№ 1760 15.12.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен състав,
на тридесети ноември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1072 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.284
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) във връзка с чл.203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
искова молба от П.В.М., ЕГН ********** – лишен от свобода, към момента на
предявяване на иска изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството
на правосъдието гр.София. Ищецът претендира обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., които вреди се изразявали в
чувство на страх, беззащитност, малоценност, притеснение за здравословното
състояние, и уронване на човешкото достойнство. В исковата молба и в уточнения
към нея твърди, че в периода 01.11.2012 г. до 31.05.2018 г. пребивавал в
Затвора в Бургас, където постъпил за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, след което продължил да изтърпява наказанието от 01.06.2018 г. до 12.06.2020 г. в Затворническо
общежитие Дебелт.
В исковата молба и
уточнения се излагат твърдения в две насоки:
На първо място се
сочи, че вследствие на бездействие на ответника се влошило здравословното му
състояние. Ищецът страдал от заболявания
свързани със сърцето, поради което през декември 2019 г. му станало лошо
и паднал на карето в ЗО Дебелт. При извършен преглед от лекар се установило, че
е необходимо оперативно лечение. Въпреки това затворническата администрация не
предприела никакви действия за осигуряване на възможност за извършване на
интервенцията, поради което се наложило М. да потърси съдействие от Окръжна
прокуратура Бургас.
На следващо място
ищецът твърди, че поради бездействието на ответника бил принуден да изтърпява
наказанието си в нечовешки условия. Описва, че спалните помещения били с малка
квадратура, а вътре били настанявани много лишени от свобода. Липсвала баня,
тоалетна с мивка. В помещенията имало дървеници, хлебарки, мишки, които хапели
и наяждали храната. По тази причина ищецът не можел да спи. През по-голямата
част от процесния период в спалните помещения не се извършвало
обезпаразитяване.
С исковата молба се
ангажират доказателства.
В молба от процесуалния
представител на ищеца се излагат твърдения, според които в
периода от 2012г. до 2018г, при изтърпяване на наказанието си в Затвора Бургас той бил
настанен в килия с площ от около 16 кв.м. заедно с още 15 – 30 затворници, с
легла на три нива едно над друго. Лишените от свобода нямали достъп до
санитарен възел и течаща вода след 20:00 ч. всяко денонощие, поради което М.
бил принуден да облекчава физиологичните си нужди в кофи, които се намирали в помещението,
в което се осъществявали всички битови дейности, включително спане и хранене.
Сочи се още, че
храната не отговаряла на съответния стандарт и не осигурявала необходимите за
организма витамини, минерали, белтъчини, мазнини и въглехидрати. Битовите
условия, водоснабдителната и канализационни инсталации в затвора били в
ужасяващо състояние. Голяма част от общите душове били развалени и не работели,
имало проблем с налягането на водата, всички тоалетни съоръжения били в лошо
състояние и мръсни, вследствие на постоянно развалени механизми за промиване.
Вследствие на лошите
материални условия в затвора и неизвършването на регулярна дезинфекция в
помещението, в което бил настанен ищеца имало хлебарки и дървеници. След изключване
на осветлението в помещението вечерно
време, дървениците постоянно и монотонно скърцали, поради което било невъзможно
да се спи нормално и пълноценно.
На следващо място се
излагат твърдения, че М. страдал от междукамерен и субракристален дефект на
сърцето, като вследствие на лошите битови условия и липсата на пълноценен сън,
здравословното му състояние се влошило.
От 2019 г. до момента М. изтърпявал
наказанието в ЗО „Дебелт“, където бил настанен в помещение с още двама обитатели. Там също
имало постоянно присъствие на дървеници, които нощно време скърцали монотонно,
което влошавало съня на ищеца. Така заболяванията на М. продължили да
прогресират. Това довело до пристъп и припадане, което се случило през декември
2019 г., при престой на открито. След извършен преглед от кардиолог било
констатирано, че е необходима планова пластика на сърцето. Въпреки това и
въпреки настояването на лишения от свобода такава не била осигурена от
затворническата администрация.
Изтъква се, че
неимуществените вреди били причинени от неблагоприятните условия на живот в
затвора, които освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към
лишените от свобода, също така заплашвали тяхното здраве, поради липса на
елементарна хигиена – пренаселени спални помещения, в които лишените от свобода
били длъжни да спят, да живеят и да облекчават физиологичните си нужди в кофи,
без наличието на течаща вода, посредством която макар и минимално да се
хигиенизират. Не била осигурена минимално изискуемата площ от 4 кв.м., с която
следвало да разполага всеки обитаващ съответното помещение. Този факт сочел, че
ответникът, чрез неговите служители не изпълнил задължението си да осигури на
затворниците и в частност на ищеца минималната жилищна площ, която да
съответства на човешките потребности за съществуване – сън, преобличане и
хранене, като така бил нарушен чл.3 и чл.43 от ЗИНЗС, чл.3 от ЕКПЧОС и чл.29,
ал.1 от КРБ.
Поставянето на ищеца
в описаните неблагоприятни условия, представлявало третиране, способно да
породи у него емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство. Липсата на
елементарен битов стандарт, свързан с принудата да се облекчава в кофи в същото
помещение където спи, пред очите на всички обитатели в килията и липсата в
същия период на течаща вода, били от такова естество, че предизвиквали у всяко
нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания,
които обосновавали и настъпилата неимуществена вреда. Наред с това, влошаването
на здравословното му състояние също било пряко свързано с липсата на
елементарен битов стандарт и адекватно лечение от страна на ответника, чрез
неговите служители.
В съдебно заседание,
чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Прави уточнение по
отношение на периодите, през който е изтърпявал наказанието „лишаване от
свобода“ в различните пенитенциарни заведения, както следва: от 07.11.2012 г.
до 13.07.2017 г. - Затвора Бургас; от 13.06.2017 г. до 30.05.2018 г. - ЗО
„Дебелт“; от 30.05.2018 г. до 13.06.2019 г. - Затвора Бургас; от 13.06.2019 г.
до 12. 06.2020 г. - ЗО „Дебелт“.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” София, чрез представител по пълномощие, в
писмен отговор (л.44-49) намира искът за допустим. Излага съображения за
изтекла 5-годишна давност за периодите от пет години назад от момента на
депозирането на исковата молба. На следващо място излага съображения за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на
предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на
държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Обобщава, че
за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2018 г. ищецът се оплаквал от условията
при които изтърпявал наказанието, нарушаващи изискванията за минимална жилищна
площ на всеки един лишен от свобода, осветеност на спалното помещение, достъп до
санитарен възел по всяко време от денонощието, оплаквания от качеството на
храната, лоши хигиенични и санитарни условия, лошо състояние на ВиК
инсталацията, неработещи душове, налягане на водата, наличие на паразити –
хлебарки и дървеници, издаваните звуци от които му създавали прекомерен
дискомфорт, нарушавали му пълноценната почивка и дори влошили здравословното му
състояние. За периода от 01.06.2018 г. до 12.06.2020 г. оплакванията били
единствено относно шумовото замърсяване от паразитите, довело до припадъци и
ново влошаване на здравословното състояние на ищеца.
Според ответника
исковата молба съдържала декларативни твърдения относно лошите условия в
спалните и общите помещения в Затвора – Бургас и ЗО Дебелт, без конкретика в
обстоятелствата, които се отнасяли индивидуално положението на ищеца.
Възразява, че не било налице неизпълнение на законови задължения от страна на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, което да е основание за
ангажиране отговорност по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Според него не са налице
претърпени вреди от ищеца, както и причинна връзка. Представя писмени
доказателства, като твърди, че по отношение на ищеца се подхождало
законосъобразно. На следващо място сочи, че след посещение от експерти от
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, била проведена среща на 06.10.2017 г. в
Министерство на правосъдието. На тази среща била дадена положителна оценка за
подобряването на условията в местата за лишаване от свобода и че общото
положение в затворите е доста по-добро в сравнение с предишни посещения.
Делегацията установила, че във всички ремонтирани места условията са добри, особено в
затворите Бургас, Дебелт и
Варна. Делегацията отправила забележки, относно медицинското обслужване, но
като изключение посочила Затвора Бургас.
Иска съдът да
отхвърли исковата претенция, като неоснователна и да присъди на ответника
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
ищецът се явява лично и със служебен защитник адв. С.. Поддържа исковата молба.
Иска присъждане на неимуществени вреди за описания период. Ангажира доказателства. Пледира за уважаване
на исковата претенция.
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” София, редовно призован, не изпраща
представител. Представя писмени доказателства.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Излага съображения за изтекла 5-годишна давност за периодите от пет години
назад от момента на депозирането на исковата молба.
ПО ФАКТИТЕ:
Според справка (становище),
изготвена от инспектор СДВР, ЗО Дебелт (л.50-52, рег.№ 5023, с резолюция за ст.
юрисконсулт Георгиев от 08.10.2020 г.) лишеният от свобода П.В.М. изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 г. и 2 м. при първоначален „строг
режим“ с начало на наказанието 07.11.2012 г., както следва:
- от 07.11.2012 г. до
13.06.2017 г. в Затвор Бургас;
- от 13.06.2017 г. до
30.05.2018 г. в ЗО „Дебелт“, закрит тип, седма група;
- от 30.05.2018 г. до
13.06.2019 г. в Затвор Бургас;
- от 13.06.2019 г. до
03.06.2020 г. в ЗО „Дебелт“, закрит тип, втора група;
- от 03.06.2020 г. и
към настоящия момент в пета група, ЗО „Дебелт“, закрит тип.
За периода от
13.06.2017 г. до 30.05.2018 г. М. бил настанен в ЗО „Дебелт“, закрит тип в седма група в спално
помещение № 251 с 16 кв. м. жилищна площ. В това спално помещение били
настанени още двама лишени от свобода. Помещението разполагало с отделен
санитарен възел с постоянно течаща вода. На лишените от свобода били осигурени
персонални шкафове, в които да съхраняват личните си вещи. Осветителните тела в
помещението били съобразени със стандартите за осветеност. Достъпът на дневна
слънчева светлина и вентилацията се осъществявали по естествен начин от два
двукрилни прозореца.
От 13.06.2019 г. до
03.06.2020 г. М. отново бил настанен в ЗО „Дебелт“, в спално помещение № 204.
Същото било с 16 кв. м. жилищна площ. В помещението били настанени още двама
лишени от свобода до 19.06.2019 г. На 19.06.2019 г. М. бил преместен в спално
помещение № 208, където съжителствал с още двама лишени от свобода до
13.11.2019 г. От 13.11.2019 г. до 03.06.2020 г. Ищецът бил настанен в спално
помещение № 201, втора група с още трима лишени от свобода. В спални помещения
№ 201, 204 и 208 във втора група били осигурени по 4 кв. м. на лишен от
свобода. Във всяко от спалните помещения, в които бил настаняван М. от
13.06.2019 г. до 03.06.2020 г. във втора група в общежитието имало отделен
санитарен възел с постоянно течаща вода.
От 03.06.2020 г.
лишеният от свобода М. бил настанен в пета затворническа група в ЗО „Дебелт“,
като към момента бил в спално помещение № 208 с квадратурата над 16 кв. м. В
това помещение били настанени още трима лишени от свобода. Помещението
разполагало с отделен санитарен възел с постоянно течаща вода. На всеки
затворник бил осигурен отделен шкаф, в който да съхранява личните си вещи.
Осветителните тела били съобразно стандартите за осветеност. Достъпът на дневна
слънчева светлина и вентилацията се осъществявали по естествен начин от два
двукрилни прозореца. Отоплението през зимния период се осъществявало от
централно парно и радиатори във всяко спално помещение. Достъпът до течаща вода
не бил ограничен през цялото денонощие. След приключване на вечерната проверка,
спазвайки разпоредбите от режимен характер всички спални помещения се заключват
за през нощта.
Според справката
(л.51) ЗО „Дебелт“ разполагало с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие и за поддържане на физическото и
психическо здраве на лишените от свобода. Лишеният от свобода М. имал достъп до
обособено помещение за фитнес, което при заявено желание ползва по един
астрономически час, пет дни в седмицата.
Храната за лишените
от свобода се приготвяла в специално обособен кухненски блок и била съобразена
с изискванията на ЗИНЗС. Спалното бельо се перяло в специално обособено перално
помещение. Предаването на спалното бельо и личните дрехи за пране бил
ангажимент на лишения от свобода. На същите бил осигурен престой на открито,
седем дни в седмицата, два пъти дневно, по 45 минути. Към момента на лишените
от свобода се осигурявало и допълнително време за спортни дейности, извън
график на престой на открито, пет дни в седмицата, по половин час на ден.
Местата за престой на открито разполагали с пейки, сенници, фитнес уреди, тенис
маса и спортна площадка. По време на престой на открито лишените от свобода
имали достъп до магазин.
Всеки възникнал
проблем с тоалетната или течащата вода, инсталации и съоръжения, се отстранявал
своевременно от лицата, поддържащи сградната инсталация.
Социалната дейност и
възпитателна работа в местата за лишаване от свобода включвала и предоставяне
на възможност за участие в образование, обучение и квалификация, творчески,
културни и спортни дейности. Осигурена била възможност за ползване на
библиотека. С лишените от свобода се осъществявала групова и индивидуална
социална дейност и възпитателна работа от инспектори социална дейност и
възпитателна работа.
Инспектор Димитрова
уточнява още, че към момента П.В.М. бил трудово ангажиран на доброволен
неплатен труд в пета затворническа група в затворническо общежитие „Дебелт“ и
полагал труд като „хигиенист“ в групата си. Същият бил включен в специализирана
корекционна програма „Насърчаване на толерантността“.
На следващо място се сочи, че ГД „Изпълнение
на наказанията“ има сключен договор със специализиран доставчик на услуги по
обезпаразитяване на затворите. Контрагентът „ДДД-1“ ООД извършвал
обезпаразитяване и в ЗО Дебелт към Затвор Бургас.
Хигиената в спалните и общите помещения на
групите се поддържала ежедневно от специално определени лица – хигиенисти и
дежурни по поддържане на хигиената в спалното помещение. Ползването на пералня
за спално бельо било регулирано с график за отделните групи лишени от свобода.
Санитарни и хигиенни материали се раздавали – по един сапун на месец на всеки
лишен от свобода и определено количество санитарни материали, съобразно броя
лишени от свобода във всяка група, които да се използват равномерно и
целесъобразно в рамките на един месец за хигиенизиране на всички помещения в
салона на групата.
Отоплението на спалните помещения се извършвало чрез централно парно като във всички спални помещения имало монтирани радиатори. През зимния сезон количеството топлина било в зависимост от моментните климатични условия и температури. В летния
сезон, със заповед на Началника на затвора, се
разрешавало ползването на настолни
вентилатори в спалните помещения.
На всички лишени от свобода бил разрешен
достъп до медицинския център по график, а при необходимост и незабавно, където
всеки затворник бил преглеждан и изследван за декларирани заболявания, съмнения
за заболявания, или при нужда да бъде изведен на външен специалист за
по-задълбочен медицински преглед.
По делото е представена още справка (л.53-54,
без рег.№ и дата, описана в отговора на исковата молба) от И. Л.– инспектор
СДВР, в която се сочи, че лишеният от свобода П.В.М. *** на 07.11.2012 г.
Същият бил настанен в приемно отделение като новопостъпило лице. През декември 2012 г. Бил
настанен в група за осъдени лица на наказание „лишаване от свобода“, където
пребивавал до 13.06.2017 г., когато бил преместен в новооткритото
общежитие от закрит тип „Дебелт“. На 30.05.2018 г.
Затворникът бил преместен
от ЗО „Дебелт“ в корпуса на затвора Бургас и бил настанен в група за осъдени на
наказание „лишаване от свобода“ – пета група. На дата 13.06.2019
г. М. биле преместен от
корпуса на Затвора Бургас в ЗО „Дебелт“, където изтърпява присъдата си до
момента.
В първия описан период от 2012 г. до 2017 г.,
съобразно конструктивните особености на сградата на корпуса на Затвора, е било
предвидено и не са съществували тоалетни възли и течаща вода в спалните
помещения. През деня, всички помещения на групите били отворени и лишените от
свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено
отделно помещение в салона, като имали възможност да ги ползват свободно във
времевия интервал от 08:30 часа до 20:00 часа. Проблеми с водоснабдяването не е
имало. Непрекъснато се подавало съответното количество течаща вода, приоритетно
студена, а по график (два дни в седмицата) и топла. След заключване на
помещенията в 20:00 часа, лишените от свобода нямали достъп до санитарните възли.
Настаняването в помещенията на отделените
групи се извършвало по разпореждане на инспектор социална дейност и
възпитателна работа, съобразно желанието на самите лишени от свобода, предвид
личностните характеристики на отделните лишени от свобода, родствените им или
приятелски отношения. Същите сами определяли режима за поддържане на хигиената
и чистотата на въздуха в помещенията, които обитават. Хигиената в спалните и
общите помещения на групите се поддържала ежедневно от специално определени
лица – хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената в спалното помещение.
Специализиран доставчик на услуги по
дезинфекция, многократно дезинфекцирал територията на затвора, поради наличието
на хлебарки и дървеници.
Дейността по изхранване на лишените от свобода
се извършвала по утвърдени от Началника на затвора седмични хранителни менюта,
изготвени от готвач на затворническа кухня.
В друга справка от инспектор СДВР И. Л.(л.104-105,
без рег.№ и дата), същата дава данни за престоя на ищеца в Затвора Бургас през
периода 30.05.2018 г. до 13.06.2019 г. Сочи, че М. бил настанен в група за
осъдени – пета група, находяща се на четвърти етаж, малко крило в корпуса на
затвора. Групата била оформена през месец февруари 2018г., когато салонът бил
отворен след основен ремонт. Същият бил настанен в спално помещение с още двама
лишени от свобода, съобразно капацитета за настаняване. Спалното помещение било
обща жилищна площ 14,12 кв.м. Вътре бил монтиран умивалник, осветително тяло на
стената, масичка за общо ползване и по едно легло за всеки обитател. В спалното
помещение бил обособен и санитарен възел, отделено от жилищната площ с
пластмасова дограма с врата. Площта на това помещение била 1,17 кв.м.
Санитарното помещение било оборудвано с тоалетна чиния с казанче, осветително
тяло, монтирано на стената. Прозорците били два броя – двукрили, като светлата
част била с размери 53см./110 см.
В този период отоплението в спалните помещения
било с централно парно, като подаването на количеството топлина се определяло
от моментните климатични условия.
Хигиената се поддържала от настанените в
спалните помещения по график, а хигиената в общите помещения в салоните на
групите се поддържала ежедневно от определени лишени от свобода, полагащи
доброволен труд – хигиенисти.
В салона на групата било обособено общо
санитарно помещение с три умивалника и девет душа. Подаването на топла вода
ставало два пъти в седмицата – вторник и четвъртък от 9:00 ч. до 17:00 ч. През
деня, всички помещения на групите били отворени и лишените от свобода имали
свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение,
като можели да ги ползват свободно от 06:30 ч. до 20:00 ч.
Според медицинска справка от м.ф. Р. П., от
5-6 годишна възраст на ищеца бил установен сърдечен порок – междукамерен
дефект. От постъпване в Затвор Бургас многократно бил консултиран с кардиолог.
През 2013 г. били проведени два медицински прегледа от лекар кардиолог. Била
поставена диагноза – Болест на артериите.
На 21.10.2014 г. бил проведен медицински
преглед от д-р Стайков – кардиолог. Била поставена диагноза – Междукамерен
септален дефект.
На 10.10.2014 г. било направено изследване на
кръвта.
На 12.12.2014 г. бил извършен ултразвук на
сърце.
На 28.11.2014 г. М. бил в прекъсване на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от един месец, за провеждане на
лечение.
На 28.12.2014 г. трябвало да се завърне от
прекъсването с приключило лечение, но това не се случило.
На 21.03.2015 г. след издирване, М. бил върнат
принудително в затвора.
През този четири месечен период ищецът
пролежал само пет дни в МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. София
от 11.12.2014 г. до 15.12.2014 г., като самоволно напуснал здравното заведение.
На 23.12.2015 г. била проведена консултация с
д-р К. – кардиолог.
На 12.02.2016 г. М. бил хоспитализиран в
СБАЛЛС, гр. София — вътрешно отделение. Дехоспитализиран на 23.03.2016 г. По
време на хоспитализацията били извършени инвазивни изследвания.
На 26.04.2016 г. била проведена консултация с
д-р Иванов – кардиолог.
На 03.06.2016 г. е направена ехокардиография.
През 2017г. са проведени две консултации с
кардиолог на 25.10.2017г. и на 01.11.2017г. с диагноза Междукамерен септален
дефект.
На 17.12.2019г. консултация с кардиолог.
На 16.06.2020г. консултация с кардиолог с
констатация –без показания за хирургично лечение към момента.
Към справката са представени медицински
документи за извършени прегледи и изследвания (л.57-71).
Представени са още договорите между ГДИН и
дружеството извършващо обезпаразитяването (л.80-90), както и протоколи за
извършено обезпаразитяване (л.72-75) и справка за фактически извършени
дезинфекции (л.177-181).
По делото е представен доклада на КПИ от 2012 г., от където става ясно, че
затворът в гр.Бургас е посетен в периода от 04.05.2012 г. до 10.05.2012 г. Посочено,
че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система.
Делегатите са наблюдавали обезпокоителни равнища на пренаселване във всички
отделения на затвора. Към момента на посещението в бургаския затвор са били
настанени 940 лица при официален капацитет 371. В същия доклад е отбелязано, че
там жилищната площ на един затворник често е под един квадратен метър, не всеки
затворник има легло, някои са принудени да делят едно легло или да спят върху
дюшеци на пода. В доклада е направен извод, че само по себе си
това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и
унизително от физическа гледна точка. Посочено е, че затворът е в
напреднал етап на рушене и нехигиеничност, а килиите са заразени с всякакви
видове хлебарки и други паразити. В доклада е отбелязан факта, който се
установява и от другите писмени доказателства по делото, както и от гласните
доказателства, а именно, че през нощта затворниците нямат достъп до
санитарните помещения и за удовлетворяване на естествените си потребности
използват кофи, сложени в килиите. В доклада се сочи, че помещенията с душовете
в затвора са разнебитени, на места със счупени прозорци, повечето душове са без
накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние и мръсни, лошо качество
и недостатъчно количество храна. Констатиран е недостатъчен медицински персонал.
В заключение е посочено, че материалните условия в бургаския затвор са
напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни.
Аналогични са данните и от доклада на КПИ за посещението в периода от 24.03.2014г.
до 03.04.2014 г., като е констатирано намаляване на популацията в затворите, но
е констатирано, че не е изпълнена нито една от препоръките, свързани с
изключително лошите материални условия, видени в Затвора –Бургас през 2012г.,
броят на затворниците 844 при капацитет 371 е изключително превишен, обикновено
жилищната площ на един затворник е 1кв.м., рядко 2 кв.м, материалните условия
са влошаващи и нехигиенични /килиите са пълни с хлебарки, дървеници и др.
вредители/, което в съчетание с изключителното ниво на пренаселеност води до
извод за нечовешки и унизителни условия. Препоръките са за 4 кв.м. площ и ефективно и редовно извършване на
дезинфекция. По отношение на санитарните съоръжения е констатирано
нехигиеничност и ужасяващо състояние, използване на кофи и бутилки за
удовлетворяване на естествените нужди за през нощта, положително е ползването
на душ два пъти седмично. Отново е констатирано, че храната е недостатъчна и с
лошо качество.
В периода от
13 до 20.02.2015 г. отново е извършено посещение на КПИ, за което е изготвен
доклад, който е публикуван на страницата на Министерство на Правосъдието и
съдържа посочените по-горе констатации.Заключението, дадено в т.40 от доклада е, че
материалните условия в затвора в гр.Бургас продължават да демонстрират все по-влошаващо
се и напреднало състояние на разруха и
нехигиеничност, въпреки някои козметични усилия, положени в последната минута.
Според доклада повечето части на затвора не са годни за обитаване от хора и
представляват сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и на
персонала. Въпреки многократните критики, не е забелязан напредък по отношение
на изпълнението на препоръките на КПИ, направени след посещенията му през 2010, 2012 и 2014 г.
в резюме по мнение на КПИ само материалните условия в трите посетени затвора ,
сред които и затвора в гр.Бургас могат да се считат като равнозначни на
нечовешко и унизително отнасяне.
По делото е предоставена информация с рег. № 9696 от 06.10.2017г. относно
заключителна среща на 06.10.2017г. по повод посещение на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание /КПИ/. В документа е посочено, че е посетен Затвора –Бургас, наред с
други затвори на територията на страната, и е констатирано, че състоянието на
затворната система се подобрява, като е намалена популацията в местата за
лишаване от свобода и материалните условия са добри, препоръчва се поддръжка и
почистване на помещенията, от лишените от свобода са направени оплаквания от
храната, установен е проблем със здравните грижи, поради недостатъчност на
персонала. Отправени са препоръки за наличие на
дървеници по отношение на проверените места за настаняване и още две
препоръки, които не касаят затвора Бургас и ЗО-Дебелт.
В хода на съдебното дирене, в качеството на
свидетел, е разпитан К.Н., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО
„Дебелт“. Свидетелят сочи, че през 2017 г. с П.М. изтърпявали наказание
„лишаване от свобода“ на петия етаж в Затвора Бургас, като били в една група.
След това през 2019 г. били в ЗО „Дебелт“, пак в една група. Описва, че в
периода 2017 – 2018 г. условията в Затвора Бургас били много тежки. Още не бил
извършен ремонт. Н. заявява, че е в затвора от 2017 г. Баните били разбити.
Групата се състояла от 50-60 човека, като за всички имало три клекала. През
нощта нямало достъп до тоалетна, нямало течаща вода в стаите и обитателите били
принудени да използват кофи и бутилки. В помещенията имало много хлебарки и
дървеници, които хапели и не било възможно да се спи.
На следващо място свидетелят описва, че
помещенията били пренаселени. Един лишен от свобода разполагал с около един
квадратен метър площ. Във вторник и в четвъртък, за няколко часа, се пускала
топла вода за къпане. Студена вода имало постоянно. През зимата парното се
пускало по един час сутрин и един час следобед от 16:30-17:30 часа. През
останалата част от деня било студено. Описва храната като доста лоша, манджи с
кожа и кости, без месо.
На територията на затвора се извършвала
дезинфекция, но била неефективна. След дезинфекция отново имало хлебарки,
дървеници и мишки. Прозорците били малки, поради което липсвала светлина. Във
всяка стая имало по едно осветително тяло.
Хлебарки и дървеници имало и в ЗО „Дебелт“.
Там прозорците били големи. Базата била добра. В помещение били настанени по 4
души. Помещенията били с различна
квадратура. Свидетелят не е виждал помещението, в което бил настанен ищецът, но
знае, че е малко и са настанени 4 човека. Вътре имало една маса и малко място
за движение. Леглата били двуетажни. В Бургас били триетажни и трябвало да се
катерят. В Затвора Бургас вратата на спалното помещение се заключвала в 19:30
часа и се отключвала в 6:00 часа сутринта. В този период лишените от свобода
нямали възможност да излизат до тоалетна. По време на проверката през деня,
помещенията също били заключени и нямало достъп до санитарни възли и течаща
вода. Проверката траела около един час сутрин и един час следобед. Свидетелят
сочи, че е запознат със здравословното състояние на ищеца М.. От 2017 г. М. се
оплаквал от проблеми със сърцето. Задъхвал се, а други лекарства освен аспирин, аналгин, парацетамол не
се давали. Свидетелят не знае от какво е влошено здравословното състояние на М.,
но предполага, че е от лошите условия, от постоянния стрес, недоспиване, от
нахапване от дървеници.
Съдът като съобрази изложената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира
следното:
Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес, допустим за разглеждане в производство по
реда на чл. 203 и сл. от АПК и е
подсъден на Административен съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради
твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.
Искът е насочен
срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
– юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС,
министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и
затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2
на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда
държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява
правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за
държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и
териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.
При това положение, ГД „Изпълнение на
наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да
отговаря по предявеният иск.
Разпоредбата на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съдът приема, че е сезиран с иск
по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, във връзка с редакцията на закона
след законодателната промяна, считано от 07.02.2017г., а по отношение на
периода преди това, искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС (в редакцията – ДВ,
бр.13/2017г.), искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а ал.2
на текста сочи като ответници в това производство органите по чл.284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл.205
от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Правното основание на
претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.
Основателността на иск с правно основание
чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на
следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат
на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на
оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
В исковата молба
изрично се посочва, че претенцията на ищеца за обезщетение може да се отнесе
като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи на Съвета на Европа (КЗПЧОС) от
страна на администрацията на Затвора Бургас през процесния период.
Относно възражението за изтекла 5-годишна
давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД:
Погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в
закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го
упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно
погасителната давност, на основание както
на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл.203,
ал.2 от АПК във вр. с чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с
регламентираното в чл.46 от
Закона за нормативните актове (ЗН), следва да
намерят приложение правилата на чл.110 – чл.120
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
уреждащи института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.110
от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114,
ал.1 от ЗЗД. Според тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за незаконни действия или
бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им.
Към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил в пенитенциарното
заведение, за което излага твърдения за нечовешко и унизително отношение,
поради което не може да се твърди, че към датата на подаване на исковата молба
са преустановени незаконните действия или бездействия на административните
органи. В този смисъл петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД не е изтекла и правото на иск
не е погасено.
При така събраните
доказателства, Съдът намира, че ответникът е допуснал М. да изтърпява
наказанието си и в нарушение на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой
не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
По делото
се установи, че затворническата администрация не е положила достатъчно усилия
за наличие на хигиенни условия, които да осигуряват нормална жизнена среда по
време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Аргумент в тази насока
са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според
които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или
унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание.
Съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г.
по делото Нешков срещу България, както и други, постановени преди това решения
на ЕСПЧ срещу България във връзка със състоянието на нейната пенитенциарна
система, са установени множество нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧОС в
различни затвори и общежития в България, но всички те касаят повтарящи се
въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и
въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство
при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от изолирани случаи,
а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение. Съгласно посочената съдебна практика по смисъла на чл. 3
от ЕКЗПЧОС безчовечно и унижаващо отношение предполага страдание или
унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани
с дадена форма на законно отношение или наказание. При преценката на условията
на задържане, трябва да се има предвид кумулативният ефект от тези условия и
продължителността на задържането.
Съдът, с оглед различията в условията на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца през конкретните
периоди на пребиваване в Затвора-Бургас и Затворническо общежитие-Дебелт, което
е от значение и за определяне на размера на обезщетението прави следното
разграничение:
По
отношение на периода от 07.12.2012г. до 13.06.2017г. се констатираха следните
условия в Затвора-Бургас.
От събраните по делото
доказателства се установява, че е допуснато неизпълнение на разпоредбата на
чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквито са процесните, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Достъпът на ищеца до санитарен възел и течаща
вода през нощта е бил ограничен, тъй като спалните помещения са се заключвали,
а в тях не е имало санитарен възел и течаща вода, поради което са били
принудени да облекчават физиологичните си нужди в обща кофа, която се намира в
същото помещение или шише. Ищецът заедно с останалите лишени от свобода е бил
принуден да извършва посочените действия в присъствието на другите затворници.
През периода на пребиваване в
Затвора Бургас ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4 кв.м,
като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той е разполагал средно с
около 1 – 2 кв.м., в зависимост от броя на лишените от свобода настанени в
същото помещение през съответния период, т.е. под половината от допустимия
според стандартите на КПИ при Съвета на Европа жизнен стандарт.
По отношение на храната
освен показанията на свидетеля Н., който я описва като доста лоша, манджи с кожа и кости, без месо в
докладите на КПИ се призовават българските власти да предприемат стъпки за
преглед на количеството и качеството на храната, което от своя страна означава,
че предоставяната на лишените от свобода храна не отговаря на критериите за
качество и количество.
На следващо място наличието на
вредители –дървеници, хлебарки и мишки в помещенията, които се обитават от
лишените от свобода, не се опровергава от събраните по делото доказателства. За
периода от началото на изтърпяване на наказанието до датата на първия договор
08.11.2016г. не се установяват действия, свързани с
дезинсекция и дератизация в помещенията на Затвора Бургас. Видно от справка
/л.177/ от 12.06.2017г. почти всеки месец са извършвани услуги по дезинсекция
от фирмата- изпълнител, но началната дата е последният ден от посочения период.
В обобщение за периода от 07.12.2012г. до 13.06.2017г.
се констатираха следните обстоятелства- липса на елементарни хигиенни
условия, включващи липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода през
тъмната част на денонощието, облекчаване на физиологичните нужди в кофа, в
спалното помещение в присъствието на останалите лишени от свобода,
нехигиенични, санитарни възли, неосигуряването на минимално изискуема площ от 4
кв.м., развалени общи душове, наличието на дървеници и хлебарки посочените
вредители са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално
и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на
строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода и водят до извод за нечовешко и унизително отношение.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е осигурил
на М. условия на пребиваване според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от
Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076
(LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е
критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на
държавите (т. 10 – т. 13, относно помещенията, в които затворниците са настанени,
санитарните възли и къпалните помещения.
Съдът отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в
процеса, ответникът не е представил доказателства за осигуряване на нормални
битови условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Бургас за процесните времеви периоди. Нещо повече, събраните гласни доказателства сочат на
обратното и напълно подкрепят твърденията на ищеца.
За периода от 30.05.2018 г. до 13.06.2019 г. М. отново
е пребивавал в Затвора-Бургас, но при различни условия. В група за осъдени –
пета група, находяща се на четвърти етаж след основен ремонт на помещенията, в
спално помещение с още двама лишени от свобода, при обща жилищна площ 14,12 кв.м., с умивалник,
осветително тяло на стената, масичка за общо ползване и по едно легло за всеки
обитател, в спалното помещение бил обособен и санитарен възел, отделено от
жилищната площ с пластмасова дограма с врата с площ на това помещение 1,17
кв.м. Санитарното помещение било оборудвано с тоалетна чиния с казанче,
осветително тяло, монтирано на стената. Прозорците били два броя – двукрили,
като светлата част била с размери 53см./110 см. При посочените доказателства за
този период не се установят твърдяните от ищеца неблагоприятни условия, с които
се надвишава неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
За
периодите от 13.06.2017 г. до 30.05.2018 г. и от 13.06.2019 г. до 12. 06.2020 г. ищецът е пребивавал в ЗО „Дебелт“,
където оплакванията се свеждат до наличието на дървеници, от които през нощта е
налице постоянно скърцане, което нарушавало нормалния и пълноценен сън.
Посочва, че в резултат на това здравословното му състояние се е влошило.
Действително в конкретния случай по делото не е
опровергано твърдението на ищеца, че в помещения, където е пребивавал е имало дървеници и хлебарки.
Но не може да бъде прието, че затворническата администрация е бездействала, тъй
като в резултат на изпълнението на договорите, видно
от представената по делото справка /л.177/ от 12.06.2017г. почти всеки месец са
извършвани услуги по дезинсекция от фирмата- изпълнител. В този смисъл от
страна на ГДИН са
извършени действия по подобряване хигиената и здравословните условия на
спалните помещения, а наличието на хлебарки и дървеници не е в резултат, респ.
в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на затворническата
администрация, а по-скоро въпреки предприетите от нея мерки
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че
по отношения на ищеца не е осъществено нечовешко, унизително отношение по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него
да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето му и/или
емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
лишаването от свобода, както и не се установи причинно-следствена връзка между
здравословното състояние на ищеца и наличието на хлебарки и дървеници.
По отношение на медицинските грижи
Ищецът е с диагноза от детска възраст
„междукамерен и субракристален дефект на сърцето“, което от първа е преминало
във втора степен, а през месец декември 2019г. е припаднал при престоя на
открито, като след извършване на медицински преглед от кардиолог, последният е
констатирал необходимост от планова пластика.
От събраните по делото доказателства не може
да бъде направен извод, че ищецът не е бил лекуван и му е било отказано
медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или
специализирано лечение. Напротив видно от представената по делото медицинска
справка се установява, че от 5-6
годишна възраст на ищеца е бил установен сърдечен порок – междукамерен дефект и
многократно е бил консултиран с кардиолог, през 2013 г. били проведени два
медицински прегледа от лекар кардиолог и поставена диагноза – Болест на
артериите, през 2014г. на 21.10.2014 г. бил проведен медицински преглед
кардиолог и била поставена диагноза – Междукамерен септален дефект, изследване
на кръвта, впоследствие ултразвук на сърце. От 28.11.2014 г. М. бил в
прекъсване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от един месец, за
провеждане на лечение и пребивавал в болнично заведение МБАЛ „Национална
кардиологична болница“ ЕАД, гр. София от 11.12.2014 г. до 15.12.2014 г.,не се
явил на ЯМР на сърце и самоволно напуснал лечебното заведение, на 28.12.2014 г.
не са завърнал в затвора. През 2015г. на 23.12.2015 г. бил проведен преглед с кардиолог
и на 12.02.2016 г. ищецът бил хоспитализиран в СБАЛЛС, гр. София — вътрешно
отделение до 23.03.2016 г., където му били извършени различни изследвания,
включително и инвазивни, на 26.04.2016 г. отново е извършен преглед от кардиолог,
на 03.06.2016 г. е направена ехокардиография. През 2017г. са проведени две
консултации с кардиолог и е поставена
същата диагноза Междукамерен септален дефект, като в консултацията е записано,
че отказва медикация. През месец декември 2019г. е проведена една консултация с
кардиолог, и на 16.06.2020г. консултация с кардиолог с констатация –без
показания за хирургично лечение към момента. Не е изписвана медикаментозна терапия.
Задължението на
ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано
в чл. 128, ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба №
2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода (издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31/23.04.2010 г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ, бр. 81/18.10.2011 г.) при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода.
Видно от представените амбулаторни листи в посочения
период той е преглеждан и от външни специалисти, провеждани са изследвания,
включително инвазивни, пребивавал е в болнични заведения. От последната
консултация с кардиолог се установява, че няма показания за хирургично лечение.
Предвид посочените факти, съдът намира, че на ищеца му е осигурявано адекватно
медицинско обслужване - възможност да
бъде прегледан, при това от външни специалисти, както и хоспитализирането му с
оглед неговото здравословно състояние, поради което не е налице твърдяното
незаконосъобразно бездействие.
Предвид горното съдът
прие, че за периода от 07.12.2012г. до
13.06.2017г. в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да
търси обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните
законови разпоредби, както и че е налице причинна връзка между бездействието на
затворническата администрация, като част от ГД“ИН“, в резултат на което ищецът
е бил поставен в неблагоприятни
условия, попадащи в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, изключително лошите хигиенни условия, които са в степен уронваща човешкото достойнство,
пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност.
След като съдът безспорно установи, че е налице
нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Тази норма е в синхрон с практиката на
Европейския съд по правата на човека, според която разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Европейската конвеция
за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете,
че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в
контекста на съдебната практика във връзка с ЕКЗПЧОС, достига прага по чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Съдът по силата на закона е задължен
да отчете преживяванията на ищеца кумулативно, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация.
Вредата представлява смущение, накърняване или унижаване правата на човека,
представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и
психично състояние. Съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото Нешков срещу България, не е необходимо доказването на настъпили вреди
при наличието на така описаните битови условия за живот - подобни нечовешки и
унизителни условия винаги предполагат наличието на настъпване на неимуществени
вреди, поради което последните не следва да се доказват. В конкретния случай
липсата на осъществени елементарни хигиенни и битови стандарти, свързани с
принуждаването на ищеца да се облекчава в кофи в същото помещение, където се
храни и спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията, поради
ограничаване достъпа му до санитарен възел, са от такова естество, че да
предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца
страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него (в този
смисъл са решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото на Йовчев срещу
България; решение от 10.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото на Шахъмов
срещу България). По същите причини такива неимуществени вреди настъпват за
ищеца и поради липсата на дневна светлина, чист въздух, минимална обитаема
площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво
човешко същество, както и предвид факта, че е бил принуден с риск за здравето
му да обитава спално помещение, населено с хлебарки и дървеници, без да му
бъдат осигурени необходимите продукти за почистване и дезинфекция на килията,
както и нормални условия за поддържане на лична хигиена – баня и тоалетна в
съответствие със санитарно хигиенните изисквания.
При така изложената фактическа обстановка и предвид
задължението на съда, вменено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод,
че в правната сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на
пребиваване при нечовешки условия и условия, уронващи човешкото достойнство,
които следва да бъдат обезщетени. Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се има
предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г.
на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица
съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
С оглед горното, съдът счита че претенцията на ищеца следва да бъде
частично уважена за периода от
07.11.2012 г. до 13.07.2017 г. и отхвърлена за периода от 14.07.2017 г. до
30.05.2018 г. в ЗО „Дебелт“; от 30.05.2018 г. до 13.06.2019 г. в Затвора Бургас
и от 13.06.2019 г. до 12. 06.2020 г. в
ЗО „Дебелт“.
При определяне на размера на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на
описаните по-горе фактори, включително и периодът лошите битови условия
–приблизително пет години, съдът счита, че неимуществените вреди, които
ответникът е причинил на ищеца с бездействието си, са значителни дотолкова, че
предявеният иск за обезщетение е частично основателен и следва да се уважи до
размер 6830 лв., а в останалата му част до 100 000лв. да се отхвърли.
Основателна, съгласно чл.86
вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава върху присъдената сума от предявяването на иска-12.06.2020г. до окончателното и изплащане.
Поради частичната
основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение
искането на ГД „ИН“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като
съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото
само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне
изцяло на иска. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира
общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, съгласно което ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд Бургас, ХХІІ административен състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на П.В.М. ЕГН **********, с адрес Затворническо общежитие
-Дебелт сумата от 6830лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, преживяно нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНЗС за периода от 07.11.2012 г. до 13.07.2017г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
12.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
ОТХВЪРЛЯ иска на П.В.М. ЕГН **********, с адрес Затворническо общежитие
-Дебелт за сумата 6830лв., представляваща част от претендираното
обезщетение от 100 000.00 лева срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - гр.София, за претърпени неимуществени вреди в следствие на лоши
битови условия, в периода от 14.07.2017г.
до 12. 06.2020 г. , докато е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДИН
за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва
пред тричленен състав на Бургаски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ :