МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПОСТАНОВЕНА НА 25.06.2018 г.
ПО
НОХД № 1316/2017 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ВОС
Варненската
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.В.Д.,
ЕГН ********** за деяние наказуемо по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на
04.08.2016 г. в гр. Варна, при управление на МПС - автобус „Мерцедес" с peг.
№ * **** ** по линия № 148 от обществения транспорт, нарушил правилата за
движение: Чл.68, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от редовните
линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигури възможност за
безопасно качване и слизане на пътниците" и с това по непредпазливост
причинил смъртта на М. Е. Д..
В
пледоарията си в хода на съдебните прения по делото, представителят на ВОП
изразява становище, че фактическата обстановка е изяснена
обективно, всестранно и пълно, че са сърбани всички необходими и възможни
доказателства, като счита, че в рамките на съдебното следствие фактическата
обстановка се е установила такава, каквато е била възприета от прокуратурата и
изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт, с единствената разлика свързана с това кой от двата горни крайника на
пострадалата е бил затиснат от вратата на автобуса при слизането й.
Първоначално в хода на досъдебното производство, въз основа на
събраните доказателства прокуратурата е възприела и така е посочила в обвинителния
акт, че се касае за затискане на десния горен крайник на пострадалата. Според
прокурора в хода на съдебното следствие и най-вече след приемане заключението
на назначената от съда комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза,
се е установило, че притискането е било по отношение на горния ляв крайник на
пострадалата M. Д..
Според държавното
обвинение всички, събрани по делото доказателства категорично,
безспорно и несъмнено доказват извършеното от подсъдимия Д. на инкриминираната
дата такова, каквото го е възприела прокуратурата и за каквото го е предала на
съд. От тези доказателства по безспорен начин се установява механизма на
настъпилото пътнотранспортно произшествие, начина и механизма на причиняване на
телесните увреждания на пострадалата M. Д. в следствие на произшествието,
наличието на причинно-следствена връзка между получените от Д. при ПТП-то
травматични увреждания и настъпилата в последствие нейна смърт.
Прокурорът предлага на
подсъдимият да бъде наложено наказание при прилагане на
разпоредбата на чл.54 от НК, тъй като счита, че липсват предпоставки за
налагане на наказание при прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като
липсват както изключителни, така и многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Становището на държавното
обвинение е, че на подс.Д. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
между минималния и средния размер, предвиден в НК, което да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с максималния изпитателният срок. На основание чл.343 г от НК, според прокурора
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание и „лишаване от право да
управлява МПС“, срокът на който да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 49, ал.
1 и ал. 2 от НК и с размера на наложеното от съда наказание „лишаване от свобода“.
Повереникът
на частните обвинители, адв.Х. поддържа обвинението заедно с представителя на ВОП и пледира за признаването за виновен на подс.Д., като се
солидаризира с държавното обвинение относно размера на наказанието лишаване от
свобода и начина на изтърпяването му. По отношение наказанието
„лишаване от право да управлява МПС искането му е на Д. да бъде наложено
такова в максималния размер. Претендира
присъждане на сторените от доверителите му разноски за адвокатски хонорар.
Адв.
И., защитник на подс.Д. твърди, че по делото има доста неясноти, които са
останали неизяснени. Пледира, ако подс.Д. бъде признат за виновен да му бъде
наложено условно наказание. Твърди, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства - подсъдимият е професионален шофьор, без нарушения, трудово
ангажиран е, човек на възраст, няма никакви простъпки. Пледира ако съдът не възприеме становището му
за наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, да определи
наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, като твърди че отегчаващи
няма. Твърди, че неполагането на грижа, което се изтъква като отегчаващо
обстоятелство от държавното обвиенение, не е отегчаващо такова, тъй като е част
от състава на престъплението, за което подс.Д. е предаден на съд, поради което
не следва да се отчита и като отегчаващо.
Според
защитата наказанието, което се налага на подсъдимия не влияе и не репресира
само него, но и семейството му. Според адв.И. не бива да се обрича семейството
на подсъдимия, поради което с приложението на чл.55, ал.3 от НК като не му се
наложи наказание лишаване от право да управлява МПС би се избегнала тази ситуация.
Подс.Д.
изразява съжаление за случилото се. В
последната си дума изказа съболезнования на близките на пострадалата.
Твърди, че не чувства вина вътре в себе си, че е изпълнил правилно
задълженията си и единствено и само фактът, че има починал човек ще му тежи до
края на дните му. Заявява, че му е много трудно, че все още сънува
пострадалата.
Съдебното
производство пред ОС-Варна е проведено по реда на чл.371, т.1 от НПК, т.к.
страните по делото са изразили съгласие
да не се провежда разпит на свидетелите Д.А.Д., С.А.Д., Н. Х. П., В. Н. Д., М.
Х. Т., П. Н. Т., П. Д. Г. и Т. И. Т., както и изслушване на вещото лице, д-р В.
С., изготвил съдебномедицинска експертиза № 298-2016 и вещото лице д-р Е.К., изготвила
съдебномедицинска експертиза № I - 168/2016 г.
Съобразявайки
това искане и ползвайки се от съдържанието на протоколите за разпит на тези
свидетели, и заключенията на
посочените вещи лица, тъй като същите са извършени при условията и реда,
предвидени в НПК, както и след преценка на всички доказателствени
източници, събрани по делото и относими към предмета на доказване,
Варненският окръжен съд намери за установени следните факти:
Подс.
Д.В.Д. е правоспособен водач на МПС от 1980 г.
Съгласно
трудов договор № 83134/23.09.2015 г. Д. бил назначен на длъжност „водач на
автобус" в „Градски транспорт" ЕАД Варна.
На
04.08.2016 г. подсъдимият бил на смяна от 5.30 ч. до 14.00 ч. В този ден
изпълнявал задълженията си, като управлявал служебен автобус марка
„Мерцедес" с peг. № * **** ** по линия № 148 на обществения транспорт в
гр. Варна. Свид.Н. П. работела заедно с него като кондуктор в превозното.
Управляваният от подсъдимия автобус бил съчленен с четири врати.
Времето
било слънчево и сухо, с добра видимост. Около 11.30 ч. подс.Д. се движил с
посоченото превозно средство по бул. „Трети март" в посока ж.к. "Вл.
Варненчик". Пътното платно представлявало прав участък, с гладка настилка,
без подбитости и неравности. Пътят бил ограничен от двете страни с тротоар;
двупосочен, с по две пътни ленти за движене във всяко платно, разделени със
затревена ивица. Стигайки до спирка „Мургаш", Д. спрял автобуса в
спирковия джоб и отворил четирите врати на превозното средство, за да слязат
пътниците.
В
този момент пътници в автобуса били М. Е. Д.. В. Д., М. Т.а, П. Т.а и други
неустановени лица.
M. Д.
носейки черна чанта предприела слизане от третата врата на автобуса. От втора врата слезли
свидетелите В. Д. и М. Т.а.
Свид.П.
Т.а останала в автобуса, в близост до третата врата.
Подс.
Д. затворил вратите на автобуса, като не забелязал, че M. Д. все още не се била
пуснала от парапета на вратата през която слизала. При затварянето вратите на
автобуса притиснали лявата й ръка в областта на лявата предмишница.
Д.
погледнал в огледалото за обратно виждане в лявата страна на автобуса и
потеглил бавно, за да се включи в движението. В следствие на въздействащата
сила на движението на превозното средство Д. паднала по корем успоредно на
дясната странична линия на пътното плътно в близост до тротоара, като главата й
била насочена по посока на движението на автобуса. Последвало притискане на
левия й крак в областта на подбедрицата от задно дясно колело на автобуса,
разположено между трета и четвърта врата.
Намиращите
се на спирката граждани се развикали „Спри!”. Чувайки тези викове подс. Д.
задействал спирачната система на превозното средство. Спрял и отворил
„шофьорската врата” /предното крило на първата врата, до което има достъп само
шофьора и за което има отделен бутон за отваряне и затваряне/, след което
слязъл от превозното средство. Свид. Д. му казал да върне назад автобуса, за да
се освободи кракът на пострадалата и подс.Д. преместил автобуса малко назад.
Свид.Д.
му поискал въже или плат, за да превържат крака й, тъй като течала много кръв,
при което подсъдимият му дал парцал, който свидетелят разкъсал на ленти и с тях
увил кракът на пострадалата и ги стегнал силно, така спрял обилното
кръвотечение. Свид.Д. преместил пострадалата на тротоара.
На
място пристигнал екип на ЦСМП - Варна, както и полицейски екип на Сектор
„ПП" - ОД - МВР - Варна. Пострадалата била откарана в МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД - Варна. След проведен клиничен преглед и изследвания, била
настанена в Клиника по Ортопедия и травматология, където постъпила с диагноза:
Открита рана на подбедрицата в ляво. Открита рана на коляното в ляво. Счупване
на горния край на раменната кост в ляво.
Извършена
била оперативна интервенция - отстраняване на увредените меки тъкани от
засегнатия крайник и прикрепване на трансплантат на краче.
На
следващата сутрин дъщерята на пострадалата, свид.С.Д. успяла да разговаря с нея
в болницата. Майка й разказала, че при слизане от автобус № 148 на спирка
Мургаш вратата на автобуса я затиснала. M. Д. разказала на дъщеря си, че била
стъпила на пътното платно, а не на тротоара и все още не се била пуснала от
вратата когато вратите се затворили и автобуса потеглил.
На
09.08.2016 г. била предприета нова операция - изрязване на увредените меки
тъкани в областта на бедрото.
На
12.08.2016 г. пострадалата била прегледана от лекар в Отделение „Съдебна медицина"
при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД - Варна, който установил следните
травматични увреждания: счупване на лявата раменна кост в горна трета; обширен
травматичен деколман в областта на лявата колянна става и лявата подбедрица;
контузия на главата и на гръдния кош; дълбоки ожулвания по десния горен крайник
и дясното бедро; кръвонасядания по дясното бедро; ожулване по лявата
предмишница. Издадено било Медицинско удостоверение № 729/2016 г.
Предвид
установените към него момент травматични увреждания, разследването по
досъдебното производство било водено с оглед престъпление по чл.343, ал.1,
б."б", пр.2 от НК.
Била
изготвена Съдебномедицинска експертиза № 298/2016 г. Констатираните от вещото
лице травматични увреждания са идентични с описаните в медицинското
удостоверение. Същите са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети
/вкл. притискане и тангенциално действие - триене/ и биха могли да се получат
по време и начин съобщени в материалите по досъдебното производство, вкл. при
притискане на десния горен крайник от врата на автобус, падане върху пътната
настилка и последващо притискане в областта на лявата подбедрица от колело на
автобус. Счупването на лявата раменна кост е обусловило трайно затруднение на
движенията на горния ляв крайник за период от около 3-4 месеца, при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Оздравителният процес на
обширния травматичен деколман /отлепване на кожата с подкожието и мускулно -
фасциалния слой/ в областта на лявата коленна става с артротомия /нараняване,
проникващо в ставната кухина/ и лявата подбедрица, поради необходимостта от
множество операции за отстраняване на некротичните тъкани и необходимост от
извършване на кожна пластика, надвишавало 1 месец и в този смисъл обуславяло
трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник. За окончателна преценка
на продължителността на лечението, както и за наличие на евентуално
обезобразяване, следвало да се проведе допълнителен преглед. В своята
съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
За
продължаване на лечението пострадалата M. Д. била приета в ОТТПВХ при МБАЛ -
Варна за пластична корекция на тежките травматични увреждания на меките тъкани
на левия долен крайник. На 02.09.2016 г. била извършена операция - обработка на
засегнатите тъкани и несвободна кожна пластика на ляво бедро и подбедрица.
Тежкото общо състояние, в което Д. постъпила в отделението, не могло да бъде
овладяно, прогресивно се влошило и в 07.10ч на 07.09.2016 г. тя починала.
Видно
от заключението на изготвената Съдебномедицинска експертиза №1-168/2016 г.
/л.47-л.54 от досъдебното производство/, при извършената същия ден
съдебномедицинска аутопсия било установено: полиорганна недостатъчност, тежки дистрофични
промени във вътрешните органи; генерализирана инфекция - сепсис; двустранна
абсцедираща пневмония, гноен трахеобронхит; състояние след оперативни
интервенции - отстраняване на некротизирали меки тъкани от левия долен крайник;
счупване на лявата раменна кост в горния й край с образуване на костен калус;
дълбоки ожулвания по десния горен крайник и дясното бедро; оток на мозъка и
белите дробове; точковидни кръвоизливи по стомашната лигавица; хипертрофия на
миокарда на сърцевите камери, коронаросклероза и генерализирана атеросклероза.
Причината
за смъртта на M. Д. е развилата се полиорганна недостатъчност, вследствие на
тежка генерализирана инфекция. Входна врата за проникване в организма на
патогенните микроорганизми е увреждането, обхващащо почти целия ляв долен
крайник - бедро и подбедрица, с липса на голяма част от меките тъкани в тези
области. Хирургичното им отстраняване се наложило поради некротизиране на
тъканите вследствие обширен травматичен деколман в областта на левия долен крайник,
развил се поради тежко механично въздействие върху тази част от тялото.
Придружаващото заболяване - захарен диабет, е спомогнало за по-тежкото
протичане на оздравителния процес, с развитие на усложнения и за настъпване на
летален изход.
Видно
от протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол
или друго упойващо вещество в кръвта № 1283/05.08.2016 г. в изследваната проба
кръв, взета от подс.Д.В.Д., не е установено наличие на етилов алкохол.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза, се установява гореописаният механизъм на ПТП. Установява се също,
че третата врата на управлявания от Д. автобус е двукрила, с широчина на отвора
- 1,24 м, като по средата на отвора има монтиран тръбен парапет. Първото /най -
ниско/ стъпало на вратата е на височина 34 см от нивото на асфалта. Автобусът е
окомплектован с четири броя огледала за обратно виждане - по едно в предна лява
и предна дясна част и два броя огледала за обратно виждане в шофьорската кабина
за наблюдение във вътрешността на салона назад. Външните странични огледала
осигуряват обзорност на водача към пространствата от лявата и дясната странични
части на автобуса и в посока назад от огледалата. Лявото странично огледало
осигурява видимост на водача назад, от лявата страна на превозното средство и
по такъв начин се облекчава управлението на автобуса в транспортния поток на
улиците. Дясното странично огледало осигурява видимост на водача по дясната
странична линия на автобуса и към пространството вдясно от тази линия. По такъв
начин водачът има възможност да наблюдава насочилите се за качване и слезлите
от автобуса пътници. С помощта на огледалата за обратно виждане, монтирани в
салона на автобуса, водачът има възможност да наблюдава качването и слизането
на пътниците в салона на автобуса. Конструктивно огледалата са разположени
съгласно изисквания за безопасност при хомологацията на превозното средство.
Профилът на огледалата е подбран така, че да е възможен по - голям ъгъл на
обзорност. Положението на огледалата може да се регулира в зависимост от
предпочитанията на водача.
Изводът
на вещото лице е, че водачът на автобуса е имал видимост в огледалата за
обратно виждане към слизащите пътници, вкл. към пространството, където се е
намирала слязлата от трета врата пътничка. Произшествието е настъпило в зоната
след третата поред врата на автобуса, който е съчленен, но на спирката е
позициониран в праволинейно състояние, от което следва, че не е имало
ограничение на видимостта и подс. Д. е имал видимост чрез дясното странично
огледало към пространството около тази врата и зоната, в която се е намирала
пострадала пътничка.
От
заключението на назначената от съда в хода на съдебното следствие комплексна
съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установява, че счупването в
областта на лявата раменна става- главата на раменната кост и частично на
ставната явка са се получили при директен удар в тази област с или върху
предмет с широка равна повърхност. Съгласно дадените пояснения от вещите лица в
с.з. това счупване е от падането на пострадалата върху пътната настилка и се е
получило в резултат на силен удар. Този силен удар според тях е от пряко,
директно каталитично действие на движещия се вече автобус върху тялото на
пострадалата и не може да се получи от „самопроизволно или друго несъзнателно
загубване на равновесие, ако ѝ прилошее, ако падне, без външно въздействие”.
Съгласно
заключението ожулванията по задната повърхност на лявата предмишница е
предизвикано от триене с или върху твърд тъп предмет. В с.з. в.л. уточняват, че
това ожулване съвпада да е получено от въздействието на затварящата се врата на
вече движещия се автобус.
В
заключението е посочено, че ожулванията по външната и задната повърхност на
десния горен крайник са възникнали при триене на крайника с или върху твърд тъп
предмет с широка равна повърхност. В с.з.
в.л. поясняват, че те са получени при еднократно травматично
въздействие, при триене на тази част от тялото по широка равна повърхност,
най-вероятно при триене по задна и странична повърхност на десния горен крайник
в бордюра или в пътното платно при обръщане на тялото, което се е получило при
падане на земята.
Ожулването по предната повърхност на дясното
бедро с околно кръвонасядане според експертите е получено при удар и триене в
тази област с твърд тъп предмет или при удар и триене на тази част на тялото в
такъв предмет. Кръвонасядането по задната повърхност на дясното бедро е
получено при удар с или върху твърд тъп предмет.
