Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 30.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 3716 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6
ЗБН, образувано по възражение на С.Д.С. срещу решение №ЗБН66-506/519 от
14.01.2016г. на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с което е
оставено без уважение възражение вх. №ЗБН66-506/08.09.2015г., подадено от С.Д.С.
срещу списъка на приетите вземания на кредиторите на банката.
Заявеният с възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН
петитум, който определя и предмета на образуваното съдебно производство по чл.
68 ЗБН, е в списъка да бъде включено вземане на кредитора за сумата 1 000,00
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в
производството по несъстоятелността на банката.
Според мотивите, изложени в решение
№ЗБН66-506/519 от 14.01.2016г., синдиците на банката в производство по
несъстоятелност нямат правомощия да присъждат разноски на кредиторите по реда
на чл. 78 ГПК в това число и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производството по несъстоятелността на банката.
В отговора на синдиците срещу подаденото
възражение са изложени и съображения, че претендираното от кредитора вземане за
разноски е възникнало след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на банката, но претендираните разноски не представляват
разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 54 ЗБН, поради което и съгласно
чл. 4 ЗБН не подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
банката.
Безспорно е между страните, но се и
установява от доказателствата по делото и вписванията и обявяванията по
партидата на „К.т.б.“ АД в търговския регистър, че:
С решение от 22.04.2015г. по т.д.
№7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД.
С молба от 19.06.2015г. (подадена в
двумесечния срок по чл. 63, ал. 1 ЗБН) кредиторът С.Д.С. е предявил пред
синдиците на банката парични вземания, произтичащи от договор за депозит по
банкова сметка, ***,00 лв., от който сумата 59 636,00 лв. – главница и
лихви, дължими по договора за банков депозит, а сумата 1 000,00 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при
предявяване на вземанията.
В списъка на приетите вземания по чл. 64, ал.
1 ЗБН под №3660 са включени вземания на кредитора С.Д.С. за главница и лихви по
процесния договор за депозит в общ размер 58 226,75 лв. с ред на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, а под №7994 е включено вземане за
законна лихва върху приетите вземания, дължима след датата на откриване на
производство по несъстоятелност на банката, с ред на удовлетворяване по чл. 94,
ал. 1, т. 9 ЗБН.
Основанието и размерът на вземанията на
кредитора за главница и лихви по процесния договор за депозит, така както са
включени в списъка на приетите вземания по чл. 64, ал. 1 ЗБН, също не са спорни
между страните.
Спорът между страните по делото се
концентрира върху съществуването на предявеното от кредитора вземане срещу
банката за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв.
и на следващо място върху възможността за удовлетворяване на това вземане в
производството по несъстоятелност на банката.
В противовес на съображенията на синдиците на
банката, изложени в процесното решение №ЗБН66-506/519 от 14.01.2016г., възникването
и изискуемостта на вземане за разноски, включително разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита в производство по
несъстоятелност, не е обусловено от постановяване на съдебен или друг акт за
присъждането им, а от осъществяване на предвидените от закона материални
предпоставки за възникване на вземането.
Правилата на чл. 78 ГПК, цитирани в решението
на синдиците, предвиждат облекчен ред за присъждане на вземане за разноски в
образувано съдебно производство без предявяване на самостоятелен иск, в това
число и предпоставките за прилагане на този ред, но не предвиждат предпоставки
за възникване на материалноправното вземане за разноски.
Вземането за разноски за адвокатско
възнаграждение може да възникне като акцесорно на главно вземане (в тази хипотеза
вземането за разноски съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 ТЗ следва
правния режим на главното вземане, а фактическият му състав включва неизпълнение
на изискуемото главно вземане, разходване на средства от кредитора за
процесуално представителство и защита, пряка и непосредствена причинна връзка
между неизпълнението на главното вземане и разходването на средства за
извършване на действия от процесуален представител, необходими за
удовлетворяване на вземането) или като главно деликтно вземане (в тази хипотеза
вземането за разноски възниква при фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като
противоправното действие, което е основание за възникване на деликтната
отговорност за възстановяване на разноските, се изразява в неоснователно
предизвикан правен спор).
Предявеното от кредитора С.Д.С. вземане за
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата 1 000,00 лв. представлява
вземане за разноски от първия вид, тъй като според заявеното основание в
молбата на кредитора разноските са направени за извършване на действия по
предявяване на вземанията на кредитора по договора за депозит, сключен с „К.т.б.“
АД.
По съображенията по-горе фактическият състав
на предявеното вземане за разноски включва пряка и непосредствена причинна
връзка между неизпълнението на главните вземания на кредитора по договора за
депозит и извършването на разноските за процесуално представителство и защита в
производството по предявяване на тези вземания пред синдиците на банката в
несъстоятелност.
Такава пряка и непосредствена причинна връзка
ще е налице ако самите действия по предявяване на вземанията са необходими за
удовлетворяването им в производството по несъстоятелност на банката, но
процесният случай не е такъв, тъй като кредиторът има качеството вложител по смисъла
на §1, т. 4 от ДР на ЗБН и съгласно чл. 63, ал. 3 ЗБН вземанията му подлежат на
служебно включване в списъка на приетите вземания. Действително, във второто
изречение на цитираната разпоредба е предвидено, че задължението на синдиците
за служебно включване на вземанията не лишава кредитора от правото да ги предяви
в срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН, но след като упражняването на това право не е
необходимо за включване на вземанията в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН и
удовлетворяването им в производството по несъстоятелност на банката, разходването
на средства от кредитора за извършване на действия по предявяване на вземанията
не поражда вземане за възстановяване на направените разноски.
По изложените съображения подаденото възражение
срещу решение №ЗБН66-506/519 от 14.01.2016г. на синдиците на „К.т.б.“
АД е неоснователно и подлежи на отхвърляне, което от своя страна предпоставя
основателност на претенцията на ответната страна за присъждане по реда на чл.
78, ал. 3 ГПК на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за
процесуално представителство и защита срещу подаденото възражение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възражението на С.Д.С. с ЕГН ********** и адрес *** срещу решение №ЗБН66-506/519 от 14.01.2016г.
на синдиците на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 300,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: