск.
Ищецът е доказал разноски в размер на 2700.00 лева, като възражение за
прекомерност не е направено и същите следва да бъдат присъдени.
Съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на
предявения иск, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 889.87 лева
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, О. С.,
БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******,
представлявана от С. И. С. с ЕГН ********** да заплати на Н. П. Н. от гр. С.,
ул. ****** с ЕГН **********, сума в брутен размер на 22 246.65 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 81
дни при прекратяване на трудовото му правоотношение със Заповед № РД-
6
09.189/31.10.2023г., по години неизползвания платен годишен отпуск, както
следва: за 2021г. - 26 работни дни; за 2022г. - 30 работни дни и за 2023г. - 25
работни дни, ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване иска –
29.11.2023г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от датата,
следваща прекратяването на трудовото му правоотношение, а именно от
01.11.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, О. С., БУЛСТАТ ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******, представлявана от С.
И. С. с ЕГН ********** да заплати на Н. П. Н. от гр. С., ул. ****** с ЕГН
********** деловодни разноски в размер на 2700.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, О. С., БУЛСТАТ ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******, представлявана от С.
И. С. с ЕГН ********** да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на КрлРС, държавна такса в общ размер на 889.87 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7