Р
Е Ш Е Н И Е
№ V-33 14
.04.2020
г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На трети февруари, две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №
100 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
А.С.К., ЕГН **********, чрез адв.Ели Димова, съдебен адрес:
*** против Решение №3152 от 21.11.2019г. по
гр.д.№6189/2019 г. по описа
на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени
исковете на А.С.К. за осъждане на
ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул.”Княгиня
Мария Луиза” № 46, да заплати на
ищеца сумата от 1425,69 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 209,07 часа, положен в периода 29.07.2016 год. - 29.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 183,66 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 28.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 29.07.2019 год. до окончателното ѝ изплащане. А.С.К. е осъден да заплати на
ГД „Гранична полиция“ при МВР деловодни
разноски в размер на 100 лв.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат уважени.
Твърди се, че
решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се,
че атакуваното решение е в противоречие с практиката на съдилищата по идентични
дела, с практиката на ВКС, както и със собствената практика на състава,
постановил решението.
Извършеното от
съда тълкуване на нормативната уредба е в противоречие с основни принципи,
залегнали в Конституцията- чл.6 и чл.14 от ЕКЗПЧОС. Цитира практика на ВКС в
този смисъл.
Преповторени
са твърденията от исковата молба, като се акцентира, че за част от процесния период – от 02.08.2016г. до 26.07.2019г. не
съществува изрична регламентация за възможността положения извънреден труд да
бъде възмезден с коефициент 1,143, но за периода от 26.07.2016г. до
02.08.2016г. е приложима Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, и по-специално нормата на чл.31, ал.2 от нея, в
която е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време, положеният
нощен труд за отчетния период се умножава по 0,143. В последващите
наредби липсвала такава норма, което следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че следва да се има
предвид и статута на ищеца, който е държавен служител и съгласно чл.67, ал.3 от ЗДС, размерите на допълнителните възнаграждения, включващи и нощния труд, не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Безспорно
е установено, че допълнителното възнаграждение за отработен час е нощен труд е
в размер на 0,25 лв., което е по-ниско от определения в трудовото
законодателство. ЗДС и ЗМВР уреждат специфични отношения, но не може да
поставят лицата, чиито правоотношения регулират, в по-неблагоприятно положение
от работещите по трудови правоотношения. Намира за правилна практиката на
Бургаския окръжен съд относно преобразуването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143. Сочи, че според чл.9г от НРВПО, отработените часове от
работника в края на периода, за които е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ
без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на
законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след
преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че горното изменение на
НРВПО е направено по време на процесния период, то
през целия период е действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, според която
при сумирано изчисляване на работното време, броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщане на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното
време. Цитира и нормата на чл.9, ал.5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд
също се превръщат в дневни. Като краен извод е изведено заключение, че общият
разум на закона е да се признаят нощните часове, преизчислени с коефициент
1,143 както за брой отработени дни, така и за пресмятане на трудовия стаж, така
и за отчитането за извънреден труд.
Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Препис
от въззивната жалба е връчен на въззиваемия
– ГД „Гранична полиция“ МВР, в срока по закон отговор не е постъпил.
Преди откритото съдебно заседание по делото е постъпило
становище от пълномощника на Дирекцията- юрисконсулт И, с което оспорва жалбата
като неоснователна и моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. Развити са
подробни съображения в подкрепа на становището на страната за неприложимост на
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ към настоящия казус. При условията на
евентуалност, в случай че жалбата бъде уважена, моли възнаграждението на
пълномощника на въззивника да бъде намалено като
прекомерно. Не ангажира доказателства.
По допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на решението . Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и
е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на длъжността ****- Созопол към Регионална дирекция
„Гранична полиция”- Аерогари София, която е на структурно подчинение към Главна
дирекция „Гранична полиция- София”. Работил на 24-часови смени по определен
график, при сумирано изчисляване на работното време. Претендира за осъждане на
ответника Главна дирекция „Гранична полиция” да му заплати сумата от 1425,69 лв. (съобразно изменението на претенцията по реда на
чл.214 ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за 209,07 часа извънреден труд за
периода от 29.07.2016 г. до
29.07.2019 г., получени
при преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент
1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно с мораторна лихва в размер на 183,66 лв., начислена върху
главницата за периода от съответния падеж до предявяването на исковата молба,
ведно със законната лихва
от подаване на
исковата молба до окончателното
плащане.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба ответникът Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, чрез процесуалния си представител е
оспорил предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.
Посочил е, че положеният от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР е бил надлежно
начислен и и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния
период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.
и Наредба
№8121з-908/02.08.2018г. на
министъра на МВР. Съгласно чл.31, ал.2 от
първата наредба, при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния
период.
В следващите наредби
липсвала
подобна разпоредба. Нормативната база изчерпателно уреждала основанията и
редът за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР, не намирала приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена на основание КТ, понеже съгласно §2 от ЗР същата се
прилагала само за работници и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/,
какъвто не е бил ищецът през процесния период. Моли исковете
да бъдат отхвърлени.
В разрез със досегашната си практика, която е служебно
известна на въззивната инстанция, районният съд е приел, че
в действалите в процесния
период Наредби №8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба №8121з-776/
29.07.2016г. на министъра на МВР
не е предвидено преобразуване на часовете
положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143,
каквото е съществувало по отменената Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. Счел е, че не е налице празнота в специалната правна
уредба, поради което не намира субсидиарно приложение чл.9, ал.2
от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Изложил
е доводи, че е налице органична несъвместимост между двете уредби по ЗМВР и КТ.
Освен това е изтъкнал, че преизчисляването по КТ е с цел компенсиране на
работещите по трудово правоотношение, предвид разликата между нормалната
продължителност на дневния и нощния труд. Изведено е становище, че преизчислението с коефициент 1,143 има отношение само към
заплащането на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишение след преизчисляването да акумулира извънреден
труд. Нямало твърдения, а и доказателства ищецът да е работил на смени,
превишаващи заложените 24 часа за смяна. Акцентира, че извънреден труд би бил
налице, ако работникът/служителят фактически е отработил повече от установеното
време. Ето защо е отхвърлил исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността
на първоинстанционното решение се проверява само в
рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество- неправилно.
Както пред първата, така и пред въззивната
инстанция страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, съответно с
изменението на иска/, относно съществуващото между тях служебно правоотношение,
заеманата от ищеца длъжност, организацията и продължителността на работното
време на ищеца за процесния период, както и за това,
че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
Спорът е правен и се свежда до приложимостта на чл.9, ал.2 от НСОРЗ към процесното служебно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за за извънреден труд.
Дефиниция за понятието „извънреден
труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието
и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно
време.
Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е трудът, който
се полага от държавния служител
извън установеното за него работно
време, освен в случаите по чл.
50, въз основа
на мотивирана писмена заповед на органа по
назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на
чл.50а от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата
на МВР. Според тази норма относно допустимостта, продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат
съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното
работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието
извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за
държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на
тримесечие, което надвишава редовното им работно време.
В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица, като работното време
на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени
– сумарно на тримесечие.
При работа на
смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период-
така чл.187, ал.3 ЗМВР. Използваният
от законодателя термин „е възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са
максимално допустимите, но не означава, че това е нормативно установения размер
на нормалната продължителността на нощния труд на държавните служители от
системата на МВР, работещи на смени, тъй като всъщност няма фиксирана нормална
продължителност на нощния труд.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., и на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на МВР /като в периода след отмяната с решение на ВАС на първата от тях за няколко дни отношенията са се уреждали съобразно наредбата от 2014г./. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.3, ал.3 от наредбите). В чл.31, ал.3 от тях е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
В двете наредби обаче /както и в следващите/ липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе в изложението/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.
Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.
Принципът на отчитане на работното време
е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ- в работни дни - подневно.
Според ал.2 от същата норма работодателят може да установи сумирано изчисляване
на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР- чл.187, ал.3, регламентацията е
сходна- работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
/преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/.
Редът и
начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е
установена в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържа в съответните подзаконови
нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и отпуските/
и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за
работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на МВР,
издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за държавните
служители в МВР.
Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ , когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.
Макар такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди приемането й през 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./, доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от приемането на наредбата през 2007г., няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и преди 2017г., когато същите работят на сумирано работно време. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1,143.
Съгласно чл.21, ал.2 от Наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на Наредбата от 2015г., както и чл.18, ал.2 от Наредбата, издадена през 2014г. Чл.31 от наредбите предвижда, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е, че в приложимите към казуса Наредби, издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по тези две наредби на министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според изготвените графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния закон за МВР липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд на служителите в МВР, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.
Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Отново следва да се подчертае, че отчетността на работното време е свързана с нормалната му продължителност, която следва да е установена със закон, тъй като законодателната уредба, в съответствие с международните ангажименти на страната, следва да осигурява както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и опазването здравето на работника / служителя. Няма спор, че продължителното полагане на нощен труд оказва неблагоприятно влияние върху здравето на работника, служителя, поради което и в КТ е законоустановена нормална продължителност на нощния труд от 7 часа. Възприетият в чл.9, ал.2 от НСОРЗ принцип на отчетност на нощния труд чрез приравняването му към дневен с коефициент 1,143 не просто запазва трудовото възнаграждение на работника служителя, полагащ нощен труд, а по мнение на настоящият съдебен състав е израз на разбирането, че 7 часа нощен труд, положен в часовете от 22.00 до 6.00 се равняват като въздействие върху човешкия организъм на 8 часа дневен труд /което рефлектира върху способностите на работника/ служителя да изпълнява с необходимата бързина и качество служебните си задължения/, поради което и заплащането му е като за реално положени осем часа.
Несъстоятелна е тезата, че разпоредбата на чл.9г от НРВПО касае само отчитането пред Инспекцията по труда на часовете, определени по чл.9б от НРВПО за извънреден труд. Няма съмнение, че отчитането на работното време, респективно- на превишението му, е неразривно свързано с неговото заплащане, наред със задълженията за отчетност пред Инспекцията по труда /последното- установено предвид принципната забрана на извънредния труд/.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представената от въззивника правна консултация от проф.М няма задължителен характер за съда.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода 29.07.2016 г. – 29.07.2019 г. ищецът е положил нощен труд общо 1462 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1671,07 часа, като разликата от 209,07 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на 1425,69 лв. не е начислена и не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорните претенции за мораторна лихва до предявяването на иска и законна лихва върху главницата за периода след подаването на исковата молба.
Предвид горното,
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за основателна,
а поради несъвпадане на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция с
тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло
/включително в частта за разноските/. Вместо него следва да се постанови въззивен акт, с който исковете бъдат уважени.
При този изход
на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноските по делото- адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното /350 лв./ и за въззивното производство /300 лв./, съгласно представени
договори за правна защита и съдействие. В тази връзка, съдът намира за
неоснователно направеното от въззивника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК /което е необосновано/, тъй като заплатеното от въззивната страна адвокатско възнаграждение съвпада с
минималния размер, определен в чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и в
този смисъл не се явява прекомерно.
Ответникът
следва да заплати и дължимите държавни такси- 65,39 лв. за първата инстанция и 33,70
лв. за въззивната инстанция, както и разноските за
експертиза, платени от БРС- 200 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №3152 от 21.11.2019г. по гр.д.№6189/19г. на РС-
Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №46 да заплати
на А.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.Ели
Димова, сумата от 1425,69 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 209,07 часа, положен в периода 29.07.2016 год. - 29.07.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 183,66 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 28.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 29.07.2019 год. до окончателното ѝ изплащане, както и следните разноски:
350 лв.- адв.
възнаграждение за първата инстанция, 300 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” №46, да заплати
на Бургаския окръжен съд следните разноски и такси: държавна такса за въззивното производство в размер на 33,70 лв., д.т. от 65,39
лв. за производството пред първата инстанция, както и 200 лв. платени от
бюджета на съдебната власт разноски за експертиза.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.