№ 559
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110110855 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, с която са предявени
осъдителни искове срещу *** с ЕИК ***, както следва : главен иск с правно основание чл.
411 от КЗ за заплащане на 16 748,81 лева и акцесорен по чл. 86 ЗЗД за заплащане на 186,08
лева.
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: на ***г. на пътя *** – ***
между л.а. ***, модел ***, с рег. № *** /застрахован при ищеца по застраховка „Пълно
Каско“/ и л.а. ***, модел ***, с рег. № ***, настъпило ПТП. Движейки се колите в колона л.а.
*** не успява да спре и удря отзад л.а. ***, който пък по инерция удря движещия се пред
него автомобил. Съставен е Констативен протокол, при ищеца е заведена щета с № ***.
Твърди, че са настъпили материални щети в размер на 16 748,81 лева. Сумата е изплатена на
08.11.2023г. на сервиза, извършил ремонта.Ищецът е отправил покана до ответното
дружество, като на 29.01.2024г. при ищеца е постъпил отказ от ответника да заплати сумата.
Иска присъждането и на мораторна лихва в размер на 186,08 лева за периода 29.01.2024г. –
26.02.2024г., както и законна лихва от завеждането на исковата молба, претендира разноски.
Ответното дружество в срок подава отговор и признава наличните валидни застрахователни
правоотношения. Оспорва обаче механизма на ПТП, вината на водача на л.а. *** за ПТП и
алтернативно – размера на щетите. Оспорва, че щетите са възникнали именно вследствие на
посоченото ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
1
Не се спори по обстоятелствата относно наличие на валидно застрахователно обезщетение
„Каско“ между ищцовото дружество и увреденото МПС „*** ***”, както и че лекият
автомобил „*** ***“ е имал при ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди /по предна и задна
габаритна част/ по повредения автомобил, застрахован при ищеца, са в размер на 16 734,22
лева и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като сочи, че към датата на
последното, застрахованият при ищеца автомобил, е бил с период на експлоатация от 1
месец и 18 дни, т.е. в гаранционния си период и за конкретния модел и марка с посочения
период на експлоатация, не са намерени алтернативни части. Относно ликвидационните
разноски е посочено, че обикновено размерът на същите е в рамките на 10.00 – 25.00 лева,
като в настоящия случай, същият възлиза на 15.00 лева. Отделно дава заключение по
възможния и вероятния механизъм на същото. На *** г. на главен път *** в района на ***
км, в посока на движение от гр. *** към гр. ***, в светлата част на денонощието, в
условията на ясно време, добра видимост и суха пътна настилка, при движение в колона от
автомобили, водачът на МПС *** *** с рег. № ***, в процес на застигане, реализира ПТП,
удряйки в задната част движещия се пред него и намаляващ скорос***а си на движение
автомобил „*** ***“, с рег. № ***. Вследствие удара и поетата кинетична енергия, л.а. „***
***“ се измества в посока напред и с предната си габаритна част реализира удар в задната
част на находящия се пред него в колоната автомобил, който също се измества напред и удря
намиращ се пред него автомобил. Посочено е, че от техническа гледна точка и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, за водача на МПС „*** ***“, с рег. № ***, ударът в
конкретните пътни условия – движение на МПС в колона, не е бил предотвратим, макар и
водачът да е намалил скорос***а си, както и че не са налице данни, от които да се направи
извод за внезапно спиране от страна на водача на МПС „*** ***“. Съдът кредитира
заключението като компетентно и безпристрастно.
Като свидетел е разпитан К. Т. Ч. /водач на МПС *** ***/, който посочва, че си спомня за
процесното ПТП. Твърди, че управлявал автомобил „*** ***“, както и че произшествието
настъпило около 16.00 часа на околовръстния път на ***, посока гр. ***, било слънчево,
имало засилен трафик, настъпило ПТП, като свидетелят участвал в последващо такова. По
спомен на свидетеля, пътното платно се е състояло от две ленти в посока, но същият не
посочва в коя част на платното се е намирал, не помни по пътното платно да е имало дупки и
неравности. Заявява, че се е намирал в колона от автомобили, които били както пред него,
така и зад него. Твърди, че се е движил със скорост 30-40 км/ч, при максимално разрешена
скорост 80 км/ч, както и че вероятно не се е намирал на достатъчно отстояние от движещия
се пред него автомобил, тъй като не е успял да спре. Не сочи вероятна скорост, с която се е
движил автомобилът, застрахован при ищеца. Твърди, че всичко се случило изведнъж,
останалите автомобили спряли рязко заради друго ПТП, като верижно се ударили четири
автомобила, сред които и този на свидетеля, като уврежданията по неговото МПС били по
предна броня, десен фар, капак, радиатор. Свидетелят поддържа, че вината е била негова.
Посочва, че по автомобила, застрахован при ищеца, не са били налице вреди или същите са
2
били минимални. Мястото на произшествието било посетено от КАТ, като на свидетеля бил
съставен акт поради извършено нарушение – неспазване на необходимата дистанция.
Приложен е препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен в гр. ***
от дежурен служител на РУ – ***, относно ПТП, настъпило на *** г. около 16.00 ч. на главен
път *** км ***, посока *** – ***. Участниците в ПТП са автомобил „*** ***“ с рег. № ***, с
водач К. Т. Ч., автомобил „*** ***“ с рег. № *** и още два автомобила. Като причина за ПТП
е посочено – неспазване на дистанция от автомобил „*** ***“, който ударил останалите три
превозни средства, които се намирали пред него.
Представено е копие от наказателно постановление /влязло в сила на 09.12.2023 г./ от ОД на
МВР гр. ***, РУ *** от 23.08.2023 г., издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение от *** г., за това, че на *** г. в 16:45 часа, в община ***, на път
***, К. Т. Ч., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, в колона
от автомобили, не спазва дистанция и удря намаляващия скорос***а автомобил с рег. № ***,
който също отскача и удря спрелия пред него автомобил, съответно установено било
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, за което на К. Т. Ч. е наложено административно
наказание „глоба“.
Приложено е искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от *** г. относно
автомобил ***, модел ***, с рег. № ***, във връзка с уврежданията вследствие на
процесното събитие. Представено e опис заключение по щета № ******, в което подробно са
изброени всички вреди по автомобил „*** ***“ с рег. № ***, както и възлагателно писмо от
*** до *** ***“ ООД относно извършването на ремонт на посоченото МПС.
Видно от представена фактура от 27.10.2023 г., издадена във връзка с извършването на
ремонт на горепосочения автомобил, стойнос***а за ремонта е в размер на 16 733.81 лева.
Представен е приемо-предавателен протокол, подписан от *** ***“ ООД и застрахованото
лице, видно от който, ремонтът по щета № ***, е извършен качествено и автомобилът е
предаден на застрахования.
Съгласно приложени ликвидационен акт и платежно нареждане, *** е наредило превод в
полза на *** ***“ ООД сумата от 16 733,81 лева във връзка с щета № ***.
Представени са регресна покана от ищеца до ответника за заплащане на сумата в размер на
16 733.81 лева, като и на сумата от 15.00 лева ликвидационни разноски, както и отговор на
същата, в която е посочено, че не е налице основание за плащане на сумите, тъй като вината
на застрахования при ответника водач не е установена безспорно.
Представени са Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на ***.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3.
3
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в
причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорнос***а му за причинените щети, сключен с ответното
застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.
Спорен по делото е въпросът кой носи вина за настъпването му, както и механизмът на
ПТП. Според настоящия състав по делото се доказа, че вина изцяло носи водачът на МПС
„*** ***“.
Анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че
поведението му е единствената причина за настъпването на процесното ПТП при посочения
в исковата молба механизъм. В случая по делото беше установено, че за водача на МПС „***
***“, с рег. № ***, ударът в конкретните пътни условия – движение на МПС в колона, не е
бил предотвратим, макар и водачът да е намалил скорос***а си, както и че не са налице
данни, от които да се направи извод за внезапно спиране от страна на водача на МПС „***
***”. Съдът кредитира показанията на водача на МПС „*** ***“ в час***а, в която е
посочено, че вероятно не се е намирал на достатъчно отстояние от движещия се пред него
автомобил, тъй като не е успял да спре, както и че вината е била негова. Тези показания
кореспондират със заключението на вещото лице, както и със съдържанието на приложените
материали по административно-наказателната преписка. Относно механизма на ПТП, съдът
намира, че посоченият такъв от ищеца, се установява от приложените по делото
доказателства – заключението на вещото лице, свидетелските показания, административно-
наказателната преписка.
Относно възражението на ответника за съпричиняване, съдът счита същото за бланкетно,
без извършване на доказване в производството на поведението на водача, с което е
допринесъл за увреждането. Ето защо възражението е неоснователно.
Спорен по делото е въпросът дали стойнос***а на извършените ремонтни работи е реална и
обоснована. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че
действителният размер на щетите възлиза на 16 734.22 лв., без включване на сумата от 15
лв. ликвидационни разноски и са нанесени именно вследствие на процесното ПТП. По
размер съдът намира претенцията за доказана в размер на претендираната сума – 16 733.81
лева, тъй като приетата в САТЕ е в по-голям размер. Поради тази причина искът на ищеца
подлежи на уважаване в цялост.
По иска по чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" изпада
в забава за плащане на регресната претенция след изтичане на 30 дни от получаване на
покана, или от представянето на всички доказателства, удостоверяващи фактите, на които се
основава претендираното вземане. Ответникът не твърди ищецът да не е изпълнил
задължението си по чл. 412, ал. 1 КЗ за представяне на доказателствата за претенцията,
поради което и доколкото по делото се установи, че към дата 29.01.2024 г. е получен отговор
4
на претенцията, то от този момент ответникът следва да се счита в забава, без да се
съобразява в случая изтичането на 30 дни, тъй като ответната страна е направила своето
волеизявление, с което е отказала плащане преди изтичане на този срок. По делото липсват
данни кога е получена регресната покана, но в случая това е ирелевантно, тъй като ищецът е
предоставил 30-дневен срок за плащане на сумата, като отказът на ответника е депозиран
преди изтичането им, към 29.01.2024 г., която дата следва да се приеме за начален момент на
изпадането в забава на ответника. Претендира се обезщетение за забава за периода
29.01.2024г. – 26.02.2024г., което съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в размер на 186.09
лв. Претенцията на ищеца е в по-малък размер, поради което предявеният иск се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора следва да бъде уважено формулираното искане от ищеца с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски в общ
размер от 1 219,95 лева, включващи държавна такса, депозит за вещо лице, и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и писмени
доказателства за заплащането им. Съдът намира, че разноските в размер на 40 лева за
свидетел, не следва да се възлагат в тежест на ответника, тъй като гласни доказателства от
свидетеля, поискан от ищеца, не бяха събрани по обективни причини /липса на възможност
за призоваване на същия/, поради което ищецът би могъл да депозира молба за
възстановяване на сумата пред делегирания съд.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 от КЗ „*** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***
сумата 16 748,81 /шестнадесет хиляди седемстотин четиридесет и осем лв. и 81 стотинки/
лева, ведно със законната лихва от 27.02.2024г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение от ПТП на *** г., както и на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от
186,08 /сто осемдесет и шест лв. и 8 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от
29.01.2024 г. до 26.02.2024 г.
ОСЪЖДА *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 1 219,95 /хиляда
двеста и деветнадесет лв. и 95 стотинки/ лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6