РЕШЕНИЕ
№ 101
17.03.2020г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 51 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на
„Б.П.” ООД, ЕИК ***представлявано от Тодор Димитров, против Наказателно
постановление № 182/30.12.2019 г. на Директор на Басейнова дирекция
„Черноморски район” /Дирекцията/, с което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 вр.
чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите, на основание 201, ал.2 от същия закон,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени
издаденото постановление като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. В съдебно заседание представител не се явява.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 31.07.2019 г. била извършена
контролна проверка на място и по документи на обект „Мидена ферма за
култивирана черна мида” в акваторията на Черно море, в район, разположен на 220
метра северно от бреговата линия на гр. Несебър, по изпълнение условията на
Разрешително за ползване на воден обект № 003677/13.07.2005 г. на Министъра на
околната среда и водите, изменено и продължено с няколко решения, последното от
2017 г. Констатирало се, че жалбоподателя, като титуляр на разрешителното, не бил
представил в Дирекцията протоколи от акредитирана лаборатория за извършен
анализ пред 2019 г. на качеството на водите в района и обхвата на фермата,
който мониторинг следвало да бъде извършен през месец юли 2019 г., като копие
от протоколите за резултатите от изпитването на пробите е следвало да бъдат
предоставени в 7-дневен срок в Дирекцията. При извършена на 06.12.2019 г.
допълнителна документална проверка било потвърдено обстоятелството, че не бил
предоставен протокол за изпитване на водата за 2019 г. Въз основа на тези
констатации, на 18.12.2019 г. в Дирекцията бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 177, въз основа на който било издадено атакуваното
наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намира следното:
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно
представената заповед.
От приложеният към жалбата екземпляр от акт за
установяване на административно нарушение е видно, че същият носи № 000558. В
наказателното постановление обаче, е посочено, че същото се издава въз основа
на АУАН № 177. Такъв номер е поставен на екземпляра от акта, представен от
наказващият орган, но липсва в екземпляра, предоставен на жалбоподателя. На
следващо място в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 08.08.2018 г. В
съдебно заседание св. Х. заяви, че се касаело за техническа грешка и датата
следвало да бъде 01.08.2018 г. На последно място описание на обекта, за който е
констатираното нарушение, липсва. Посочването „в акваторията на Черно море” и
воден обект „Черно море” е крайно недостатъчно за да стане ясно къде е
извършено нарушението.
Всичко тези неясноти и грешки, заложени в АУАН,
представен на жалбоподателя, ограничават правото му на защита, като не му дават
възможност да разбере какви факти са констатирани от наказващият орган. Липсата
на идентичност на номера на АУАН, „сгрешената” според наказващият орган дата,
както и липса на описание на мястото на извършване на нарушението, са
достатъчни да се приеме, че представеният на жалбоподателя екземпляр от акта не
съответства на изложените в наказателното постановление факти.
На следващо място, както бе посочено по-горе, в АУАН
не е изписано с достатъчна конкретика мястото на извършване на нарушението.
Беглото описание в никакъв случай не индивидуализира същото, имайки предвид, че
в акваторията на Черно море е възможно да са налице няколко мидени ферми,
стопанисвани от жалбоподателя. Липсата на описание не дава възможност да се
прецени и компетентността на актосъставителя.
На следващо място в АУАН е посочено, че същият е
съставен въз основа на документална проверка, без да се посочи какви документи
са проверени, искани ли са от жалбоподателя да предостави такива, представил ли
е същия документи. В тази връзка не става ясно въз основа на какви
обстоятелства актосъставителят е преценил, че е извършено нарушение от
жалбоподателя. В съдебно заседание св. Х. заяви, че е взела предвид и
извършената от Красимир Пейчев проверка на място, но в акта не е отразено, че
при съставянето му са взети предвид констатациите, заложени в констативен
протокол. Приложеният по делото такъв с № 634Б/31.07.2019 г. не е споменат в
акта, но пък констатациите от него фигурират като обстоятелства в наказателното
постановление.
На следващо място АУАН е съставен след изтичане на
преклузивният 3- месечен срок, заложен в чл.34, ал.1 от ЗАНН. На наказващият
орган му е бил известен нарушителя, поради което от 01.08.2019 г. е започнал да
тече соченият срок, който е изтекъл на 01.11.2019 г. АУАН е съставен на
18.12.2019 г., като не стана ясно кое е наложило извършването на няколко
поредни документални проверки с един и същ предмет, при все, че не е посочено в
акта какви документи са били проверявани. Обстоятелството, че са били
извършвани няколко едни и същи документални проверки, не може да бъде поставено
в тежест на нарушителя, приемайки, че срока започва да тече от всяка поредна
документална проверка.
Изложените по- горе процесуални нарушения са
достатъчно съществени за да обосноват отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Отделно от горното, видно от приложения констативен
протокол, в същият е заложена констатация, че към 31.07.2019 г. на място е
нямало изградена мидена ферма, поради което изискването на мониторинг за
качеството на водата е било безпредметно. Същото предполага изградени
съоръжения, от които се добива продукция, чиято чистота следва да се контролира
с изискуемите от закона изследвания, включително и за качеството на водата, в
която мидите се отглеждат. В този смисъл наказателното постановление е и
материално незаконосъобразно.
С оглед на изложеното по- горе съдът намира жалбата за основателна, поради което и следва
да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
182/30.12.2019 г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район”, с
което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 вр. чл.200, ал.1, т.29 от Закона за
водите, на основание 201, ал.2 от същия закон, на „Б.П.” ООД, ЕИК ***представлявано
от Тодор Димитров, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: