Решение по дело №26/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260005
Дата: 27 януари 2021 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20213000500026
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

260005/27.01.2021г.

гр.Варна, 27 .01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на … .01.2021г., в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№26/21г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

   Производството е по реда на чл.463, ал.2, вр. чл.274 от ГПК.Образувано по по -дадени три жалби, както следва.Жалба, подадена от И.К.З. чрез процесуалния му представител адв.Д.П. против решение №260495/01.08. 2020г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава е 01.09.2020г./, постановено по в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отменено по жалба на И.К.З. в качеството му на длъжник по изп.д. № 20188950402373 по описа на  ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, район на действие - ОС-Варна, извършеното от ЧСИ с Постановление от 20.12.2019г. /предявено на 05.03.2020г./ разпределение на постъпилата сума от 9133, 90 лв., като вместо него е извършено ново разпределение на постъпилата от запор на сметки на длъжника И.К.З. сума от  9133, 90 лв., както следва: 1/ За „Топлофикация-Разград“ЕАД - 4714, 72 лв., от които - 84 лв. на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и 4630, 72 лв. на основание чл.136, ал.2 от ЗЗД; 2/ За В.С.С. - 1779, 79 лв. , от които -  216лв. на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и 1563, 79 лв. на основание чл.136, ал.2 от ЗЗД; 3/ За Д.И.С. - 759, 37лв., от които 108лв. на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД  и 942, 32 лв. на основание чл.136, ал.2 от ЗЗД; 4/ За НАП - 351, 16лв. на основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД и 318, 39лв. на основание чл.136, ал.2 от ЗЗД; 5/ За ЧСИ - 785, 99 лв. - т.26 от ТТРЗЧСИ - на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и 133, 53лв. на основание чл.136, ал.2 от ЗЗД, общо: 9133, 90 лв., както и „Топлофикация- Разград“ЕАД, В.С.С.,  Д.И.С. *** са осъдени да заплатят  на И.К.З. сумата от 1030, 48лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по подробно изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени извършеното от ЧСИ разпределение, като се извърши ново, при което се съобразят всички оплаквания на страната относно повторно разпределение на суми, предмет на вече извършено предходно разпре -деление, по което е постановено влязло в сила съдебно решение, неправилно включване на суми като дължими на взискателите „Топлофикация-Разград“ЕАД и В.С.С., т.к. вземанията им са погасени поради извършени прихващания, неправилно включване на такси и разноски, вкл. такива, които не са били заплатени авансово от взискателите, неправилно определена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и неправилно включени суми като дължими на НАП.Претендират се разноски.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация-Разград“АД, гр.Разград, чрез процесуалния си представител ю.к.Д.Ц. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни В.С.С.,  Д.И.С. и НАП, редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Жалба, подадена от НАП чрез процесуалния й представител гл.ю.к. при ТД на НАП-Варна Х.А., против горецитираното решение №260495/01.08. 2020г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава е 01.09.2020г./, постановено по в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по подробно изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се потвърди извършеното от ЧСИ разпределение касателно включване и на вземането на НАП в размер на 1 796, 08лв. /представляващо главница-присъ -дена държавна такса и лихви/ с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна И.К.З. чрез процесуалния си представител адв.Д.Прода - нов поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС, касателно разпределената с него на НАП, сума да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни „Топлофикация-Разград“АД, В.С.С. и  Д.И.С., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частна жалба, подадена от И.К.З. чрез процесуалния му представител адв.Д.П., против определение №260582/12.10.2020г., постано- вено по в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.№265751/11.09.2020г., подадена от И.К.З. чрез проце -суалния му представител адв.Д.П., за изменение в частта за разноските на Решение №260495/01.09.2020г., постановено по в.гр.д №894/20г. по описа на ВОС, както и е изменено на осн. чл.248 от ГПК Решение №260495/01.09.2020г., постано -вено по в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като е намален размерът на присъдените разноски за производството в полза на И.К.З. от 1030, 48 лв. на 730, 48 лв.В жалбата се твърди, че определе -нието е неправилно по подробно изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от И. З. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена, а подадената от В.С. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде оставена без уважение.Претендират се разноски.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК въззиваемата страна В.С.С. чрез процесуалния си представител адв.Б. Ж. поддържа становище за нейната неоснователност и моли определението на ВОС да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни „Топлофикация-Разград“АД, В.С.С. и  Д.И.С., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по жалба вх.№05136/11.03.2020г./по описа на ЧСИ, депозирана по пощата на 09.03.2020г./понеделник, първи присъс -твен ден, след изтичане на срока за обжалване в неприсъствен ден/, подадена от И.К.З. против разпределение, обективирано в постановление от 20.12.2019г. по изп.д. №20188950402373 по описа на ЧСИ Л.Станев, рег.№895 и район на действие ОС-Варна, предявено на 05.03.2020г.Твърди се, че разпределе -нието е недопустимо, евент. неправилно предвид следното.Процесното се явява повторно разпределение на суми, предмет на вече извършено предходно разпре -деление от ЧСИ, при обжалването на което има постановено влязло в сила съдеб -но решение, с което при изготвяне на новото разпределение ЧСИ не се е съобра -зил, като е следвало да извърши разпределение само на новата сума от 190, 50лв., като вместо това ЧСИ е влошил състоянието му, натоварвайки го с нови лихви и разноски.Неправилно са включени суми като дължими на взискателите „Топлофи –кация-Разград“ЕАД и В.С.С., т.к. вземанията им са погасени поради извършени прихващания, евент. вземането на В.С. не е лихвоносно, т.к. издаденият ИЛ не съответства на съдебния акт.Неправилно са включени като дължими на НАП публични вземания в размер на 2 170, 44лв., каквато сума същият не дължи на НАП, вкл. натрупани лихви.Евентуално, ако се приеме, че дружеството и ФЛ взискатели имат вземания, то незаконосъобразно са изчислени съразмерните им части като хирографарни кредитори.Неправилно са включени посочените в разпределението такси и разноски, вкл. такива, които не са били заплатени аван -сово от взискателите и без яснота за кое конкретно действие и за кой взискател, неправилно е определена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, а освен това и дължимите на ЧСИ такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд и не могат да бъдат приравнени на вземанията с привилегия по чл.136 от ЗЗД.За тях ЧСИ следва да се снабди с изп. лист и би се явил хирографарен кредитор.Това не са разноски, свързани с реализирането на изп.способ, сума от който се разпределя, и още по-малко са привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, което да се дължи от длъжника.Претендира се разпределението да бъде отменено и вместо него се извърши ново, при което се съобразят всички оплаквания на страната.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК „Топлофи -кация-Разград”АД чрез процесуалния представител ю.к.А.М. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното разпределение да бъде потвърдено.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК НАП чрез процесуалния представител ю.к.Х.А. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното разпределение да бъде потвърдено.

В депозирания отговор по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК В.С.С. чрез процесуалния представител адв.Б.Ж. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното разпределение да бъде потвърдено.

Въззиваемият Д.И.С., редовно уведомен, не е депозирал отговор по жалбата в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие.

Производство по изп.д.№*********2373 е образувано на 23.11.2018г. след изп -ращането на 22.11.2018г. по искане на взискателя на изп.д.№20179120400210 по описа на ЧСИ Георги С.,*** действие ОС-Разград.Изп.д.№ 20179120400210 е образувано на 27.03.2017г. по молба на „Топлофикация-Разград” АД/тогава ЕАД/ против И.К.З. въз основа на изп.лист №10066/ 27.01.2017г., издаден по гр.д.№10127/15г. по описа на ВРС, ХХХ състав въз основа на влезли в сила решения, с които И.З. е осъден да заплати на „Топло -фикация-Разград”ЕАД посочените в листа суми.По реда на чл.456 от ГПК с поста -новление от 16.05.2017г. въз основа на удостоверение по чл.456, ал.3 от ГПК, изда- дено по изп.д.№20147620400769 по описа на ЧСИ Деян Драганов, е присъединено по изп.д.№20179120400210 вземането на „Топлофикация-Разград”ЕАД по изп.д. № 20147620400769 срещу И.К.З. въз основа на изп.лист от 24.02. 2014г., издаден по ч.гр.д.№333/12г. по описа на РРС в заповедно производство, с който И.З. е осъден да заплати на „Топлофикация-Разград”ЕАД посочените в листа суми.От НАП е представено удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК от 30.03. 2017г., съгласно което публичните вземания към посочената дата възлизат на 1 886, 20лв., включващи главница в размер на 1 812, 14лв., лихви в размер на 704, 06лв.С оглед така удостовереното присъединен взискател по право в изпълнител -ното производство следва да се счита държавата на осн. чл.458 от ГПК за дължи -мите й от длъжника публични вземания, като за присъединяването е издадено нарочно разпореждане на ЧСИ от 30.03.2017г.На 21.12.2017г. е представено актуално удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, съгласно което публичните взе -мания към посочената дата възлизат на 1 831, 27лв., включващи главница в размер на 1 512, 14лв., лихви в размер на 779, 13лв.През 2017г. от запори на банкови смет- ки на длъжника е постъпила по изп.№20179120400210 общо сумата от 8 943, 40лв. и на същата ЧСИ Г.С. е изготвил разпределение от 19.01.2018г., предявено на същата дата.С привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е включена сумата от 312, 40лв., от която 220, 40лв. в полза на „Топлофикация-Разград”ЕАД, представляваща строени по изп.дело такси и разноски и 92лв. в полза на ЧСИ, невнесени авансово такси, с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД е включено цялото вземане на НАП както и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ за това вземане или общо сумата от 2002, 89лв.Оставащата част от сумата е разпределена съразмерно за хирографарните вземания на  „Топлофикация-Разград”ЕАД по двата цитирани изп.лист, ведно със съответната им такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ.Така изготвеното разпределение е било обжалвано от длъжника И.З..С решение №286/12.04. 2018г., постановено по в.гр.д.№62/18г. по описа на РОС, е прието, че подадената жалба е частично основателна, а именно относно разпределената сума на НАП, доколкото от така представеното удостоверение не може да се установи точния вид на вземанията на държавата, съответно дали те се ползват или не с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, а ЧСИ е извършил разпределение, без да изиска справка за това какъв е характерът на вземанията, както и по отношение на част от разноските, разпределени с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, а именно суми в т.3.1: по т.3 - 30 лв. за справки в ИКАР, БНБ, ГРА, НАП, СВП - преписи, т.4 сумата 12 лв. - съобщение до длъжника за наложена възбрана, по т.10 - 18 лв., т.31 - 15 лв., т.31 - 1, 40 лв., т.31 - 8 лв., отнасящи се до наложената възбрана, по т.9 - сумата 36 лв., по т. 4 - 12 лв., т. 4 - 36 лв.Предвид горното с диспозитива на решението е отменено изготвеното разпределение, като незаконосъобразно в частта, в която са разпределени следните суми в т. 3.1: по т.3 - 30 лв. за справки в ИКАР, БНБ, ГРА, НАП, СВП - преписи, т.4 сумата 12 лв. - съобщение до длъжника за наложена възбрана, по т.10 - 18 лв. , т.31 - 15 лв., т.31 - 1, 40 лв., т.31 - 8 лв., отнасящи се до наложената възбрана, по т.9 - сумата 36 лв., по т. 4 - 12 лв., т. 4 - 36 лв., както и в частта, в която е разпределена по т.3.6 на НАП сумата 2 002, 89 лв., както и е оставена без уважение жалбата на И.З. против изготвеното разпре -деление на суми в останалата част, като неоснователна.В частта, с която жалбата  е оставена без уважение, решението е обжалвано от И.З. и потвърдено с решение №111/15.08.2018г., постановено по в.ч.гр.д.№369/18г. по описа на ВАпС. Видно от горецитираните мотиви и диспозитив на постановеното от РОС решение по в.гр.д.№62/18г. е, че същото не съставлява окончателно произнасяне относно начина на разпределяне на постъпилата от запор сума в размер на 8 943, 40лв. Действително при обжалване на разпределение съдът, в случай, че намери жалбата за основателна и т.к. се произнася на осн. чл.463, ал.1 от ГПК по реда на чл.278 от ГПК, т.е. се произнася по същество, следва да отмени извършеното разпределение и сам да извърши ново такова.Евентуално, ако поради липса на необходимите данни, не може да стори това, следва да отмени разпределението и да върне делото на съдебния изпълнител, за да извърши той ново такова при спазване на дадените от съда указания по извършването му.В настоящия случай съдът, макар и да не е оформил прецизно по този начин диспозитива на решени -ето, е сторил именно последното, доколкото е посочил, че без данни за характера на дължимите суми на НАП като публични взимания не би могло да се извърши правилно разпределение с отчитане на съответната привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД/доколкото не всички вземания на държавата се ползват с такава/, както и е посочил кои разноски не следва да се отнасят към привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и кои вече отнесени от ЧСИ следва да останат там, т.е. това са по същество дадените от съда указания на ЧСИ, които следва да се спазят при извършването на ново разпределение - установяване точния характер на публичните вземания и изключване, съответно включване на конкретни разноски с посочената привилегия. Всички останали оплаквания на длъжника са намерени за неоснователни.Предвид изложеното и неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя в настоя -щото производство, че ЧСИ не е имал право да извършва ново разпределение и същото се явява недопустимо, т.к. по предходното има вече влязло в сила съдебно решение.След връщане на делото на ЧСИ същият е изискал от ТД на НАП копия от титулите за публичните задължения на длъжника И.З. и такива са представени на 04.10.2018г.Изискана е и справка за размера на натрупаната лихва върху постъ -пилите от запори суми по специалната сметка на ЧСИ, като в постъпилото уведом -ление от „ЦКБ“АД от 13.11.2018г. е посочено, че общо натрупаната лихва за периода от 10.04.2017г. до 12.11.2018г. възлиза на 190, 50лв.ЧСИ е изготвил ново разпределение, насрочил е предявяване за 16.11.2018г., но същото не е предявя -вано поради нередовното връчване на съобщението до длъжника.На 21.11.2018г. взискателят „Топлофикация-Разград”АД е поискал делото да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Л.Станев.

След образуване на изп.д.№*********2373 по описа на ЧСИ Л.Станев същият е изискал справка за актуалния размер на дълга към НАП като е представено удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, посочващо публичните държавни взема -ния, вкл. и по вид, дължими към посочената дата.Тъй като по  изп.д.№********** 354 по описа на ЧСИ Л.Станев с длъжник И.К.З. и присъединен по право взискател държавата е било изготвено и обжалвано разпределение на сума, част от която е предвидена за държавата, с разпореждане от 24.01.2019г. изготвянето на ново разпределеие по изп.д.№*********2373 е спряно до влизане в сила на разпределението по изп.д.№2018950400354.Окончателният съдебен акт по обжалваното разпределение по изп.д.№2018950400354 е постановен на 23.10. 2019г. по в.ч.гр.д.№490/19г. по описа на ВАпС, с който в полза на НАП е разпреде -лена сумата от 264, 27лв. на осн. чл.136, ал. 1, т.6 от ЗЗД за погасяване част от задължението на И.З. в размер на 1007, 14лв.Видно от представения от НАП изп. лист от 10.06.2010г. сумата от 1007, 14лв., представлява държавна такса, която И.З. е осъден да заплати с влязло в сила решение по гр.д.№2226/08г. по описа на ВОС, ведно с 5лв. за издаване на изп.лист, който изп.лист е бил изпратен от ВОС на НАП на 23.06.2010г.Неоснователни се явяват оплакванията на длъжника в жалбата, инициирала производството пред ВОС, досежно включване в разпределе- нието на дължими на държавата суми.Видно от представените удостоверения по чл.191, ал.4 от ДОПК, справка от ТД на НАП и изслушаната ССЕ от 31.07.2020г. на в.л.Б.Банков, кредитирано в тази му част от настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено, е, че към датата на разпределението дължимите от И.Зла -тев на държавата суми са както следва: 1/ 351, 16лв./вноски ДОО, ЗОК и УПФ/; 2/ остатък/след изплащане на сумата от 264, 27лв. по изп.д.№2018950400354/ от дъл -жима държавна такса съгласно цитирания  изп. лист от 10.06.2010г. по гр.д.№ 2226/ 08г. в размер на 759, 31лв.; 3/ лихва върху тази главница до датата на разпреде -ление 981, 51лв.; 4/ 20лв.+38, 56лв.+20лв.-общо 78, 56лв. глоби по посочени фишове или общо 2 170, 54лв.Вземанията на държавата, освен тия за глоби, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД.От общата сума от 2 170, 54лв. с тази привилегия се ползва вземането на държавата до размера от 2 091, 98лв., а за остатъка от 78, 56лв. държавата е хирографарен кредитор.Видно от разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК вземането на държавата за държавни такси, устано -вени по основание със закон, е публично държавно вземане.Такава се явява и дър- жавната такса, която И.З. е осъден да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ВОС с решението по гр.д.№2226/08г. по описа на ВОС.Публични държавни вземания са и вземанията на държавата за лихви върху вземанията по чл.162, ал.2, т.1-8 от ДОПК съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК.Съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.Съгласно чл.1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържани или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.Сумата по изп.лист от 10.06.2010г./издаден служебно в съответствие с действащия към 2010г. ПАРОАВАС, отм.2017г./ е включена за събиране в образуваното от публичен изпълнител изп.дело за събиране на дължимите от И.З. държавни вземания /образувано още през 2005г. с оглед събиране на тогава възникнали вземания/. Според представената от НАП актуална справка за задълженията на И.З. /изискана от в.л. при изготвяне на ССЕ/ срокът за доброволно изпълнение на това задължение е изтекъл през 2010г.Предвид посочените разпоредби и така удосто -вереното от НАП в цитираните удостоверения и справки, съдът приема, че са дъл -жими посочените главница и лихви, съответно от 759, 31лв. и 981, 51лв.Направени са от длъжника оплаквания за недължимост на сумите предвид погасяване вземанията на държавата по давност.Публичните вземания се погасяват с изтичане на сроковете, уредени в чл.171 от ДОПК.Абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК понастоящем не е изтекла/вкл.с оглед §29 от ЗМДВИП, т.к. този срок се удължава с времето на действие на извънредното положение/.За давността по чл.171, ал.1 от ДОПК няма данни за настъпилите прекъсвания по чл.172, ал.2 от ДОПК с оглед предприеманите по множество дела действия по принудително изпълнение на това държавно вземане.Независимо от горното, няма и представени доказателства/вкл. и в производството пред ВАпС/ за произнасянето на НАП по изпратеното на 24.07.2020г. възражение от длъжника до публичния изпълнител за изтекла погасителна давност за всички вземания по изп.д., образувано през 2005г., съответно няма данни публичният изпълнител да е прекратил производство поради погасяване публичните вземания на държавата за посочената държавна такса, лихви и глоби и същите да са били отписани.В представената по делото на ВОС актуална справка от НАП тези суми са посочени като дължими, предвид което и съдът в настоящото производство следва да се съобрази с представения официа -лен документ. 

С молба от 22.02.2019г. „Топлофикация-Разград”АД е поискало да бъдат присъединени по изп.д.№*********2373 вземанията му по: 1/ изпълнителен лист от 13.11.2018г., издаден по гр.д.№16259/17г. по описа на ВРС/в.т.д.№1052/18г. по описа на ВОС/, с който И.З. е осъден да заплати на „Топлофикация-Разград” ЕАД посочените в листа суми/главница и лихви/ въз основа на влезли в сила решения; 2/ изпълнителен лист от 07.11.2018г., издаден по гр.д.№16259/17г. по описа на ВРС/в.т.д. № 1052/18г. по описа на ВОС/, с който И.З. е осъден да заплати на „Топлофикация-Разград”ЕАД посочените в листа суми/разноски/, като с разпореждане от същата дата искането е уважено.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че тези вземания не следва да се включват в разпределението, т.к. са погасени чрез прихващане, извършено с изявление за прихващане, получено от дружеството на 13.03.2019г.Молба за прекратяване на изп.дело поради извършеното прихващане е депозирана от длъжника на 20.03. 2019г., оставена без уважение от СИ.На първо място СИ не може да преценява подобна дължимост на вземането по издаден изпълнителен лист.Ако длъжникът счита, че поради настъпили обстоятелства след влизане в сила на съдебното решение не дължи посочените в листа суми, то следва да установи това надлежно в исково производство по чл.439 от ГПК.Подобен иск не е предявяван, предвид което и така представените по делото изп.листи са основание за престъпване към изпълнение. Извън горното и според депозираното от дружеството становище, ведно с извле -чение от платежно нареждане, прихващане не е могло да бъде извършено, т.к. дължимата от дружеството сума на И.З. в размер на 718, 43лв. му е била заплатена на 19.10.2018г.   

По реда на чл.456 от ГПК въз основа на удостоверение по чл.456, ал.3 от ГПК, издадено по изп.д.№20198950402895 по описа на ЧСИ Л.Станев, е присъединено по изп.д.№20188950402373 вземането на В.С.С. по изп.д. №  20198950402895 срещу И.К.З. въз основа на изп.лист №642/21. 10.2019г., издаден по НЧХД №1945/16г. по описа на ВРС, с който И.З. е осъден да заплати на В.С. посочените в листа сума -1 500лв.

По реда на чл.456 от ГПК въз основа на удостоверение по чл.456, ал.3 от ГПК, издадено по изп.д.№20198950402894 по описа на ЧСИ Л.Станев, е присъединено по изп.д.№20188950402373 вземането на В.С.С. по изп.д. №  20198950402894 срещу И.К.З. въз основа на изп.лист №655/24. 10.2019г., издаден по НЧХД №1938/16г. по описа на ВРС, с който И.З. е осъден да заплати на В.С. посочените в листа сума - 2000лв., ведно със законна лихва до окончателното изплащане.

С молба от 04.03.2020г., депозирана по изп.дело, длъжникът е твърдял, че вземането на В.С. е погасено поради извършено прихващане с негово насрещно вземане в размер на 3 500лв., представляващи разноски, присъдени със съдебни решения в полза на „КТМ ЕКС“ЕООД, които посоченото дружество му е цедирало с договор за цесия/непредставен към молбата и по делото/.В станови -щето си от 10.03.2020г. взискателят В.С. е посочила, че не е уведомявана за подобна цесия.По изложените по-горе съображения, а именно, че СИ не може да преценява подобна дължимост на вземането по издаден изпълнителен лист, като, ако длъжникът счита, че поради настъпили обстоятелства след влизане в сила на съдебното решение не дължи посочените в листа суми, то следва да установи това надлежно в исково производство по чл.439 от ГПК, което не е сторено в настоящия случай, оплакванията на жалбоподателя, че не следва вземанията на В.С. да се включват в разпределението са неоснователни.Неоснователни и са и тези, че не следва да се начисляват лихви върху вземането й в размер на 2000лв.В предста -вения по делото изп.лист е посочено, че сумата се присъжда ведно със законна лихва.Ако и да има допусната фактическа грешка при издаването му, до отстраня -ването й, което понастоящем не е сторено, вземането се изпълнява така, както е посочено в изп.лист. 

Въз основа на изп.лист от 12.11.2018г., издаден по НЧХД №1577/16г. по описа на СРС, с който И.К.З. е осъден да заплати на Д.И.С. посочената в листа сума/2000лв.+5лв. за издаване на ИЛ/, е било образувано на 10.04.2019г. изп.д.№20193110403051 по описа на СИС при ВРС.По искане на взискателя от 02.12.2019г. същото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Л.Станев и образувано под №20198950403000, а на 16.12.2019г. е присъединено по изп.д.№*********2373.

След датата на обжалваното разпределение/20.12.2019г./ има присъединено по молба от 12.03.2020г. друго вземане на „Топлофикация-Разград”АД, което съответ -но не е предмет на разпределението.

Видно от гореустановеното и съгласно цитираното заключение на ССЕ, кредити- рано от настоящата инстанция отчасти в тази му част, задълженията на длъжника към датата на разпределение/20.12.2019г./ са както следва: 1/ за „Топлофикация-Разград“АД - 12 322, 76лв., от които по четирите цитирани изп.листа/присъдени главници, лихви и разноски/ 12 052, 76лв. и 270лв. направени по образуваните изп. дела разноски/авансово внесени такси, вкл. по изп.№20179120400210, съответно не само по изп.д.№*********2373, по което само са 84лв./; 2/ за В.С.С. - 4 355, 44лв., от които 3 539, 44лв. /присъдени главници, лихви и разноски/ и 816лв. направени по образуваните изп. дела разноски/авансово внесени такси от 216лв./по всяко от двете изп.дела по 108лв., включващи такса за образуване на изп.дело, такса за връчване на покана и по 60лв. за присъединяване/ и 600лв. адв. възнаграждения по двете изп.дела/за всяко по 300лв./; 3/ за Д.И.С. - 2 587, 80лв., от които 2005лв./присъдени главници, лихви и разноски/ и 582, 80лв. направени по образуваните изп. дела разноски/включващи адв.възнаграждение в размер на 390лв, както и авансово платени такси 84, 80лв./платени по изп.д.№3051/ 19г. по описа на СИС при ВРС, видно от представените по това дело копия от фискални бонове за преводи на суми в изпълнение указанията на ДСИ по см. на СИС при ВРС за образуване на изп.дело, за справки, за налагане на запори/ + 108лв., включващи такса за образуване на изп.дело, такса за връчване на покани и 60лв. за присъединяване, платени по изп.д.№20198950403000/; 4/ за НАП - 2 170, 54лв., от които:  а/ 351, 16лв./вноски ДОО, ЗОК и УПФ/; б/ остатък от дължима държавна такса съгласно цитирания  изп. лист от 10.06.2010г. по гр.д.№2226/08г. в размер на 759, 31лв.; в/ лихва върху тази главница до датата на разпределение 981, 51лв.; г/ 20лв.+38, 56лв.+20лв.-общо 78, 56лв. глоби.

При извършване на разпределението следва да се определи и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за СИ, т.к. същата се събира само върху вече събраната сума и се дължи от длъжника тогава, т.к. не е авансово дължима от взискателя-чл.29, б.”б” от ТТРЗЧСИ.Общо дълга по посочените изп.листи на четиримата взискатели възлиза на 19 767, 74лв.Събрана е сумата от 9 133, 90лв.Таксата следва да се определи по реда на т.26, ал.1, б.“г“, вр. заб.т.1 и т.4, от ТТРЗЧСИ, т.е. като се определи за целия дълг/в който не се включват авансовите такси/, но се събере частта, съответ- стваща на събраната сума.Такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за целия посочен дълг въз -лиза на 1 406, 06лв. без ДДС и с ДДС на 1687, 28лв.Процентно събраната сума спрямо общия дълг възлиза на 46, 21%, съответно таксата по т.26 за събраната сума възлиза на 779, 70лв., която се следва на ЧСИ.На ЧСИ се следва и сумата от 36лв.-невнесена авансово такса по т.13 за изготвяне и предявяване на разпреде -ление, като такса, непосредствено свързана с изпълнителното действие.Всички ос -танали такси по изготвената от ЧСИ сметка от 20.12.2019г./общо за сумата от 351, 40лв. с ДДС, чийто остатък включва: такса по т.3 от цитираната тарифа в размер на 6лв. за извършване на справки за длъжника; такса по т.4 от тарифата в размер на 132лв./общо за 11бр./ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа по основното дело и по присъединените му дела; такса по т.5 от тарифата в размер на 168лв./общо за 7бр./ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведом -ление или книжа по основното дело и по присъединените му дела; две такси по т.31 от тарифата, съответно от 1лв. и 8, 40лв. за извършване на електронна справка и за пощенски разходи, не могат да се събират с привилегия за ЧСИ.

По отношение на разноските в изпълнителните производства, сторени от взиска- телите, следва да се съобразят разрешенията, дадени в т.6 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъщес -твяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат.В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необхо -димите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълни -телния способ /такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др./.Ако по изпълнителното дело не е поискано извър -шването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат.Ако е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този ред се включва съответна част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграж -дението на един адвокат.В този ред не се включват разноските за други, реали -зирани по искане на взискателя изпълнителни способи /те се включват в разпре -делението на постъпленията от тях/, а длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени.С право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноските по исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД независимо от това, кой ги е извършил - първоначалният взискател или някой от присъединените взискатели.Никакви други разноски на присъединени взискатели не се включват в този ред при разпределението.Разнос - ките по образуваните от тях изпълнителни дела може да бъдат събрани по тези дела, доколкото по тях бъдат осъществени някакви изпълнителни способи, а съдеб- ните разноски ще се прихванат от сумата, която се полага на всеки от тях по разпределението в удовлетворение на техните вземания съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД.

При тези разрешения с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват само разноските на първоначалния взискател „Топлофикация-Разград“АД за налагане на запор върху банковата сметка, от където е получена разпределяната сума, както и тези за образуване на изп.дело /доколкото се разпределя най-голямото вземане на длъжника/.Това са авансово платени такси от този взискател, съответно в размер на 18лв. за налагане на запор и 24лв. за образуване на изп.дело или общо 42лв. Разноски за адвокатско/юрисконсултско/ възнаграждение в изп.производство този взискател няма.Само сумата от 42лв. и е включена в обжалваното разпределение с привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД за взискател.Авансово платените от остана -лите взискатели суми/за образуване на техните изп.дела, за изпращане на покани и съобщения, за присъединяване, за адв.възнаграждение/, както и останалите аван -сово платени от първоначалния взискател суми не се ползват с тази привилегия.

Вземания с привилегии по чл.136, ал.1, т.2, 3, 4 и 5 от ЗЗД.няма.С привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД се ползват вземанията на държавата без тези за глоби или до размера от 2 091, 98лв.След приспадане от сумата 9 133, 90лв. на 779, 70лв.+ 36лв.+42лв.+2 091, 98лв. остава остатък в размер на 6 184, 22лв., който следва да се разпредели съразмерно между кредиторите на хирографарни вземания, каквито се явяват „Топлофикация-Разград“АД за сумата от 12 280, 76лв./12 322, 76лв.-42лв./, В.С. за 4 355, 44лв., Д.С. за 2 587, 80лв. и НАП за 78, 56лв.Общо тези вземания възлизат на 19 302, 56лв.Процентно спрямо тях оставащата сума от 6 184, 22лв. възлиза на 32, 03834%.При отнасяне на този процент спрямо всяко от взиманията се следват за „Топлофикация-Разград“АД -3 934, 55лв.; за В.С. - 1 395, 41лв.; за Д.С. - 829, 09лв. и за НАП - 25, 17лв.Във всяка от сумите/с изключение на тази за НАП, която е само главница/ погашението следва да е по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД.    

По изложените съображения съдът приема, че разпределението на сумата от 9 133, 90лв. следва да бъде следното: 1/ с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД -42лв. за „Топлофикация-Разград”АД; 2/ с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД -2 091, 98лв. за НАП; 3/ за „Топлофикация-Разград“АД - 3 934, 55лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 4/ за В.С.С. - 1 395, 41лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 5/ за Д.И.С. - 829, 09лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 6/ за НАП - 25, 17лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 7/ за ЧСИ - 815, 70лв./такса по т.26 и т.13 от ТТРЗЧСИ/.Поради изчерпване на сумата други суми не се разпределят.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваното разпределение с отмени и се извърши ново разпределение по горепосочения начин.Тъй като се отменя цялото решение следва да се отмени и определението по чл.248 от ГПК по него, а разноските за производството пред ВОС се присъдят от настоящата инстанция.Жалбоподателят е претендирал пред ВОС разноски в размер на 1 330, 48лв., от които 900лв. адв.възнаграждение, 26, 13лв. д.т. и 404, 35лв. възнаграждение за в.л.По делото са представени два договора за правна защита съдействие, сключени между страната и процесуалния й представи- тел адв.Д.П., всеки за договорено и внесено в брой възнаграждение в размер от по 300лв., съответно от 09.03.2020г. за изготвяне и депозиране на жалба и втори договор/без дата/, представен в единственото проведено по делото о.с.з., за процесуално представителство и защита, или общо доказателства за направени разноски за адв.възнаграждение има за сумата от 600лв.Преди това о.с.з., прове -дено на 10.08.2020г., е депозирана молба вх.№263531/06.08.2020г. от процесуал -ния представител на В.С. адв.С.З./с представено по делото пълномо -щно за същия с молба вх.№263341/04.08.2020г./, в която е изразено становище по изготвената експертиза, по съществото на спора, както и е направено възражение за прекомерност по отношение на претендираното от жалбоподателя И.З. и заплатено на процесуалния му представител адв.възнаграждение.Минималното предвидено в чл.11 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възнаграждение възлиза на 300лв.Съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът приема, че възнаграждението от 600лв., действително се явява прекомерно, поради което следва да бъде редуцирано до 450лв.Доколкото обаче не всички оплаквания в жалбата, инициирала производството пред ВОС, са основателни, съответно и отмяната на обжалваното разпределение не се дължи на същите/напр. за недопустимост на извършеното разпределение извън сумата от 190, 50лв., за недължимост на определени суми на взискателите „Топлофикация-Разград“АД и В.С. поради извършени прихващания, за недължимост на суми на НАП/, съдът приема, че съразмерно на основателните оплаквания и променените по разпределението сумите по тях/касаещи предвидените в разпределението таксите за ЧСИ и отчасти вземането на държавата/, и т.к. само предвид тяхната промяна са променени и всички останали суми, то се следват 2/3 от разноските или общо сумата от 587лв. 

Жалбоподателят И.З. претендира присъждане на разноски, сторени пред настоящата инстанция в размер на 916лв. по първата от подадените от него жалби, от които адв.възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.09.2020г. в размер на 900лв., платено в брой, и д.т. 15лв., ведно с преводна такса от 1лв.Отмяната на решението и съответно изготвеното с него разпреде -ление е основно предвид основателността на жалбата на НАП, касаеща държавните вземания.Подадената от И.З. жалба е основателна само относно включени с привилегия разноски на взискателите, които не се ползват с такава и съставляващи малка част от разпределените им суми, предвид което съразмерно с основателната и неоснователната част от жалбата, следва да се присъдят разнос -ки от 150лв. или общо за двете инстанции 737лв.По депозираната от И.З. частна жалба се претендират разноски в размер на 916, 02лв., от които адв. възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.10.2020г. в размер на 900лв., платено в брой, и д.т. 15лв., ведно с преводна такса от 1, 02лв. Тъй като отмяната на обжалваното с нея определение се дължи на отмяната на решението, а не на нейната основателност, разноски по същата не се следват за жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №260495/01.08.2020г./допусната е очевидна фактическа грешка при посочване на датата, като действителната такава е 01.09.2020г./,, постановено по в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, гр.о.

ОТМЕНЯ определение №260582/12.10.2020г., постановено по в.гр.д.№894/20г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ извършеното от ЧСИ по изп.д.№20188950402373 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895, район на действие - ОС-Варна, с Постановление от 20.12.2019г./предявено на 05.03.2020г./ разпределение на постъпилата от запор на вземането на длъжника И.К.З. сума от 9133, 90 лв., като вместо него

ИЗВЪРШВА разпределение на постъпилата от запор на вземането на длъжника И.К.З. сума от 9 133, 90лв., както следва:

1/ с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД - 42лв. за „Топлофикация-Разград”АД; 2/ с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД - 2 091, 98лв. за НАП; 3/ за „Топлофикация-Разград“АД - 3 934, 55лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 4/ за В.С.С. - 1 395, 41лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 5/ за Д.И.С. - 829, 09лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 6/ за НАП - 25, 17лв. на осн. чл.136, ал.2 от ЗЗД; 7/ за ЧСИ - 815, 70лв./такса по т.26 и т.13 от ТТРЗЧСИ/.

ОСЪЖДА „Топлофикация Разград“АД, ЕИК *********, В.С.С., ЕГН **********,  Д.И.С., ЕГН ********** и НАП да заплатят на  И.К.З., ЕГН **********, сумата от 737лв., пред -ставляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и пред настояща инстанция, съразмерно с основателната част от жалбите.

  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: