№ 35
гр. Пазарджик, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225200600040 по описа за 2022
година
С присъда № 260016 от 09.11.2021Г., постановена по НЧХД № 91/20г. на РС – П. е
признат подсъдимият К. ИВ. Ц. от от гр. П., за виновен в това, че на 20.01.2020 г., с жалба,
регистрирана под № **102-96 в РПУ - П., с копие до Министъра на вътрешните работи,
копие до Зам.министъра на МВР, копие до Комисията по правата на човека, копие до
Комисия по дискриминация и копие до медиите Нова ТВ, Канал 3 и Би Ти Ви, е разгласил за
тъжителя С. К. позорни обстоятелства и приписал престъпление, в качеството му на
длъжностно лице, като клеветата е разпространена чрез жалба - престъпление по чл.148, ал,2
във връзка с чл.148, ал.1. т.2. предл.2 и т.З от НК във връзка с чл.147, ал.1, от НК , поради
което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, в полза на
Държавата по бюджета на Съдебната власт. Осэъден е подсъдимият да заплати на тъжителя
и разноските по делото в размер на 662 лв.
Против така постановената присъда са постъпили жалба и допълнение към същата от
защитника на подсъдимия. Излагат се подробни доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Има и оплакване за допуснати
съществени, неотстраними процесуални нарушения при постановяване на присъдата. Иска
се връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен.
Присъдата се обжалва и от повереника на частния тъжител с оплаквания за явна
1
несправедливост на наложеното наказание, предвид завишената степен на обществена
опасност на деянието. Излага се и оплакване за незаконосъобразност, състояща се в
неправилно приложение на чл. 78а от НК, предвид длъжностното качество на частния
тъжител и изричната забрана на чл. 78а ал. 7 от НК.
В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните
със същата отменителни основания. Оспорва жалбата на повереника.
Поверениците на частния тъжител поддържат жалбата си и оспорват тази на
защитата. Пледират за изменение на присъдата, чрез отмяна на института на чл. 78а от НК и
налагане на предвиденото в закона наказание в размер, отговарящ на високата степен на
обществена опасност на деянието.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във
връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314
от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.01.2020г., в изпълнение на служебните си задължения като младши
автоконтрольор към РУ МВР П., тъжителят спрял за проверка подсъдимия Ц.. С оглед
извършено от последния нарушение по ЗДвП му съставил акт, който Ц. не подписал.
Впоследствие подсъдимият Ц. сигнализирал ръководителя на РУМВР П. с молба за
неправомерно поведение от страна на тъжителя. Било образувано дисциплинарно
производство №315з-158/2020г., което след извършена проверка било прекратено със
Заповед №315з-158/29.04.2020г.
Междувременно подсъдимият депозирал жалба от 20.01.2020г., под № № **102-96 в
РУ П., с копие до Министъра на вътрешните работи, копие до Зам. Министъра на МВР,
копие до Комисията по правата на човека, копие до Комисия по дискриминация и копие до
медиите Нова ТВ, Канал 3 и БТВ. С тази жалба уведомил ръководителите на посочените
ведомства и дал публичност на изявление, включително съдържание, отнасящо се до
тъжителя, в което твърдял, че последният бил „неграмотен и неграмотно написал акта; че
проявил пошлост и безобразие, както и арогантност и малоумщина; проявил
непрофесионално, неадекватно и некомпетентно отношение, както към него, така и към
други граждани; имал просташко, некомпетентно и агресивно състояние, граничещо с
психическо разстройство и дебилност“. Имало твърдения за „пореден извършен полицейски
произвол от служителя в РПУ П. С.К.“. Имало твърдения, че не било взето под внимание
описаното от Ц. в жалба № **102-1913/2019г., че ще бъде събрана подписка от неправилно и
подборно санкционирани и тормозени от него граждани, че ще бъде запознат с полицейския
произвол от въпросното лице и министър председателят на РБългария, че К. петни и
поругава с действията си , изразени от дадената му власт, системата на МВР и др.
Жалба на К.Ц. под № **102-96 в РУ П., била регистрирана в нарочна
Регистрационна карта по образец от 20.01.2020г., създадена била комисия за извършване на
проверка със Заповед №315з-9/20.01.2020г.
Проверката приключила със Заповед № 315з-158/29.04.2020г. на Началника на РУ
П., с която било прекратено образуваното дисциплинарно производство срещу С.К.,
касаещи включително и обстоятелствата по съставения АУАН и извършена проверка на
подсъдимия Ц. от тъжителя К., в качеството му на актосъставител, като не било установено
нарушение на служебната дисциплина.
Ц. отново сигнализирал за полицейски произвол и репресии към гражданите на града
и околността, от страна на С.К. с жалба вх. № 489700-568 от 11.02.2020г., адресирана до
Министъра на вътрешните работи с приложени списъци на лица с трите им имена, подписи
2
и телефонни номера.
Видно от писмо изх. № 315000-4706 от 06.10.2021г на РУ МВР П., по повод жалби
на К.Ц. срещу С.К. са образувани следните преписки - № **102-96/2020г; № **102-
390/2020г; № **102-723/2020 и № **102-191382019г.
В приетата по делото Кадрова справка от 05.03.2020г. на мл.инспектор С.К. е
отбелязано, че същият е назначен за служител в МВР от 04.07.2012г. Описана е
професионалната дейност и проведени обучения, получени награди - 6 броя писмени
похвали през периода - 2014г. - 2019г. Няма наложени наказания.
Тази фактическа обстановка районният съд приел за установена от събраните
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, първата инстанция приела, че от
обективна и субективна страна подс. К.Ц. е осъществил престъпния състав на чл. 148, ал,2
във връзка с чл.148, ал.1. т.2. предл.2 и т.З от НК във връзка с чл.147, ал.1, от НК, като на
20.01.2020 г., с жалба, регистрирана под № **102-96 в РПУ - П., с копие до Министъра на
вътрешните работи, копие до Зам.-министъра на вътрешните работи, копие до Комисията по
правата на човека, копие до Комисия по дискриминация и копие до медиите Нова ТВ, Канал
3 и Би Ти Ви, е разгласил за тъжителя С. К. позорни обстоятелства и приписал
престъпление, в качеството му на длъжностно лице, като клеветата е разпространена чрез
жалба.
Относно обективната страна на престъплението, районният съд приел, че
подсъдимият приписал на тъжителя извършването на престъпление от общ характер с
твърденията, че последният осъществил полицейски произвол, като го санкционирал по
негови си някакви подбуди - стр. 4, края на абзац 3 от мотивите. Не се конкретизира в
мотивите какво точно престъпление е приписано на тъжителя.
От обективна страна контролираната инстанция приела за несъмнено, че твърденията
в написаното от подсъдимия били позорящи, стр. 3, абз. 3 от мотивите. Аргументи защо
приема, че твърденията разгласяват позорно обстоятелство, съдът не е изложил. Остава
открит и въпросът дали всички твърдения са от един вид, клеветнически, или има и обидни
такива.
Районният съд приел, че подсъдимият е имал представи за всички обективни
елементи на състава, включително квалифициращите и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, тоест че е действувал с пряк умисъл.
Предвид казаното по-горе, настоящата инстанция намира, че при изготвяне на
мотивите към присъдата, районният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, състоящо се в частична липса на мотиви. Както беше посочено,
съдът не е изложил своите аргументи какво конкретно престъпление е приписано на
тъжителя от подсъдимия. Не са изложени мотиви и затова защо инкриминираните писмени
твърдения на подсъдимия са позорящи. Относно последното първата инстанция се е
ограничила с едно декларативно заключение, че твърденията били несъмнено позорящи.
Като пропуснал да изложи аргументите си по посочените два въпроса, съдът е
накърнил правото на защита на подсъдимия, като го е лишил от възможността да разбере
част от решаващите мотиви на съда за постановяване на осъдителна присъда. Така
подсъдимият не е в състояние да направи конкретни възражения за законосъобразността на
мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
3
Съдът не е обсъдил и не е дал правна оценка на съдържанието на всички твърдения
от инкриминираната жалба, посочени в частната тъжба. Ограничил се е единствено до
твърденията за неграмотност и полицейски произвол. На практика по-голямата част от
твърденията в инкриминираната жалба, подадена от подсъдимия против частния тъжител,
посочени в обстоятелствената част на тъжбата, са останали извън вниманието на районния
съд.
В рамките на наказателното производство от частен характер тъжителят не е длъжен
да даде правна квалификация на деянието на подсъдимия. Длъжен е единствено да посочи
ясно деянията, които намира за престъпни, конкретизирани по време, място и начин на
извършване. Съдът, обаче, е длъжен да направи правна оценка на всички деяния,
осъществяващи състав на престъпление от частен характер.
Липсата на мотиви, както и ограничаване процесуалните права на подсъдимия
/правото му на защита/ са самостоятелни процесуални основания по чл. 335 ал. 2 във връзка
с чл. 348 ал. 3 т. 2 и т. 1 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата
инстанция за ново разглеждане.
Допуснатите съществени нарушения при изготвяне на мотивите от контролираната
инстанция са неотстраними в настоящето въззивно производство. По конкретното
наказателно производство от частен характер страните имат право на две съдебни
инстанции, което означава, че производството пред всяка от тези инстанции трябва да
приключи с ясен, мотивиран съдебен акт. Излагането на мотиви от настоящия съдебен
състав по цитираните съществени въпроси, би означавало едва пред втората и последна в
случая инстанция, подсъдимият за пръв път да разбере мотивите за постановяване на
осъдителна присъда, което е равносилно на лишаването на последния от една съдебна
инстанция. В настоящето въззивно производство, втората инстанция има правомощието да
контролира обосноваността и законосъобразността на първия съдебен акт, но не и да
мотивира същия, да го „дописва“.
Воден от горното си разбиране, настоящият съдебен състав прие, че са налице
отменителни основания по чл. 335 ал. 2 във връзка с чл. 348 ал. 3 т. 2 и т. 1 от НПК за
отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от
стадия на съдебното заседание.
Доколкото са констатирани пропуски в процесуалната дейност на
първоинстанционния съд, не се налага разглеждането на материалната законосъобразност на
обжалвания съдебен акт и обсъждане на доводите в тази насока, изложени в жалбата на
защитата.
На същото основание не следва да се разглеждат оплакванията и в жалбата на
повереника на частния тъжител, съдържаща оплаквания за явна несправедливост на
наложеното наказание.
С оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на частния
тъжител следва да се възложат разноските, направени от подсъдимия пред настоящата
инстанция в размер на 6 лева държавна такса и 960 /деветстотин и шестдесет/ лева
възнаграждение на защитник или общо 966 /деветстотин шестдесет и шест/ лева.
По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 във връзка с чл. 335 ал. 2 от
НПК, Пазарджишкият окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260016 от 09.11.2021г., постановена по НЧХД № 91/20г. на РС –
П..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
съдебното заседание.
ОСЪЖДА тъжителя С.Г. К. от гр. П. да заплати на подсъдимия К. ИВ. Ц. от гр. П.
разноските, направени от последния пред настоящата инстанция в размер общо на 966
/деветстотин шестдесет и шест/ лева, от които 6 /шест/ лева държавна такса и 960
/деветстотин и шестдесет/ лева възнаграждение на защитник или.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5