Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1215 Година 28.10.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти
състав, на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря И.
Г.
Прокурор Дарин
Христов
като разгледа докладваното от съдия
Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1242 по
описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по две касационни жалби против решение № 490/12.05.2022г. постановено
по н.а.х.д. № 3163/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
Първата касационна жалба е подадена от „Черноморска
брегова група“ ООД с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Созопол,
ул.“Индустриална“ № 9 представлявано от управителя И.А.Т., като с нея се
оспорва решението, като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Не споделя мотивите на съда, с които е изменено НП и
счита, че не са относими. Твърди, че не са събрани и обсъдени релевантните за
случая доказателства и това е ограничило правото на защита на дружеството.
Възразява за съставяне на АУАН в нарушение на чл.43, чл.44 и чл.52 от ЗАНН и
връчването му на лице без представителна власт, както и за нарушение на чл.57
от ЗАНН при издаване на НП, което обосновава с твърдения за несъответствие
между фактическите констатации и правната квалификация на деянието. Възразява и
за липсата на преценка за приложение на чл.28 от ЗАНН от страна на
административнонаказващия орган. Оспорва съставомерността на деянието и
неговото авторство. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло решението на Районен съд Бургас и и
издаденото наказателно постановление.
Втората касационна жалба е подадена от Директор
на Регионална инспекция по околна среда и водите гр.Бургас и с нея се обжалва съдебното
решение в частта, в която е изменено наказателно постановление № 56/17.06.2021г.
Не споделя мотивите на съда обосновали намаляване размера на наложената
имуществена санкция и счита, че решението е необосновано в тази му част, а
определената санкция е съразмерна на установеното нарушение. Прави искане да се
отмени съдебното решение в обжалваната част и да се потвърди изцяло наказателното
постановление.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас
дава становище за неоснователност на касационните жалби и оставяне в сила на
съдебния акт.
Касационните жалби са процесуално
допустими за разглеждане, като подадени от надлежни страни и депозирани в
предвидения от закона срок. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
С обжалваното решение Районен съд Бургас
е изменил наказателно постановление № 56/17.06.2021г., издадено от директора на
РИОСВ гр.Бургас, с което на „Черноморска брегова група“ ООД, за нарушение на
чл.11 вр. § 7 от ПЗР на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и на основание
чл.83, ал.1, т.2 от ЗЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева,
като е намален размера на санкцията на 1000 лева. Съдът е преценил, че в
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществен и
процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и при спазването на чл.40 от ЗАНН и
сроковете по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод за
съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на дружеството,
на соченото правно основание. Счел е, че не са налице предпоставки за
квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН. По отношение на наложената
имуществена санкция съдът е преценил, че не са изложени съображения, които да
налагат определянето и над предвидения в закона минимум. Счел е, че има превес
на смекчаващите обстоятелства и справедливото наказание е в предвидения в
закона минимум от 1000 лева, с оглед на което е изменил наказателното
постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на отговорността
на санкционираното дружество се споделят и от настоящия съдебен състав.
Отговорността
на „Черноморска брегова група“ ООД е ангажирана след
извършена проверка на 12.04.2021г. в границите на морски плаж „Смокини север“,
попадащ в границите на природна забележителност „Пясъчни дюни“ в м.“Каваците“,
представляваща защитена територия по ЗЗТ, при която контролни длъжностни лица
при РИОСВ гр.Бургас, отдел „Биоразнообразие, защитени територии и защитени
зони“ са установили терен, с точно
посочени координати, подготвен за поставяне на преместваем обект,
местоположението на който е било маркирано с метални колчета. На активната
плажна ивица е било установено заравняване на пясъчното покритие и разполагане
на материали за бъдещия преместваем обект, а схемата за поставяне на
преместваемите обекти и съоръжения, включително и на допълнителни търговски
площи на територията на морски плаж „Смокини север“ не е била съгласувана с
РИОСВ гр.Бургас. Северно от този обект също е било установено заравняване на
активната плажна ивица и подготовка на терен за друг преместваем обект, също
маркиран с колчета.
Съгласно чл.11 от ЗЗТ собствениците и ползвателите на
гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите,
установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената
територия и плана за управлението й.
Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ собствениците и
ползвателите по чл.11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с
оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в
защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в
плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се
изискват по други закони.
В нормата на чл.83, ал.1, т.2 от ЗЗТ, е предвидена имуществена
санкция от 1000 до 10 000 лева, за едноличен търговец или юридическо лице,
което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване,
предвидено в този закон.
От
събраните по делото доказателства, се установява, че собственик на тази територия е държавата, която обаче
е предоставила на концесия морски плаж „Смокините – Север“ на „Черноморска брегова група“ ООД, съгласно сключен
концесионен договор. В случая отговорността на дружеството е ангажирана в
качеството му не на физически извършител на установеното заравняване на
пясъчното покритие и разполагане на материали за бъдещ преместваем обект,
несъгласуван с РИОСВ, а в качеството му на ползвател на съответния имот.
Правилно районният съд е приел, че след като за морския плаж е сключен
концесионен договор за ползване на публична
държавна собственост, то несъмнено отговорност в случая следва да понесе
концесионерът, както е процедирал и административнонаказващият орган.
Неоснователни са възраженията поддържани
„Черноморска брегова група“ ООД за допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН, в частност неясноти досежно датата и място на извършване
на нарушението, неговото авторство, съответно връчването на АУАН на лице без
представителна власт, което според дружеството е довело до ограничаване правото
му на защита.
Неоснователно е възражението за
нередовно връчване на съставения АУАН, доколкото срещу него са постъпили
писмени възражение с вх.№ БРЗТЗЗ-586/9/01.06.2021г. от представляващия
дружеството, тоест то е узнало за съставения му АУАН и се е възползвало от
предоставената му от законодателя възможност в нормата на чл.44, ал.1 от ЗАНН,
да направи писмени възражения в предвидения за това срок и правото му на защита
не е нарушено.
Не е налице неяснота и относно приетото място
на извършване на нарушението предвид това, че същото е коректно посочено с
координатни точки и е безспорно е установено от вещото лице при изготвяне на
допуснатата и приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза.
Съответно, не е налице и неяснота относно датата на която е прието, че е
извършено нарушението, предвид това, че то е извършено посредством бездействие,
което е установено при проверка извършена на 12.04.2021г., от който момент
контролните длъжностни лица са процедирали при спазване на давностните сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са и възраженията за
допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, досежно описание на деянието и
фактическата обстановка при която е извършено, както и единство с дадената му правна
квалификация. Вмененото на касатора „Черноморска брегова група“ ООД нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е приетото за
извършено деяние и срещу какви факти следва да се защитава. Посочени са всички
съставомерни признаци на съответното административно нарушение, като ясно и
точно са посочени приложимите законови разпоредби. В съставения АУАН и в издаденото
НП фактическото описание на нарушението е достатъчно ясно и правото на защита
на санкционираното дружество не е ограничено.
Наличието на поправка на годината,
вписана в началото на констативен протокол с бланков номер 018840, не е
съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на НП на това
самостоятелно основание, предвид това, че безспорно по делото се установява, че
се касае за техническа грешка и действителната година на съставяне – 2021г.
безспорно се установява, като тя е посочена и в края на самия констативен
протокол. Също така, началото и краят на административнонаказателното
производство се поставя съответно със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление, по
отношение на които не се твърди и не се установява да са допуснати грешки.
Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай
не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като
„маловажен случай“, като поддържаните от касатора възражения в тази насока и
пред настоящия касационен състав са неоснователни. В чл.28 от ЗАНН е
предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на
ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по
законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му
в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая, по делото не са ангажирани
доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е
с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно
наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба.
Правилно първоинстанционният съд е изменил размер на
наложената имуществена санкция към минималния предвиден от законодателя – 1 000
лева, доколкото в наказателното постановление липсват мотиви обосноваващи
определения по-висок размер на санкцията, като е взето предвид обстоятелството,
че „Черноморска брегова група“ ООД е концесионер и ползвател на защитената
местност от дълъг период от време и е спазвал задълженията си за съгласуване на
дейностите си с компетентните органи, като в случая постъпки в тази насока и
инициирана процедура за съгласуване на схемата са предприети още през м.май
2021г., т.е месец след извършената проверка и установеното нарушение
С оглед изложеното касационните жалби на „Черноморска
брегова група“ ООД и директора на РИОСВ гр.Бургас са неоснователни и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
490/12.05.2022г. постановено по н.а.х.д. № 3163/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.