Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна-ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Мария Ганева
при секретаря като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 528/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е жалба на „Сън Риъл „
ЕООД, ЕИК ********* , с адрес за управление гр. В , ул. „///“ № //, ет. // ,
представлявано от управителя Д. С Г ,
против ревизионен акт /РА/ № Р-03000319002361-091-1/31.10.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна,
потвърден с решение № 323/22.01.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП , с който са установени задължения за корпоративен
данък по данъчни периоди 2014, г- 2015 г. и 2016 г. в общ размер 5889.61 лв. и
лихва за забава в общ размер от 2028.24 лв.
Жалбоподателят релевира
материална незаконосъобразност на издадения РА като не оспорва размера на данъчните задължения, а основанието за
тяхното установяване поради преценка за неправилно решение на ревизиращия екип
да не признае за счетоводни цели на
разходите му по поддръжка и оптимизация
на неговия сайт. Твърди се
съществуването на многобройни доказателства за реалното извършване на тази
услуга . Приетият начин на отчитане на изпълнение на услугата е издаването на
фактура , което е напълно достатъчно според ЗСч
за доказване на на извършените разходи. При отчитането на тези разходи
дружеството е спазило изискването за
документална обоснованост съгласно чл. 10, ал.1 ЗКПО , тъй като разполага с
фактури, които вярно обективират стопански операции.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалвания рев. акт .
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. П.-Т.,
която поддържа жалбата. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен
списък.
Ответникът в производството –
директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП , се представлява от гл.
юриск. Е Е , която излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира
се присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с
процесуална легитимация - адресат на оспорения рев. акт, при спазване на
правилото на чл. 156, ал.2 от ДОПК т.е. след изчерпване на възможността за
задължително обжалване по административен ред на акта . Потвърдителното решение
№ 323/22.01.2020 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е съобщено на дружеството на 03.02.2020 г. /
л.10/, а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на
17.02.2020г. / л. 4/. Потестативното
процесуално право на жалба е упражнено в рамките на преклузивния срок по
чл. 156, ал.1 от ДОПК.
В обобщение оспорването е
процесуално допустимо, а при разглеждане на неговата основателност съдът
установи следното:
Началото на
ревизионното производство срещу „Сън Риъл“ ЕООД е поставено със заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-
03000319002361-020-001/11.04.2019 г. от компетентен орган по приходите при ТД на НАП Варна предвид
заповед № 1465/31.08.2018 г. на
директора на ТД на НАП-Варна / л. 1-2 от
преписката/ , с обхват: задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2014 г. до
31.12.2016 г. и задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г.
Заповедта е връчена на ревизираното лице
на 16.04.2019 г. / л. 3/ . Срокът на ревизията е удължен до 16.09.2019
г. с последващи заповеди Р-03000319002361- 020-002/15.07.2019 г. и
№Р-03000319002361-020-003/15.08.2019 г./9-16/.
На 30.09.2019
г. е изготвен ревизионен доклад /РД/ №Р- 03000319002361-092-001/30.09.2019 г. ,
срещу който е подадено писмено възражение / л. 253-256/.
На 31.10.2019 г. е издаден
ревизионен акт /РА/ № Р-ОЗОООЗ19002361-091-001/31.10.2019 г. от органа ,възложил ревизията и от нейния
ръководител , с който за горепосочените данъчни периоди са определени
допълнителни задължения по ЗКПО посочени по размер в Таблица № 1 към РА. На
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с оспорения РА не са
признати за данъчни цели счетоводно отразените по сметка 602 "Разходи за
външни услуги” - разходи по фактури издадени от австрийското дружество „Staler
e.U” с VIN ATU66339928 и е увеличен счетоводния финансов резултат на ревизираното
дружество за отчетните 2014 г. със сумата 46939.92лв., за 2015 г. със сумата
50851.58лв. и за 2016 г. със сумата 43028.26лв. Според приходната
администрация процесните разходи са
отчетени в нарушение па счетоводното законодателство, тъй като не са налице
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че разходите за услуги
са действително извършени, и че са свързани с реално осъществени доставки.
Наличието само на счетоводен запис, по счетоводните сметки на ревизираното
дружество, не удостоверява, че разходът е извършен така, както е документиран.
Издаването на първичен счетоводен документ и отчитането му в счетоводство на
получателя/клиента, както и представянето на доказателства за плащане по
фактурите, не е достатъчно, разходът да бъде документално обоснован по смисъла
на Закона за счетоводството и ЗКПО. В резултат на извършеното увеличение на
счетоводния финансов резултат, оспорено от жалбоподателя и извършените
увеличения и намаления на същия от ревизираното дружество, посочени на стр. 17,
стр. 21 и стр. 25 от РД, е определен корпоративен данък за 2014 г. в размер на
1747,91 лв., за 2015 г. в размер на 1266.73лв. и за 2016 г. в размер на 2874.97
лв.
Ответникът е постановил
потвърдителен контролен акт по реда на задължителното адм обжалване .
Предмет на
дейност на „Сън Риъл“ ЕООД през ревизирания период е посредничество по покупко-продажби
на недвижими имоти.
Не се спори между страните, че през 2014 г., 2015 г. и
2016 г. дружеството- жалбоподател е
осчетоводило разходи за външни услуги /стр. 38-40/, съгласно фактури издадени
от „Staler.e.U." с VIN ATU66339928, описани в табличен вид на стр. 17, 20
и 24 от РД, а именно: 12 бр. фактури за 2014 г. /стр.84, стр. 132-154/, 13 бр.
фактури за 2015 г. /стр. 107-131/ и 11 бр. фактури за 2016 г. /стр.85-103/с
предмет „поддръжка на сайт“. Общата стойност на фактурите е 140 819,80 лева, в
т. ч. за 2014 г. в размер на 46939,92 лв., за 2015 г. в размер на 50851,58 лв.
и за 2016 г. в размер на 43028,26 лв. В тази връзка между страните не е спорно
отчитането на разходи по тях от РЛ, и че разходите са участвали при формирането
на счетоводния финансов резултат за съответните данъчни периоди – 2014 г., 2015
г. и 2016 г.
В хода на
жалбоподателят представя договор за услуга, сключен на 01.05.2011 г. с
възложител „Сън Риъл" ЕООД и изпълнител „Staler.e.U.", по силата на
който изпълнителят се задължава за следното:
1. Да анализира продажбите на
недвижими имоти в Европа и в частност Виена, Австрия.
2. Да управлява SEO.
3. Да извършва онлайн маркетингови
кампании.
4. Да поддържа web страницата на възложителя -
sunreal.ru
5. Да презентира и рекламира
заявените от Възложителя други негови web страници, посредством включването им
в специализирани web страници и портали.
Договорът е със срок на действие
една година от датата на подписването му . Цената на услугата е фиксирана на
2000 евро без ДДС месечно възнаграждение. Освен стойността на услугата,
Възложителят се задължава да предостави на Изпълнителя и сумите, които ще бъдат
изразходвани от Изпълнителя, от името и за сметка на Възложителя, като за целта
бъдат набавяни и предоставени съответните разходни документи.
Съгласно т.9 от договора,
възложителят се задължава в срок от 10 дни от подписване на договора да
предостави за нужните на изпълнителя материали за изпълнение на поетата работа,
а именно: изходни материали за обекта/тите; качествени снимки и визуализация,
актуална ценова оферта за предлаганите обекти и начините на плащане, срокове и
др.
Съгласно т.10 от договора
възложителят се задължава във възможно най- кратък срок да извършва изискваните
от Изпълнителя промени по сайта, както и да осигури статистика на посещенията с
цел проследяване на ефективността на кампаниите.
Съгласно т.16 от договора, всички
съобщения във връзка с договора се считат за валидно извършени, ако са
изпратени на следните е-мейл адреси: /Адреси на изпълнител и на възложител не
са посочени/.
Със сключено допълнително
споразумение на 27.04.2012 г. към договора за услуга /стр.163/ е променен
предмета на същия, като е отпаднала клаузата „изпълнителят да анализира
продажбите на недвижими имоти в Европа и в частност Виена, Австрия“ и е удължен
срока на договора до 31.12.2016 г. Останалите клаузи на договора остават без
изменение/ л. 45/.
В този анекс изпълнителят е грешно посочен с наименование
„ STALER“ , но и с несъществуващ данъчен номер, а с посочения в договора от
2011 г. австрийски данъчен номер ATU66339928 е регистриран „Mag Penev Stanimir
Bonev", а не „Staler.e.U."
Няма спор между страните, че собственик на „Staler.e.U."
е С Б П, регистриран и като представляващ „ ДРИЙМОДИТ“ ЕООД / дружеството,
извършвало счетоводни услуги на жалбоподателя през ревизираните периоди/,
както и че „Сън Риъл „ ЕООД и „
ДРИЙМОДИТ“ ЕООД имат един и същ адрес на
управление и седалище : гр. В , ул. „ /// “
№ ///, ет. // .
В писмени обяснения на „Сън Риъл“ ЕООД , представени в
хода на ревизията, се посочват следните начини на комуникация с изпълнителя по
договора : по телефон, по скайп и по електронна
поща / л. 167-169/.
Според
заключението на компютърно-техническата експертиза , неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и обосновано поради неговата кореспонденция със
събраните писмени доказателства , се установяват данни за работа по сайта на
жалбоподателя през периода 2014 - 2016,но за съжаление основен недостатък, който
се дължи на начина на изграждане на платформата ,не става ясно кой и кога точно
е влизал и правил промените. Системата не води такава статистика. Няма как да
се пазят данни по сървърите за дейности от преди 5 - 6 години, които със сигурност от големия обем
информация би затруднявал самата работа на сайтовете ,когато се правят търсения
по някакви критерии или ключови думи. Представените доказателства по делото и
най-вече писмените обяснения на Д. Г /стр.169 до стр.166 по делото/,се
потвърждават от приложение 4 към заключението ,откъдето са видни посещаемостта
на сайта и запитванията свързани с продажбата на имотите така рекламираните.
Администраторският достъп до сайта www.sunreal.ru е един и паролата е една с която би могъл всеки да се оторизира на когото
Сън Риъл ЕООД е предоставил. Акаунтът за влизане за оптимизация, поддръжка и
други дейности не е цифрово сертифициран, което в противен случай би направил
продукта изключително скъп и не продаваем. Сайтовете сайта www.sunreal.ru и www. sunreal.bg се намират на една и съща
платформа „ДОМАЗА“ като софтуерът предлага превод на различни
езици.
Изложената фактическа установеност налага следните правни
изводи:
Според
правилото на чл. 119, ал.2 от ДОПК рев. акт се издава от органа, възложил
ревизията и ръководител на същата. В конкретния случай с оглед посочените
по-горе факти това нормативно изискване е спазено , поради което съдът извежда
съждение , че авторите на оспорения рев. акт са разполагали с материална
компетентност и такава по степен . Налице е и териториална компетентност
на издателите на акта , част от
териториалната дирекция на НАП гр. Варна, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл. 8, ал.1 т.1 от ДОПК.
Атакуваният ревизионен акт , чиято
неразделна част е ревизионния доклад / РД/ ,
обективира както фактическите основания на органа по приходите във
връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така и правните основания за
неговото издаване . Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен
на яснота по основание, размер и субект .
Посочени са данни за РЛ, за име и
длъжност на авторите на РА. Съдържа се
информация за обхвата на ревизията . Посочен е срока и органа, пред който може
да се обжалва съобразно изискванията на чл. 120 от ДОПК.
Извършена
проверка по чл.184, ал.2 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК установи следното
: Ревизионен акт № Р-03000319002361-091-001 / 31.10.2019 г. е подписан от Ш А Сна
31.10.2019г. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се
установява, че това е електронният подпис на Ш А С, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 09.01.2019 г.
до 09.01.2020 г. Ревизионният акт е подписан и от Р М Мна 31.10.2019 г. При
зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че
това е електронният подпис на Р М Мкакто и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” е валиден от 09.01.2019 г. до 09.01.2020 г.
Електронният подпис е
приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП като документите
са подписани в срока на действие на удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП. По
определението на чл.13,ал.1 от Закона за електронния подпис и електронния
документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление , за установяване на неговото
авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е
усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на чл.16 от
Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на
квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл.16,ал.1
от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги
удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на
чл.24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на
подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на
подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна
идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден
документ /файл/ . Удостоверението за електронен подпис е законово признато за
еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова
удостоверение. От представените удостоверения , като прикачен файл е видно, че
подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на
удостоверението. В тази връзка се установи, че РА е подписан с електронен
подпис от лицата ,посочени като негови издатели , с КЕП и в периода на действие
на удостоверението.
В контекста на изложеното съдът приема оспорения по съдебен
ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма по чл. 120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба не се заявява
оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила ,
а и служебната проверка на съда не констатира
подобен порок на протеклото адм. производство.
В рамките на определения срок
по ЗВР и последващите заповеди по нейното изменение , надлежно връчени на РЛ, е
реализирано рев. производство. РД е издаден при спазване на срока по чл. 117,
ал.1 от ДОПК и в съответствие с правилото на чл. 119, ал.2 е последвало
издаването на РА. Установените данъчни задължения попадат в рамките на обхвата
на ревизията по ЗВР.
В
обобщение съдът не констатира съществено
нарушаване на разписаната административна процедура , рефлектиращо върху
законосъобразността на атакувания РА.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели
счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО се съдържа определение за
документална обоснованост, като според ал. 1 счетоводният разход се признава
за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен
документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската
операция. Една доставка ,макар и документално
оформена , не поражда права за данъчно задължените лица, вкл. и в областта на
прякото данъчно облагане, ако не отразява вярно и точно стопанската операция, а
именно това не се установява по делото. Напротив от събраните по делото
доказателства – писмени и прието заключение на допусната съдебна експертиза се
установява че се касае единствено и само до документално оформяне на
доставките, без същите да са осъществени по начина , по който са обективирани в
спорните първични счетоводни документи.
Използването на фактури, по които не се доказва
осъществяването на доставки на стоки, за да се оправдаят счетоводно разходи,
обосновава извод за това, че стопанските операции не са документално обосновани
чрез първичен счетоводен документ, отразяващ ги вярно по смисъла на чл. 10,
ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО тези разходи не се признават за
данъчни цели. Както и при определяне на задълженията за косвен данък, така и
при определянето на задълженията за пряк данък, когато се налага да се извърши
преценка за това осъществени ли са доставките, за които са издадени фактури, от
значение е доказването на факта на установяването от получателя на фактическа
власт върху стоките, за да е в състояние той в последствие да се разпореди с
тях за целите на осъществяваните от него доставки. В този смисъл е решение № 15681 от 19.11.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 7234/2019 г.
В решение №
1246/27.01.2020 г. по адм. дело № 8420/2019 г. Върховният административен съд
посочва, че ревизираното лице, което
черпи изгодни за себе си последици, в съответствие с разпределението на
доказателствената тежест, следва да докаже този факт по несъмнен начин. За тази
цел то следва да притежава, както данъчен документ, съставен в съответствие с
изискванията на закона, така и надлежни доказателства, от които да е видно
изпълнението на доставката именно от сочения във фактурата доставчик.
Съдът указа на жалбоподателя тази негова доказателствена тежест / л. 12 от
делото/, но проявената процесуална активност на същия не постигна процесуалния
стандарт на главното доказване, което винаги
следва да бъде пълно доказване. Пораждат се
съмнения за реално извършване на фактурираните доставки на услуги по процесните
фактури.
Първо, изпълнител на услугата е „STALER e U.“ – австрийско
дружество, чийто собственик С Б П /управител и на „ДРИЙМОДИТ“ ЕООД – дружеството , което е
водило счетоводството на жалбоподателя за ревизираните периоди 2014-2016 г. /.
Второ , прави впечатление , че
адресът на управление и седалище на жалбоподателя е идентичен с този на
„ДРИЙМОДИТ“ ЕООД.
Трето , в сключения договор
изпълнителят е грешно посочен с австрийски данъчен номер ATU66339928, с който
номер е регистриран „Mag Penev Stanimir Bonev", а нена „Staler.e.U.". В анекса на този договор
от 2012 г. грешно е посочено фирменото
наименование на изпълнителя , а освен това вписаният данъчен номер е несъществуващ . Тези факти
пораждат съмнение за възникнало облигационно
правоотношение между страните.
Четвърто , твърде разнороден и многообхватен е предметът на договора ,
сключен между възложителя „Сън Риъл" ЕООД и изпълнителя „Staler.e.U."
: анализ на продажби на недвижими имоти в Европа и в частност Виена, Австрия ;
управление на SEO; извършване на онлайн
маркетингови кампании ; поддържане на web страницата на възложителя -
sunreal.ru; презентиране и реклама на заявени от възложителя други негови web
страници, посредством включването им в специализирани web страници и портали.
Този предмет предполага различна по своята специфика кадрова и техническа
обезпеченост на изпълнителя за всяка от тези дейности: в областта на
компютърните технологии , на продажбата
с недвижими имоти , на маркетинг и
то онлайн .
Освен това само една година след
сключване на договора следав негово изменение от 27.04.2012 г., с което е отпаднала
клаузата „изпълнителят да анализира продажбите на недвижими имоти в Европа и в
частност Виена, Австрия“, но пък е останало
извършването на маркетингови кампании като е удължен едногодишния срок
на договора до 31.12.2016 г. / до края на ревизирания период/ .
Договорът и анексът към него имат
правната природа на частни диспозитивни
документи и като такива се ползват единствено с формална доказателствена сила ,
т.е. те доказват само авторството на писменото съглашение. В тази връзка тези
писмени доказателства не доказват изпълнение на договора, който юридически факт
е от значение за делото.
Шесто , според т.16 от договора,
всички съобщения във връзка с договора се считат за валидно извършени, ако са
изпратени на е-мейл адреси, но жалбоподателят не ангажира никакви доказателства
за водена подобна кореспонденция по повод изпълнение на договора между
възложител , който е със седалище в България и изпълнител със седалище в Австрия
.
Седмо , доказателственият способ по проверка на
твърденията на жалбоподателя - компютърно-техническата експертиза , чието
заключение не беше оспорено от страните, също не потвърди достоверност на
тезата на „Сън Риъл“ ЕООД за извършване на фактурираните услуги , тъй като
акаунтът за влизане за оптимизация, поддръжка и други дейности на сайта на
жалбоподателя не е цифрово сертифициран. От начина на изграждане на платформата
не може да се установи кой и кога точно е правил промени в сайта на жалбоподателя,
защото системата не води такава статистика, а и не се пазят данни по сървърите
за дейности от преди 5 - 6 години. И този източник на доказателства не
установи относимия за казуса
факт на извършване от изпълнителя на дейностите , за които са издадени
процесните фактури.
В обобщение събраните доказателствени средства не
постигат ефекта на главно доказване на
факта на реалност на фактурираните доставки на услуги . Според решение № 9542 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2020 г. за целите
на целите на ЗКПО, доказването на реалността на
сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени
такива, могат да бъдат признати разходи за дейността при получателя на
фактурата. Издадените първични счетоводни документи сами по себе си не доказват
извършването на реално сделка, респективно не са основание за признаването им
за данъчни цели на отчетените от дружеството разходи.
С оглед правилата за разпределяне
на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК/в тежест на задълженото лице е
да докаже обстоятелството, че процесните фактури документират реално извършени
стопански операции / виж решение № 10398 от
29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2020 г./, а подателят на жалбата не се
справи с тази доказателствена задача.
След като няма реално извършени доставки на
услуги , фактурите не отразяват вярно извършени стопански операции и от тази
гледна точка е нарушен принципа на документалната обоснованост, установен с чл. 10 ЗКПО, поради което законосъобразно е
решението на приходната администрация да
увеличи финансовия резултат на ревизираното дружество
с данъчните основи по процесните фактури на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10,
ал. 1 от ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и да определи за довнасяне
корпоративен данък за тези ревизирани данъчни периоди. В контекста на
гореизложеното подадената жалба от „Сън Риъл“ ЕООД следва да се остави без уважение.
При този изход на делото съдът следва да
удовлетвори своевременното искане на ответника за присъждане на разноски на
основание чл. 161 , ал.1 от ДОПК като му присъди юриск. възнаграждение в размер
на 725.89 лв.
Мотивиран от изложените съображения
Административен съд гр. Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сън Риъл „ ЕООД, ЕИК *********
, с адрес за управление гр. В , ул. „///“ № //, ет. // , представлявано от
управителя Д. С Г , против ревизионен
акт № Р-03000319002361-091-1/31.10.2019 г. на
органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение №
323/22.01.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП , с
който са установени задължения за
корпоративен данък за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер
5889.61 лв. и лихва за забава в общ размер от 2028.24 лв.
ОСЪЖДА „Сън Риъл „ ЕООД, ЕИК ********* ,
с адрес за управление гр. В , ул. „///“ № //, ет. // , представлявано от
управителя Д. С Г , да заплати в полза
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП
юриск. възнаграждение от 725.89 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия: