РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. С., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на пети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200431 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Й. Д. В. от гр.С., ул.“С.“ № 28, ЕГН **********
обжалва Наказателно постановление № КХ-23/ 14.06.2022г., издадено от И.Ф.
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните- гр.С., с което ѝ е
било наложено административно наказание- глоба в размер на 2 000 / две
хиляди / лева за извършено нарушение по чл.4, ал.1 от Закона за храните.
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при
издаването на акта и НП.
Ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните- гр. С.,
надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях юрисконсулт И.
Вълева, надлежно упълномощена и приета от съда.
Жалбоподателят Й. В., надлежно уведомена, не се явява, вместо нея-
проц.представител адв.И. Русчева при АК-С., упълномощена и приета от
съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно
и навежда доводи в тази насока.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява
1
представител, не депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото
съда призова в качеството на свидетели актосъставителя Д. Т. А. и
свидетелите по акта В. А. Б.-Колева и А. Т. Б., които се явиха и дадоха своите
показания добросъвестно, поради което съда ги прие и приобщи към
доказателствения материал по делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на
жалбоподателя бяха депозирани нови писмени доказателства, изискани от
съда с разпореждането му за насрочване, по искане на АНО- Процедури
основани на принципите на системата за анализ на опасностите и контрол на
критичните точки /НАССР/, топла кухня „Фиш“ към магазин за риба „О.“ и 2
бр. контролна карта топлинна обработка, които съда счете за допустими,
поради което с мотивирано протоколно определение ги прие и приложи като
доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 07.04.2022г. във връзка със Заповед № ОСПД-27/ 16.03.2022г. била
извършена проверка в обект- магазин „О.“ на фирма „Дорис 20“ ЕООД, с
адрес- гр.С., ул.“Ш. пл.“ № 2 от актосъставителя- св.Д. А. и св.В. Б.-Колева и
А. Б.. По време на проверката било установено, че жалбоподателя Й. В., на
длъжност „продавач-консултант“ в магазин „О.“ е допуснала съхранението на
пържена риба, описана като вид и количество подробно в Констативен
протокол от 07.04.2022г., подписан от двете страни. Описаното количество
пържена риба се съхранявало в топла витрина № 5, разположена в
търговската зала на обекта, която не поддържала температура от 63 градуса, в
момента на проверката била изключена. Температура от 63 градуса се
изисквала от Системата за управление на безопасността на храните е била
посочена като критична контролна точка. Отчетената температура в момента
на извършване на проверката била 15,1 градуса по Целзий.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение по
чл.4, ал.1 от Закона за храните, на жалбоподателя бил съставен АУАН №
000052/ 28.04.2022г., който бил съставен и връчен на нарушителя на същата
дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било
изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на
2
основание чл.128, ал.1 от Закона за храните нарушителя е бил наказан с глоба
в размер на 2 000 лева.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните
доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
актосъставителя А. и свидетелите по акта Б.-Колева и Б., както и на приетите
като доказателства писмени такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в
пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане
се явява ненужно.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в
срока по чл.59 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
АУАН № 000052/ 28.04.2022г. и обжалваното НП № КХ-23/
14.06.2022г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила,
въпреки правилно констатираното нарушение: Д.ието за което е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
било квалифицирано по чл.4, ал.1 от Закона за храните.
Съобразно нормата на чл.4, ал.1 от Закона за храните „Храната трябва
да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични,
химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не
представлява опасност за човешкото здраве“. Нарушението на тази норма се
наказва съобразно нормата на чл.128, ал.1, т.1 от Закона за храните „Налага се
глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание, на лице, което наруши разпоредбата на чл. 4, ал. 1“.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
28.04.2022 г. и е връчен на същата дата на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на
акта, в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и
писмени възражения по него. Посочената разпоредба е императивна и е
предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да упражни
правото си на защита срещу направените в акта констатации, а именно - да
оспори установената фактическа обстановка и/или да представи нови
3
доказателства. В тази връзка основателно е възражението на жалбоподателя,
че актосъставителя неправилно е предоставил правото на жалбоподателя да
възрази срещу АУАН-ът в 3-дневен срок, след като съобразно новите
изменения в ЗАНН този срок е указан от законодателя като 7-дневен. Този
срок се брои от деня на връчване на акта. Възражението се адресира до
административно наказващия орган. Действително, при съставянето на самия
акт се предоставя възможност на нарушителя да напише своите възражения, в
предназначеното поле в блА.та на акта. Вписването на възражения при
съставяне на самия акт, обаче не лишава нарушителя от правото да подаде
допълнителни възражения в предвидения седемдневен срок.
С оглед на това, административно наказващият орган е ограничил
правото на защита на нарушителя, като го е лишил от обективната
възможност да упражни правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Следва да се обърне внимание също така и на друго, съществено
процесуално нарушение, направено още в тази фаза на процеса, което на
практика е и неотстранимо, а именно на новата разпоредба на чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН, която предвижда задължение на актосъставителя да уведоми
нарушителя за правото му в 14-дневен срок от връчването на акта, да отправи
предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административнонаказателното производство. Такова
уведомление по делото не е налично, а неизпълнението на това задължение
съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на нарушителя.
Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези
нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита
на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни
констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това
кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. Следователно,
допуснатите процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат
преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Следващото възражение на жалбоподателя, а именно, че не е уточнено
правното основание въз основа на което се наказва с това наказание, тъй като
в обжалваното НП е вписано, че глобата се налага на основание чл.128, ал.1
от Закона за храните, но там са налице 15 хипотези, настоящия съдебен
4
състав счита също за основателно. Според становището на проц.представител
на АНО това било техническа грешка, като при изчитането на цитирания член
ставало ясно по която точно точка е бил наказан жалбоподателя. Настоящия
съдебен състав счита това обяснение на АНО за абсолютно неоснователно.
Следва да се има в предвид, че административно-наказателното производство
въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон -
ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно
е за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липса на произвол. В конкретния случай когато държавните
органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на
едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени
съобразно посочените правни норми да опишат точно и ясно самото
нарушение, включително и да конкретизират точно и изчерпателно и
текстовете от закона, които са били нарушени, като от друга страна следва да
е налице и съответствие на описаните такива в АУАН и тези залегнали в
издаденото въз основа на него НП. Изпълнението на това задължение е от
огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да
научи коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му поведение е
сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед на
спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на
административното право.
Отделно от това неизпълнението на тези задължения от страна на
наказващия орган поставя в невъзможност и съдът да прецени
законосъобразността по същество на атакувания акт. По този начин
административнонаказателното производство е лишено от пълнота и
обективност, а наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменено, независимо,
че нарушението е правилно констатирано от проверяващите органи. По този
начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя и възможността му да
разбере какво конкретно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се
5
защитава, както и да се възползва от привилегиите, предоставени му от
закона, поради което посочените по-горе съществени процесуални нарушения
се явяват самостоятелни основания за отмяна на наказателното
постановление.
Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В контекста на приложението на
цитираните по-горе разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника за
заплащане на съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение.
От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от
05.07.2022г. се установява, че жалбоподателят е възложил на адв. И. Русчева
при АК- С. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 240 лева. От друга
страна съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния
представител на АНО. Предвид изложеното по-горе, Областна дирекция по
безопасност на храните- С. следва да заплати на жалбоподателя Й. В.
разноски по делото в размер на 240 / двеста и четиридесет / лева, като
отхвърли искането на проц.представител на АНО в тази му част като
неоснователно, предвид изхода на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр.с чл.63,
ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-23/ 14.06.2022г., издадено
от И.Ф. Директора на Областна дирекция по безопасност на храните- гр.С.,
въз основа на АУАН № 000052/ 28.04.2022г. с което на основание чл.128, ал.1
от Закона за храните на Й. Д. В. от гр.С., ул.“С.“ № 28, ЕГН ********** е
6
било наложено административно наказание- „глоба“ в размер на 2 000 / две
хиляди / лева за извършено нарушение по чл.4, ал.1 от Закона за храните.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните– С. да
заплати на Й. Д. В. от гр.С., ул.“С.“ № 28, ЕГН ********** сумата от 240 /
двеста и четиридесет / лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящето АНД № 431/ 2022г. по описа на
РС-С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрисконсулт в Областна
дирекция по безопасност на храните- С. И. Вълева за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7