№ 17617
гр. С., 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110157234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247, ал. 2 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ищцата Е. К. М. за изменение на Решение №
9537/05.06.2023 г. по гр. дело № 57234/2021 г. на Софийския районен съд, 28.
състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на молителката да се
присъдят 4365 лева разноски вместо присъдените 200 лева. Съдът установява
при служебна проверка, че е допуснал и очевидна фактическа грешка в
решението, като е посочил единен граждански номер (ЕГН) на ищцата с 9
цифри, а не правилният, посочен в исковата молба с 10 цифри.
В молбата се сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение било
установено с представен по делото договор за защита и съдействие, съдържащ
разписка за плащане и са платени 3500 лева, като съдът присъдил по-малко, а
отделно не били взети предвид и разходите за експертизи по делото, което е
продължило много години.
В законоустановения срок (започнал да тече на 12.09.2023 г.)
ответницата – Г. Г. Б., не е подала отговор по молбата.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 46 от делото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 115 от първия том същото).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
1
По делото исковете са частично уважени, поради което ищцата има
право на присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, като по-долу ще бъде
обсъдено в каква пропорция.
Доказаните разходи на ищцата са: 15 лева – платена държавна такса
според вносна бележка на лист 7 от делото на Апелативен съд – С.; 200 лева –
хонорар за медицинска експертиза по вносна бележка на лист 96 от делото;
250 лева – хонорар за медицинска експертиза по вносна бележка на лист 355
от делото; 400 лева – хонорар за техническа експертиза по вносна бележка на
лист 510 от делото; 2000 лева – адвокатски хонорар на адв. М. по договор за
правна помощ от 26.06.2018 г. (на лист 78 от делото); 500 лева – хонорар на
адв. М. според договор за правна помощ от 17.12.2018 г. на лист 115 от
делото с разписка за плащане в брой; 2000 лева – адвокатски хонорар на адв.
М. по договор за правна защита от 17.06.2020 г. (на лист 411 от делото).
Не се установява ответницата да е възразила за прекомерност на
хонорара на ищцата.
В решението, чиято отмяна се иска съдът е приел, че искът е уважен за
10 % от предявения размер, като има предвид, че първоначалната претенция е
била 50 000 лева. Действително настоящият съдебен състав обаче не е сезиран
с претенция в този размер, като делото е било прекратено за разликата над
претендираните пред Софийския районен съд 13 500 лева до първоначалната
претенция от 50 000 лева с две определения на Софийския градски съд,
последното от които – Определение № 267106/16.04.2021 г. по гр. дело №
10200/2017 г. на Софийския градски съд, I-3 състав, влязло в сила на
19.08.2021 г. Това е актът, с който делото е приключило в съответната
инстанция и с него съгласно чл. 81 ГПК е следвало да има произнасяне по
разноските за прекратената част от иска. Такова обаче липсва. Това не може
да промени обаче извода на съда, че разноските, направени от ищцата са били
по иска, предявен в първоначалния размер, и в голямата си част (за
адвокатски хонорар) са съобразени именно с претенция в този размер. Това и
налага да не се променя извода, направен в решението, че ищцата има право
на възстановяване на 10 % от сторените от нея разноски в общ размер от 5365
лева, или следва да се присъдят 536,50 лева. При това положение няма
значение минималният размер на адвокатското възнаграждение, тъй като
съдът не е преценявал прекомерността на заплатения от ищцата хонорар, а в
съответствие с трайната практика присъжда от него част, пропорционална на
уважената част от първоначалната претенция по изложените по-горе
съображения.
Доколкото ищцата излага и оплаквания за това, че по продължило
дълги години дело и се присъждат толкова малко разноски, като и за това, че
се сочи, че не е ясно върху каква сума са изчислени разноските, настоящият
съдебен състав намира служебно (съгласно указанията, дадени в решението
на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по дело ****** с/у Франция,
жалба 16574/08, § 72, 7 февруари 2013 г., и цитираната практика), че следва
да приложи практиката на ЕСПЧ по въпроса дали с отказа си за присъждане
на разноски върху целия размер на иск, по който обезщетение се определя по
2
преценка на съда не нарушава правото на достъп на ищцата до съд.
Принципите за разрешаване на този въпрос са изложени в скорошната
практика на ЕСПЧ по делата ********* с/у Хърватия, жалба № 72152/13, §§
94 – 107, 6 септември 2016 г., и ******* с/у Хърватия, жалба № 49083/18, §§
53 – 54, 18 ноември 2021 г., която се прилага на основание на изискването за
предвидимост на евентуалната отговорност за разноски съгласно решението
по дело С. с/у ********, жалба № 68490/01, § 59, 12 юли 2007 г., и
предвиждат, че ищецът, чиято претенция е уважена частично поради
прилагане на преценка на съда, не следва да бъде осъждан на разноски за
отхвърляне на иска пропорционално, освен ако претенцията му не е била
очевидно завишена още отначало. Практиката се прилага и спрямо
българския ГПК, както личи и от решението по дело Б. с/у ********, жалба №
59667/14, §§ 12 – 13, 15 ноември 2022 г. Приложено към настоящия случай
това правило означава, че ищцата би имала право на възстановяване на
всичките си разноски в процеса, ако претенцията не е била неоснователно
завишена.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая е точно така –
няма разумна причина за изказана в телевизионно предаване обида,
несвързана с възприемани като срамни в обществото качества на ищцата
(разкриващи данни от интимния живот, напр.), да доведе до обезщетение от
50 000 лева, каквито обичайно се присъждат за случаи на тежка клевета,
свързана с дългогодишна невъзможност за намиране на работа, уволнение и
подобни. Наричането на някого „лъжец“ (какъвто е предметът на делото), без
отразяване на конкретните изречени лъжи, не може разумно да доведе до
обезщетение в такъв размер. Поради това следва да се приложат общите
правила и разноските да се присъдят на ищцата пропорционално съгласно чл.
78, ал. 1 и 3 ГПК.
Това означава, че решението следва да се измени, като на ищцата
вместо 435 лева се присъдят разноски в размер на 536,50 лева, или още 101,50
лева.
Очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице тогава, когато
изразената в диспозитива му воля на съда не съответства на обоснованата
такава в мотивите. Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може да поправя
очевидните фактически грешки в актовете си по искане на страните или по
свой почин.
В случая в диспозитива на решението ЕГН на ищцата е изписан с 9
цифри като „**********“, а от документите по делото се установява, че
правилният ЕГН е „**********“, което означава, че навсякъде в диспозитива
следва да се посочи правилният ЕГН: **********.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА в Решение № 9537/05.06.2023 г. по гр. дело № 57234/2021 г. на
3
Софийския районен съд, 28. състав, като в диспозитива на същото ВМЕСТО
„Е. К. М., с ЕГН **********,“ ДА СЕ ЧЕТЕ вярното: „Е. К. М., с ЕГН:
**********,“.
ИЗМЕНЯ Решение № 9537/05.06.2023 г. по гр. дело № 57234/2021 г. на
Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Г. Б. , с ЕГН: **********,
и адрес: С., бул. „********“ №*****, да плати на Е. К. М., с ЕГН:
**********, и съдебен адрес: С., бул. „******“ №****, ЕТ. ***, ОФИС ****,
сумата от още 101,50 лева (сто и един лева и 50 стотинки) или общо 536,50
лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4