РЕШЕНИЕ
№ 7040
гр. София, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110133141 по описа за 2024 година
Ищецът К. З. М. твърди, че на 17.12.2020г. е сключил с
ответното дружество „Ф. Б." ЕООД договор за паричен заем
№ 962063, по силата на който е получил в собственост сумата
от 650 лв., при годишен лихвен процент от 35,00% и ГПР в
размер на 49,03. Страните са договорили, че заемателят ще
погаси кредита на 4 месечни вноски.
Съгласно чл. 5 от предварително изготвения договор от
кредитодателя за потребителски кредит е заложено, че
кредитът се обезпечава от „Ф.Б.“ ЕООД в полза на
дружеството, с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателят нито от лицето предоставило
обезпечението. По нарочно създадения бланкетен договор за
предоставяне на гаранция (поръчителство) потребителят е
задължен да заплати такса по чл. 1 т. 6 в размер на 256.95 лв.
дължима на месечни вноски в размерите и условията и на
падежите уговорени съгласно погасителен план, който е
1
аналогичен с падежните дати на погасителните дати на
договора за заем.
Ищецът заявява, че изцяло е усвоил кредитния ресурс,
но на основание чл. 23 ЗПК не дължи изпълнение на
вземанията за такса и за договорна лихва, тъй като те намират
своето основание в нищожната кредитна сделка.
В исковата молба се заявяват практически всички
основания за недействителност на договори за потребителски
кредит, визирани в ЗПК, както и общото основание по чл. 26
ЗЗД. Акцентира върху неравноправността на клаузата за
предоставяне на гаранция, като твърди, че тя заобикаля
законовите ограничения на възнаградителната лихва и
годишния процент на разходите. Твърди, че важността на
считаните от него за неравноправни клаузи води до пълна
недействителност на процесния договор за потребителски
кредит. Излагат се подробни правни аргументи с посочване на
съответна съдебна практика. Моли съда да обяви
недействителността на договор за паричен заем № 962063
като заявява и евентуална претенция да се прогласи
нищожността на клаузите на чл. 5 от договор за
потребителски кредит № 962063 от 17.12.2020г., сключен с
„Ф.Б." ЕООД и чл. 1 т. 6 от договор за гаранция
(поръчителство) към него от същата дата. Претендира
разноски, а адвокатът му претендира възнаграждение на
основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество в подробен отговор оспорва иска
Твърди, че всеки кредитополучател може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен
от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или
да посочи поръчител, избран от него. Заявява, че сключването
на договор за гаранция от кредитополучателя не е
задължително условие за сключването на договор за кредит.
Посочва, че поради личния избор, направен от ищеца, то
клаузата за гаранция е индивидуално уговорена по смисъла
на ЗПК и не подлежи на преценка за неравноправност.
2
Посочва, че не е страна по договора за гаранция, поради
което не е надлежна страна в процесуалното отношение.
Излага подробно правни аргументи които противопоставя на
правното тълкуване, предложено от ищеца.Моли исковете да
бъдат отхвърлени и претендира разноски.
Съдът намира предпочитания иск за неоснователен,
евентуално предявения иск за обявяване недействителността
на чл. 5 от процесния договор за основателен, а иска относно
чл. 1 т. 6 от договора за гаранция (поръчителство) към него
от същата дата за неоснователен.
Разгледан без спорната гаранционна клауза процесния
договор не противоречи на императивните изискания на ЗПК
и ЗЗД. Клаузата на чл. 5 изисква допълнително плащане в
размер около 39 процента от главницата, което се събира с
месечните анюитети. Независимо, че допълнителното
плащане се извършва и събира в полза на трето лице, то това
плащане следва да се включи в годишния процент на
разходите. Всяко плащане, което се събира с анюитетите и не
представлява допълнителна услуга, предоставена от
кредитора на длъжника следва да се включи в ГПР. В случая
плащането е в полза на трето лице, което е поело задължение
спрямо кредитора и не представлява цена на услуга,
предоставена на длъжника. При включване на цената на
гаранцията в ГПК, размерът на тези разходи далеч надхвърля
законовото ограничение.
Що се отнася до клаузата на чл. 1 т. 6 от договор за
гаранция, то ответното дружество не е страна по този
договор. Макар, че страна е дружество капиталово свързано с
ответното, това дружество е самостоятелно лице и за да бъде
постановен по отношение на него съдебен акт е необходимо
то да е страна в производството. В случая „Ф. Б.“ ЕООД не е
страна по производството, а ответникът „Ф. Б." ЕООД няма
пасивна материална легитимация по искането относно самия
гаранционен договор.
Съобразно уважената час от исковете ищецът има право
3
на разноски за един от евентуалните искове или 12,50 лева.
На същото основание и принцип неговият адвокат има право
на възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. размер на 195
лева. Съобразно отхвърлената част от исканията ответното
дружество има право на разноски, а ответната страна – на
225 лева разноски.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, заведен от К. З. М. ЕГН ********** за
обявяване за изцяло недействителен договор за кредит №
962063, сключен между него и ответника „Ф.Б." ЕООД ЕИК
...на 17.12.2020г.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл. 5 от
същия договор.
ОТХВЪРЛЯ иска на К. М. за обявяване
недействителността на клаузата на чл. 1 ал.6 от договор за
гаранция, свързан с договор за кредит№ 962063, но сключен с
неучастващо в производството лице.
ОСЪЖДА ответното дружество да заплати на ищеца
12,50 лева разноски, а на адвокат П. И. П. от Х. АК
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. размер на 195
лева.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 225 лева
разноски.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4