№ 186
гр. Ловеч , 26.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500119 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Мебелино Груп” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ************, подадена против определение № 15 от
28.01.2021 г., по гр.д. № 64/2021 г. на РС Троян, с което е допуснато обезпечение на
предявения по делото иск.
В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се
поставя акцент върху липсата на обезпечителна нужда и писмени доказателства за
претендираното вземане. Липсата на обезпечителна нужда се обосновава с високия размер
на реализираните от дружеството жалбоподател обороти, бележещи тенденция на
нарастване в годините 2016-2020, както и с притежаваните от него дълготрайни активи и
множество търговски обекти. Според частния жалбоподател ищецът не ангажира писмени
доказателства за претенцията си и не представя гаранция, при която да се допусне
обезпечение на предявения от него иск. В частната жалба е изведено искане за отмяна на
атакуваното определение, с което е наложена обезпечителна мярка запор върху банковите
сметки и за – спиране на изпълнението.
В срока по чл. 396, ал. 2 ГПК от ищеца М. Х. П. е постъпил писмен отговор
(становище), в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Поддържат се
доводи за допустимост на иска и за наличие на предпоставките за допускане на неговото
обезпечение чрез налагане на възбрана върху сметките на ответника по предявения иск. В
отговора е направено искане за оставяне без уважение на частната жалба.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, от легитимиран
субект и против подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 396, ал. 1 ГПК). Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. Х. П. против „Мебелино
Груп” ЕООД, с която е предявен иск за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд. От ищеца е подадена и молба за обезпечаване на предявения иск чрез
налагане на обезпечителна мярка запор на банкови сметки ответника до размера на
претендираната сума (8889,09 лв.).
1
С обжалваното определение районният съд е уважил искането, като е допуснал
обезпечението с налагане на поисканата обезпечителна мярка запор върху банковите сметки
в „УниКредит Булбанк“АД, и Райфайзенбанк (България) ЕАД до сумата 8889,09 лв.
Районният съд е издал и обезпечителна заповед № 1/28.01.2021 година.
Произнасянето по молбата за обезпечение на предявения иск предпоставя проверка
на съда за допустимост и вероятна основателност на иска, за наличие на обезпечителна
нужда и за пропорционалност на обезпечителна мярка с нуждата от обезпечаване на иска.
В конкретния случай е предявен осъдителен иск, който е допустим, с оглед на това,
че от ищеца се поддържа, че е работил при ответника, че за посочените в исковата молба
периоди е полагал определен брой часове извънреден труд, че такъв не е бил начислен и
изплатен от ответника.
Налице е вероятна основателност, доколкото по делото са ангажирани документи за
съществувало трудово правоотношение между страните и за изплащани от ответника на
ищеца други възнаграждения и обезщетения, различни по вид от претендираното.
Съществува и обезпечителна нужда, тъй като без допускане на обезпечението
ищецът ще бъде затруднен при осъществяването на правата си по бъдещо осъдително
решение. С обезпечаването на иска се цели осигуряване реализацията на правните
последици на евентуалното позитивно за ищеца съдебно решение. Наложената
обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, защото запорът е наложен
върху сметки на ответника в две банки и е до размера на претендирания от ищеца размер
процесното възнаграждение. Този размер е незначителен на общия размер на заявените от
ответника обороти за последните години, затова не би могло да се приеме, че налагането му
ще затрудни упражняваната от него стопанска дейност в някой от двата аспекта –
производство или продажби. Пропорционалността на мярката се потвърждава и от мотива
на отказа на районния съд да допусне обезпечение и чрез налагане на втората поискана
обезпечителна мярка запор върху движими вещи (стоки) – с което би се постигнало свръх
обезпечение.
При положителен извод за допустимост и вероятна основателност на иска, за
наличие на обезпечителна нужда и постигната пропорционалност с наложената
обезпечителната мярка, следва да се приеме, че обжалваното определение с което съдът е
наложил запор на банкови сметки ответника до размера на претендираната сума, е
правилно. Налагането на мярката без определяне на гаранция е в съответствие и с характера
на спора (трудов) и естеството претендираното право и търсената за него защита
(присъждане на възнаграждение за труд). В този смисъл обжалваното определение е
правилно, а оплакванията в жалбата за липсата на предпоставките за допускане на
обезпечението, са неоснователни.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 от 28.01.2021 г., по гр.д. № 64/2021 г. на РС
Троян, с което е допуснато обезпечение на предявения по делото иск от М. Х. П. против
2
„Мебелино Груп” ЕООД за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3