Съгласно
заключението обширният деколман /отлепване на кожата с подкожието и
мускулно-фисциалния слой/ в областта на лявата колянна става и лявата
подбедрица най-вероятно е възникнал при притискане на тази част от крайника
между грайферите на автомобилното колело и пътната настилка при частично
преминаване на колелото през левия долен крайник.
Според
експертите най-вероятния механизъм за получаване на описаните травматични
увреждания е:
При
напускане салона на автобуса е нарушено равновесието на пострадалата, тя пада
на земята на лявата си странична повърхност, при което се получават директен
удар на лявата раменна става в пътното платно и триене на лявата мишница по
него. При падането и последващото завъртане на тялото възникват пръснатите
ожулвания по десния горен крайник от триенето му в бордюра в дясно. Ожулването
и кръвонасядането по предната повърхност на дясното бедро са се получили при
директен удар на тази област в твърдата повърхност на платното или бордюра, а
кръвонасядането по задната повърхност на бедрото от удар в подлежащата
настилка, в съседния бордюр или в части на автобуса при придвижването му край
тялото. Травматичното увреждане на меките тъкани на левия долен крайник в
областта на коляното и подбедрицата е възникнало при възкачване на дясното
задно колело на автобуса върху тази част на тялото и натиск от грайферите на
гумата на колелото при придвижването му през левия долен крайник при
придвижване напред на автобуса.
От
приложена по делото справка за съдимост се установява, че Д. към
момента на извършване на деянието не е бил осъждан.
От
приложената справка за нарушител се установява, че той е бил
наказан за нарушение на правилата за
движение по пътищата, извършено на
05.08.1994 г., като му е било наложено административно наказание глоба с
НП № 7247/1994 г. на ОД на МВР сектор ПП - Варна.
Съдебното следствие е протекло
по реда на чл.371, т.1 от НПК, като съдът е приобщил чрез прочитането им показанията
на свидетелите Д.А.Д., С.А.Д., Н.
Х. П., В. Н. Д., М. Х. Т., П. Н. Т., П. Д. Г. и Т. И. Т., както и заключенията
на вещите лица д-р В. С., изготвил съдебномедицинска експертиза № 298-2016 и вещото лице д-р Е.К., изготвила
съдебномедицинска експертиза № I - 168/2016 г.
Описаната
по-горе фактическа обстановка съдът възприе след проверка и обсъждане в
съвкупност на доказателствената маса по делото, като изцяло кредитира гласните
доказателства, депозирани в хода на ДП, с изключение на показанията на свид.П.Т.а,
които кредитира частично, и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие, които също кредитира частично, писмените доказателства по делото –
огледен протокол, албум и др.
Ценени
в тяхната съвкупност така изброените доказателства са в основни линии
непротиворечиви - подкрепят се и се допълват взаимно. Противоречията между
някои от свидетелските показания са несъществени и
не променят направените от съда изводи по фактическата обстановка.
Обясненията
на подсъдимия съдът не приема в цялост – не ги кредитира в частта, в която той
твърди, че след като е слязла пострадалата Д. се е намирала на тротоара, около
половин метър от автобуса и чак тогава той е затворил вратите и е предприел
действия по включването му в движението, както и в частта относно твърдението,
че при потегляне на автобуса, изнасянето му и придвижването на разстояние от
около метър до спирането именно поради настъпилото произшествие, подсъдимият е
загубил видимост към третата врата поради обективни причини.
Обясненията
в тези им части се оборват от заключението на вещите лица и от свидетелските
показания, огледа на местопроизшествие, фотоснимките към него, направените
измервания при извършване на огледа на местопроизшествието. От всички тези
доказателства категорично се установява, че пострадалата не се е намирала на
тротоара, още по-малко е била на разстояние около половин метър от автобуса,
нещо повече към момента на затваряне на вратите на автобуса и последвалото му
потегляне подсъдимият не отрича да е имал видимост към третата врата, от която
е слизала пострадалата Д.. Решаващ в случая е именно моментът, в който той
затваря вратите, ако към него момент пътниците са слезли безопасно и са се
отделили и отдалечили от автобуса на безопасно разстояние водачът му може да
потегли. Поради изложеното, а и с оглед
на това, че подсъдимият отрича само нарушението, което именно превръща деянието
в престъпно и води до съответната наказателна отговорност, съдът счита че в
тази си част обясненията му са защитна теза, на която той има неизменно право,
но не отговарят на обективно случилите се събития, поради което не ги кредитира.
