Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.Варна, …………………. 2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен
съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на трети февруари през
двехиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели
Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 471
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано
по жалба на В.Н.М. *** срещу решение № 20 от 28.02.2020г. по търг.дело №
31/19г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е прието за установено, че
„Строй Груп – 81“ ЕООД, представлявано от М. и В.Н.М. дължат солидарно на
„Стройрент“ ЕООД със седалище гр.София сумата 61 474лв. по запис на
заповед с дата на издаване 13.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.10.2018г. до окончателното плащане на сумата, за което вземане
е издадена заповед № 1404 от 08.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 2864/18г. по описа на РС
– Шумен, както и е осъден да заплати разноски в заповедното производството и по
делото.
В жалбата се твърди че обжалваното
решение е недопустимо, необосновано и неоснователно, постановено в противоречие
на процесуалния закон и материалния закон.
Конкретни оплаквания във връзка с
твърдението за недопустимост на обжалвания съдебен акт няма.
Твърди че в процеса са нарушени
принципите на доказване, като при условията на главно и пълно доказване е
следвало да бъде установено вземането по каузалното правоотношение. Излага, че
по делото има признания и на двете страни, че записът на заповед е издаден за
обезпечение на вземания по договор за наем, като дължимата по този договор сума
е за наемна цена в размер на 4 954.14лв. Твърди че първоинстанционният съд
е нарушил процесуалните норми във връзка с правилата за доказване. Оспорва
претенцията в размер на 61 474лв., като твърди че това е стойността на
оборудването, предмет на наемния договор, която стойност твърди че не се дължи
от наемателя, тъй като волята на страните не е била да закупят отдаденото под
наем оборудване. Оспорва и правото на собственост на ищеца върху оборудването.
Оспорва и клаузата на чл.15 от договора за наем като твърди че същата е
нищожна.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло обжалваното решение. В депозирана за съдебно заседание писмена
молба моли съда да отмени обжалваното решение.
С определение от съдебно заседание на
02.12.2020г. към жалбата на В.Н.М. по реда на чл.265 ал.1 от ГПК е присъединен неговия другар „Строй Груп 81“
ЕООД със седалище с.Габрица, обл.Шумен. В депозирана за съдебно заседание
писмена молба моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените
по делото разноски.
Насрещната страна по жалбата
„Стройрент“ ЕООД със седалище гр.София в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената жалба,
претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание
писмена молба моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Конкретни оплаквания във връзка с
твърдението за недопустимост на обжалвания съдебен акт няма. Служебната проверка
не установи недопустимост на обжалваното решение.
Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Стройрент“ ЕООД
срещу „Строй Груп – 81“ ЕООД и В.Н.М., с който да се приеме за установено в
отношенията между страните, съществуването на вземане на „Стройрент“ ЕООД от
„Строй Груп – 81“ ЕООД и В.Н.М., солидарно, за сумата 61 474лв. по запис
на заповед от 13.12.2017г. с падеж 12.01.2018г., ведно
със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното и изплащане, за което вземане има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК по ч.гр.дело № 2864/18г. по описа на Районен съд – Шумен.
Като доказателство в заповедното производство е представен запис на
заповед от 13.12.2017г. за сумата 61 474лв. с падеж 12.01.2018г., издаден от
„Строй Груп – 81“ ЕООД и авалиран от В.Н.М., едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството издател.
От въззивниците няма направени абсолютни възражения срещу записа на
заповед. Записът на заповед от 13.12.2017г. е редовен от външна страна и
съдържа изискуемите в чл.535 от ТЗ реквизити.
По възражението за липса на вземане по каузалното правоотношение
въззивният съд намира следното:
Допустимо е разглеждането на личните възражения по каузалното
правоотношение защото в отговора на исковата молба от издателя на записа на заповед „Строй Груп
– 81“ ЕООД, присъединил се към въззивната жалба на авалиста в настоящето
производство, е направено възражението за обезпечителен характер на записа на
заповед и за липса на задължения по обезпечения със записа договор за наем.
Не е спорно между страните, че процесната запис на заповед е издадена като
обезпечение на вземания на наемодателя „Стройрент“ ЕООД по договор за наем на
оборудване № ДВ ********** от 13.12.2017г., представен по делото. Изрично в чл.15 от договора страните са
уговорили издаване на запис на заповед от наемателя за обезпечение на всички
задължения по договора за наем – наемна цена, стойност на оборудване неустойки,
разноски и други.
Твърденията на въззиваемото дружество –
ищец са за съществуване на вземания по договора за наем за: незаплатена наемна
цена за периода от м.декември 2017г. до м.септември 2018г. в общ размер на сумата
49 426.58лв.; за неустойка за забава в плащането на наемните цени по чл.19
т.4 от договора в общ размер на 11 054.13лв. и за неустойка за липса или
погиване на оборудване по чл.19 т.2 от договора в общ размер на 13 269лв.
В отговорите на исковата молба ответниците признават задължение за незаплатен
наем в размер на 4 954.14лв. по договор за наем на строително оборудване
от 13.12.2017г. и допълнително споразумение към него.
Не е спорно между страните сключването
между тях на писмен договор за наем на строително оборудване от 13.12.2017г., представен
по делото, по силата на който наемодателят предоставя за временно и възмездно
ползване на наемателя „Строй Груп – 81“ ЕООД по негово искане строително
оборудване от своята номенклатура. В договора липсва конкретно посочване на
строителното оборудване и на наемната цена за него, а се уговоря подписване на
допълнително споразумение за конкретното получено оборудване, с посочване в
споразумението на наемната цена за него. При липса на подписано допълнително
споразумение за предадено оборудване в чл.2 ал.2 от договора страните са
приели, че издадената фактура ще определи наемната цена, срокът на ползване и начина
на плащане. Въззивният съд приема че така сключеният между страните договор от
13.12.2017г. е рамков договор за наем на строително оборудване, който от напред
определя условията при които ще се извършва наемането на конкретното строително
оборудване и основните права и задължения на страните по последващи бъдещи
договори за наем на конкретно оборудване, които ще сключват с подписване на
допълнително споразумение или с издаването на фактура. Всички уговорки в
рамковия договор досежно права и задължения на страните, срок на договора,
прекратяване, предаване и връщане на оборудването, неустойки, обезпечения и
други са задължителни за страните по отношение на наема на всяко конкретно
договорено строително оборудване.
Не е спорно подписването на
допълнително споразумение от 13.12.2017г., установяващо конкретно полученото
строително оборудване по вид и количество. Страните са постигнали съгласие за
наемната цена на ден, за срока на ползване и за стойността на оборудването. За
ползваното оборудване от наемодателя ежемесечно са издавани фактури /от дати
21.12.2017г., 31.01.2018г., 28.02.2018г., 30.03.2018г., 30.04.208г.,
31.05.2018г., 29.06.2018г. 31.07.2018г., 31.08.2018г., 27.09.2018г./. Стойността
на всяка от фактурите е определена с оглед конкретното количество на отделните
артикули различно през отделните месеци и различното време на ползване на някои
от тях. Поради което и е налице разлика в стойностите на всяка от месечните фактури.
Въззивниците „Строй Груп 81“ ЕООД и М.
не са оспорили представените за първи път пред въззивна инстанция фактури. На
следващо място въззивниците не са
оказали съдействие на експерта и не са осигурили достъп до своето счетоводство,
поради което и експертиза за извършените от страна дружеството счетоводни
записвания няма изготвена. Като доказателства по делото са представени подадени
от „Строй Груп – 81“ ЕООД справки – декларации за ДДС за данъчни периоди от
м.януари 2018г. до м.юли 2018г., включващи издадените до този момент фактури от
наемодателя. Макар и да не са представени справки – декларации за данъчни
периоди от м.август 2018г. до м.октомври 2018г., с оглед поведението на
въззивниците и създаването на пречки за проверка на собственото му
счетоводството, съдът намира, че фактът на приемане и на последните три фактури
от „Строй Груп – 81“ ЕООД е доказан. Предвид на така изложеното, въззивният съд
намира, че обстоятелствата досежно съществуването на наемен договор между
страните за периода от м.декември 2017г. до м.септември 2018г. по описано във
фактурите конкретно строително оборудване, както и уговорената наемна цена са
доказани. Макар и неподписани от наемателя, издадените от наемодателя фактури
изрично са уговорени в чл.2 ал.1 от договора за доказателство за наемна цена.
На следващо място фактурите са включени в изготвените и предадени от него
справки – декларации по ЗДДС. Размерът
на задължението, съобразно издадените от наемодателя фактури, е установен в
приетата от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, обективно и
компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло, и
същият е 49 426.58лв.
В тежест на въззивниците съобразно
правилата на доказателствената тежест в гражданския процес е да установят при
условията на главно и пълно доказване изпълнение на задълженията си за връщане
изцяло на полученото строително оборудване и за плащане на уговорената наемна
цена. Доказателства за тези обстоятелства, въпреки изрично разпределената от
въззивния съд доказателствена тежест няма ангажирани. Няма твърдения за
продължаване на срока на наемния договор след изтичане на срока по последната
фактура, а именно – 30.09.2018г.
Поради което и въззивният съд приема за
установено че след изтичане на срока по наемния договор от наемателя не е
върнато част от отдаденото под наем оборудване, както следва: стоманена подпора
2м – 3.6м. – 97 броя, дървени трегери за метър L=3.90H – 102 броя, дървени трегери за метър L=4.90Н – 18 броя и пале 1.2 х 0.9м.
непоцинковано – 1 брой. В чл.19 т.2 от договора страните са уговорили неустойка
в размер 150 % от стойността на липсващото / погинало оборудване, посочена в
допълнителното споразумение. Стойността на установеното по делото невърнато
оборудване, съобразно стойността му, посочена в подписаното между страните
допълнително споразумение от 13.12.2017г. е в размер на сумата
13 269лв.
На основание чл.19 т.4 от договора за
наем от 13.12.2017г. при забава в плащането на наемната цена по договора,
наемателят дължи неустойка в размер на 0.2 % на ден върху стойността на
дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на
задължението, като стойността на неустойката не може да надхвърля 150 % от
стойността на неплатената сума. Дължимата неустойка за забава в плащането на
наемната цена, изчислена от експерта в приетата по делото експертиза е в размер
на сумата 11 434.13лв.
С оглед на така изложеното, въззивният
съд намира, че по делото е доказано съществуването на задължения на наемателя
„Строй Груп – 81“ ЕООД по договор за наем между страните от 13.12.2017г. както
следва: за незаплатена наемна цена в размер на 49 426.58лв. и за договорни
неустойки – за забава в плащането на наемната цена – 11 434.13лв. и за
липсващо, невърнато строително оборудване в размер на 13 269лв. Или общо в
размер на сумата 74 129.71лв. поради което и възражението за липса на
задължение по каузалното правоотношение, обезпечено с процесната запис на
заповед от 13.12.2017г. е недоказано и неоснователно.
С оглед на така изложеното, съдът намира, предявения установителен иск
за доказан и основателен и следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото пред
въззивна инстанция разноски в размер на сумата 600лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20 от 28.02.2020г. по търг.дело № 31/19г. по описа на Шуменски ОС.
ОСЪЖДА „Строй Груп – 81“ ЕООД със седалище с.Габрица, община Венец,
адрес на управление с.Габрица, ул.“Ивайло“ № 7, ЕИК ********* и В.Н.М. ***, ЕГН
********** да заплатят на „Стройрент“
ЕООД със седалище гр.софия, ЕИК *********, сумата 600лв. /шестстотин лева/,
представлява направени пред въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: