Р Е Ш Е Н И Е
№ 737 12.12.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд -Търговище Девети състав
На четвърти декември 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА К.
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1652 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът – С.Д. *** исковата си молба, че е собственик на апартамент в гр. Търговище, ул. „Куманово“ № 1, вх.В, ап.2. Ответникът му е съсед, живее в гр. Търговище, ул. „Куманово“ вх.В, ап.1. Двата апартамента са един до друг Преди известно време, в отсъствие на ищеца, без неговото знание и разрешение, ответникът монтирал климатик на стената между двете жилища. Още веднага след монтажа, когато ищецът се прибрал в къщи, видял, че климатикът е поставен така, че заема част от неговата тераса и така навлиза в собствения му имот – ап.2. Конструкцията на климатика е голяма и с поставянето му е ограничена до голяма степен видимостта от тази страна на терасата на ищцовия апартамент. Отделно от това климатикът бръмчи като работи и този шум с течение на времето се усилва и става все по-натрапчив и по-нетърпим. Чува се в целия апартамент на ищеца, пречи на почивката и съня на хората в апартамента на ищеца. Чува се при други съседи. По този повод ищецът разговарял със съпругата на ответника – да премести този климатик, но той категорично отказал. Ищецът търсил и съдействие от полицията. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да премести климатика извън терасата на апартамента на ищеца или да осъди ответника да му заплати сумата от 500 лв., представляваща разходи за преместване на климатик, както и да му бъдат присъдени разноските по делото. Редовно призован ищецът се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален представител – а.. А. Н. ***, който поддържа иска така, както е предявен. Не е представена писмена защита, за което е поискано от ищцовата страна съдът да определи подходящ срок.
Ответникът , редовно уведомен за исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за неоснователен. В писмения отговор ответникът е направил следните възражения: -Не е конкретизиран моментът т.е. кога, на коя дата , по кое време ответникът е поставил климатика.; -Не е ясно защо исковата молба е подадена само от ищеца и какво има предвид като всичко написано е в множествено число т.е. апартамента само негова собственост ли е или и на съпругата му.; -Няма как климатикът на ответника да навлиза в имота на ищеца, защото няма твърдения, че е поставен „на“ или „вътре , във“ терасата на апартамента му; -Няма как климатикът на ответника да е ограничил видимостта от страна на тази тераса в имота на ищеца, защото ноторен факт е, че външното тяло на климатика се поставя на височина над един човешки ръст.; - Няма как климатикът на ответника да бръмчи, тъй като неговото жилище е изцяло газифицирано и климатикът не работи.; -Монтаж и демонтаж на климатик струва около 100-120 лв. и по делото няма доказателства за извършени разходи от ищеца в размер на 500 лв. редовно призован ответникът се яви лично в първото открито заседание и се представлява от а.. Н.А. ***, която поддържа писмения отговор. Представена е писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените нотариален акт за собственост на недвижими имоти-жилище и гараж построени върху общинска земя от ЖСК „Вароша“-гр. Търговище № 117, том VІ, рег.№ 8051, дело № 515 от 29.12.2006г. по описа на нотариус Г.Г.–рег.№ 223 на НК /съответно акт № 111, том ХІХ, дело № 4299 от 29.12.2006г. по описа на СВ-Търговище/ и схема № 15-337912 от 15.04.2019г., изд. от СГКК-Търговище, ищецът и съпругата му са собственици на самостоятелен обект в сграда-жилище № 2 от вх.В, на 1 етаж в средата, който самостоятелен обект е с идентификатор 73626.510.314.5.2. с площ 68.84 кв.м. , при граници и съседи: на същия етаж: 73626.510.314.5.1. и 73626.510.314.5.3.; под обекта: 73626.510.314.5.24, 73626.510.314.5.23; 73626.510.314.5.25 и над обекта: 73626.510.314.5.5. Жилището, собственост на ищеца и съпругата му е с адрес в гр. Търговище, ул. „Куманово“ № 1, вх.В, ет.1, ап.2. Няма спор между страните по делото, че са съседи с обща преградна стена между двете жилища, като ответникът е собственик на жилището с адрес в гр. Търговище, ул. „Куманово“, № 1, вх.В, ет.1, ап.1 или с идентификатор 73626.510.314.5.1. Няма спор между страните по делото и от писмените доказателства е видно, че на името на съпругата на ответника Д. К. Н. са сключени на 28.03.2018г. договор за доставка на природен газ и и договор за присъединяване към газоразпределителната мрежа на „Аресгаз“ ЕАД-София за апартамента в гр. Търговище, ул. „Куманово“, № 1, вх.В, ет.1, ап.1, като съгласно приложената фактура на 01.11.2018г. е заплатена услугата: узаконяване на битова газова инсталация.
За изясняване на спора от фактическа страна, съдът разпита две , посочени от ищеца свидетелки в първото открито заседание: 1. Н.Н.А.-54г., б.р.д. и 2. К.С.Д.-27г., дъщеря на ищеца. Първата разпитана свидетелка е съседка и на двете страни по делото, тъй като живее на същия първи етаж – в апартамент в дясно; по средата е апартамента на ищеца С., а в ляво е апартамента на ответника – Д. Разположението от към ул. „Куманово“ е следното: терасата на Д, след това прозорец на хола на Д-без тераса и накрая терасата на С., като разстоянието между двете тераси е може би около 2 м. . Първоначално климатикът на Д бил монтиран на неговата собствена тераса, но след това го изместили към терасата на С.. Св. А. два пъти е била на гости у С. когато е работил климатика на Й.. От дивана в стаята от апартамента на С. се вижда климатика – той е пред погледа и като излезеш на терасата климатика е веднага в ляво. Св. А. каза, че ако тя не живеела там и не ги познавала , щяла да си помисли, че климатикът е на С., защото е към неговата тераса, а не на – Й.. Климатикът според първата свидетелка определено пречи на видимостта от апартамента на С., като отиваш към терасата виждаш само климатика, а не напр. дървото или детската градина. Освен, че пречи на видимостта, на погледа на човек от апартамента на С., климатикът много бучал и се чувал. Св. Д. е била неволен свидетел на поставянето от стойките /рамената/ за климатика и дори майсторът тогава се бил хванал за парапета на терасата на жилището на родителите и. От показанията на св. Д. се установи, че климатикът е бил поставен между терасата на родителите и и прозореца на стая на ответника, на стена разделяща двата апартамента, но по към терасата на родителите и. Св. Д. живяла в жилището на родителите си от м. Май до м. Ноември 2018г. и има впечатления, че когато климатикът на ответника работел шумът от неговото външно тяло се чувал в целия апартамент, дори и най-силно в най-отдалечената от него стая. Имало дни, в които работел денонощно, след това съседите го изключвали между 2 и 4 ч. след обяд и после го спирали вечерта към 23часа, но през останалото време работел постоянно. И през тази 2019г. когато била на гости на родителите си в началото на м. септември се чувало как работи климатикът до към 23ч. вечерта. Отделно от това когато излизала на терасата външното тяло на климатика бил буквално пред очите и и пречел на гледката. На следващия ден след поставяне на климатика родителите и говорили със съпругата на ответника да преместят външното тяло под техния прозорец, но те отказали.
От писменото заключение по съдебна техническа експертиза, потвърдено в открито заседание от вещото лице инж. Д.К.Г. и възприето като обосновано и компетентно, като от страните, така и от съда се установи категорично, че климатикът е монтиран изцяло (с помощта на две рамена - стойки) на стената на ответника. Той е на разстояние 45см от парапета на терасата на ищеца, а рамото на което лежи е на 53см от същия (парапет), т.е. рамото е на 15см от общия зид между двете жилища, на стената на ответника. Стойността за демонтаж и преместване на климатик вещото лице е определило на 120 лева. В открито заседание вещото лице поясни, че вероятно скоро преди извършения от него оглед външното тяло на климатика е изместено в посока към жилището на ответника, личи си по останалата дупчица от дюбел в стената, който е държал едното рамо за поставяне на климатика. Едното рамо на външното тяло на климатика е попадало на няколко сантиметра /4-5 см./ в преградния зид между двете жилища от страната на ответника. И преди местенето на климатика той е попадал в тази част от преградния зид, която е към жилището на ответника, защото ако преградния зид между терасата на ищеца и стаята на ответника е общо 25 см., то тогава 12.5 см. са към жилището на ищеца , а останалите 12.5 см. са към жилището на ответника.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи: кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. За да бъде ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователно действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 г. ОСГК на ВС и в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Основателността на негаторния иск предполага доказани неоснователни фактически действия, а в някои хипотези и противоправни такива, които пречат за упражняване правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи искът по чл. 109 ЗС, ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото на собственост. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС / напр. Р по чл.290 ГПК – Р № 23/09.04.2014г. на ВКС, по гр.д. № 5465/2013г., ІІ г.о./ За уважаването на иск по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже при условията на пълно доказване не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Установено е по делото, че ищецът и ответникът са собственици на два отделни, съседни – един до друг недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, етажна собственост. Установено е , че ответникът е монтирал в жилището си климатична инсталация, чието външно тяло е монтирано на фасадната стена на сградата, точно до терасата на ищеца. По делото не е установено да е налице решение на ОС на ЕС в сградата, въз основа на което ответника да монтира външното тяло на климатичната инсталация, обслужваща неговия апартамент, на фасадната стена на сградата. Фасадната /външната/ стена , както и вътрешните разделителни /преградни/ стени между отделните части , е обща част на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, поради което монтирането от страна на ответника на външното тяло на климатичната инсталация, обслужваща неговия апартамент, без решение на ОС на ЕС за това /чл.11 ал.1 т.10 б. и. и б.м. от ЗУЕС/, съставлява "неоснователно действие" по смисъла на чл. 109 ЗС.
От разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, следва: От самия текст на разпоредбата на чл.109 от ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Това се приема и в практиката на ЕСПЧ- например в мотивите на решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото на Милева и др. срещу България, относно действията на трети лица, изразяващи се в превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
В конкретния казус по настоящото дело не се установи несъмнено, че неоснователното действие на ответника създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем и че тези пречки са по-големи от обикновените. От писменото заключение на вещото лице и снимковия материал на лист първи от същото и допълнителните пояснения на експерта се установи, че външното тяло на климатика на ответника е разположен на фасадната стена на сградата в непосредствена близост до прозореца на ответника. Свидетелските показания, че няма видимост и се пречи на гледката от терасата на ищеца не кореспондират със заключението на експертизата. Освен това ищецът не ангажира доказателства, че нивото на шум, което се създава в жилището на ищеца при работещо външно тяло на климатика на ответника, е над пределно допустимите стойности по Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на околната среда и водите. Впечатленията на двете разпитани свидетелки са, че се създава шум, че външното тяло на климатика на ответника бучи и се чува в апартамента на ищеца. Не е ясно обаче дали този шум е над пределно допустимите стойности. Наредба № 6/26.06.2006г. на МЗ и МОСВ е издадена в изпълнение на делегацията на чл.11 т.5 от Закона за защита от шума в околната среда /ДВ бр.74 от 13.05.2005г. , в сила от 01.01.2006г./ . Този закон съгласно чл.3 от същия не се прилага за шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради – изискванията към такъв шум се определят с наредба от съответния общински съвет /Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, честотата и общественото имущество на територията на Община Търговище, приета с решение № 3 по Протокол № 42 от 27.09.2018г. на ОС-Търговище/ .
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС не е доказан, поради което и следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на алтернативно предявения – за осъждане на ответника да му заплати сумата от 500 лв., представляваща разходи за преместване на климатика.
До приключване на разглеждането на делото в настоящата инстанция в открито заседание на 04.12.2019г. ответникът е представил по делото пълномощно за а.. А. по гр.д. № 1652/2018г. по описа на РСТ /лист 22 по делото/ ; вносна бележка за платена държавна такса 0.80 лв. за ксерокскопие от протокол от първото о.з. /л.84/; договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 03.12.2019г. за представляване във второто о.з. на 04.12.2019г. със заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /л.101/. До приключване разглеждането на делото на 04.12.2019г. в настоящата инстанция ответникът не представи списък на разноските по чл.80 от ГПК нито други писмени доказателства за други разноски по делото. Ето защо, съдът счита, че с оглед изхода на спора и отхвърляне на иска, ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски, за които е представил писмени доказателства до приключване разглеждането на делото в последното открито заседание на 04.12.2019г., а именно в размер на 400.80 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. Що се касае до представените на следващия ден след приключване разглеждането на делото, на 05.12.2019г. с молба Вх.рег. № 12258/05.12.2019г. писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие /без посочена дата на сключването му/ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и списък на разноските по чл.80 от ГПК., съдът счита, че същите не могат да бъдат взети предвид, доколкото не са представени и приложени до приключване разглеждането на делото пред настоящата инстанция.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – а.. А.Н. ***, съдебен адрес:*** , против Й.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,, чрез а.. Н.А. ***, съдебен адрес:***, иск за осъждане на ответника да премести външното тяло на климатика извън терасата на апартамента на ищеца или да осъди ответника да му заплати сумата от 500 лв., представляваща разходи за преместване на климатик, с правно основание чл.109 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – а.. А.Н. ***, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,, чрез а.. Н.А. ***, съдебен адрес:***, сумата от 400.80 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: