№ 3
гр. Л., 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200828 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство – серия К, № 4644711 на ОД на МВР Л. е наложено на С. ИЛ. Д. от
гр.Л., административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от
ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката Д., която го е обжалвала,
като незаконосъобразно издаден. Изтъква, че електронният фиш е издаден при допуснати
многобройни нарушения на правилата за използване на АТСС, визирани в нормите на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. В тази връзка сочи, че следва да е надлежно
попълнен протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, който обаче тя не е получила и няма
доказателства, че са били изпълнени императивните изисквания на наредбата. Възразява и
относно това, че не е бил предоставен снимков материал от нарушението, както и че не е
ясно какво е било общото ограничение на скоростта и при какъв режим на измерване е бил
проведен контрола. Сочи и че липсват данни за това, че използваното АТСС е било годно за
експлоатация, че е било от одобрен тип и е преминало първоначална и последваща
метрологична проверка.
В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката Д. се явява лично.
Поддържа жалбата и моли да бъде отменен електронния фиш.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните разноски в случай, че
1
жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
В полицейски автомобил от парка на ОД на МВР Л. имало монтирана мобилна
система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения тип TFR1 – M, № 608.
Системата можела да работи както в установен в покой, така и от движещ се полицейски
автомобил и когато засичала превишена скорост на участник в пътното движение, тя го
заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили,
както тези които настигали полицейския автомобил, така и тези, които идвали срещу него.
След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали
марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 25.03.2021 г. в 16:17:39 часа, на път ІІ-35, км.38+844, в област Л., в землището на
гр.Л., системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Плевен със
скорост от 105 км/ч лек автомобил. На това място от второкласния път имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от схемата за организация на
пътното движение в участъка /л.11/.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Л., които от видеоклип № 5096 /л.13/
установили, че засечената в 16:17:39 часа на 25.03.2021 г. скорост от 105 км/час била от лек
автомобил „**************” с рег.№ ** **** **. След като бил приспаднат толеранса от 3
%, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата
такава била определена на 102 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.19/, било установено, че
собственик на автомобила е С. ИЛ. Д. от гр.Л..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 01.04.2021 г. срещу собственика на
автомобила С. ИЛ. Д. бил издаден електронен фиш серия К, № 4644711 /л.12/. В него
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1
от ЗДвП и за което наложил предвидената в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП санкция „глоба“ в
размер на 400 лева.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне, електронният фиш е бил
връчен на съпруга на жалбоподателката на 10.09.2021 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателката Д., като собственик на автомобила, да е представила писмена декларация
за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
2
Обжалваният електронен фиш е бил връчен на жалбоподателката на 10.09.2021 г., а
жалбата срещу него е била подадена на 15.09.2021 г., видно от входящия номер върху нея от
ОД на МВР Л. – л.4. Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Подадена е също
така от надлежна страна, доколкото именно С.Д. е посоченото като нарушител в
електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание. Посочено е, че е издаден от ОД на
МВР Л., като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на
извършване на нарушението – км.38+844 от второкласен път ІІ-35, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 42 км/час, като преди това коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Категорично не може да бъде споделено възражението относно техническата годност
и сертифицирането на АТСС TFR1–M, № 608. Автоматизираното техническо средство, с
което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на
Български институт по метрология /л.9/. Независимо, че в удостоверението срока на
валидност е бил до 24.02.2020 г., то съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип.
В тази връзка нормата на § 7 от ПЗР на ЗИ конкретизира, че средствата за измерване в
употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които
ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите
проверки се установи съответствие с метрологичните им характеристики с изискванията
към тях. С оглед на това изискване, от протокол от проверка № 4-22-20 от 14.08.2020 г. /л.8/
става ясно, че системата за контрол на скоростта е била преминала последваща, след
изтичане на срока на валидност проверка на годността, като е отговаряла на съответните
технически изисквания, поради което не може да има съмнения относно достоверността и
точността на замерванията касаещи настоящия случай.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено,
че на жалбоподателката е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия
от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
3
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила собственост на жалбоподателката Д.. На вещественото
доказателство - разпечатка /4 броя статични изображения/ от видеоклип № 5096 /л.13/ ясно
се вижда единствено автомобила собственост на Д., като конкретно е отразено, че
автоматизираното техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е.
контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу радара. Като
доказателство в този смисъл е и представената на л.18 от делото снимка на разположението
на системата TFR1–M, № 608, позиционирана в служебен автомобил с рег.№ *********, от
която е видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на
жалбоподателката.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– статични изображения от видеоклип № 5096, заснет от мобилната система за видеоконтрол
на скоростния режим TFR1–M, № 608. На него ясно се вижда автомобила на
жалбоподателката и регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 105 км/час.
След като бил приспаднат толеранса от 3 % е била определена наказуемата скорост на 102
км/ч и от нея е изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък
скорост с 42 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена
скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим TFR1–M е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от
която е. Така, че ако автомобила собственост на жалбоподателката не се е движел с
превишена скорост за конкретния пътен участък скорост, то той е нямало да бъде заснет,
още повече, че жалбоподателката не ангажира доказателства, с които убедително да оборва
тези, които са представени от административнонаказващия орган. Следва да се отбележи, че
техническите параметри на мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип
TFR1–M са такива, че не позволяват манипулации и намеса в автономността на работата .
Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на
МВР /л.17/, на деня 25.03.2021 г., пътния участък, на който е била измерена и скоростта от
автомобила на жалбоподателката е бил контролиран за времето от 12:05 до 17:00 часа, като
установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 40 броя.
Във връзка с горното, не могат да бъдат споделени наведените с жалбата възражения
относно опорочената доказателствена стойност на протокола–приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.17/.
От съдържанието на протокола се установява, освен мястото на което е бил
извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е
4
работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил
стационарен, както и че посоката на задействане на АТСС е била насочена към
приближаващия трафик. При това положение, отразените в протокола по чл.10, ал.1 от
Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на
службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от „Пътна
полиция“, който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е
вписал длъжността, името и фамилията си и се е подписал, след което документът е
официално заведен с регистрационен № 906р-2396/26.03.2021 г., поради което и няма
съмнение кой е неговия автор. Този факт удостоверява и обстоятелството, че въпросният
полицейски служител е преминал обучение за работа със стационарната преносима система
за контрол на скоростта, с която е било извършено заснемането.
Безспорно е, че в протокола за използване на АТСС изрично са означени
обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на
превозните средства, обхващайки приближаващия трафик, като надлежно е отбелязано и
неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен“ режим
на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство /л.13/ - 16:17:39 попада в периода, през който системата е
ила експлоатирана – 12:05 до 17:00 часа. Била е извършена също така и последваща
проверка от съответното структорно звено – в настоящия случай от Николай Недялков –
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Л..
Предвид на изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР данни следва да се приемат за доказани.
Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно
на жалбоподателката С. ИЛ. Д., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е извършило
нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на
автомобила се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че когато
стойността на скоростта е различна от посочената в ал.1, то това се сигнализира с пътен
знак. Ето защо, дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена,
както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
5
на жалбоподателката.
С оглед на това съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема
посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването , както и въпроса дали случая
може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, във връзка с ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4644711 на
ОД на МВР Л., с който на С. ИЛ. Д. от гр.Л., ж.к.****************, ЕГН : **********, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева на основание чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14 -
дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
6