РЕШЕНИЕ
№1173/10.6.2021г.
гр.
Пловдив, 10.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря
СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 904 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 5
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166, ал. 2
от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на Е.И.Б., ЕГН: **********,***,
против
Акт за установяване на акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2607#6
от 17.03.2020г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с който е установено публично държавно вземане в размер
на 1 514,38 лева, представляващо 40% от общата изплатена сума по мярка 10
„Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни за селското стопанство“ за кампании 2015, 2016 и 2017 на
основание чл. 18, ал. 3 т. 1 и ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г.
В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и се иска отмяната му. Жалбоподателят
сочи, че за него е настъпило форсмажорно обстоятелство, водещо до прекратяване
на поетия от него многогодишен ангажимент, изразяващо се в издадено ЕР на ТЕЛК
№ 1941 – 083 от 13.05.2020г., съгласно което му е определена степен на
неработоспособността 89%, при водеща диагноза „инсулинозависим захарен диабет с
две усложнения – диабетна полиневропатия и ретинопатия“ за срок от 1 година.
Иска се отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът
– Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуалния си представител юр. Маршавелова, оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира разноски. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка,намери
за установено следното:
За
допустимостта:
По делото не са представени доказателства за
връчване на оспорения административен акт на жалбоподателя. Съгласно данните в
известие за доставяне (обратна разписка) на л. 68, обжалваният ИАА е връчен на
Иван Б., баща, без посочване
на дата. Жалбата е подадена директно до съда на 07.04.2021г.,
при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Няма спор по делото, че Б. е подал в ДФЗ заявление
за подпомагане УИН 16/1430715/59735, с което е поел многогодишен ангажимент
през кампания 2015 по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи, важни за селското стопанство“ (АК 14) от мярка 10 „Агроекология и
климат“. С уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г. № УРН 642044 е одобрен за участие по мярката, като е заявил
отглеждане на 20бр. овце. Със същото уведомително писмо е уведомен за правата и
задълженията си във връзка с подпомагането. Сред задълженията на земеделския
стопанин е и това да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до
изтичане на многогодишния ангажимент, като дейностите по това направление се
прилагат за период от 5 последователни години.
При извършени административни проверки на
основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. е констатирано, че Б. не
е подал заявление за плащане по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ през кампания 2018. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от
Наредбата земеделски стопани, които не подадат заявление за плащане по време на
агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или
част от нея съгласно чл. 18, ал. 4. С писмо изх. № 01-6500/7619 от 21.11.2018г.
жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК от ДФ
„Земеделие“ се открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент. Издаден е Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020
за кампания 2018 изх. № 01-6500/2706 от 22.05.2019г., връчен на Б. на
05.06.2019г. От негова страна е постъпила молба вх. № 94-1293/25.06.2019г., с
която е поискано прекратяване на многогодишния ангажимент поради влошаване на
здравословното му състояние. В молбата е посочено, че към нея са приложени
амбулаторни листове, епикризи и ЕР на ТЕЛК.
Със заповед № РД20 – 242 от 09.10.2019г. на министъра
на земеделието, храните и горите молбата е оставена без уважение. Според
решаващия административен орган не се касае за форсмажорно обстоятелство, тъй
като при поемане на ангажимента през кампания 2015 бенефициентът е с установена
намалена работоспособност и в ЕР на ТЕЛК му е предписано да не полага тежък
физически труд. В издаденото ЕР на ТЕЛК № 1701 от 06.04.2017г., след извършено
преосвидетелстване, е посочен един и същ процент намалена трудоспособност
спрямо първоначално установеният.
По делото не са представени доказателства за обжалване
по съдебен ред на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2018 изх. № 01-6500/2706 от
22.05.2019г., поради което е прието, че същият е влязъл в сила.
С писмо изх. № 01-6500/2607#4 от 14.04.2020г. Б. е уведомен за
откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. В писмото са посочени фактическите и правни основания за
дължимост на сумата в размер на 1 514,38лв. и на лицето е разяснена възможността
за връщане на недължимо получената сума без начислени лихви върху нея, в
7-дневен срок от получаването му. В писмото са посочени получените плащания по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020г., с направление „Опазване
на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“: за
първата година от ангажимента 2015г. – 850,77лв., за втората година от
ангажимента 2016г. – 1 361,24лв. и за третата година от ангажимента 2017г.
– 1 573,93лв. Размерът на публичното вземане е определен на основание
разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. при
прилагане на ставка от 40% върху общо изплатената сума в размер на
3 785,94лв.
От страна на
земеделския стопанин не са предприети действия за доброволно възстановяване на
сумата в размер на 1 514,38лв., като е депозирано възражение вх. №
01-6500/2607#5 от 29.05.2020г. Във възражението отново са изложени доводи за недължимост
на сумата, посочена в писмото, с форсмажорни обстоятелства, представляващи
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента. Посочено е, че е
установена трайно намалена работоспособност от 89% с противопоказания за
извършване на тежък физически труд. Според последното ЕР на ТЕЛК Б. е изгубил
изцяло зрението на лявото си око.
Последвало е издаването на процесния АУПДВ № 01-6500/2607#6 от 17.03.2021г.
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с
който на Б. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 1 514,38лв. Като основание за издаване на АУПДВ е посочено чл.
27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 – 2020г., чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК и чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от
17.07.2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие. Органът изцяло е преповторил мотивите на писмо изх.
№ 01-6500/2607#4 от 14.04.2020г.,
с което жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото
административно производство. Обсъдени са възраженията на Б. и същите са намерени
за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
Оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган – Заместник - изпълнителен директор на ДФЗ. Съгласно разпоредбата
на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното (на основание чл.162, ал. 2, т. 8 от ДОПК), се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изр. второ от ДОПК
регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. Съобразно нормата на чл.20а ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция.
Следователно ръководителят на съответната администрация, в случая Изпълнителният
Директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и Изпълнителен
Директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа, натоварен да
издава актовете за установяване на публични държавни вземания, съобразно
предписанието на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК, вр. чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП. С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в ЗПЗП се създават
нови алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които Изпълнителният директор на фонда
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ. В ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността това
правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед №
03-РД/715/27.06.2017г., изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“ е делегирал на заместник изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие" правомощията да издава и подписва Актове за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните
плащания, посочени в Наредба № 5 от 27.02.2009г. (т. 4 от заповедта).
Следователно, оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.
Актът е издаден в писмена форма при спазване
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото органът е уведомил писмено адресата на акта
за започването на административно производство по издаването на АУПДВ, и му е
предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на
възражение и представяне на доказателства.
По отношение на
съответствието на акта с материалноправните норми и с целта на закона, съдът
счита следното:
Като правно
основание за издаване на
АУПДВ е посочена разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г.
Съгласно посочената разпоредба, по отношение на земеделски стопанин, който не подаде заявление за плащане по чл. 8, ал. 2
за одобрени площи и/или животни, се прекратява агроекологичния ангажимент и същият
се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, до края на четвъртата година - 40%. По
делото не е спорно обстоятелството, че с акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020г. за кампания
2018 изх. № 01-6500/2607 от 22.05.2019г. е прекратен агроекологичния ангажимент
на жалбоподателя по посочената мярка, с направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Не е спорно и
обстоятелството, че посоченият ИАА е влязъл в сила.
Спорът между
страните в настоящото производство се свежда до това налице ли е форсмажорно
или изключително обстоятелство, което да изключи прилагането на чл. 18 от
Наредба № 7 от 24.02.2015г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция към 28.02.2017г.),
кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват агроекологичните
дейности по направленията по чл. 3 най-малко пет последователни години и през
всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 да подават "Заявление
за плащане". Последиците от неизпълнението на това задължение са посочени
в нормата на чл. 18, ал. 1,
т. 3 от Наредбата и се състоят във възстановяване на получената финансова помощ
или част от нея, съгласно чл. 18, ал. 4.
В случая
безспорно е доказано, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане за
кампания 2018, която е третата година от петгодишния ангажимент по мярка 10. Едва
в жалбата против акта за прекратяване на многогодишния ангажимент, подадена
пред министъра на земеделието, храните и горите е посочено, че се иска
прекратяване на ангажимента поради влошаване на здравословното състояние. С
акта на горестоящия административен орган жалбата е намерена за неоснователна,
като е изложен аргумент, че още при поемането на ангажимента през кампания 2015
на бенефициента е издадено ЕР на ТЕЛК, в което е посочена степен на намалена
работоспособност 74% и са дадени предписания за противопоказание за тежък
физически труд. Последвало е издаване на ЕР на ТЕЛК от 06.04.2017г., в което не
е увеличен процента на трайно намалена работоспособност и отново са посочени
като противопоказани тежък физически труд и нощен труд.
От друга страна,
нормата на чл. 18, ал. 5 от Наредбата предвижда, че ангажиментът се прекратява
и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския
стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Според
ал. 6 случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със
съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен
орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от
друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 15 работни дни от
датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или
наследилото го лице е в състояние да направи това.
По
смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредбата като "форсмажорно или изключително
обстоятелство" е посочено дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициента. Административният орган, издал АУПДВ, се е обосновал, че същите
възражения са направени в производството по обжалване на акта за прекратяване
на агроекологичен ангажимент, който е влязъл в сила и са намерени за
неоснователни.
Не
е спорно по делото неподаването на
заявление за подпомагане за кампания 2018 от жалбоподателя, като не се посочват
причини за това. Едва при обжалването по административен ред на акта, с който
се прекратява аргоекологичния ангажимент, се посочва влошено здравословно
състояние, за което се представят амбулаторни листове, епикризи и ЕР на ТЕЛК. В
случая може да се направи преценка за неспазване на срока по чл. 18, ал. 6 от
Наредбата, тъй като видно от представените медицински документи след издаване
на ЕР на ТЕЛК от 06.04.2017г. жалбоподателят е постъпил в хирургичното
отделение на МБАЛ „Благоевград“ АД – гр. Благоевград на 18.09.2018г. и е
изписан на 23.09.2018г., т.е. за много малък период от годината. Следва да бъде
посочено, че с ЕР на ТЕЛК от 06.04.2017г. процентът на намалена неработоспособност
е определен за 3 години, т.е. до 2020г. В този смисъл, правилно решаващият АО е
приел, че към 2019г. не е налице влошаване на здравословното състояние на
бенефициента, тъй като още през 2014г., с ЕР на ТЕЛК № 57 от 30.04.2014г. е
определен ТНР 74% за срок до 01.04.2015г., с водеща диагноза „неинсулинозависим
захарен диабет, с неврологични усложнения“. Същият ТНР и водеща диагноза са
посочени и в последващо издадените ЕР на ТЕЛК № 458 от 22.04.2015г. и № 1701 от
06.04.2017г.
Същевременно, обаче,
през месец ноември 2019г. и месец февруари и месец март 2020г., приблизително
през времевия период на провеждане на производството по издаване на АУПДВ,
жалбоподателят е провел прегледи при лекари – специалисти, при които са
констатирани полиневропатен синдром – тежка степен за долни крайници и диабетна
ретинопатия. Несъмнено е налице влошаване на здравословното му състояние, тъй
като е издадено ЕР на ТЕЛК № 1941 от 13.05.2020г. с по-висок ТНР – 89% и друга
водеща диагноза: „инсулинозависим диабет с две усложнения“. В същото ЕР на ТЕЛК
е посочено наличие на практическа слепота на ляво око и нормално зрение на
дясно око. От представената като доказателство към жалбата епикриза от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД е видно, че непосредствено след издаване на процесния АУПДВ Б.
е постъпил за лечение в болнично заведение за периода от 24.03.2021г. до
28.03.2021г. Това несъмнено представлява изключително обстоятелство, изразяващо
се в професионална нетрудоспособност на пациента за периода от 2019г., когато
самият той е заявил желание за прекратяване на поетия агроангажимент, до
2021г., когато е издаден оспореният АУПДВ. В случая, издателят на ИАА не е
следвало само да сподели направената преценка от компетентния АО при издаването
и обжалването на акта за прекратяване на поетия агроангажимент, а и да извърши
съпоставка на представените през 2019г. и 2020г. допълнителни медицински
документи и да направи собствена преценка относно влошаване на здравословното
състояние на бенефициента, включително и на посочване на друга водеща диагноза
в ЕР на ТЕЛК от 2020г. – инсулинозависим диабет с две усложнения, от които
едното довело дори до частична слепота.
Всичко
изложено налага извод за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ.
При
този изход на делото, на жалбоподателя се дължи присъждане на направените по
делото разноски. Тъй като не е заявена претенция за това, такива не следва да
се присъждат.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2607#6
от 17.03.2020г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с който на Е.И.Б., ЕГН: **********,*** е установено публично
държавно вземане в размер на 1 514,38 лева, представляващо 40% от общата
изплатена сума по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на
застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ за
кампании 2015, 2016 и 2017 на основание чл. 18, ал. 3 т. 1 и ал. 4, б. „б“ от
Наредба № 7 от 24.02.2015г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: