№ 33432
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110128985 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 336392/23.11.2023г. от ответника **************** с правно
основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 18501 от 10.11.2023 г., постановено по
гр. д. № 28985/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 30 състав, в частта му за разноските.
Молителят сочи, че в конкретния случай са налице кумулативно предвидените
предпоставки за разпределяне на отговорността за разноските по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Излагат се подробни съображения, че ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за образуване на делото и своевременно е признал предявения иск на всички
основания, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не дължи разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна изразява становище по молбата, като
счита същата за неоснователна. На първо място сочи, че не е налице признание на иска.
Второ, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото е издавал фактури на
името на ищцата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от активно
легитимирана страна – участник в производството и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна по
следните съображения:
С решение № 18501 от 10.11.2023 г., постановено по настоящото дело, съдът е уважил
изцяло предявения от С. Г. С. срещу **************** отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 481,16 лв., начислена за периода от 05.11.2018 г. до 07.05.2019 г.
по партидата на клиентски № ********** за имот, находящ се в ****************, като
осъдил ответника да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото в общ размер
на 51,55 лв. за държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и адвокатско
1
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС на пълномощника й адв. В. С. на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че не дължи процесната сума, поради
липса на облигационна връзка между страните, доколкото същата не била собственик на
имота; поради липса на доставка на ВиК услуги от страна на ответника и поради
погасяването на процесната сума по давност. В срока за отговор ответникът е заявил, че
признава иска по основание и размер. В тази връзка е направил искане съдът да отдели за
безспорни обстоятелствата, че ищцата не е потребител на ВиК услуги за посочения имот и
период, ответникът не й е предоставил услугите и по отношение на оспорените периодични
задължения е изтекла предвидената в закона тригодишна погасителна давност. В
заключителната част на отговора изрично се посочва, че според ответника са налице и двете
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК – не е дал повод за завеждане на делото и признание на
иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За
освобождаването на ответника от отговорност за разноски законът изисква кумулативното
наличие на посочените две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод
за предявяване на иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглаждащ спора
по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника (в този смисъл решение № 185/29.05.2014 г. по гр. д. №
5196/2013 г. на ВКС, IV г. о.). По въпроса за извънпроцесуалното поведение на кредитора –
ответник по отрицателен установителен иск, какъвто е настоящият случай, е налице трайно
установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
определения: определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение
№ 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч.
гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ІІІ
г. о. на ВКС и др. Според приетите правни разрешения в тях, страната, която претендира
извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. Приема се, че при действието на новия ГПК (в
сила от 01.03.2008 г.) ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое
поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
В конкретния случай, по отношение на първата предпоставка, съдът намира, че е налице
своевременно (с отговора на исковата молба) признание на предявения иск. Същевременно,
по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства ответникът да е претендирал от
ищцата процесната сума било то съдебно, било то извънсъдебно, а изложеното в
2
обстоятелствената част на исковата молба представлява само твърдение. Не са ангажирани и
доказателства във връзка с твърдението, че ответникът е издавал фактури на името на
ищцата, в които начислявал задължения за доставка на ВиК услуги. При това положение
съдът като съобрази цитираната по-горе съдебна практика достига до извода, че ответникът
не е дал повод за предявяването на иска, тъй като не е предприел никакви действия за
принудително събиране на процесното вземане.
С оглед гореизложеното решението в частите, в които ответникът ****************
осъдено да заплати на ищцата С. Г. С. разноски в размер на 51,55 лв., и на процесуалния й
представител – адв. В. Ф. С., адвокатско възнаграждение за оказана й безплатна адвокатска
помощ и съдействие в размер на 480 лв., следва да бъдат отменени, доколкото на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да са в тежест на ищцата.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 18501 от 10.11.2023 г., постановено по гр. д. № 28985/2022 г. по
описа на СРС, I ГО, 30 състав, в частта му за разноските, в следния смисъл:
ОТМЕНЯ същото в частите, в които ответникът ****************, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: ****************, Бизнес център Интерпред, е осъден да
заплати:
на ищцата С. Г. С., ЕГН: **********, сторените от нея разноски по делото в размер на
51,55 лв.;
на адв. В. Ф. С., ЕГН: **********, съдебен адрес: ****************, в качеството му
на пълномощник на ищцата С. Г. С., ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3