№ 2535
гр. С., 15.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110117667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на В. С. Д. и Д. Б. Д. срещу „Е.М“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците не дължат на дружеството по 1/2 част от
следните суми: 7652,70 лева – задължение по изпълнителен лист от 16.01.2013
г. по частно гражданско дело № 54653/2012 г. на Софийския районен съд, 62.
състав, издаден срещу Л.Ж.Я – наследодател на ищците, в полза на „Б.П.Ф“
ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на ответника в хода на
изпълнителния процес.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
16.01.2013 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, частните
праводатели на ответника образували изпълнително дело № *************
на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б. Твърди се, че по това дело
последното изпълнително действие било извършено на 10.01.2024 г., а преди
това от 16.01.2013 г. до 22.01.2018 г. не били извършвани изпълнителни
действия. На 14.04.2020 г. наследодателката на ищците, срещу която било
водено делото, починала. Ищците били уведомени за изпълнителното дело
едва през 2021 г., когато били конституирани по ново изпълнително дело – №
*************. Вземането било погасено по давност поради изтичане на
срока преди издаване на изпълнителния лист, евентуално – след това от
16.01.2013 г. до 22.01.2018 г.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Е.М“
ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като частично недопустим, защото
се основавал на факти, настъпили преди влизане на заповедта за изпълнение в
1
сила, и като неоснователен – поради това, че преди 2018 г. – на 21.06.2017 г.,
ответникът бил поискал изпълнителни действия по предходно изпълнително
дело за същото вземане, образувано от частните му праводатели –
изпълнително дело № 826/2013 г. на ЧСИ Б.Б. Преди това пък до 2015 г.
поради действието на ППВС № 3/1980 г. давността била спряна по силата на
съществуването на изпълнителния процес. Поради това иска отхвърляне на
иска или прекратяване на производството. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищците поддържат основателност на иска, като
представителят им посочва, че преди 2018 г. няма данни за изпълнителни
действия.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 45 от делото в препис от изпълнителното
дело изпълнителен лист от 16.01.2023 г. по частно гражданско дело №
54653/2012 г. на Софийския районен съд, 62. състав, Л.Ж.Я е осъдена по
силата на влязла в сила заповед за изпълнение по последното дело да плати на
ответника 1250 лева, ведно със законна лихва от 16.11.2012 г. до изплащане на
вземането, и 25 лева разноски.
Съгласно представена на лист 44 от делото в препис Молба с вх. №
17553/29.03.2013 г. от архива на ЧСИ Б.Б ответникът е поискал да се образува
изпълнително дело, като е поискал налагане на запор върху трудово
възнаграждение и е възложил на ЧСИ да търси изпълнение по чл. 18 ЗЧСИ.
По молбата е образувано изпълнително дело *************** на ЧСИ Б.Б.
Съгласно представено на лист 73 от делото в препис от изпълнителното
дело писмо от 03.04.2013 г. „О..“ АД е наложила запор на вземания на Л.Ж.Я,
като е посочила, че има наложени и други запори.
Съгласно приложено на лист 109 от делото в препис съобщение от
21.06.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ Б.Б е прекратила
изпълнително дело ***************, като датата на последното
изпълнително действие е 01.04.2013 г.
Съгласно представена на лист 106 от делото в препис молба, постъпила
по изпълнително дело *************** на 05.07.2017 г. ответникът е поискал
извършване на проучване на имуществото на Л.Ж.Я, като ЧСИ да
„предприемете съответните изпълнителни действия“. Не са описани
конкретни поискани действия.
Съгласно представена на лист 115 от делото в препис от изпълнителното
дело молба с вх. № 02566/17.01.2018 г. на ЧСИ М.Б ответникът е поискал
образуване на ново изпълнително дело срещу Л.Ж.Я, като изрично е поискан
и запор на банкови сметки в „Р. (Б.)“ ЕАД. Образувано е изпълнително дело
************* на ЧСИ М.Б.
Съгласно представена на лист 168 от делото в препис от изпълнителното
дело молба с вх. № 65861/20.11.2019 г. ответникът на тази дата е поискал
запор на сметките на Л.Ж.Я в „Б. „Б. Д.“ АД“ ЕАД.
2
Съгласно представено на лист 171 от делото в препис от изпълнителното
дело Удостоверение за наследници № 17/10.04.2020 г. от администрацията в с.
Р., общ. Н., Л.Ж.Я е починала на 14.04.2020 г. и е оставила двете си дъщери –
ищците по делото, за наследници.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу наследодател на
ищците има допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се
уважава, ако от издаването на този титул са изминали повече от пет години
(според двете страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на
давностния срок с предявяване на редовно искане за извършване на
изпълнителни действия.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с искане на кредитора
за предприемане на изпълнителни действия, като съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за изпълнителното
производство такова искане следва да посочи точното изпълнително действие
и срещу кой имуществен обект на длъжника се иска. Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на
изпълнителното дело по силата на закона при бездействие на кредитора от две
години съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при това няма значение за
прекъсването на давността и извършените след изтичане на този по-кратък
срок искания за изпълнение прекъсват редовно давността.
В случая ответникът е предприел изпълнителни действия с искане за
конкретен способ на изпълнение – запор на банкови сметки на 29.03.2013 г.;
17.01.2018 г. и 20.11.2019 г., като и при трите случая длъжницата по
изпълнителното дело – майката на ищците, е била жива. Между никоя от тези
три дати, а и от последната до подаване на иска на 28.03.2024 г. не са
изминали повече от 5 години, поради което давностният срок не е изтекъл.
Вземането не е погасено до предявяване на исковете и те следва да се
отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същият иска единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, които съдът определя на 150 лева, и следва да осъди
двете ищци да платят по половината от тях, или по 75 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. Д. и Д. Б. Д. искове с правна
3
квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 117, ал. 2 ГПК за признаване за
установено спрямо „Ф.И“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на управление:
С., ул. „Р.П.К“ № 4 – 6, ет. 6, че В. С. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„С.Р“ ************, и Д. Б. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „В.Д“ №
***********, не дължат на дружеството по половината от 7652,70 лева
(седем хиляди шестстотин петдесет и два лева и 70 стотинки) – задължение по
изпълнителен лист от 16.01.2013 г. по частно гражданско дело № 54653/2012 г.
на Софийския районен съд, 62. състав, издаден срещу Л.Ж.Я – наследодател
на ищците.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК В. С. Д., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „С.Р“ ************, да плати на „Ф.И“ ЕАД, с
ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Р.П.К“ № 4 – 6, ет. 6, сумата
от 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК Д. Б. Д., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „В.Д“ № ***********, да плати на „Ф.И“ ЕАД, с
ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Р.П.К“ № 4 – 6, ет. 6, сумата
от 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
граД.и съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4