Р Е Ш Е Н И Е
№ 137 19.06.2023 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Юлияна Станева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №105 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез
пълномощника си по делото юриск. Т.М. срещу Решение №45 от 10.02.2023 год.,
постановено по АНД №1173/2022 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което
е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №24-2200063 от 28.10.2022
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за неправилна правна
квалификация на установеното административно нарушение. като основание за
налагане на административна санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Излага доводи, че
неправилно е прието, че задължението по чл.61, ал.1 от КТ за сключването на
трудов договор преди постъпването на работа, не се поглъща от задължението по
чл.62, ал.1 от КТ за сключването на трудовия договор в писмена форма. Твърди,
че в производството по делото са установени всички съществени елементи от
фактическия състав на трудово правоотношение между дружеството и лицето Е.Г.. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление №24-2200063 от 28.10.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – „А.А.“ООД, представлявано от управителя А.П.А., редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде
оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „А.А.“ООД, представлявано
от управителя А.П.А. срещу Наказателно постановление №24-2200063 от 28.10.2022 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което,
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №24-2200063 от 29.09.2022
год., на „А.А.“ООД, представлявано от управителя А.П.А. в качеството му на работодател,
на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер 3 000.00 лв., за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство на 27.09.2022 год. около 10:20 часа на
обект: Belezza bar & grill, находящо се в гр. Казанлък, ул.***, стопанисвано от
дружеството и на 29.09.2022 год. по представени документи в Дирекция „Инспекция
по труда“ Стара Загора, е установено, че „А.А.“ООД, представлявано от
управителя А.П.А., в качеството си на работодател, е приема на работа на
горепосочения обект към момента на проверката – 27.09.2022 год. в 10.28 часа
лицето Е.Б.Г., като работник кухня без преди това да сключи с него писмен
трудов договор /лицето декларира, че е започнало работа на 27.09.2022 год./.
Казанлъшкият районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност.
Въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка въззивният съд е приел, че лицето е работило към момента на проверката
в обекта, без да е налице сключен трудов или граждански договор. При
извършената съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства, е
приел и обосновал извод за неправилна правна квалификация на деянието, като е
приел, че същото следва да се квалифицира като такова по чл.62, ал.1 от КТ,
като установените факти не кореспондират с посоченото като нарушено правило на
чл.61, ал.1 от КТ. При извършеното граматическо и логическо тълкуване на двете
норми, е извел извод, задължението по чл.62, ал.1 от КТ поглъща това по чл.61,
ал.1 от КТ. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Решението на Казанлъшкият
районен съд е правилно като краен резултат.
Действително един от основните принципи,
регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна
сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. Но не всяко
полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране
на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по см.
на чл.1, ал.2 от КТ.
Настоящият касационен състав
споделя изводите на районният съд, че е налице неправилна правна квалификация
на деянието. Разпоредбата на чл.1, ал.2
от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат
само като трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между
трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на
последните се включва използване на човешки труд и се предпоставя в една или
друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието
на които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не
е изразено в трудово правоотношение, в гражданско такова е налице заобикаляне и
избягване на гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други
думи, когато за предоставянето на работна сила от работник или служител е
сключен граждански договор за полагане на труд между него и работодател, е
налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ. Разглеждания
случай обаче не е такъв. Нито в подадената от Г. декларация, нито от наличните
по делото доказателства се установява да е имало сключен граждански договор
между него и санкционираното лице. Представеният по-късно граждански договор,
очевидно е съставен за нуждите на проверката. Не е спорно и обстоятелството, че
между Г. и „А.А.“ЕООД – гр. Стара Загора не е имало сключен и трудов договор. А
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника или
служителя и работодателя да се сключи преди постъпване на работа. Идеята на
закона е работодателят да не приема и да не допуска работника или служителя на
работа, преди и без да е сключил с него писмен трудов договор.
В хода на въззивното
производство не може да се приеме за установено от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че на 27.09.2022 год. Е.Г. е престирал работна сила в
полза на ответника по касация. Свидетелят К.В. е възприел транжирането на месо
от страна на Г.. Същият е попълнила декларация, в която е посочил, че е дошъл
да помогне на съпругата си за 20 минути. Не са посочени нито работно време,
нито размер на полученото възнаграждение. Аналогични са и показанията му дадени
в съдебно заседание, когато заявява, че работи в „Арсенал“, а в момента на
проверката е нямал нито трудов нито граждански договор. Ходил и по молба на
жена си, а шефът е поискал да го оформят като граждански договор.
В този смисъл съществувалото
на 27.09.2022 год. правоотношение между „А.А.“ООД, представлявано от управителя
А.П.А. и Е.Б.Г., не е имало за предмет предоставяне от лицето на работна сила
за изпълнение на трудова дейност при определени трудово възнаграждение, работно
време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Тъкмо обратното –
събраните по делото доказателства сочат за съществувало облигационно отношение между
страните, съдържанието на което е ирелевантно за настоящия спор.
Отделно от това субект на административнонаказателна
отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, може да
бъде само лице, което има качеството на работодател. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в §1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В
случая липсват каквито и да е било доказателства, че санкционираното лице е
имало качеството на работодател по см. на §1, т.1 от КТ – т.е че Е.Б.Г. е
престирал работна сила и е полагал труд за „А.А.“ООД, представлявано от
управителя А.П.А.. С оглед на което административнонаказателното обвинение за
допуснато нарушение на трудовото законодателство от „А.А.“ООД, представлявано
от управителя А.П.А., в качеството му на работодател, се явява фактически,
правно и доказателствено необосновано.
Ето защо правилно Казанлъшкия районен съд е приел, че не е
доказано по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното лице
административно нарушение - допуснато в качеството му на работодател нарушение
на императивното изискване на чл.61, ал.1 от КТ, като обосновано и в
съответствие със закона съдът е постановил отмяна на наказателното
постановление.
Предвид
изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно
основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45 от 10.02.2023 год., постановено по АНД №1173/2022
год. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.