№ 90
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора В. Д. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20222200200627 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Молителят К. Г. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. Н. К. от АК Сливен, редовно упълномощен.
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява
прокурор В. Б..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Съдът констатира, че с отделна молба от 07.02.23г. адв. К. е представил
удостоверение за наличието или липсата на задължения от 21.12.22г. на НАП,
ТД Варна, офис Варна, както и характеристична справка на осъденото лице.
Констатира също, че Бюро съдимост при РС Габрово е изпратило препис от
бюлетините за съдимост на лицето, в това число определение № 11 по ЧНД
№ 110/95г. по описа на ОС Сливен, определение № 72/28.05.2002г. по ЧНД №
72/2002 г. на Военен съд Сливен и справка за съдимост на осъденото лице.
Адв. К.: Моля да приемете представените писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат писмените доказателства.
1
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представените писмени доказателства, а именно: от Бюро съдимост при РС
Габрово бюлетини на лицето К. Г. К., препис от определение № 72/28.05.02г.
на Военен съд Сливен и определение № 11/05.09.1995 г., влязло в сила на
12.09.1995 г. на ОС – Сливен, с което е допуснато условно предсрочно
освобождаване на К. К. и справка за съдимост на осъденото лице, както и
представените от адв. К. 2 бр. писмени доказателства - удостоверение за
наличието или липсата на задължения от 21.12.22г. на НАП, ТД Варна, офис
Варна, както и характеристична справка на осъденото лице.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.
С оглед изявлението на страните, че няма да сочат други доказателства,
съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
Адв. К.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите така
депозираната молба. Считам, че са налице предпоставките за допускане на
съдебна реабилитация по отношение на К. К. по съображения подробно
изложени в молбата и с оглед събраните доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам молбата за
основателна, поради което предлагам да постановите определение, с което да
допуснете съдебна реабилитация по отношение на осъждането на К. Г. К. от
гр. Варна по НОХД № 321/2011 г. по описа на ОС Сливен. Считам, че са
спазени всички изисквания на закона, поради което няма пречка да допуснете
съдебна реабилитация.
2
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна :
Постъпила е молба от К. Г. К.., с която се иска на основание чл. 87 ал. 1
от НК съдебна реабилитация.
Осъденият К. е осъждан както следва:
С Присъда № 262/20.10.1992 г. по НОХД № 262/1992 г. по описа на ВС-
Сливен К. е признат за виновен за престъпление по чл.152, ал.3, т.1 вр.ал.1,
т.2 от НК и по чл.150 вр.чл.20, ал.2 от НК. За първото престъпление му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години, а за
второ- „Лишаване от свобода „ за срок от една година. На основание чл.23 от
НК му е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото „Лишаване
от свобода“ за срок от осем години, при определен строг режим за
изтърпяване на наказанието. Присъдата е изменена с Решение
№292/30.12.1992 г. на ВС на РБългария като наложеното наказание е
намалено на пет години „Лишаване от свобода“.
С Определение № 11 от 05.09. по ЧНД № 110/1995 г по описа на ОС-
Сливен е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното наказание по НОХД № 262/1992 г. по описа на ВС-
Сливен.
С Определение №72/28.05.2002 г по ЧНД№ 72/2002 г. по описа на ВС-
Сливен на основание чл.87 от НК е допусната съдебна реабилитация на
осъденото лице К. по отношение на осъждането му с Присъда №262/92 г по
НОХД № 262/1992 г по описа на ВС-Сливен. Определението е влязло в сила
на 05.06.2002 г.
С влязло в сила на 21.06.2011 г. споразумение от същата дата по
НОХД№ 321/2011 г. по описа на ОС-Сливен К. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 159б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр.
1 и т. 6, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК и на основание чл. 55, ал. 1 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три години,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от пет години . Наложено му е наказание „Глоба“ в размер
3
на 5000 лева.
Със същото споразумение е признат за виновен и за извършено
престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 1 предл. 1 и т. 2 вр. ал. 2 от НК и на
основание чл. 55, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода"
за срок от две години, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от четири години и наказание „ГЛОБА“ в
размер на 5 000 лева.
На основание чл. 23 ал. 1 и ал. 3 от НК му е било определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода" за срок от три години, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет
години и наказание „Глоба“ в размер на 5 000 лева.
К. е осъден да заплати на основание чл.253, ал.6 от НК в полза на
държавата сумата 126 654 лв, представляваща равностойността на липсващия
предмет на престъплението по чл.253, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, а именно
74 675, 54лв, 30 800евро с левова равностойност 50 820лв, 500 щ.д. с левова
равностойност 742,53лв и 150 британски лири с левова равностойност
439.90лв., както и направените по делото разноски в размер на 200лв.
С молба от 22.06.2011 г. на защитника на осъденото лице по
НОХД№321/2011г на ОС-Сливен е поискано освобождаване на внесената от
К. по сл.д.№20-а/2010 г. по описа на ОСО при ОП-Сливен. Съдът е отказал
като се е позовал на чл.123 от ПАРОАВАС и е посочил, че гаранцията следва
да се приспадне от задължението на осъденото лице. Изпратено е писмо до
счетоводния отдел на ОП-Сливен с указание сумата от 5 000лв да бъде
преведена в полза на държавата за погасяване на задълженията на К. по
делото. Към писмото е било приложено и платежното нареждане за внесена
гаранция в размер на 5 000лв. С писмо Изх.№4513/01.07.2011 г по НОХД №
321/2011 г по описа на ОС-Сливен И.ф.Адм.ръководител на ОП-Сливен е
уведомил съда, че сумата от 5 000лв, представляваща парична гаранция като
мярка за неотклонение, взета спрямо него по досъдебното производство, е
преведена с платежно нареждане от 27.06.2011г. /л.22 от НОХД№321 от
2011г/ по сметка на ВСС в полза на бюджета на съдебната власт с цел
погасяване на задълженията на осъденото лице по делото.
С Разпореждане от 21.03.2022 г., депозирано по НОХД№321/2011 г. по
описа на ОС-Сливен /с вх.№ 260405 от 31.03.2022г./ за прекратяване на
4
производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК ТД на
НАП Варна е прекратено производството по принудително изпълнение на
публични вземания по изпълнително дело №**********/2011 г в размер на
263706,90, в това число главница 125 520.33лв, лихва 138186.57лв. Видно от
разпореждането изпълнителното дело е било образувано въз основа на два
броя изпълнителни листи по НОХД№321/2011 г. по описа на ОС-Сливен и
касаят разноските по досъдебното производство и равностойността на
липсващия предмет на престъплението.
В този смисъл съдът прие, че преведената с платежно нареждане от
27.06.2011 г. сума от 5 000лв по сметка на ВСС е послужила за погасяване на
задължението на К., произтичащо от наложеното наказание „Глоба“ в размер
на 5 000лв.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
На молителя по НОХД№321/2011г по описа на ОС-Сливен е наложено
едно общо наказание, а именно три години „лишаване от свобода“,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от пет години и наказание „Глоба“ в размер на 5 000 лева.
Споразумението, с което на К. са наложени общо наказание „Лишаване от
свобода“ и наказание „Глоба“ е влязло в сила на 21.06.2011г. Изпитателният
срок от пет години е изтекъл на 21.06.2016 г. Началото на тригодишният срок,
визиран в разпоредбата на чл.87 от НК следва да се приеме моментът, в който
е изтекъл изпитателният срок по чл.66 от НК, а именно-от 21.06.2016 г .
Следователно към датата 21.06.2019 г. този срок е изтекъл. Видно от
доказателствения материал по делото осъденото лице в този период не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание. Доказателствената съвкупност навежда на извод, че К. е
имал добро поведение към постановяване на съдебния акт. Съобразно
разпоредбата на чл.87, ал.3 от НК съдът следва да обсъди и въпроса с
наложеното по-леко наказание глоба. Видно от фактическите констатации
преведената с платежно нареждане от 27.06.2011 г. сума от 5 000лв по сметка
на ВСС е послужила за погасяване на задължението на К., произтичащо от
наложеното наказание „Глоба“ в размер на 5 000лв. Следователно на
27.06.2011 г следва да се приеме, че К. е изтърпял и второто наказание –
5
глоба. Последният въпрос, който следва да се обсъди е дали е налице и
последната предпоставка да бъде допусната съдебна реабилитация- тази,
визирана в разпоредбата на чл.87, ал.1, т.2 от НК, а именно възстановени ли
са причинените вреди при умишлено престъпление. Няма спор, че
престъплението по чл.253 от НК, за което е осъден К. е умишлено
престъпление.
Законът предвижда ограничение в правилото, че за допускане на
съдебна реабилитация е необходимо да бъдат възстановени причинените от
умишлено престъпление вреди. В чл. 87, ал. 2 НК е дадено право на преценка
на съда в този случай, като съдът има правомощието да приеме, че
невъзстановяването на вредите се дължи на уважителни причини и да
допусне и в този случай реабилитация по съдебен ред. Логиката на това
изключение произтича от акцесорния характер на гражданските
правоотношения в наказателния процес и на необходимостта да се ограничи
възможността частни лица да препятстват възможността на държавата да
упражни правата си по третия елемент от наказателното правоотношение
между нея и престъпника - да счита лицето за осъждано с произтичащите от
това последици.
В много случаи неизпълнение на задължението за възстановяване на
вредите от престъплението произтича от обективната невъзможност за това -
липса на съдействие от страна на пострадалото лице, липса на стопанска
възможност за осъденото лице, което няма средства да се издържа, въпреки
своето желание да заплати дължимото обезщетение на пострадалия,
обезпечаването на вредите. Наличието на такива уважителни причини не води
до липса на задължение за плащане на вредите на пострадалото лице, но дава
възможност осъденото лице да бъде реабилитирано по съдебен ред при
осъществяването на другите предпоставки за това.
В съдебната практика е налице спор дали погасяването по давност на
правото на увреденото лице да претендира заплащането на присъдените
имуществени и / или неимуществени вреди представлява уважителна причина
за невъзстановяване на вредите по смисъла на чл. 87, ал. 2 НК.
Едната от застъпваните тези - Решение №427/24.03.2016 год. на III н.о.
- приема, че „предвиденият в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не
дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да
6
възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. … Обстоятелството,
че по отношение на вземането е изтекла предвидената в закова погасителна
давност не може да се счита за уважителна причина по чл. 87, ал. 2 от НК”.
Логиката на това становище е изведена от разбирането, че под уважителна
причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 НК „следва да се разбира такова
обективно положение, което поставя осъденото лице в безусловна
невъзможност да погаси дължимото, макар и да е налична воля за това”.
По-старата съдебна практика, теорията и част от по-новата съдебна
практика приемат изтичането на давността по чл. 117 от ЗЗД за уважителна
причина за невъзстановяване на вредите по смисъла на чл. 87, ал. 2 НК. Този
извод се прави с оглед на бездействието на носителя на вземането, който в
давностния срок не е направил необходимото за принудително събиране на
своето вземане и събирането на признатото вземане е станало невъзможно
поради изтичането на давността и направеното възражение на задълженото
лице в тази насока. Бездействието на носителя на правото не може да доведе
до невъзможност за реабилитирането на осъденото лице, доколкото
отношението между държавата и осъденото лице е властническо отношение и
не може да бъде поставено в зависимост от гражданско-правни отношения с
лица, които са външни за това правоотношение.
В конкретния случай изпълнителното производство, образувано срещу
осъденото лице К. е прекратено от публичния изпълнител, поради изтичане на
предвидената в закона абсолютна давност за събиране на задължението. С
оглед на това обстоятелство е налице и последната предпоставка, изискуема
от закона, за постановяване на съдебна реабилитация по посоченото
осъждане.
Ръководен от гореизложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ по отношение осъждането на
К. Г. К. ЕГН ********** с влязло в сила Споразумение от 21.06.2011 г. по
НОХД №321/2011 г по описа на Окръжен съд-Сливен, поради настъпила
реабилитация по чл.87 от НК.
7
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
ОП - Сливен и на Бюро „Съдимост” при РС-Габрово за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Апелативен съд - Бургас.
Определението е ОБЯВЕНО в с.з.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 13.45 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8