РЕШЕНИЕ
№ 1798
гр. В., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми окто***и през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Г.Д.Н.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110106424 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от МЛ. П. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. В., ул. „*.“ *, бл. *, вх. *, ап. *, срещу Главна дирекция „***“ в ***,
с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1705,76 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 216 часа за целия процесен период
от 01.10.2018г. до 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен
труд с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и сумата от 329,91 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено
задължението за периода от 01.01.2018г. до 26.04.2021г.
Твърди се, че през периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът е полагал труд на
длъжност младши инспектор при РД „***“ – В.. Тази дирекция е на структурно подчинение
към ГД „***“ в ***. Съгласно З*** ищецът е бил със статут на държавен служител. За
процесния период ищецът е полагал труд на 24 часови смени при сумирано изчисляване на
работното време. Съгласно чл. 176 З*** брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Съгласно чл. 178 З*** към основното месечно възнаграждение се изплаща
и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От
14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни –
сумирано за тримесечен период. Работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
Самият коеф. е 1,143. В действащата Наредба с номер 8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична норма за превръщане на часовете положен нощен труд в дневен. Налице е празнота
в наредбата.
1
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците в следния смисъл: Искът е неоснователен. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен
служител и за него се прилага З***. В З*** е уредено работно време през нощта, което е от
22:00 ч. до 06:00 ч., поради което нощното работно време е 8 часа. Съотношението с коеф.
1,143 се прилага при трудови правоотношения по КТ. За периода на претенцията е действала
Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в ***. В тази
наредба същи е уредено, че нощният труд на служителите на *** е 8 часа.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е между страните, че в процесния период от 01.01.2018г. до 10.07.2020г.
ищецът е полагал труд на длъжност младши инспектор при РД „***“ – В., която е на
структурно подчинение към ***.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЧЕ, като от заключението на
вещото лице се установява следното: За периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът
положил 1512 часа нощен труд. Тези часове не са приравнени от нощни часове към дневни
или коригирани с коеф. 1,143. При преизчисляването с коеф. 1,143 се получава размер от
1728 часа. Разликата от 216 часа не е заплатена на ищеца. Паричният еквивалент за
извънреден труд за 216 часа е в размер на 1705,76 лв. Мораторната лихва за забава върху
всяко едно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на 329,91 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневен, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 З***, статутът на държавните служители в *** се урежда от
Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 З*** предвижда,
че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден
труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 З***, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.12.2017г. до 31.01.2020г. е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.
Текстът на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва обаче изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен. Липсата на такава норма не следва
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в *** часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в *** спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
2
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. С оглед на това при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото лице по
ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът за периода от 01.01.2018г. до
10.07.2020г. ищецът положил 1512 часа нощен труд. Тези часове не са приравнени от нощни
часове към дневни или коригирани с коеф. 1,143. При преизчисляването с коеф. 1,143 се
получава размер от 1728 часа. Разликата от 216 часа не е заплатена на ищеца. Паричният
еквивалент за извънреден труд за 216 часа е в размер на 1705,76 лв. Мораторната лихва за
забава върху всяко едно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд възлиза
на 329,91 лв.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 З*** е частично основателен и като такъв следва да бъде уважен в размер на 1552,24
лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на възнаграждението.
Основателен е и предявеният акцесорен иск по реда на чл. 86 ЗЗД в размер на 282,06
лв.
Изводът на съда е такъв, доколкото основателно е направеното възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията на ищеца през първото тримесечие на 2018г., доколкото
исковата молба е подадена в съда на 29.04.2021г. В случая е приложима разпоредбата на чл.
111 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на общо 336,70 лв. –
адвокатско възнаграждение, предвид частичната основателност на претенциите.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ВРС сумата от 112,09 лева, представляваща дължимата държавна такса и 136,50
лева - възнаграждение за вещо лице, съобразно частта, която не е била прекратена.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника сторените от последния разноски за юрисконсултстко възнаграждение, съобразно
прекратената част на производството в размер на 18,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „***“ към ***, с адрес в гр. ***, ул. „П.“ ***, да заплати
на МЛ. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Д.“ 6, бл. 6, вх. Б, ап. 14, сумата от
1552,24 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 216 часа за целия процесен период от 01.10.2018г. до
10.07.2020г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
сумата от 1552,24 лв. до пълния претендиран размер от 1705,76 лв., поради
неоснователност.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „***“ към ***, с адрес в гр. ***, ул. „П.“ ***, да заплати
на МЛ. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Д.“ 6, бл. 6, вх. Б, ап. 14, сумата от
282,06 лв., представляваща лихва за забава върху дължимата главница от 1552,24 лв.,
3
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 216 часа за целия процесен период от 01.10.2018г. до 10.07.2020г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд с коефицент 1,143, изчислена върху
всяко неплатено задължението за периода от 01.01.2018г. до 26.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата от 282,06 лв. до пълния претендиран размер от
329,91 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „***“ към ***, с адрес в гр. ***, ул. „П.“ ***, да заплати
на МЛ. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Д.“ 6, бл. 6, вх. Б, ап. 14, сумата от
336,70 лв., представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „***“ към ***, с адрес в гр. ***, ул. „П.“ ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В. сумата от 248,59
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, представляващи сбор от дължима държавна такса и
заплатено възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА МЛ. П. П., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Д.“ 6, бл. 6, вх. Б, ап. 14,
да заплати в полза на Главна Дирекция „***“ към ***, с адрес в гр. ***, ул. „П.“ ***, сумата
от 18,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
получаването му, чрез въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4