№ 175
гр. ****, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М.Т.С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130101209 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от И. С. С. с
ЕГН **********, адрес ***** против **** с ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. ****
за приемане на установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****/17.06.2024 г.
е недействителен като заобикалящ и противоречащ на закона, на осн. чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 100,00 лева
платена без основание по сключен между страните договор за потребителски
кредит № ****/17.06.2024 г., на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
В условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 18, ал. 4 от договора, предвиждаща заплащане на такса за
предоставена услуга по експресно разглеждане на искането за кредит.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 17.06.2024 г. страните сключили договор за кредит № **** за
предоставяне от ответника на ищеца заемни средства в размер на 1000,00 лева
при фиксиран лихвен процент 50,00 %, годишен процент на разходите 63,79
%, 1-месечен срок на погасяване, такса експресно разглеждане – 378,23 лева и
обща сума, дължима от кредитополучателя 1433,79 лева.
Ищцата твърди, че макар в договора да е записано, че ползването на
услугата за експресно разглеждане на искането да е избрано от нея, разходите
е следвало да бъдат включени в ГПР, а не са. Поради това счита договора за
недействителен.
1
Твърди, че е заплатила сума в размер на 1100,00 лева, от които 100,00
лева били платени при начална липса на основание.
Счита таксата за експресно разглеждане на документи за нищожна като
противоречаща на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Като резултат, тя и
заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на осн. чл. 21 от ЗПК
твърди да е нищожна. Твърди също, че с уговарянето на таксата в размер на
почти 50 % от размера на получения заем са нарушени принципите на
добросъвестност и справедливост. Чрез посочената клауза било налице скрито
оскъпяване на кредита и се постигала забранена от закона цел –
неоснователното обогатяване на кредитора, поради което е нищожна на осн.
чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
На следващо място твърди, че посочените в договора размери на лихвен
процент, ГПР и обща сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Така
била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че договорът за
заем е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
него не е посочен действителния ГПР, а посочването на по-нисък от
действителния, представлява невярна информация относно общите разходи на
кредита.
Моли за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото от
ответника.
Твърди, че са покрити всички изисквания на ЗПК и ЗПФУР. Клаузите по
договора били индивидуално договорени и кредитополучателят е бил
запознат с условията преди сключването на договора. Потребителят
разполагал с възможността да се откаже от договора, от която не се ползвал.
Допълнителната услуга за експресно разглеждане не е задължителна и
потребителят е изразил изрично съгласие да я ползва. Услугата реално била
получена, тъй като искането било разгледано за по-малко от 6 минути. Според
ответника клаузата не заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по
отношение на формирането на ГПР са спазени всички изисквания. Оспорва
таксата за експресно разглеждане на кредита да е свързана с усвояването и
управлението на кредита. Твърди, че договорът следва да се тълкува в
контекста на трайните отношения между страните – конкретния потребител и
търговец, като се позовава на сключени три договора за кредит, при всеки от
които ищецът се е запознавал с клаузата.
Твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, в негова
полза е валидно правно основание да получи и задържи плащанията по
договора. Моли за отхвърляне на претенциите като неоснователни и за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа
предявените искове. Ответникът ги оспорва и излага, че таксата за експресно
разглеждане не е включена в ГПР по договора.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено
2
от фактическа страна:
От писмените доказателства се установява, че страните са сключили
Договор за потребителски кредит № **** при следните параметри: сума на
кредита в размер на 1000,00 лева при фиксиран лихвен процент 50,00 %,
годишен процент на разходите 63,79 %, 1-месечен срок на погасяване, такса
експресно разглеждане – 378,23 лева и обща сума, дължима от
кредитополучателя 1433,79 лева. Със сключване на договора
кредитополучателят е декларирал, че при кандидатстването е заявил изрично,
че желае да ползва допълнителна незадължителна услуга за експресно
разглеждане на искането за кредит. Страните не спорят, че по силата на
сключения между тях договор ищцата е усвоила предоставената сума в
размер на 1000,00 лева, както и че е заплатила сума в размер на 1100,00 лева за
погасяване на отпуснатия кредит.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
датата на сключване на договора общата дължима сума от кредитополучателя
е 1433,79 лева и включва 1000,00 лева главница, 55,56 лева договорна лихва и
378,23 лева такса за експресно разглеждане. Главницата е усвоена от ищцата
на 17.06.2024 г. На 07.08.2024 г. тя е направила плащане в размер на 1100,00
лева. Годишният процент на разходите е в размер на 63,79 % и при
формирането му са включени главница, лихвен процент от 50,00 % и период
на кредита 40 дни.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът намира следното:
Съдът приема, че процесният договор е сключен между страните при
описаните условия, съпоставяйки приетите по делото доказателства и
становищата на страните, които не го оспорват.
Процесният договор е сключен между търговско дружество,
предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на
договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4
от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ
разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително
3
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и
разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото
на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му,
размер на лихвен процент.
В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
63,79 %. Посочено е също, че закупената от потребителя допълнителна услуга
е незадължителна като в чл. 18 изрично е посочено, че потребителят е избрал
закупуването при кандидатстване.
Съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която норма договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Установява се от съдържанието на сключения между страните договор,
че възнаграждението за допълнителната услуга е в размер от 37,82 % от
размера на предоставената сума по кредита. Въпреки че е посочена като
допълнителна, по същество, услугата представлява действие, изцяло свързано
с усвояване и управление на кредита във времево отношение, а не с реално
предоставени на потребителя услуги. По този начин претендираното
възнаграждение попада в определението на общ разход по кредита.
При размер на предоставената сума от 1000,00 лева и възнаграждение за
допълнителната услуга от 378,23, се установява, че тя не е включена в
посочения ГПР от 63,79 %. В този смисъл са и изричните изявления на
ответника, който не го оспорва. Така се постига скрито оскъпяване на кредита,
тъй като разходи, пряко свързани с кредита и представляващи част от общите
разходи, не са посочени в ГПР и по този начин се заобикаля нормата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна и на осн.
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, според който текст всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, е нищожна. Така уговорена, клаузата за допълнителна услуга има за
цел да заобиколи ограничението на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът да не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Налице е противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
влече недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД. Искът за прогласяване на недействителността на договор
4
за потребителски кредит № ****/17.06.2024 г. следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, на
осн. чл. 23 от ЗПК. Нищожността е пречка за възникване на задължение по
договора, поради което платените над размера суми са предадени при начална
липса на основание и подлежат на връщане, на осн. чл. 55, ал. 1. предл. първо
от ЗЗД. Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск за сумата от
100,00 лева, представляваща разлика между заплатената обща сума от 1100,00
лева и предоставеният кредит в размер на 1000,00 лева е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед достигнатия извод, съдът не дължи произнасяне по направеното
в евентуалност искане.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените
разноски в размер на 100,00 лева за държавна такса и 150,00 лева за изготвяне
на експертизата, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА. Съдът счита възраженията
на ответника за липса на предпоставки за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за неоснователни. Съдът, като взе предвид
правната и фактическа сложност на делото, реално извършените процесуални
действия, естеството на спора, вида, броя и общата цена на исковете, като
съобрази предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения – като ориентир и съобрази Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024 г., счита, че дължимите в случая разноски се
определят в размер на 480,00 лева, който следва да бъдат присъдени в полза на
пълномощника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. С. С. с ЕГН
**********, адрес ***** и **** с ЕИК *****, седалище и адрес на управление
гр. ****, че Договор за потребителски кредит № ****/17.06.2024 г., сключен
между тях, е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА **** с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. ****
ДА ЗАПЛАТИ на И. С. С. с ЕГН **********, адрес ***** сумите: в размер на
100,00 лева, получена без основание по Договор за потребителски кредит №
****/17.06.2024 г. и в размер на 250,00 лева, представляваща сторени разноски
по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА **** с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. ****
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., АК-*** с № *****, служебен адрес гр. ****
сумата в размер на 480,00 лева на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
5
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6