№ 851
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
СъдебниСтефка Хр. Върбанова Петкова
заседатели:Галина Ан. Великова
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
и прокурора С. Г. Ш.
Сложи за разглеждане докладваното от Виктор Б. Чаушев Наказателно дело
от общ характер № 20241100207645 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Европейската прокуратура – редовно призована, се явява прокурор С.
Ш..
Подсъдимият Д. П. П. – редовно уведомен, се явява лично и с адвокат П.
К., упълномощен защитник на подсъдимия.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ДЪРЖАВЕН ФОНД
ЗЕМЕДЕЛИЕ - редовно уведомени, изпращат представител гл. юрисконсулт
Д. П.а и гл. юрисконсулт Ц.П., с днес представени пълномощни.
Подсъдимият Д. П. П.: Получил съм препис от обвинителния акт преди
повече от 7 дни.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ П. К.: Да се даде ход на делото.
Подсъдимият Д. П. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото в днешното разпоредително заседание,
1
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В ОТКРИТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Д. П. П. - роден на ******* г. в гр. Средногорие, общ. Златица,
български гражданин, женен, неосъждан (реабилитиран), със средно
образование, живущ на адрес село А., общ. А., обл. Софийска, ул. *******
ЕГН **********.
След снемане на самоличност на подсъдимия, съдът върна документа му
за самоличност и му разясни правата в наказателното производство,
включително и правото му да поиска отвод на съдебния състав, съдебния
секретар и прокурора.
Подсъдимият Д. П. П.: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. К.: Нямам искания за отводи, нямам искания по доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозирана в писмен вид молба от Държавен фонд
„Земеделие“ , чрез упълномощен негов представител, с която се отправя
искане да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск срещу подсъдимия Д. П., като ДФЗ да бъде конституиран в
качеството на граждански ищец по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с предявения гражданския иск.
Адв. К.: Запозната съм.
Подсъдимият Д. П. П.: Запознат съм.
Гл. юрисконсулт Д. П.А: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни
заседатели, поддържаме предявения граждански иск, като същият е депозиран
с вх. № 4064 на 14.01.2025 г. Няма какво да добавим към него.
Гл. юрисконсулт Ц.П.: Присъединявам се към казаното от колежката.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречка предявения от упълномощен
представител на ощетеното юридическо лице граждански иск да бъде приет за
съвместно разглеждане. Същият е предявен своевременно.
2
Адв. К.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели, моля
да не приемате депозирания гражданския иск за съвместно разглеждане в
наказателното производство, поради следните съображения:
На първо място, считам, че същият не отговаря на изискванията на
разпоредбата на чл. 84 и сл. от НПК, тъй като в същия не се съдържат факти
въз основа на които се предявява претенцията за заплащане на имуществени
вреди на ДФЗ. В депозираната молба е посочена сума в размер на 21 588,71
лева, която сума не фигурира никъде в обвинителния акт. Нещо повече, освен
като сума не фигурира в обвинителния акт, в така подадената молба липсват
каквито и да било фактически изложения, които да кореспондират с
претенцията за изплащане на претендираната сума. Както по отношение на
основанието, така и по отношение на размера, като е посочено, че е направена
препратка по отношение на обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
което от една страна е недопустимо, а от друга страна е и в нарушение на
разпоредбата на НПК, касателно фактическите обстоятелства. Независимо, че
законодателят е предвидил по-облекчен режим за гражданския иск в
наказателния процес, той следва безусловно обаче да съдържа фактите на
които се основава, а такива няма. Което всъщност касае с оглед препратката
към обвинителния акт и становището което ще взема по въпросите по чл. 248
НПК.
Вярно е, че е предявен своевременно, но считам, че ще затрудни
наказателното производство на следващо място, още повече, че е предвиден и
гражданско правен ред за претендиране и удовлетворяване на претенцията на
ДФЗ и неприемането за съвместно разглеждане няма да накърни правата. С
оглед на което, моля да не го приемате за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство.
Подсъдимият Д. П. П.: Поддържам казаното от адв. К.. Нямам какво
друго да добавя.
СЪДЪТ след съвещание, като изслуша становището на страните, намери
следното:
Депозираният от страна на ДФЗ граждански иск е предявен
своевременно и от лице, което съобразно тезата ,поддържана с обвинителния
акт, е претърпяло имуществени вреди от претендираното инкриминирано
деяние, респ. има качеството на ощетено юридическо лице.
На следващо място, така формулирания гражданския иск предоставя
достатъчно информация на всяка от страните, да научи основанието и размера
на предявената гражданска претенция по достатъчно разбираем начин. Това е
така, тъй като в самата искова молба се претендира, че вредите произтичат от
инкриминираните деяния, явяващи се предмет на настоящото съдебно
производство, искът е насочен срещу подсъдимият П. и се претендира
конкретна сума, която според ощетеното юридическо лице представлява
общата вреда от инкриминираните деяния.
Вярно е посоченото от защитника на подсъдимия обстоятелство, че
3
въпросната претендирана сума е определена за общ размер на претендираните
вреди и не е посочена в обвинителния акт, но наред с това в него са посочени
вредите, които се твърди да са били причинени с всяко от отделните
инкриминирани деяния, включени в инкриминираната продължавана
престъпна дейност. В този смисъл, установяването на техният общ размер
представлява проста математическа операция, която не изисква наличието на
специални знания, за да бъде тя извършена от страните , а и от съда.
На следващо място, необходимо е да бъде посочено и това, че с
предявената гражданска претенция не се отправя искане за събиране на
доказателства, респ. за извършване на съдебно производствени действия,
насочени само и единствено към обосноваване на този граждански иск.
Поради това приемането му за разглеждане в настоящото наказателно
производство от една страна предоставя достатъчно информация на
подсъдимия и неговия защитник, за да могат да организират своята защита
срещу него, а от друга страна няма да затрудни нормалния ход на съдебното
производство.
Поради това, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от Държавен Фонд
„Земеделие“ граждански иск срещу подсъдимия Д. П. П. за сумата от 21
588,71 (двадесет и една хиляди петстотин осемдесет и осем лева и седемдесет
и една стотинки) лева, претендирани имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 31.05.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА Държавен Фонд „Земеделие“ като граждански ищец
по НОХД № 7645/2024 г. по описа на СГС, НО, 38 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на страните по всички необходими,
съобразно изискванията на чл. 248 от НПК, въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: На първо място, считам, че делото е подсъдно на СГС,
като първа инстанция. Към настоящия момент няма основания за неговото
спиране или прекратяване. Същевременно считам, че в хода на ДП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Съвсем схематично ще
посоча, че към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, нито пък по някой от предвидените в т. 5
основания. Към настоящия момент процесуалната мярка за неотклонение се
явява адекватна и не се налага нейното изменение. Нямам искания за събиране
на нови доказателства и Ви моля, да насрочите делото за открито съдебно
заседание, като призовете всички свидетели които са в приложението към
обвинителния акт.
4
Гл. юрисконсулт Д. П.А: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни
заседатели, присъединяваме се към становището на прокуратурата, като
нямаме какво да добавим.
Гл. юрисконсулт Ц.П.: Присъединявам се.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия, уважаеми съдебни заседатели,
становището ми по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК е следното:
На първо място, с оглед внесения обвинителен акт делото е местно и
родово подсъдно на настоящия съд.
По т. 2 не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3 считам, че е допуснато на ДП отстранимо съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалните
права на подзащитния ми, с оглед на което е невъзможно и упражняване
правото на защита, съобразно и разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от НПК. В тази
връзка, моля да вземете предвид следното мое становище.
Считам, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на
чл. 246, ал. 2 от НПК, както и на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и в частност
т. 4.2, тъй като в същият не се съдържат изложени фактически основания въз
основа на които е направило държавното обвинение своята правна
квалификация. Липсата на излагането на факти относно елементи от
фактическия състав, както от обективна, така и от субективна страна, води до
невъзможност за упражняване правото на защита в съдебната фаза на процеса.
В тази връзка, моля да имате предвид и следните обстоятелства преценявайки
основателността на изложените от мен съображения, съобразно
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В обвинителния акт подзащитния ми е предаден на съд за деяния по чл.
248а, ал. 5, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част не
се съдържат изложени факти, които да касаят елементи от фактическия
състав. В тази връзка са посочени, няма да ги цитирам, те са няколкократно
посочени в обстоятелствената част и в диспозитива, земеделски площи за
които се твърди от държавното обвинение, че са заявени неверни сведения и са
изплатени съответно парични суми по трите програми, които са посочени в
обвинителния акт. Никъде не се съдържат каквито и да било данни в
обвинителния акт, които да са изложени за всяка една конкретно от
индивидуализираните земеделски площи, каква сума е изплатена, но още по
същественото е, че не се съдържа и кога е изплатена тази сума, след като се
твърди, че е изплатена. За разлика от разпоредбата на чл. 248, ал. 2 и ал. 3, ал.
5 правната квалификация по която е внесен настоящия обвинителен акт е
деяние, което е обвързано с настъпването на определен резултат и съдържа в
себе си освен като съставомерен признак заявяването на неверни сведения,
настъпването на определен резултат. Изискването на разпоредбата на чл. 246,
ал. 2 от НПК е да бъде конкретизирано деянието по време, по място, по начин
на извършване, по отношение на всички елементи от фактическия състав.
5
Този въпрос е изключително съществен при тази правна квалификация,
защото, за да може подсъдимия т, респективно аз в качеството си на защитник
да упражним правото си на защита, а от своя страна пък съдът да може да
изясни в пълнота делото от фактическа страна, а от там и от правна страна,
прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да
изложи тези факти, такива обаче няма. За нас е абсолютно неясно след като се
твърди, че са изплатени суми, кога са изплатени на подзащитния ми, в какъв
размер, по коя програма и за кой от земеделските площи. Те са множество, за
процесуална икономия няма да ги дефинирам, те са и по различни
направления и различни програми за подпомагане и финансиране, и тази
конкретика следва да се съдържа. В обвинителния акт единственото нещо
което е направено, че са сумирани сумите по тези три програми СЕПП, ЗДП и
НР 1 и респективно 13.1 програма, които са дадени като общи суми. Как те са
съотнесени към тези обстоятелства, за мен е абсолютно неясно. И нещо
повече, с оглед и кога са изплатени, като няма такива фактически
обстоятелства в обвинителния акт, това е от съществено значение. Както
посочих и това, че сме по ал. 5 по чл. 248а от НК, и с оглед това кога се счита
за довършено и деянието, защото освен всичко останало в правната
квалификация е включен и чл. 26, ал. 1 от НК, който въпрос без фактически
обстоятелства, който единствено и само прокуратурата може да изложи в
обвинителния акт, няма как да бъде упражнено правото на защита.
Поради което, аз считам, че е налице основанието на т. 3. В допълнение
ще изложа, че е налице фактически дефицит в обстоятелствената част и по
отношение на други елементи от фактическия състав на тази правна
квалификация. В тази връзка ще посоча, че на стр. 3 от обвинителния акт се
сочи, че свидетелите Г.С. и П.Г. – служители на Дирекция „Технически
инспекторат“ към ДФЗ, са извършили проверка и са констатирали съответни
обстоятелства. Кога е извършена тази проверка, кой е контролния лист в който
се твърди, че са удостоверени тези обстоятелства, както и доклада който е
изготвен, такава конкретика не се съдържа. Това е за годината 2019, която е за
финансиране, същото е на стр. 6 по отношение на 2020 г. касателно свидетеля
С.С. и В.С., като също не е ясно, кога е извършена тази проверка, кой е
документа с който се твърди, че е направена такава констатация, кой е доклада
и по същия начин това е съотнесено на стр. 8 за 2021 г. Там е посочено
единствено, че свидетеля П. е извършил такава контролна дейност, но отново
не е ясно нито кога, нито как, нито с какъв документ са конкретизирани тези
обстоятелства, за да може в съдебната фаза на процеса ние да упражним
правото си на защита, респективно да искаме ангажиране на доказателства и
преценка по отношение на съставомерноста на деянието, с оглед правилното
решаване на делото от правна страна.
В тази връзка, за мен това са изключително съществени нарушения и с
оглед обстоятелството, че се касае за чл. 26, като тук ще отворя само една
скоба, че чл. 26 е посочен цифром като квалификация в диспозитива на
обвинителния акт, но също и по отношение на чл. 26, ал. 1 от НК, отново в
обвинителния акт липсват излагане на фактически обстоятелства, касателно
тази правна квалификация, което отново води до накърняване правото на
6
защита.
Не на последно място, Ви моля да обърнете внимание и затова
акцентирам в своето изложение на т. 4.2 от ТР на ВКС, тъй като неслучайно
законодателя и константната съдебна практика е предвидила излагане на
фактически обстоятелства за всички елементи от фактическия състав, не само
от обективна, но и от субективна страна. За субективната страна на деянието,
в целия обвинителен акт, задълбочено и няколкократно го прочетох, за да видя
дали има изложени такива, не няма по отношение на него, на субективната
страна на деянието, единствено и само на стр. 9, изречение последно се
съдържа, че подзащитният ми е действал при пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал.
2. Цитирането на правна норма чл. 11, ал. 2 от НК, не води по до попълване с
фактически обстоятелства, тъй като декларативното твърдение на държавното
обвинение, касателно субективната страна и това което се твърди в
диспозитива, че декларирайки със заявлението съответните площи за
подпомагане е знаел, че няма да ги обработва, посочено в диспозитива, за това
липсват каквито и да било фактически констатации и обстоятелства, които да
са изложени в обстоятелствената част, така както изисква чл. 246, ал. 2 от
НПК.
С оглед на изложеното, аз считам, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията, накърнява правото на защита, съгласно разпоредбата на чл. 249,
ал. 4 от НПК и считам, че с оглед на посочените от мен неясноти, които следва
да намерят отражение в обвинителният акт, ще обърна внимание, че и в
постановлението за привличане на обвиняем, порокът, касателно липсата на
конкретика за съответната площ, по съответната програма, след като се
твърди, че е изплатена сума, следва да бъде посочен размер на сумата, време
на изплащане и начин на изплащане. Такава конкретика няма и в
постановлението за привличане, така, че аз считам, че на досъдебната фаза е
допуснато и при привличането на обвиняемия такъв порок. С оглед на което,
Ви моля да се произнесете със своя акт, като върнете делото на досъдебната
фаза, тъй като тези процесуални нарушения са отстраними.
По т. 4 считам, че на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, считам, че не са
налице основания за разглеждане на делото по особените правила.
По т. 5 не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, защитник, преводач и
тълковник, действия по делегация и съдебно следствени действия.
Нямам искания свързани с мерките за процесуална принуда. Както и
искане за събиране на нови доказателства на този етап.
С оглед становището ми по т. 3, моля да върнете делото на
прокуратурата за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. П. П.: Съгласен съм с казаното от моя защитник.
Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: На първо място, считам, че всички елементи от
7
фактическия състав на престъплението по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 2 НК, са
посочени в обвинителния акт.
На следващо място считам, че не е необходимо, а и според мен не би
могло до бъде посочено каква е сумата която подсъдимия е получил за всеки
един конкретен парцел. Тези суми се отпускат за конкретни мерки, за голям по
брой парцели и считам, че не са индивидуализирани до такава степен дори и
от ДФЗ.
По отношение на твърдението, че не е посочена датата на която са
получени средствата. Европейската прокуратура следва да приеме, че
изпълнителното деяние в конкретния случай са представяне на неверните
сведения и в този смисъл инкриминираната дата се явява датата на подаване
на заявление. Това е причината и в постановлението за привличане, както и в
обвинителния акт да бъде посочена като инкриминирана дата именно датата
на която подсъдимият е подал заявлението. Повтарям отново, според ЕП това
се явява инкриминираната дата и не се дължи посочване на датата на която
съответните средства от фондове на Европейския съюз са били получени от
подсъдимия.
На следващо място, по отношение на това, че в обвинителния акт липсва
описание на действията на актовете, с които свидетелите - служители в
„Технически инспекторат“ към ДФЗ са констатирали тези нарушения, считам,
че това не е необходимо, доколкото обвинителния акт следва да съдържа
основно факти и обстоятелства, свързани с действията които са извършени от
обвиняемия, а не от свидетелите. Доказателства в тази връзка се намират по
делото и това е елемент, който се обсъжда когато се обсъжда делото по
същество.
На последно място, относно субективната страна, считам, че
субективната страна във всеки един случай се извежда от обективните
действия на подсъдимото лице, доколкото считам, че в достатъчна степен са
описани обективните фактически действия на лицето, от тях ми могло да се
направи извод и за субективната страна с която той е действал. Отново, това е
един въпрос, който следва да се обсъжда, когато делото е на фаза обсъждане
по същество.
Това е накратко моето становище.
Гл. юрисконсулт Д. П.А и гл. юрисконсулт Ц.П.: Присъединяваме се към
становището на прокуратурата. Нямаме какво друго да добавим.
СЪДЪТ, след съвещание и като изслуша становището на страните,
намира, че делото е подсъдно на СГС, предвид разпоредбата на чл. 35, ал. 5
НПК, тъй като срещу подсъдимия Д. П. П. с внесения от Европейската
прокуратура обвинителен акт се поддържа обвинение за престъпление,
квалифицирано като такова по чл. 248а и сл. НК.
Съдът намира, че не са налице основания, които да налагат прекратяване
или спиране на наказателното производство.
8
Наред с това, съдът приема, че на ДП са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия и които нарушения се явяват отстраними,
но не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на наказателното
производство.
Според настоящия съдебен състав допуснатите нарушения се изразяват в
несъответствие на внесения обвинителен акт с процесуалните изисквания за
неговото съдържание, съобразно разпоредбата на чл.246 НПК.
Спрямо Д. П. с диспозитива на внесения ОА се поддържа обвинение за
продължавано престъпление по чл. 248а, ал. 5; вр. ал. 2; вр. чл. 26, ал. 1 НК,
като се твърди да е осъществил всяко от инкриминираните деяния чрез една и
съща фактическа деятелност-„представяне на неверни сведения-че ще
обработва и поддържа декларираните за подпомагане парцели в добро
състояние“. Твърди се и това,че заявените за подпомагане парцели били в
състояние, което не допуска тяхното подпомагане. В обстоятелствената част
на ОА липсва конкретно фактическо описание на множество съставомерни
обстоятелства. Липсва описание на приетото от прокурора за годното за
подпомагане състояние за всеки от заявените парцели, за които сочи, че не
отговаряли на тези непосочени обективни характеристики. Неясна е
позицията на прокурора и относно обстоятелството относно наличието или
липсата на задължение от страна на кандидатстващия да представи „верни“
сведения, както и наличието или липсата на нарочна форма /начин/ да направи
това. Посочено е единствено, че обв. П. подал заявление за подпомагане,
приложена таблица на използваните парцели и карти на БЗС, с които заявил за
европейско и национална подпомагане земеделски площи, но не е посочено в
кои от тези документи или във всеки от тях се съдържат инкриминираните
неверни сведения за всеки от земеделските парцели. Липсва посочване на
приетото от прокурора за установено конкретно поведение на обв. П. при тези
му претендирани деяния. Неясна остава позицията на прокурора дали
приема,че при всяко от тези отделни деяния за обв. П. е съществувало
задължение за представяне на верни сведения и ако да на какво основание, за
какви обстоятелства и под каква форма /устно,писмено, в електронен вариант,
в какъв документ/ и при какви конкретни фактически параметри
/време/период, място/места и начини на действие-съставяне на съответната
форма /не е изпълнил/нарушил е/ такова свое задължение. Претендира се от
прокурора, че в резултат на тази неконкретизирана деятелност на обвиняемия
П., последния бил получил определени парични средства, при това при всяко
от отделните инкриминирани деяния.Тази претенция на прокурора е намерила
израз в диспозитива на обвинителния акт и в съответно постановление за
привличане на П., като обвиняем, тъй като инкриминираните деяния са били
квалифицирани, като такива по чл. 248а, ал. 5 НК. Извън това, в
обстоятелствената част на обвинителния акт при описание на това
съставомерно /при това квалифициращо/ обстоятелство, прокурорът се е
задоволил единствено с това да посочи, че „за цитираните земеделски
парцели….“ били получени определени средства, но отново не е описал
съответни фактически обстоятелства, при които това е било направено
9
/време,място,начин/ за всяко от отделните деяния. Този дефицит създава
неяснота в позицията на прокурора и относно друго съставомерно
обстоятелство, а именно времето на осъществяване /извършване и
довършване/ на всяко от отделните деяния, а оттам и относно за периода на
поддържаното продължавано престъпление, квалифицирано по чл. 248а, ал. 5
НК. Наред с това прокурорът не се е ангажирал дори и с твърдение относно
наличието или липсата на преследвана от страна на обвиняемия П. специална
цел-получаване на средства от фондове на ЕС, както това изисква ал. 2 на чл.
248а НК.
Задължението на прокурора,визирано в чл. 246, ал. 2 НПК, за описание на
фактическите обстоятелства, въз основа на които изгражда своето обвинение
спрямо обвиняемото лице, не може да бъде изпълнено, а фактическия
дефицит не може да бъде преодолян чрез посочване на претендирани
действия на обвиняемо лице, които действия не са конкретизирани, дори в
минимална степен, а са посочени обобщено и декларативно.
Липсата на посочване на конкретни фактически обстоятелства или
посочването на неясни и противоречиви такива, касаещи действия на
обвиняемото лице, на времето, начина и механизма на извършване на
твърдяното престъпление /деяния/ и конкретното участие на обвиняемия в
неговото /тяхното/ осъществяване, всякога съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Това е така, тъй като обстоятелствената част на
обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и поставя
фактическите рамки на обвинението, срещу което обвиняемото лице е
принудено да се защитава, а диспозитива на ОА, посочва приложимото,
според прокурора право и в този смисъл определя правните рамки на
обвинението. Поради това фактическия дефицит в обстоятелствената част на
обвинителния акт относно описанието на съставомерните признаци на
деянията изправя обвиняемия пред невъзможност да разбера обвинението/в
неговата фактическа, а и правна част/ и да организира своята защита. В
конкретния случай подсъдимия Д. П. е принуден да се брани срещу твърдения
на прокурора, които имат обобщаващ характер и не носят минимално
необходимата информативност за факти от обективната действителност,която
информация да му позволи да разбере предмета, обема и насочеността на
процесуалните усилия, които трябва да положи при упражняване правото си
на защита.
Горните обстоятелства, преди да бъдат предмет от съществото на
делото, се явяват въпрос от процесуално естество, тъй като касаят
съставомерни признаци от състава на всяко от претендираните деяния,
квалифицирани по чл.248а и сл. НК и би следвало да намерят своето ясно и
конкретно фактическо описание в обстоятелствената част на ОА и
съответното им точно отразяване в неговия диспозитив. Противното би
поставило обвиняемия Д. П. в процесуално недопустимата ситуация да научи
конкретните фактически параметри на тези му обвинения, едва от мотивите
към крайния съдебен акт на първоинстанционния съд, независимо от
процесуалното основание, на което този съдебен акт бъде издаден.
10
С внесения си обвинителен акт прокурорът е приел,че от
инкриминираната деятелност, квалифицирана по чл. 248а, ал. 5 НК, са
настъпили съставомерни имуществени вреди за ЕС и държавата,
представлявани от ДФЗ, с която си теза прокурорът е приел, че този държавен
орган притежава качеството на ощетено юридическо лице. Въпреки това си
становище прокурорът не е изпълнил задълженията си, като осигури
възможност на това ощетено юридическо лице да упражни своите права и
процесуални възможности на пострадал и в досъдебната фаза на
производството, с което неправомерно е ограничил правата му, като е оставил
изпълнението на тези си задължения на съда.
Посочените процесуални нарушения съдът цени като съществени такива,
които ограничават правото на подсъдимия а и на пострадалия да научи в какво
точно е обвинен, а оттам и го препятства да организира адекватно своята
защита, като тези нарушения са отстраними от органите на ДП, но не могат да
бъдат отстранени във фазата на съдебното производство.
Поради горните обстоятелства и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1; вр. ал. 1,
т. 3 и чл. 249, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 7645/2024 г. по описа
на СГС-НО, 38-ми състав и ВРЪЩА делото на Европейската прокуратура за
отстраняване на нарушенията, посочени в мотивната част на определението.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано в седемдневен
срок от днес пред Апелативен съд-София.
Съдебното заседание приключи в 10:55 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11