№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 12.05.2021г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М.Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело №137 по описа на РС – Г. за
2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 349а-2 от 02.06.2020г. на Комисар И.Г.И.– Началник отдел „Охранителна Полиция” при на ОДМВР С.З., упълномощен със Заповед № 8121з-372/05.04.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на „Б.“ЕАД-гр.Г. ЕИК: *********, представлявано от Я.П.П.– Изпълнителен Директор, на основание чл.72, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, за нарушение по чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.4, вр. чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
В жалбата си и в съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, чрез пълномощник моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се аргументи за отмяна на същото.
Въззиваемата страна не се явява и не изразява становище.
Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение - Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 06.04.2020г. от Т. Щ. А. – Младши полицейски инспектор в „Контрол на общоопасните средства”, сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” в отдел „Охранителна полиция” на ОД на МВР – С.З. е съставен АУАН № 349а-2-06.04.20г., в който е отразено следното:
На 15.01.2020г., за времето 11.00-16.10 часа, в обект „Б.“ЕАД, находящ се в землището на гр. Г., собственост на „Б.”ЕАД, при извършена проверка от служители на „Контрол на общоопасните средства", сектор „Опазване на обществения ред и териториална полиция" в отдел „Охранителна полиция" на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - С.З. в изпълнение на функции по контрол върху частната охранителна дейност, съгласно чл.71, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност, Заповед № 3493-1208/13.04.2018г. на Директора на ОД на МВР – С.З., се установи следното:
„Б.“ЕАД-гр.Г. ЕИК: *********, представлявано от Я.П.П.извършва частна охранителна дейност, по смисъла на чл.5, ал.1, т.4, във връзка с чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на имуществото „Б.“ЕАД на площадка „Брикетопроизводство" и площадка „Електропризводство”. Осигурява пропускателен режим на лица и МПС и извършва видеонаблюдение, без да е получило лиценз по надлежния ред, съгласно изискванията на ЗЧОД.
Дейността по самоохрана на имуществото осъществява чрез: Й.З.И., ЕГН **********, С.С.С., ЕГН **********, М.И.Д., ЕГН **********, А.Д.В., ЕГН **********, В.П.Х., ЕГН **********, Д.И. Г., ЕГН**********.
Актосъставителят е приел, че „Б.“ЕАД, ЕИК ********* с адрес на управление: гр. Г., община Г., област С.З., кв. Индустриален, представлявано от Я.П.П.- Изпълнителен директор, е нарушило по чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.4, вр. чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД.
АУАН № 349а-2-06.04.20г. бил подписан от Изп.Директор на санкционираното дружество, който получил
екземпляр от него.
В законоустановения срок били направени възражения по АУАН. По възраженията е изготвена Справка с № УРИ:349р-10616/07.05.20г. Изпратено е писмо до санкционираното дружество с № УРИ:349000-9066-13.05.20г. с което същото е уведомено, че по писменото възражение по съставения АУАН е извършена проверка, при която не са установени нови факти и обстоятелства, които да налагат прекратяване на образуваната административнонаказателна преписка, както и за определяне на нарушението като „маловажен случай”.
Въз основа на АУАН № 349а-2-06.04.20г.. е издадено обжалваното Наказателно постановление Наказателно постановление № 349а-2 от 02.06.2020г. на Комисар И.Г.И.– Началник отдел „Охранителна Полиция” при на ОДМВР С.З., упълномощен със Заповед № 8121з-372/05.04.2018г. на Министъра на вътрешните работи, в обстоятелствената част, на което, административно–наказващият орган е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че от страна на “Б.” ЕАД е осъществен състава на административно нарушение по чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.4, вр. чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД и АНО, на основание чл.72, ал.1 от ЗЧОД е определил и наложил на “Б.” ЕАД, административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди / лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите – Т. Щ.А., П.М.М., Д.С.Г. и Д.Й.В., както
и от приетите по делото писмени доказателства: наказателно
постановление № 349а-2/29.06.2020 г.; справка, рег. № 349р-10616/07.05.2020 г.,
относно постъпило възражение против съставен АУАН № 349а-2/06.04.2020 г.;
възражение от „Б.“ЕАД – Г. против АУАН № 349а-2/06.04.2020 г.; заверени копия
на: допълнително споразумение към трудов договор № 2/09.01.2003 г., изх. №
183/01.01.2020 г.; допълнително споразумение към трудов договор № 2/09.01.2003
г., изх. № 0338/19.10.2015 г.; допълнително споразумение към трудов договор №
59/13.03.2008 г., изх. № 439/18.01.2018 г.;
допълнително споразумение към трудов договор № 59/13.03.2008 г., изх. №
90/31.05.2012 г.; трудов договор №
59/13.03.2008 г.; трудов договор № 140/04.10.2019 г.; трудов договор №
99/30.06.2016 г.; трудов договор № 82/20.05.2014 г.; трудов договор №
182/29.11.2019 г.; докладна записка относно извършена проверка, рег. №
4751/20.02.2020 г.; докладна записка относно извършена проверка, рег. №
1451/16.01.2020 г.; докладна записка относно извършена проверка, рег. №
1446/16.01.2020 г.; констативен протокол
от 15.01.2020 г., 11.30 ч.; дневник за влизане и излизане на МПС в обект от
24.01.2017 г.; дневник за влизане и
излизане на МПС в обект ЦПБП от 15.01.2020 г.; последна страница на дневник от
ЦПБП от 31.07.2019 г.; заглавна страница на дневник за регистрация на
посетителите; 2 листа от дневника за регистрация на посетителите – от
07.11.2019 г. до 12.11.2019 г. и от 13.01.2020 г. до15.01.2020 г.; последна
страница на дневник за регистрация на посетителите от 04.11.2019 г.; 3 листа от дневник за влизане и излизане на
МПС в обект ЦПБП, заверени на 27.01.2020 г.; последна страница дневник за
влизане и излизане на МПС в обект ЦПБП от 03.01.2020 г.; пропуск на В. Х.;
правилник за пропускателния режим в „Б.“ЕАД – Г.; правилник за работа по
контрола на достъп от портиерите към отдел „Вътрешноведомствен контрол“ при „Б.“ЕАД
– Г.; докладна записка, рег. № 349р-1447/16.01.2020 г., относно извършена
проверка в „Б.“ЕАД – Г.; констативен протокол от 15.01.2020 г., 12.30 ч.;
заглавна страница на дневник за пост № 17 „Биомаса“; първа страница на заповед
№ 754/16.10.2018 г.; разпореждане за портиери на пост № 17 „Биомаса“; 2 листа
от дневник за влизане и излизане на МПС в обект „Биомаса“; пропуск на М.Д.;
пропуск на А.В.; докладна записка, рег. № 349р-1448/16.01.2020 г., относно
извършена проверка в „Б.“ЕАД – Г.; констативен протокол от 15.01.2020 г., 12.55
ч.; 2 листа от дневник за влизане и излизане на МПС в обект „Биомаса”; последна
страница дневник за влизане и излизане на МПС в обект „Биомаса“, заверен на
27.01.2020 г.; първа страница дневник за влизане и излизане на МПС в обект
„Биомаса“, заверен на 27.01.2020 г.; 2 листа от дневник за влизане и излизане
на МПС в обект „ТП/БП“; последна
страница дневник за влизане и излизане на МПС в обект „ТП/БП“, заверен на
27.01.2020 г.; пропуск на Д.И.;
инструкция за пропускателния режим в „Б.“ЕАД – Г.; инструкция за работа
на служителя от отдел „АКПС и ЗИ“; заповед № 513/09.08.2016 г. на изпълнителния
директор на „Б.“ЕАД – Г. относно повишаване качеството на пропускателния режим
на територията на „Б.“ЕАД – Г.; докладна
записка, рег. № 349р-1450/16.01.2020 г., относно извършена проверка в „Б.“ЕАД –
Г.; констативен протокол от 15.01.2020
г., 14.10 ч.; пропуск на Й.И.; правилник за работа по контрола на достъп от
портиерите към отдел „Вътрешноведомствен контрол“ при „Б.“ЕАД – Г.; правилник
за пропускателния режим в „Б.“ЕАД – Г.; инструкция за пропускателния режим в „Б.“ЕАД
– Г.; 8 листа от дневник за влизане и излизане на МПС и за регистрация на
посетителите; констативен протокол от 15.01.2020 г., 14.40 ч.; пропуск на /не
се чете/; инструкция за пропускателния режим в „Б.“ЕАД – Г.; разпореждане на
ръководител отдел „ВВК“ при „Б.“ЕАД – Г. от 20.02.2017 г.; дневник за излизане
на МПС в обект „ТПЕП“ – 2 листа; сведение от Д.Й.В. от 15.01.2020 г.; заповед №
391/10.06.2019 г. на изпълнителния директор на „Б.“ЕАД – Г.; допълнително
споразумение към трудов договор № 47/30.07.2012 г., изх. № 503/10.06.2019 г.;
длъжностна характеристика за длъжност „Ръководител отдел „ВВК“; график за
явяване на работа на смени в цех „ВВК“ за м.януари
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В случая е отправено следното словно фактическо
обвинение: „Б.“ЕАД извършва частна охранителна дейност по смисъла на чл.5,
ал.1, т.4 във връзка с чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на имущество на „Б.“ЕАД- на площадка „Брикетопроизводство" и площадка „Електропризводство”.
Осигурява пропускателен режим на лица и МПС и извършва видеонаблюдение,
без да е получило лиценз по надлежния ред, съгласно изискванията на ЗЧОД, с
което е нарушило чл. 4, ал. 1
вр. с чл. 5, ал. 1,
т. 4, вр. чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД.
Конкретните изисквания на ЗЧОД за извършване на дейността по чл.5, ал. 1, т. 4
се съдържат в чл. 2, ал. 3
от същия закон, тъй като частна охранителна дейност по отношение на
имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и
от 1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за
извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2; съответно т. 2.
(доп. – ДВ, бр. 13 от
Какъв лиценз следва да има лицето според изискванията на ЗЧОД е установено с нормата на чл.2, ал.3 от ЗЧОД, изискващ съгл. т. 1 - лиценз за охрана на имуществото на физически или юридически лица, или съгл. 2 - лиценз за самоохрана, какъвто се издава само на бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност.
В случая от АНО е направена компилация между цифровото и словестното описание на нарушението, което е нарушение разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, съгласно която норма са въведени изисквания за съдържанието на НП – описание на нарушението и квалификация на същото. нормата е императивна и неизпълнението й винаги има за последица незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление.
Видно от АУАН и издаденото, въз основа на него НП, дружеството – жалбоподател е санкционирано, за нарушение по чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.4, вр. чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД. Както бе уточнено по – горе, чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД изисква лиценз за охрана. Словестно, пък, в АУАН и НП е описано, че дружеството – жалбоподател извършва дейност по самоохрана на имущство, без лиценз за самоохрана – което е нарушение обаче по чл.2, ал.3, т.2 от ЗЧОД.
Практиката на Административен съд – С.З. е константна в това отношение по подобни казуси. / Решение № 186 от 4.06.2019г. по КАНД № 159/2019г. и Решение № 174 от 26.06.2019 г. по КАНД № 197/2019г./
Както е прието в последното цитирано решение: „…нормата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД сочи лицата по чл. 2, ал. 3, която разпоредба от своя страна изисква за дейността по самоохрана да се притежава лиценз за дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от търговците по чл. 2, ал. 2, съответно лиценз за самоохрана от бюджетните организации. Налага се извода, че конкретно нарушената разпоредба във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЧОД е нормата на чл. 2, ал. 3, т. 1 от закона, която не е посочена при правната квалификация на фактите, а словното фактическо обвинение не конкретизира необходимия лиценз. След като административно наказателния състав го изисква, то АНО е длъжен да посочи неговия конкретен вид, за да е гарантирано правото на защита на наказаното лице, същото трябва да знае какъв документ би опровергал отправеното му обвинение за нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД….”.
В настоящия случай – съгласно Постановление на Министерски съвет № 181 от 20 Юли 2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност / обн.ДВ бр.59 от 28.07.2009г./ и издаденото към чл.1, ал.1 от него, Приложение, в раздел.VI /изм. ДВ, бр.5 от 2013г., предишен раздел V-ДВ, бр.22 от 2016г., в сила от 22.03.2016г./, т.2.4, определя „Б.“ЕАД като стратегически обект. Ето защо санкционираното дружество не може да бъде субект на нарушение по чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД /тъй като не е търговец смисъла по ал.2, който може да притежава лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2, каквото нарушение му е вменено/, тъй като, бидейки обект от национално значение попада в хипотезата на чл.2, ал.3, т.2 от ЗЧОД и може да е титуляр единствено на издаден лиценз за самоохрана по реда на ЗЧОД.
Смесването от страна на АНО в издаденото НП на съставите на две различни административни нарушения при описанието на нарушението и квалификацията на същото, освен че води до неяснота на обвинението, не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Същото има и за последица нарушаване правото на защита на санкционираното лице, което трябва да разбере извършване на какво нарушение му се вменява, за да може адекватно да организира защитата си.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 349а-2 от 02.06.2020г. на Комисар И.Г.И.– Началник отдел
„Охранителна Полиция” при на ОДМВР С.З., упълномощен със Заповед №
8121з-372/05.04.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на „Б.“ЕАД-гр.Г. ЕИК: *********,
представлявано от Я.П.П.– Изпълнителен Директор, на
основание чл.72, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, за
нарушение по чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.4, вр. чл.2, ал.3, т.1 от ЗЧОД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ /Хр. Ангелов/