РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502654 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 17.05.2021г по т.д. № 86/2019г Окръжен съд- Видин, ГО, е осъдил
Евроинс АД да заплати на А. К. Г. сумата от 60 000лв, на С. С. Г. сумата от 60 000лв,
на С. С. Г. сумата от 30 000лв и на К. С. Г. -30 000лв , всички суми представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на Г. Г. , настъпила
вследствие ПТП реализирано на ***г, на осн. чл.432,ал.1 от КЗ, като исковете до
пълните претендирани размери от 140 000лв от първите двама ищци и от 50 000лв от
останалите ищци са отхвърлени. Съдът е приел, че не се установява съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия. С решението си съдът е възложил разноските
по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на ВОС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част за
сумите от по 60 000лв за първите двама ищци- родители на починалия при ПТП.
Решението на ВОС е обжалвано с обща въззивна жалба от ищците А. К. Г., С. С.
Г., С. С. Г. и К. С. Г., представлявани от адв. Д., в отхвърлителната част, с оплакване
на незаконосъобразност и неправилност на решението. Въззивниците поддържат, че
1
съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, че е определил занижени
по размер обезщетения, че не е съобразил всички установени по делото
неимуществени вреди, претърпени от ищците. Молят, след като се съобразят всички
събрани доказателства, първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната част , а предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират
разноските по делото.
Решението на ВОС се обжалва с въззивна жалба от ответника- застраховател
ЗДЕвроинс АД в осъдителната част касаеща присъдено обезщетение в полза на С. С. Г.
и К. С. Г. с оплакване за незаконосъобразност и в частта, с която е присъдена законна
лихва. Въззивникът поддържа, че по делото не се доказва материалноправната
легитимация на тези ищци да получат обезщетение , както и че по отношение на тях
следва да намери приложение пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Поддържа още, че
определените обезщетения за неимуществени вреди са завишени и прекомерни.
Развива съображения за момента на изпадане в забава на застрахователя. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявените
искове от последните двама ищци да бъдат отхвърлени изцяло, като бъде отменено и
решението, в частта с която е осъден застрахователят да заплати обезщетение за забава
за периода преди 18.02.2020г.
Ищците пред СГС, въззиваеми пред настоящата инстанция по жалбата на
закстрахователя, представлявани от адв. Д. и адв. Т., са депозирали писмен отговор на
въззивната жалба на застрахователя, с който оспорват жалбата като неоснователна.
Третото лице- помагач на страната на застрахователя АПИ депозира писмен
отговор, с които оспорва въззивната жалба на ищците.
В о.с.з. въззивниците С. С. Г. и К. С. Г. се явяват лично , всички въззивници
ищци се представляват от адвокати Т., Д. и А., които поддържат жалбата на ищците и
оспорват жалата на насрещната страна. Подчертават спецификата на патриархалното
семейство в Гърция, на разширеното семейство и привъзнасоттта между братята.
Представят списък рпо чл.80 от ГПК.
Въззивникът –ответник Евроинс АД не се представлява в о.с.з.От дружеството е
постъпила молба, в която заявява,че поддържа своята въззивна жалба и оспорва тази на
ищците. Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Прави под
евентуалност възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната
страна.
Третото лице – помагач на страната на ответника АПИ се представлява от
началник Радославова , която моли решението на ВОС да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на застрахователя.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на ОС-
Видин е влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени
вреди за сумата от по 60 000лв , присъдено на първите двама ищци/ се установяват със
сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността
на застрахователя по договор за ЗЗГО. Установено е по обвързващ начин, че
ЗД”Евроинс”АД дължи на материалноправно легитимираните лица заплащане на
обезщетение за вредите, претърпени при ПТП, настъпило на ***г от водач ползващ се
от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника,
при което ПТП е починал Г. Г..
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на първите двама ищци обезщетение за неимуществени вреди , определен
по реда на чл.52 от ЗЗД, дължи ли се и в какъв размер обезщетение на последните
двама ищци и от кой момент застрахователят изпада в забава по отношение на
3
присъдените обезщетения. Пред настоящата инстанция не се поддържат наведените от
ответника и неговия помагач възражения за съпричиняване на увреждането от страна
на пострадалия, не се оспорват изводите на съда , че такова липсва, поради което
въззивната инстанция не дължи проверка на решението и произнасяне по такова
възражение
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
58години.
По делото е установено, че починалият Г. – син и брат на ищците, към момента на
смъртта си, настъпила вследствие на ПТП на ***г е бил на 37 години.
В о.с.з. на 12.03.2021г са изслушани свидетелите А. А. и Ф. Ц..
Свидетелят А. установява ,че познава К. и С. от 1987 година, когато ходили
заедно на училище, а впоследствие се запознал с цялото семейство. Установява,че С. е
най-големия брат от тримата, К. – средният , най-малък бил Г.. Установява,че има
близко приятелство с тримата братя и тримата били много свързани помежду
си.Свидетелят установява,че е преминал през целия процес със семейството.
Установява,че С. и К. живеят в *** , а Г. живял в ***. Според свидетеля всяка събота и
неделя семейството се събирало. Баща им бил традиционалист и искал цялото
семейство да се събира всяка събота и неделя на една маса и те не пропускали. Според
свидетелят семейството на ищците е с много силни връзки помежду си. Имали са една
особено силна връзка помежду си, били много любящо семейство и братята са
отгледани много традиционно, били взаимозависими. Според свидетеля те обсъждали
проблемите си заедно, участвали общо в строителството на домовете си, заедно
изживявали радостите си и трудностите.Установява, че и до днес братята подкрепят
семейството на Г.. Установява,че братята били за пример в тяхното общество.
Свидетелят установява,че С. дошъл в България, за да придружи тялото на Г..
Установява,че състоянието на семейството било драматично. Всички били в
изключително тежко състояниеУстановява, че се е наложило оказване на медицинска
помощ за братята , поставени са им инжекции с успокоителни. Установява , че и до
момента на братята продължава да им е тежко и двамата братя са на медицинска
терапия, не могат да се справят със загубата на брата. Установява,че имат проблеми в
общуването с други хора, искат да остават сами, че всеки ден ходят на гробища.
Установява,че братята се чувстват загрижени за децата на Г. – едно бебе и едно малко
дете. Според свидетеля братята сега намират подкрепа подкрепа един от друг.
Свидетелят Ц. установява,че познава семейството на ищците от 1984 година.
Установява,че е разбрал за инцидента от С., който плачел през цялото време и говорел
объркано .Вечерта свидетелят посетил ищците и установил, че С. и жена му били в
4
окаяно състояние и през цялото време плачели. Според свидетеля всеки ден се
влошавало тяхното състояние. Те били в неизвестност,Г. бил в болница на системи, те
не знаели какво става. Свидетелят установява,че С. се е променил много след смъртта
на сина си, двамата с майката по няколко пъти на ден ходели на гробищата.
Свидетелят установява,че семейството на ищците било много добро, задружно
семейство, уважавани в обществото. В момента според свидетеля са затворени вкъщи.
Стават сутрин, правят кафе, след това отиват на гробища, след обяд абсолютно
същото. Според свидетелят целият им живот е свързан със смъртта на сина им..
Свидетелските показания са взаимно подкрепящи се. Свидетелите дават
информация за факти, които лично са възприели. Показанията им са житейски
логични, не се опровергават от доказателства по делото и съдът счита,че същите могат
да съдат кредитирани.
В о.с.з. на 10.03.2022г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. Б.Б., която дава
заключение, че при А.Г. се установява нестабилно психологическо и емоционално
състояние, изразен невротичен синдром, проявява високи нива на тревожност,
депресивни синдроми, тендеции за со;циална изолация. Според вещото лице проявява
и чести колебания на настороението, недостатъчен самоконтрол. Според вещото лице
тя е замръзнала в скръбта си и живота й се върте около тежката загуба. При С.Г. се
наблядава изразен невротичен синдром с писхосоматични нарушения, с високи нива на
тревожност и депресивен синдромКъм момента не е преодолял травмата от загубата на
сима си. За С. и К. вещото лице дава заключение,че имат нестабилно емоционално
състояние, проявяват високи нива на тремовжонст, депресивна симптоматика и към
момента не са преодоляли загубата на своя брат.
В о.с.з. вещото лице допълва заключението си като сочи,че ищците имат нужда от
психиатрична помощ и медикаментозно лечение за преодоляване последиците от
смъртта на техния син и брат.
Установява се още по делото, че на първите двама ищци са изплатени от
ответника по 60 000лв- обезщетение за вредите от смъртта на техния син Г..
По отношение на обезщетение на първите двама ищци
Спорен по делото е въпроса за размера на дължимото им се обезщетение.
Предвид изложеното – настъпилата внезапна и неочаквана смърт на млад
мъж,здрав, в които родителите са намирали подкрепа и опора за бъдещето си, като
съобрази и установени близки връзки между починалия и неговите родители,
установените патриархални отношения в семейството , намиращи израз и в честите
събирания, отбелязването заедно на празници , необратимостта на случилото се, шока
от смъртта на най-малкото им дете, непреодоляната още мъка, променения живот на
ищците- свидетели установяват , че от весели хора ищците са почнали да странят от
другите и животът им е съсредоточен върху посещения на гробищата и спомени за
5
сина, но и като съобрази,че починалият е имал изградено собствено семейство, деца, че
е живял отделно и в друг град, съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищците за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от по
120 000лв за всеки ищец. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобрази периода на настъпване на вредата, така и конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимото се по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да държи сметка и обезщетението
да не е в размер служещ за неоснователно обогатяване на ищците.
При така определеното като общ размер обезщетение за неимуществени вреди
съдът следва да съобрази изплатените от ответника по 60 000лв на всеки от първите
двама ищци, с оглед което исковата претенция се явява доказана за сума от по 60 000лв
за първия и за втория ищец.
По отношение на третия и четвъртия ищец
С ТР № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС се разшири кръгът на лицата , имащи право
на обезщетение при смърт на лице, настъпила при деликт, като ТР приема, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата , посочени в ППВС № 4/61 и №5/69 и по
изключение, всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Съобразно мотивите на цитираното ТР и съдебната практира, развита при
прилагането на това тълкуване на закона се приема, че правото на обезщетение в
изключителните хипотези се дължи само когато претендиращият докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени. При наличие на родствена връзка, макар и не сред посочените лица
съгласно ППВС № 4/61 , по изключение, при наличие на доказателства може да се
присъди обезщетение за неимуществените вреди за болки и страдания надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Прието е, че следва да се установи трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, когато
претендиращият докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска
връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължителен проявление във времето. В този случай кръгът на лицата, които могат
да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните
отношения между починалия и лицето, което е в особено близки и трайни житейски
6
отношения с починалия, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане.
В посочените изключителни случаи само формалната връзка на родство не е
достатъчна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт при
деликт, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек претендиращият
обезщетение да докаже, че е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Както беше посочено по-горе, за
да се приеме наличие на изключението за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се установи създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната връзка.Според съдебната практика особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 и ППВС № 5 /69г.
Според съдебната практика по сходни казуси , за да се приеме, че между
претендиращият обезщетението и починалия е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между
лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването
на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Така
например, относимо към изключителността на връзка между баби/дядовци и внуци е
отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или
смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др/, а за връзката между братята и сестрите – израстването им
сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина /в
този смисъл решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ВКС, II ТО, решение №
372/2019 по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II ТО и решение № 92/2020 г. по т. д. №
1275/2019 г. на ВКС, ІІ ТО/.
В случая е установено, че ищцитеС. и К. са братя на починалия Г.. Предвид
посоченото по-горе, освен тази родствена връзка обаче следва да бъде установена на
първо място по-силна от обичайната емоционална връзка и привързаност, а на
следващо място – претърпени вреди, чийто интензитет и продължителност са по-
големи от обичайните. Отношенията между братята са установени по достоверен
начин от събраните свидетелски показания. От тях се установява, че починалият е най-
малкият от тримата братя, че всички те имат свои семейства, деца и живеят на
различни места. Установява се, че между братята е имала здрава връзка, силна
7
привързаност, споделени общи грижи, решения за живота и бъдещето им. Те са си
помагали , обичали са се, подкрепяли са се, между тях е имало много силно уважение ,
обич и привързаност. Установява се , че са били отгледани от родителите си с много
обич, че са били възпитани и добри , уважавани в тяхното общество. Установява се
патриархалния бит и живот, в който са възпитани от своите родители и които самите
братя са съблюдават и досега. Свидетелите установяват, че начинът на живот на
семейството на ищците е възприет и уважаван там където живеят. Всичко описаното от
свидетелите навежда на извод за едни нормални братски отношения между починалия
и двамата му братя- ищци по делото. Както е посочено по-горе- установява се
отношенията и традициите в гръцкото общество, там където живеят ищците са по-
традиционни и патриархални. Това са семейни отношения, които там се почитат и
уважават. От тази гледна точка близостта, привъзаността, подкрепата , запазената
силна семейна връзка въпреки сформираните самостоятелни семейства на братята са
търсени и обичайни. Дори и спрямо отношенията характерни за българското
общество, не толкова затворено патриархално, отношенията които се установява да са
имали братята помежду си са близки братски отношения, отношения между членове на
едно семейство запазили своята връзка , обич , привързаност и даващи подкрепа
помежду си.
Настоящият състав намира, че е обичайно братя, расли заедно според посазанията
на свидетелите, да имат описаните отношения на обич, подкрепа, контакт при
родителите, да споделят радости и трудности, да са близки със семействата на своите
братя. Няма нито едно доказателство по делото, от което да се направи обоснован и
категоричен извод за връзка между братята , която да има съдържание излизащо извън
рамките на обичайното и нормалното. Връзката между починалия и братята му , така
както е установена по делото , носи белезите на здрава, стабилна , братска връзка ,
пълна с обич, уважение, привързаност, но няма изключителност в отношенията между
братята, в смисъла които се търси, за да бъдат легитимирани ищците С. и К.Г. да
получат обезщетение за неимуществени вреди, които са претърпели от смъртта на
Техния брат.
С оглед липсата на изключителност в отношенията между починалия и неговите
братя съдът намира за безпредметно да обсъжда дали е налице изключителност в
претърпените от ищците болки и страдания, вселдствие смърттта на техния брат.
След като не са доказани изключителни по своя характер отношения на близост
между починалия и неговите братя, то ищците С. и К.Г. нямат право да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат Г. Г.. Предявеният от тях
иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на момента на изпадане на застрохователя в забава
Развитите мотиви от първоинстанционния съд във връзка с искането за
8
присъждане на обезщетение за забава са правилни и въззивната инстанция препраща
към тях по реда на чл.272 от ГПК. Те са в синхрон и с формираната съдебна практика
по сходни казуси- например решение № 167/2020 г по т. д. № 2273/2018 г по описа на
ВКС , II ТО. Ответникът е определил обезщетения по заявените пред него
застрахователни претенции, като е уважил някои от тях частично и така определеното
обезщетение е заплатил на настоящите ищци- родители на починалия Г.. Процесното
сега обезщетение , което съдът присъжда на ищците е в размер, неуважен от
застрахователя. Ето защо, по отношение на тези суми застрахователят е в забава,
поради това ,че не ги е уважил, а не поради това ,че не ги е изплатил поради липса на
банкова сметка. Ето защо възраженията на ответника за липса на банкова сметки ,
посочени от ищците, са неоснователни. Същият дълги върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди обезщетение за забава считано от 11.02.2019г, против който
извод на съда ищците не възразяват.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на С. и К.Г.,
на всеки от тях по 30 000лв и така предявените искове следва да бъдат отхвърлени. В
останалата си част решението на ОС-Видин следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
и в частта за разноските.
Страните не са оспорили възприетия от първоинстанционния съд размер на
разноските, доказани по делото от страните, по реда на чл.248 от ГПК, поради което и
настоящата инстанция се явява обвързана от тези размери.
При този изход от спора решението на ВОС следва да бъде отменено в частта, с
която застрахователят е осъден да заплати разноски за защита на ищците за сумата над
3420лв, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски на ищците за сумата над
203лв, а по сметка на съда- държавна ткаса за сумата над 4800лв.
На ответника се дължат разноски,направени пред първата съдебна инстанция в
размер на още 46лв, до сумата от 680лв.
Пред настоящата инстанция жалбата на ищците е неоснователна, поради което
разноски за разгреждането й не се присъждат.
Пълномощникът на ищците претендира заплащане на възнаграждение по чл.38 от
ЗА. Пълният размер на адвокатското възнаграждение за защита по два иска по
140 000лв и два иска по 50 000лв възлиза на 12720лв/2х4330+2х2030лв/. При защитен
интерес от 120 000лв и обжалваем интерес от 380 000лв възнаграждението на
пълномощника на ищците възлиза на 4017лв , а с ДДС- 4820.40лв.
9
Отевтникът съобразно защитения интерес от ищците дължи по сметка на БС
сумата от 284.21лв- заплатено възмаграждение на вещо лице.
На ответникът се дължат разноски за държавна такса -1200лв и възнаграждение за
един юрисконсулт, което съдът определя на 800лв. С оглед отхвърлената част от
исковете и обжалваемия интерес на застрахователят се дсължат разноски от 1368.42лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16 от 17.05. 2021г по т.д. № 86/2019г по описа на Окръжен
съд- Видин,ГО, в частта, с която Евроинс АД е осъдено да заплати на С. С. Г. и К. С.
Г. сумите от по 30 000лв на всеки от тях, претендирани като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Г. Г., настъпила вследствие ПТП, реализирано на
***г, както и в частта, с която е осъдено да заплати възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА за сумата над 3420лв, разноски за сумата над 203лв до 474лв и държавна такса по
сметка на ВОС за сумата над 4800лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. С. Г. с адрес – Гърция, гр. *** , ***, ул.
*** № 125 и К. С. Г. с адрес- Гърция , гр. ***, ул. *** №1 против ЗД Евроинс АД с
ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта Г. Г., настъпила вследствие ПТП, реализирано на ***г, на осн. чл.432,ал.1 от
КЗ , за сумата от по 30 000лв , претендирана от всеки ищец, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 17.05. 2021г по т.д. № 86/2019г по описа на
Окръжен съд- Видин,ГО, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. К. Г., С. С. Г., С. С. Г. и К. С. Г. да заплатят на ЗД Евроинс АД с
ЕИК ********* сумата от 1414.42лв- разноски по делото , на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД Евроинс АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
апелативен съд сумата от 284.21лв- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД Евроинс АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Ж. Т. от САК
сумата от 4820.40лв с ДДС- адвокатско възнаграждение за защита пред САС, на осн.
чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11