Съдът
кредитира частично показанията на свид.П. Т.а, а именно в частите касаещи
присъствието й в автобуса при спирането му и при потеглянето му от спирка
Мургаш, относно виковете „спри!” при потеглянето му, спирането и наличието на
пострадала пътничка. В останалите им части съдът не дава вяра на показанията на
тази свидетелка, тъй като те не се подкрепят напълно от останалите свидетелски
показания, а и част от тях се опровергават от заключението на СМЕ и
комплексната САвтМЕ.
На
първо място следва да се отбележи, че пострадалата слизайки от стъпалата на
автобуса не е стъпила на тротоара, а на пътното платно, това се установява от
показанията на свид. С.Д., дъщеря на пострадалата, на която последната разказала, че при слизане
от автобус № 148 на спирка Мургаш била стъпила на пътното платно, а не на
тротоара и все още не се била пуснала от вратата когато те се затворили и
автобуса потеглил, а вратата на автобуса я затиснала. Тези показания са дадени
от свид.Св.Д. на 05.08.2016 г., ден след инцидента, същите макар и да не са на
пряк очевидец, са преразказ на споделеното от пострадалата, а отделно от това
са последователни, логични и няма причини поради които съдът да ги счита за
предубедени.
На
второ място няма как пострадалата да се наведе напред с ръце надолу към земята
или да рови в чантата си, тъй като едната й ръка /лявата/ е била затисната от
затворилите се врати на автобуса, което се установява от заключението на
комплексната САвтМЕ и от показанията на свид. Св.Д..
На
следващо място ако ръката на пострадалата Д. не е била затисната от вратите на
автобуса и тялото й повлечено от потеглящия автобус, то необяснима остава
причината поради което тя пада и кракът й попада под автобусната гума. Нещо
повече, според вещите лица изготвили комплексната САвтМЕ счупването
в областта на лявата раменна става- главата на раменната кост и частично на
ставната явка се е получило в резултат на силен удар, който е от пряко,
директно каталитично действие на движещия се вече автобус върху тялото на
пострадалата и не може да се получи от „самопроизволно или друго несъзнателно
загубване на равновесие, ако ѝ прилошее, ако падне, без външно
въздействие”.
Не
на последно място свид.П.Т.а твърди, че само чантата и торбичката на пострадалата
са били затиснати, а не е видяла да е затиснат кракът й. В тази им част
показанията й се оборват от показанията на другите свидетели а от обясненията
на подс.Д..
Именно
поради липсата на каквато и да било житейска логика съдът намира, че тези
твърдения не отговарят на действително случилите се събития и в тези им части
не кредитира показанията на свид.П. Т.а и обясненията на подс.Д..
От
правна страна съдът приема следното:
С гореописаното деяние подс.Д.В.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.343, ал.1 б.„в", вр. чл.342,
ал.1 от НК, като на 04.08.2016г. в гр. Варна, при управление на МПС - автобус
„Мерцедес" с peг. № * **** ** по линия № 148 от обществения транспорт,
нарушил правилата за движение: Чл.68, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигури
възможност за безопасно слизане на пътниците" и с това по непредпазливост
причинил смъртта на М. Е. Д..
Касае
се за извършено престъпление по чл.343, ал., б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК – налице са всички кумулативно изискуеми
предпоставки на посочения престъпен състав:
- подс.Д. е извършил фактически действия
по управление на автобус по линия № 148 от обществения транспорт;
-
при управлението на МПС - автобус „Мерцедес" с peг. № * **** ** по линия №
148 от обществения транспорт той е нарушил правилото за движение по пътищата, а
именно: Чл.68, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от редовните
линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигури възможност за
безопасно слизане на пътниците", тъй като не е осигурил на пътничката в
посочения автобус безопасно слизане от МПС – към момента на затваряне на
вратите и потегляне на автобуса Д. все още не е била завършила слизането си от
него, държала се е с лявата си ръка за поставения парапет на стълбите на
автобуса;
- в следствие
на това нарушение на правилата за движение по пътищата подс.Д. станал причина
за ПТП, като затваряйки вратите на автобуса и
потегляйки преди пътничката Д. да се е пуснала от парапета, я е повлякъл
за ръката, която е останала затисната от вратата на превозното средство, при
което тя е загубила равновесие и последвал силен удар в пътната настилка;
- в
резултат на това повличане, загубата на равновесие и падането на пострадалата M.
Д. били причинени множество травматични увреждания - счупване на лявата раменна
кост в горна трета; обширен травматичен деколман в областта на лявата колянна
става и лявата подбедрица; контузия на главата и на гръдния кош; дълбоки
ожулвания по десния горен крайник и дясното бедро; кръвонасядания по дясното
бедро; ожулване по лявата предмишница;
-
между ПТП и настъпилата в последствие смърт на M. Д. е налице пряка причинно-следствена
връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП пострадалата е
била приета за лечение в ОТТПВХ при МБАЛ - Варна, като й е била извършена
операция - обработка на засегнатите тъкани и несвободна кожна пластика на ляво
бедро и подбедрица. Тежкото й общо състояние не могло да бъде овладяно,
прогресивно се влошило и на 07.09.2016 г. тя починала. Като причина за смъртта
й в.л. по СМЕ посочва развилата се полиорганна недостатъчност, вследствие на
тежка генерализирана инфекция. Входна врата за проникване в организма на
патогенните микроорганизми е увреждането, обхващащо почти целия ляв долен
крайник - бедро и подбедрица, с липса на голяма част от меките тъкани в тези
области. Хирургичното им отстраняване се наложило поради некротизиране на
тъканите вследствие обширен травматичен деколман в областта на левия долен
крайник, развил се поради тежко механично въздействие върху тази част от
тялото. Придружаващото заболяване - захарен диабет, е спомогнало за по-тежкото
протичане на оздравителния процес, с развитие на усложнения и за настъпване на
летален изход. Т.е. подсъдимият Д. чрез своите действия противоправно е лишил
от живот пострадалата Д., като настъпилата смърт е в пряка каузална връзка с
посоченото по-горе нарушение на правилата за движение от подсъдимия.
Обект
на престъплението по чл.343, ал.1,б.„в“,
вр. чл.342, ал.1 от НК са обществените отношения гарантиращи спазването
на правилата за движение по пътищата, установени в специалния закон и
осигуряващи по този начин безопасността на транспорта, изразяваща се в опазване
живота и здравето на гражданите и недопускане причиняването на имуществени
вреди.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина- небрежност
/несъзнавана непредпазливост/ по смисъла на чл.11, ал.3, предл. първо от НК. Подсъдимия не е предвиждал настъпването на
обществените опасни последици, но е бил длъжен да ги предвиди с
оглед задължението си да спазва правилата за движение, визирани в ЗДвП и е
могъл да ги предвиди с предвид дългогодишния му опит като водач на МПС, още
повече в конкретната ситуация, при която е възприел слизането на възрастната жена,
чиито действия могат да бъдат по-бавни.
За
да достигне до този извод от правна страна съдът отхвърли аргументите на
защитата, които в обобщение се свеждат до схващането, че пострадалата след като
е слязла безпрепятствено от автобуса се е отдалечила на около 50 см от него,
след което по някаква причина е паднала под гумата на автобуса когато той е
потеглял, което по никакъв начин не се дължи на поведение за водача на
автобуса.
Този
прочит на фактите по делото намира подкрепа в показанията на свид.П. Т.а
„…Като слезе възрастната жена се качи на тротоара и се наведе напред с ръце
надолу към земята. Помислих, че бърка в чантата си. Както беше наведена
възрастната жена неочаквано падна на лявата си страна и се претърколи по гръб.
Направи кълбо. Започнах да викам спри. Автобуса съвсем бавно беше потеглил и
бавно се придвижваше напред… Задното
колело на автобуса затисна дамската й чанта и една найлонова торбичка. Не видях
да е затиснат крака й. Само видях, че крака й беше охлузен. Много се уплаших,
не видях нищо…” и в обясненията на подс.Д., дадени в с.з. на 10.01.2018 г.
„когато потеглях конкретната пътничка се намираше на тротоара , в лентата която
е с червени плочки…Жената се намираше на самия бордюр, горе на тротоара, върху
тротоара… Според мен общото разстояние, на което тя се намираше от автобуса,
беше около половин метър… Жената беше спряла на тротоара. Не мога да кажа дали
е била с лице или с гръб към мен. Аз виждам силует. Тя си ровеше нещо в чантата
…”
По
отношение обясненията на подс.Д. и показанията на свид.П. Т.а, както беше
коментирано по-горе в настоящото изложение, съдът им дава вяра частично, тъй
като същите не се подкрепят напълно от останалите свидетелски показания, а и
част от тях се опровергават от заключението на СМЕ и комплексната САвтМЕ.
Водачът
Д. не е изпълнил задължението, вменено му с разпоредбата на чл.68,
ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от редовните линии за
обществен превоз на пътници е длъжен да осигури възможност за безопасно слизане
на пътниците", тъй като той е не само длъжен да наблюдава всеобхватно
пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения и да си си
осигури и възможност да отреагира адекватно при непосредствено възникване на
препятствие.
Убедеността
на водача, че няма да застраши други участници в движението, е субективна и
подлежи на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни
условия, като при възникване на опасност той е длъжен да реагира. В конкретния
случай, за да изпълни в цялостност задълженията си по чл.68, ал.2 от ЗДвП, е
следвало да отчете че от автобуса е слизала възрастна жена, чиито действия
могат да са по-бавни и съответно да реагира чрез изчакването й да слезе и да се
отдалечи от превозното средство на безопасно за нея разстояние и чак тогава да
затвори вратите на автобуса и да предприеме потегляне, като по този начин й
осигури безпрепятственото й слизане. Именно тава свое задължение той не е
изпълнил.
По
отношение обвинението спрямо Д., че не е осигурил безопасно качване: такова
нарушение подс.Д. не е допуснал, тъй като безспорно се установи, че не само
пострадалата M. Д., но и останалите пътници в автобуса са се качили безопасно в
него. Поради изложеното, съдът оправда подс.Д. по това обвинение.
В
настоящият случай не би могло да се приложи привилегирован състав на чл.343а от НК, тъй като действията на подс.Д. след деянието не могат да се характеризират
като такива изисквани от посочената правна норма – той не е направил всичко
зависещо от него за да окаже помощ на пострадалата, това е сторил друг пътник
от автобуса – свид.Д..
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия Д., противно на
доводите на защитата, съдът намира, че не са налице основанията за приложение
на чл.55 от НК, тъй като не установи да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, които да
предопределят и най-лекото предвидено наказание като несъразмерно тежко. И това
е така, защото съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК и
да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на предвиденото
наказание в закона само когато направи фактическа констатация, че са налице
изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни
смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени
като изключително. На следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание,
предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на
обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност
с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две
условия са дадени в закона кумулативно, т.е. те трябва да са налице
едновременно. В настоящият случай смекчаващите отговорността обстоятелства не
са нито многобройни нито изключителни.
Както към
датата на извършване на престъплението, така и понастоящем, нормата на чл.343,
ал.1, б.”в” от НК предвижда наказание "Лишаване от свобода" с
императивно установен минимум от две години и максимум от шест години.
При
определяне на съответното на стореното наказание по отношение на подсъдимия Д., съдът отчита като смекчаващи отговорността на
подсъдимия следните обстоятелства - чисто съдебно минало, изразено съжаление за
случилото се, добри характеристични данни и практически липсата на нарушения на
правилата за движение по пътищата. Горното сочи, че обществената
опасност на личността на дееца е ниска.
От
друга страна обаче съдът отчита и обстоятелството, че подсъдимият е
професианален шофьор и при това на автобус на градския транспорт, поради което
и стореното от него е с по-висока степен на укоримост от типичните случай на
пътно-транспортни престъпления, доколкото обществените изисквания при обществен
транспорт на пътници са завишени.
Съдът не споделя
застъпеното от представителя на държавното обвинение становище, че като
отегчаващо обстоятелство следва да бъде отчетено неполагането на грижи относно
пътниците в автобуса, тъй като „неосигуряването на безопасно слизане”, като вид
грижа за пътуващите е част
от състава на престъплението, за което подс.Д. е предаден на съд, поради което
не следва да се отчита и като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Горното
мотивира съда да определи наказание при значителен превес на на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства – „Лишаване от свобода” в минималния размер,
предвиден в специалната норма, а именно две години. Предвид данните за
личността на подсъдимия съдът счита, че за постигане целите на чл.36 от НК
спрямо него не е нужно изолирането му от обществото, поради което и в
съответствие с изискванията на чл.66 от НК съдът отложи изпълнението на
наказанието “Лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки
и императивната разпоредба на чл.343Г от НК съдът наложи на подсъдимия
комулативно и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Определеният размер на
тези наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на подсъдимия. Освен това съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът възложи на
подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК,
като го осъди да заплати и разноските, направени от частните обвинетели за
адвокат.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: