РЕШЕНИЕ
№ 18339
гр. ****, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110166330 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основА.е чл.124, ал.1
ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. И. К. против Ю.
Д. Р., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищцата е собственик на следните недвижими имоти: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012
г. на ИД на АГКК, с адрес на поземлен имот: *************, с площ от 491 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбА.зирана, с начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: *************,
*************, *************, номер по предходен план: 11, квартал: 6, парцел: IV,
при съседи: *************, *************1, *************, 0************* и
*************; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************1 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземлен
имот: *************, с площ от 380 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбА.зирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
предишен идентификатор: *************, *************, номер по предходен план:
11, квартал: 6, при съседи: *************, *************, *************,
************* и *************, въз основа на наследствено правоприемство и
осъществено непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10
години.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по закон на Н.И.а Р.а, б.ж. на
1
гр.****, починала на 26.06.1995 г. и на В. И. К., б.ж. на гр.****, починала на 23.05.2018
г. Поддържа, че с нотариален акт № 8, том I, дело № 1804/1991 г. на IV нотариус при
Софийска нотариална служба, наследодателката й Н.И.а Р.а е призната за собственик
по давност на празно дворно място от 516 кв.м., съставляващо парцел IV-11 от кв.6 по
плана на гр******, при съседи: улица, парцел II-11, парцел III-11 и парцел V-293.
Същият имот съгласно скица, издадена та 20.08.2021 г. на СГКК – **** представлява
поземлен имот с идентификатор ************* по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземлен имот: *************, с
площ от 491 кв.м., трайно предназначение на територията: урбА.зирана, с начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор:
*************, *************, *************, номер по предходен план: 11, квартал:
6, парцел: IV, при съседи: *************, *************1, *************,
0************* и *************. Ищцата твърди също, че с нотариален акт № 52,
том IX, дело № 1550/1990 г. на нотариус при Софийска нотариална служба към II-ри
районен съд наследодателката й В. И. К. е придобила по силата на договор за дарение
празно дворно място от 450 кв.м., съставляващо парцел III-11 от кв.6 по плана на
гр.************* – ****, при съседи: от две стрА. улици, парцел IV-11 и имот пл.№
11, който имот съгласно скица, издадена на 20.08.2021 г. от СГКК – гр.****
представлява поземлен имот с идентификатор *************1 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземлен имот:
*************, с площ от 380 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбА.зирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
предишен идентификатор: *************, *************, номер по предходен план:
11, квартал: 6, при съседи: *************, *************, *************,
************* и *************. Поддържа, че след смъртта на Н.И.а Р.а и на В. И. К.,
по силата на наследствено правоприемство правото на собственост върху гореописА.те
недвижими имоти е преминало в нейния патримониум, в качеството й на техен
наследник по закон. Поддържа, че във връзка с извършване на разпоредителна сделка с
имотите, при издаване на удостоверения за тежести установила, че по отношение на
процесните два имота има вписано съдебно решение от производство по делба – гр.д.
№ 8071/1996 г. по описа на СРС, 52 състав. По силата на решението двата имота били
поставени в дял на настоящия ответник. Ищцата оспорва собствеността на последния с
доводи, че същият до момента не е предявявал никакви претенции по отношение на
двата имота, а от 1990 г. до датата на подаване на исковата молба в съда същите са се
владеели от наследодателите на ищцата, а в последствие и от нея, без някой да им
пречи или оспорва правото на собственост. Ищцата твърди още, че през целия
горепосочен период за двата имота са заплащА. и местни данъци и такси. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обосновава правния си
интерес от предявения против ответника иск, като моли за неговото уважаване и
2
присъждане на сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника се изразява становище за
недопустимост на иска с доводи, че спора вече е решен със сила на присъдено нещо.
По същество се изразява становище за неоснователност на исковата претенция с
доводи, че ищцата не е владяла процесните имоти на правно основА.е, явно, безспорно
и непрекъснато. Поддържа се, че представените към исковата молба документи
предхождат делбеното производство и след като наследодателката на ищцата не е
участвала в него, то най-вероятно е имало последващи разпоредителни сделки с
имотите.
В предоставения на основА.е чл.149, ал.3 ГПК срок, по делото е постъпила
писмена защита от процесуалния представител на ищцата.
Съдът, след като обсъди събрА.те по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на стрА.те, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност № 8, том I, рег.№ 1804/1990 г. по описа на Ж.Б., нотариус при
Софийска нотариална служба към Втори районен съд, от който се установява, че на
08.01.1991 г., въз основа на постановление от 26.12.1990 г., издадено въз основа на
извършена обстоятелствена проверка съгласно чл.483 ГПК /отм./, Н.И.а Р.а е призната
за собственик на празно дворно място от 516 кв.м., съставляващо парцел IV-11 от кв.6
по плана на гр.************* – ****, при съседи: улица, парцел II-11, парцел III-11 и
парцел V-293.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том
IX, дело № 1550/1990 г. по описа на Ж.Б., нотариус при Софийска нотариална служба
при II-ри районен съд, от който се установява, че Н.И.а Р.а е дарила на дъщеря си В. И.
К. празно дворно място в гр.*************, ****, съдържащо 450 кв.м., съставляващо
парцел III-11 в кв.6 по плана на гр.*************, ****, при съседи: от две стрА.
улици, парцел IV-11 и имот с пл.№ 11.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
18.03.2021 г. от СО, район Красно село е, че Н.И.а Р.а е починала на 20.06.1995 г., като
е оставила наследници по закон: В. И. К. – дъщеря, починала на 23.05.2018 г. и А. И.
Кълов – дъщеря на предходната.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
18.03.2021 г. от ОС, район Красно село е, че ищцата в настоящото производство – А.
И. К. е единствен наследник по закон на В. И. К., починала на 23.05.2018 г.
Настоящият съд приема за безспорно, че лицето В. И. К. /съгласно
горецитирА.те удостоверения за наследници/ и лицето В. И. К. /съгласно нотариален
акт за дарение/, са едно и също лице, тъй като е с идентичен единен граждански номер.
3
По делото са приложени скици на двата имота и актуални удостоверения за
данъчна оценка на същите, в които ищцата е посочена като собственик.
По делото са приложени влезли в сила решения, постановени по първа и втора
фаза на съдебна делба по гр.д.№ 8071/1996 г. по описа на Софийски районен съд. От
същите се установява, че съделители са З.Д.П. и Ю. Д. Р., наследници /съпруга и син/
на Д.И. Р., починал през 1987 г., а предмет на делба са пет празни дворни места, сред
които и парцел IV-11 от кв.6 по плана, с площ от 450 кв.м., предмет на гореописА.я
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност. Видно от
решението по втора фаза на делбата е, че процесния парцел IV-11 от кв.6 по плана, с
площ от 450 кв.м. е поставен в дяла на ответника по настоящото производство Ю. Д.
Р..
По делото са събрА. гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – А.А.Б. и
Ц.И.В..
В показА.ята си св.А.Б. разказва, че познава ищцата, тъй като са били
приятелки с нейната майка. Казва, че през периода от 1995 г. до 2018 г. поне няколко
пъти в годината е посещавала имотите в гр.*************, за които се води делото,
заедно с майката на ищцата. Свидетелката описва, че имотите са два, но са оградени с
обща ограда и между тях няма разделение. Имотите са на ъгъл и само от едната страна
има съседи с къща, от другите стрА. са празни места. Входната врата се заключвала с
катинар. В мястото имало фургон и плодни дървета, ходели там на пикник. Според
свидетелката имотът е владян безпрепятствено и не знае през годините да са имали
спорове за собствеността му с трети лица. Знае, че една част от имота е придобит по
давност, а друга част - чрез дарение.
В показА.ята си св.В. разказва, че познава процесните имоти от 2010 г.
Познавал е и майката на ищцата. Посещавал е имала до около 2015-2016 г. поне
веднъж годишно. Помагал е за почистването на дворното място и да берат череши и
орехи. Описва имота с площ от около 1000 кв.м., незастроен, ограден от всички стрА.,
с фургон в единия му край. Знае, че са два имота, но нямат ограда помежду си и са по
този начин, откакто е бил там за първи път през 2010 г. Тъй като ищцата искала да
продава имотите, пуснали удостоверение за тежести и тогава разбрали, че има вписано
решение за делба. Свидетелят разказва, че мястото се ползвало от семейството за
отдих и като се преминава покрай него се вижда, че се стопА.сва, а не е пусто.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно ал.2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на
4
едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на
конкретен недвижим имот, е необходимо претендиращият несобственик да е
упражнявал в период не по-малък от 10 години фактическа власт върху този имот
/corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както
и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение на
пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата
власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез другиго“, т.е. от
друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице,
както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца.
По така предявените иск в тежест на ищцата е да докаже елементите от
фактическия състав на твърдяния придобивен способ – наследствено правоприемство
и изтекла придобивна давност, в т.ч. упражнявано явно, трайно и несмущавано
владение върху процесния недвижим имот с намерение за своене в продължение на
процесния период – повече от 10 години.
Съгласно задължителните разяснения по т.3 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е
възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основА.е
чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите
права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.
В мотивите към тази точка е посочено, че правото на позоваване на придобивното
основА.е по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на
владелеца, а се наследява от неговите наследници, поради което може да бъде
упражнено от тях в евентуален съдебен спор за собственост, какъвто е и настоящия
случай.
Настоящият съд приема, че от представения по делото нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 52, том IX, дело № 1550/1990 г. по описа на Ч.Б.,
нотариус при Софийска нотариална служба при II-ри районен съд, безспорно се
установява, че майката на ищцата е придобила правото на собственост върху
недвижим имот - празно дворно място в гр.*************, ****, съдържащо 450 кв.м.,
съставляващо парцел III-11 в кв.6 по плана на гр.*************, ****, при съседи: от
две стрА. улици, парцел IV-11 и имот с пл.№ 11. Видно от приложената по делото
скица на поземлен имот № 15-921339/20.08.2021 г., издадено от СГКК – гр.**** е, че
понастоящем този имот е с идентификатор № *************1 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо
поземления имот е със Заповед 18-5202/12.05.2021 г. на Началника на СГКК – ****. По
силата на наследствено правоприемство гореописА.я недвижим имот е станал
собственост на ищцата в настоящото производство А. И. К..
При съвкупна преценка на събрА.те по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че в хода на съдебното дирене ищцата доказа и 10-годишно постоянно,
5
непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно владение по отношение на недвижим
имот - празно дворно място от 516 кв.м., съставляващо парцел IV-11 от кв.6 по плана
на гр.************* – ****, при съседи: улица, парцел II-11, парцел III-11 и парцел V-
293, предмет на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 8, том I, рег.№ 1804/1990 г. по описа на Ж.Б., нотариус при Софийска
нотариална служба към Втори районен съд, понастоящем имот с идентификатор №
************* по КККР, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК,
последно изменение, засягащо поземления имот е със Заповед 18-5202/12.05.2021 г. на
Началника на СГКК – ****, с площ от 491 кв.м., с административен адрес:
гр.*************, *************. С изтичането на давностния срок, както и с
позоваването на изтеклата давност в исковата молба по настоящото дело е настъпило и
придобиването на собствеността от ищцеца върху процесния имот. Съгласно
задължителните указА.я по ТР № 4/17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК,
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основА.е по чл. 79
ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитА. към момента на изтичане на законовия срок.
При формиране на правните си изводи съдът взе предвид показА.ята на
разпитА.те свидетели Б. и В., които сочат, че двата имота са били оградени с една
обща ограда и между тях не е имало разделение. Имотът е изглеждал като едно цяло,
единствено от документи се установява, че са два отделни. Съдът кредитира с доверие
показА.ята на двамата свидетели, тъй като същите пресъздават техни лични
наблюдения, обективни и последователни са, като съответстват и на събрА.те по
делото писмени доказателства – нотариални актове и скици на имотите. Следва да се
отбележи, че сочените в хода на устните състезА.я от особения представител на
ответника противоречия в показА.ята на свидетелите, са неоснователни. Това е така,
тъй като по отношение на съществените елементи от фактически състав на правната
норма, а именно – явно, трайно и необезпокоявано владение, показА.ята на двамата
свидетели са еднопосочни и непротиворечиви. РазминавА.ята в показА.ята им относно
наличието на ток и вода в имота, не са съществени по отношение на подлежащите на
доказване обстоятелства. Видно още от показА.ята на двамата свидетели е, че
наследодателите на ищцата са били възприемА. от съседите като собственици на
имотите и те не знаят някой да е оспорвал това им право. Никой от двамата свидетели
не познава и дори не е чувал имената на съделителите в производството по съдебна
делба.
В подкрепа на свидетелските показА.я, че имотите са оградени като един и са се
ползвали по този начин, са приложените по делото скици, от които е видно, че и двата
поземлени имота са с един административен адрес - гр.*************,
*************.
Следва да се отбележи още, че приложения по делото констативен нотариален
6
акт, който макар да не се ползва с материална доказателствена сила относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, също е
индиция относно осъществяваното владение по отношение на процесните недвижими
имоти от наследодателите на ищцата.
При горните, съображения, съдът приема за установено, че владението върху
недвижимите имоти е установено още от бабата на ищцата през 90-те години на
миналия век, а след това е продължило от страна на майката на ищцата до нейната
смърт през 2018 г., а след това от ищцата, в качеството й на наследник по закон
/индиция в тази насока са приложените по делото удостоверения за данъчни оценки,
издадени на името на ищцата/. Както бе посочено и по-горе, съгласно задължителните
разяснения по т.3 от ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, правото на позоваване на
придобивното основА.е по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със
смъртта на владелеца, а се наследява от неговите наследници, поради което може да
бъде упражнено от тях в евентуален съдебен спор за собственост. В хода на
производството безспорно се установи, че през периода от 1990 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, т.е. повече от 10 години, ищцата и нейните
наследодатели са владели и двата имота явно, непрекъснато и спокойно.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основА.е чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцата. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателства по делото е, че ищцата е направила и претендира разноски за държавна
такса, вписване на ИМ, депозит за особен представител на ответника и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 3 418,89 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно. Същото
надвишава със 700,00 лева минималния размер на възнаграждението съгласно Наредба
№ 1/09.07.2004 г., поради което и с оглед фактическата и прана сложност на спора за
право на собственост, не може да се приеме, че възнаграждението е прекомерно.
Предвид гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от общо 3418,89 лева, представляваща направените в производството
пред първоинстанционния съд разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основА.е чл.124,
7
ал.1 ГПК, във вр.чл.79 ал.1 ЗС по отношение на Ю. Д. Р., ЕГН **********, че А. И. К.,
ЕГН ********** е собственик на следните недвижими имоти: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012
г. на ИД на АГКК, с адрес на поземлен имот: *************, с площ от 491 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбА.зирана, с начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: *************,
*************, *************, номер по предходен план: 11, квартал: 6, парцел: IV,
при съседи: *************, *************1, *************, 0************* и
*************; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************1 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземлен
имот: *************, с площ от 380 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбА.зирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
предишен идентификатор: *************, *************, номер по предходен план:
11, квартал: 6, при съседи: *************, *************, *************,
************* и *************, въз основа на наследствено правоприемство и
осъществено непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10
години.
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.1 ГПК З. Ю. Д. Р., ЕГН ********** да заплати
на А. И. К., ЕГН ********** сумата от 3418,89 лева, представляваща направени в
производството пред първоинстанционния съд разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8