ОПРЕДЕЛЕНИЕ
14.01.2020
г.
№ 67
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II отделение, ХХIХ състав,
На четиринадесети януари, две хиляди и двадесетата година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана
Методиева,
след като разгледа Адм.д. № 65/2020 г. по описа на Административен съд
Пловдив, ХХIХ състав, намира за установено следното:
Производството
е образувано по искова молба на Л.П.А. против Национална агенция за приходите
гр. София, с която на иска е дадено правно основание по чл.128, ал.1, т.5 и
чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се обезщетение за имуществени
вреди, които се сочи да са претърпени от незаконосъобразно издадено
постановление за налагане на обезпечителни мерки, което е отменено от
Административен съд Пловдив, като е уточнено в исковата молба, че претендираните имуществени вреди съставляват размера на запорираните и удържани въз основа на това
незаконосъобразно постановление суми от пенсията на ищеца. Претендира се и
законна лихва върху посочената главница.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Съдът,
с оглед задължението за извършване на проверка по чл.130 от ГПК, приложима,
съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, намери, че така предявената искова претенция е
недопустима. В тази насока, съдът взе предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, която сочи, че когато в закон или указ е предвиден специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага. Тълкуването на посочената разпоредба
налага извод, че отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да се реализира само,
когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване. В случая, от съдържанието на
исковата молба, от което съдът се ръководи при преценка на конкретната правна
квалификация на иска и съответно на обстоятелствата по чл.130 от ГПК, както и
приложените към исковата молба писмени доказателства, а също и след извършена
от съда проверка на съдържанието на публикувания на електронната страница на
Административен съд Пловдив и публично оповестен съдебен акт Решение
№2069/23.10.2019г. по адм. дело № 1942/2019 г., на
който се позовава ищецът, се установява, че ищецът е направил искане пред съда
за възстановяване от НАП на суми, събрани в рамките на изпълнително
производство за събиране на негови публични задължения, провеждано по ДОПК, за
които се твърди да са били незаконосъобразно запорирани
/събрани/. Конкретен законов ред
за възстановяване на недължимо платени суми, съставляващи публични
държавни вземания обаче, е предвиден в чл.128-129 от ДОПК. Следователно и в случая, при наличие на друг
ред, предвиден за възстановяване на недължимо събрани суми, иск по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за обезщетение в размер на недължимо събраните според ищеца суми от
запор върху пенсията му ще е недопустим, съгласно посоченото в чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Обстоятелството, сочено в исковата молба, че административен орган е
отказал възстановяване, не обосновава различен извод, доколкото в ДОПК е
предвиден, както съответен ред за обжалване на актовете по прихващане и
възстановяване, така и възможност за обжалване действията на публичния
изпълнител в рамките на изпълнителното производство. В случая, от съдържанието
на исковата молба, което е достатъчно ясно формулирано, не може да се обоснове
и извод за наличие на искова претенция по чл.292 или чл.299-301 от АПК,
доколкото не са наведени подобни твърдения от ищеца, независимо, че същият
цитира нормата на чл.301 от АПК и сочи на невъзстановяване от административен
орган на негово нарушено право. Такова в конкретния случай би било налице, ако
публичният изпълнител не бе съобразил решението на Административен съд Пловдив
и не бе наложил нови обезпечителни мерки, съгласно указанията на съда относно
непогасената част от установено и изискуемо публично вземане с длъжник ищеца,
каквото изобщо не се твърди в исковата молба да не е било сторено от публичния
изпълнител, а и към същата са приложени доказателства – писмо от стари публичен
изпълнител относно осъществена актуализация на размера на задължението по
изпълнителното дело в изпълнение на посоченото решение на съда, както и
постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки.
Поради изложеното и исковата молба, доколкото
касае претенция за обезщетяване на имуществени вреди, за които се сочи, да
съставляват недължимо събрана сума от
публичен изпълнител в НАП по изпълнително дело, подлежи на връщане и съответно
производството като недопустимо – на прекратяване. За направата на горните
изводи съдът се съобрази и със съдебната практика, обективирана напр. в Решение № 6587 по адм.д.
№ 4630/17г., Решение № 11312 по адм. дело №
10438/2015 г., Решение № 12331 по адм. дело №
1140/2014 г., Решение № 15609 по адм. дело № 9907/13
г., всички на ВАС.
Воден
от гореизложеното, Административен съд Пловдив, IІ-во
отделение, ХХІХ състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА,
на основание чл.130 от ГПК, исковата молба на Л.П.А. против Национална агенция
за приходите гр. София за обезщетение за имуществени вреди, съставляващи недължимо
събрани суми по наложен запор по изпълнително дело за събиране на публични
задължения.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 65/2020 г. по описа на Административен съд
Пловдив, ІІ отд., ХХІХ състав поради недопустимост на иска.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7
- дневен срок от съобщението до ищеца за постановяването му и връчването на
препис от съдебния акт.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: