Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Катя Велисеева | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и следващите ГПК. Образувано по жалба на С. „НББАЗ”, гр. С., срещу Постановление от 11.09.2015 г. за разноските по и.д. № *0733 на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на KЧСИ, район на действие ВТОС. В жалбата се излагат твърдения, че взискателят Б. В. Д., не е предоставила възможност на длъжника да плати доброволно без да образува изпълнително дело. Посочва още, че дружеството не е станало причина за завеждане на изпълнителното дело и не дължи направените във връзка с него разноски, тъй като многократно е заявявало желание да плати доброволно, но не му е била предоставена банковата сметка, по която да се преведе дължимата сума. Оспорва дължимостта на пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, твърдейки, че дългът е платен в срока за доброволно изпълнение и съответно ЧСИ не е събрал сума по изпълнителното дело, върху която да се начислява пропорционалната такса. Евентуално поддържа, че за извършените по конкретното изпълнително дело действия се дължат единствено обикновени такси. Счита разноските за адвокатски хонорар по изпълнителното дело за недължими предвид това, че адв. Й. сам е заплатил адвокатския си хонорар от името на взискателя. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното възнаграждение и претендира за намаляването му до минимума по Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до сумата от 200 лева като твърди, че не са извършвани действия за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и действия с цел удовлетворяване на парични вземания. На следващо място ЧСИ неправилно е изчислил дължимите такси по чл. 26 ТТРЗЧСИ върху материален интерес от........ лева, вместо върху действителния размер на ...... лева. Моли съда да отмени Постановлението за разноските, с което в тежест на длъжника са присъдени пропорционални такси и разноски вкл. и за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. При условията на евентуалност моли да се намали адвокатското възнаграждение до 200 лева, а таксите по изпълнението – до размера на обикновените такси. Претендира присъждане на разноски. Взискателят Б. В. Д., чрез процесуалния си представител адв. Й. Й., ВТАК оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва длъжникът да се е възползвал от предоставената му законова възможност за депозиране сумите в банка и по този начин – освобождаване от разноските по изпълнението, а напротив посочва, че дружеството е депозирало множество молби и частни жалби, с които оспорва размера на дължимите разноски по делата. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой от клиента взискател, а в последствие е внесено по банкова сметка от самия процесуален представител. Същото е дължимо в пълен размер, тъй като освен образуване на изпълнително дело, процесуалният представител е извършвал и процесуални действия подробно описани. Посочва, че начисленият и заплатен адвокатски хонорар е в рамките на минималните размери по Наредбата и с начислен ДДС. Оспорва дължимостта на разноски на дружеството жалбоподател в производството по обжалване на действията на ЧСИ. Моли съда да остави без уважение жалбата. В писмените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в КЧСИ, район на действие ВТОС поддържа, че предприетите изпълнителни действия са правилни и законосъобразни, а изчислените и присъдени разноски са дължими в пълен размер. Приложено е копие от изпълнително дело № *0733. Великотърновски окръжен съд след като извърши преценка на наведените в жалбата оплаквания, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител и провери приложеното като доказателство копие от изпълнително дело № *0733 на ЧСИ Дияна Колева. Приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо действие на ЧСИ и с оглед наведените оплаквания, се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество. Изпълнително дело № *0733 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. №728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие ВТОС е образувано по молба на Б. В. Д. от 12.08.2015 г., подадена чрез процесуалния представител адв. Й. Й., ВТАК, въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза Б. В. Д. въз основа на влязло в сила решение № 430/16.07.2015 г. по в.гр.д. № 433/2015 г. на ВТОС за сумата от 500 лева, присъдено обезщетение и 1172.50 лева присъдени разноски в производството. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 12042/18.08.2015 г., получена на 24.08.2015 г. от представител на длъжника. На 24.08.2015 г. е заплатена от С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. по сметка на ЧСИ Дияна Колева сумата от ..... лева. На 01.09.2015 г. е постъпило от длъжника възражение срещу обективираните в ПДИ такси и разноски по изпълнението, по което ЧСИ Дияна Колева постановява атакувания пред настоящия съд акт, с който отхвърля направените възражения по дължимостта и размера на разноските. Уважава направеното искане за преизчисляване размера на дължимата законна лихва до датата на плащането. Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи по възраженията, наведени в жалбата на С. „НББАЗ”, гр. С.: По възражението за забава на кредитора: Забава на кредитора поради неоказано съдействие за изпълнение е налице, когато изпълнението на длъжника е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено от длъжника. Тъй като дължимата престация е парична, а именно носимо задължение, кредиторът може да изпадне в забава само при втората хипотеза на чл. 95 ЗЗД - когато е отказал да получи парите. Непосочването на банкова сметка от кредитора, по която длъжникът да преведе дължимата сума, не обосновава приложението на чл. 95 ЗЗД. В тази насока е налице константна съдебната практика, че длъжникът е следвало да предприеме изпълнение по друг начин – плащане в брой или да депозира дължимата сума в банка по местоизпълнението и да уведоми кредитора за това. По направеното възражение за недължимост на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и евентуално за нейното намаляване: Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело, макар и в срока за доброволно изпълнение. Сочената от жалбоподателя т.6 на т. 26 от Тарифата е със спряно към момента на начисляването, плащането, а и към настоящия момент действие по силата на влязло в сила Определение № 10729 по адм. дело № 10545/2014 г. по описа на ВАС. Поради гореизложеното възражението на длъжника за недължимост на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се явява неоснователно. Размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която е пропорционална, се определя на базата на съответния размер на паричното вземане, за изпълнение на което е образувано изпълнителното дело. Размерът на таксата според настоящия състав е изчислен правилно от частния съдебен изпълнител, поради което не следва да бъде намаляван. По възражението за недължимост разноските за адвокатско възнаграждение и евентуално за тяхното намаляване. За уговорения адвокатски хонорар в Договора за правна защита и съдействие има издадена фактура, както и доказателства за реалното му заплащане по банкова сметка на Адвокатското дружество. Фактът, че плащането е направено от процесуалния представител на взискателя по сметка на адвокатското дружество в случая е ирелевантен и не може да повлияе на отговорността за разноски. Погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора /в казуса на процесуалния представител по пълномощие на ищците/ от всяко трето лице. Чл. 55 респективно чл. 61 ЗЗД обаче възлагат в тежест на облагодетелстваните длъжници по вземането за разноски да възмездят платилото ги трето лице. Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. От молбата за образуване на изпълнителното дело е видно, че същата е депозирана чрез процесуалния представител. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретната хипотеза се установи да са извършени такива действия, поради което на взискателя се дължат и предвидените в чл. 10, т. 2 от Наредбата разноски в общ размер на 150 лв. С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира, че на взискателя по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело в общ размер на 420 лева с ДДС. Същото е поискано своевременно, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и са налице доказателства за неговото реално заплащане, поради което и правилно присъдено с обжалваното постановление за разноски. Разликата до 425 лева, представляваща заплатена за издаването на изпълнителния лист държавна такса също е дължима и като такава е правилно присъдена. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. „НББАЗ”, гр. С. жалба срещу Постановление от 11.09.2015 г. за разноските по ИД № *0733 на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 в Регистъра на КЧСИ, район на действие - ВТОС като неоснователна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |