№ 11484
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110169409 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с поправена искова молба към
молба с вх. № 90311/19.03.2024 г., както и с молба с вх. № 135449/24.04.2024 г./ на ****
срещу С. А. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителни искове с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 1 089.85 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
***/21.07.2017 г., ведно със законната лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането;
243.49 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 10.10.2018 г.;
623.64 лв. – лихва за забава за периода от 21.07.2017 г. до 22.05.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
31607/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Ищецът претендира разноските за заповедното и
исковото производства.
Ищецът твърди, че между **** и ответницата е сключен Договор за потребителски
кредит № ***/21.07.2017 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. По
договора е предоставен на ответницата заем в размер на 1 300 лв., като тя се задължила да го
върне на 15 вноски съгласно погасителен план, всяка по 112.36 лева, с краен срок до
10.10.2018 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 % и ГПР в
размер на 50 %. Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити, представляващи
неразделна част от договора, ответницата се задължила да заплати лихва за забава при
просрочване на погасителна вноска в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. На 21.07.2017 г. ответницата сключила Договор за
предоставяне на поръчителство с ****, по който последното се задължило да сключи с ****
договор за поръчителство. Такъв бил сключен на 21.07.2017 г. и по него **** се задължило
1
да отговаря спрямо **** за всички задължения на И. по договора за кредит. Ответницата не
изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит, поради което на 18.02.2021 г.
кредиторът поканил поръчителя да плати всички изискуеми задължения. На 18.02.2021 г.
**** уведомило длъжника за предстоящото плащане и на 23.02.2021 г. платило изискуемите
суми, с което се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, като същия ден
уведомило длъжника за плащането и за суброгацията. С Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. **** прехвърлило вземанията към ответницата на ****,
за което тя била надлежно уведомена, като евентуално уведомлението следва да се счита за
достигнало до нея с връчването на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата С.
А. И., с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва активната
материалноправна легитимация на ищеца. В тази връзка, на първо място, оспорва да е
сключвала Договор за потребителски кредит № ***/21.07.2017 г. с **** и Договор за
поръчителство от 21.07.2017 г. с ****, като изтъква, че в тях липсва неин подпис
/включително електронен подпис/, като Общите условия към договора за кредит също не са
подписани от страните, поради което счита, че липсва съгласие за сключването на тези
договори. Релевира възражение за нищожност на клаузите за лихви и за други акцесорни
задължения по кредита поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП и поради накърняване на добрите нрави, защото размерът им надвишава почти
двукратно размера на заетата сума. Възразява, че с Договора за поръчителство от 21.07.2017
г. между нея и **** се заобикаля законът, защото по този договор освен платеното от
поръчителя на кредитора тя дължи и възнаграждение на поръчителя, т.е. касае се за
прикрити разходи по кредита, с които се надвишава максимално допустимият размер на
ГПР. Оспорва **** да е платило задълженията на кредитора и да е встъпило в правата му
срещу длъжника. Оспорва, на следващо място, сключването на договор за поръчителство
между **** и **** и на договор за цесия между **** и ищеца. Оспорва вземанията срещу
нея да са били предмет на договора за цесия. Релевира възражение за погасяване по давност
на възнаградителната лихва, както и за частично погасяване по давност на законната лихва.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за заповедното и исковото
производства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31607/2023 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно чл. 99, ал.
2
1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на
пълно и главно доказване на следните обстоятелства: възникването на валидно
облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № ***/21.07.2017 г., сключен
между С. А. И. и ****, и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на
ответницата; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответницата в
забава по отношение на задълженията й по Договор за потребителски кредит №
***/21.07.2017 г.; размера на лихвата за забава; наличието на валидно облигационно
отношение между **** и **** по Договор за поръчителство от 21.07.2017 г. за обезпечаване
задълженията на ответницата по Договор за потребителски кредит № ***/21.07.2017 г.;
датата на отправяне на искане от **** към **** за плащане на задълженията на ответницата
по Договор за потребителски кредит № ***/21.07.2017 г.; уведомяване на ответницата от
**** за отправеното към него като поръчител искане за плащане; плащане от **** на
задълженията на ответницата по Договор за потребителски кредит № ***/21.07.2017 г.;
уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане; прехвърляне на
вземанията на поръчителя в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В случая по делото липсват каквито и да е доказателства относно правно значимите
факти. С исковата молба са представени множество документи, по отношение на които е
поискано да бъдат приети като писмени доказателства – Договор за потребителски кредит
№ ***/21.07.2017 г., Приложение № 1 към него – Условия на кредита, Общи условия за
предоставяне на кредити, Общи условия за предоставяне на кредит, Договор за
предоставяне на поръчителство от 21.07.2017 г., Приложение № 1 към него –
Възнаграждение на поръчителя, Договор за поръчителство от 21.07.2017 г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., Приложение № 1 към него,
но в разрез с изискването на чл. 183, ал. 1 ГПК всички те са представени в незаварени от
страната преписи. В своя отговор ответницата изрично е възразила срещу това и с
Определение № 10120/06.03.2024 г. съдът е указал на ищеца, че следва в срок най-късно до
датата на откритото заседание да завери за „Вярно с оригинала“ представените към исковата
молба документи, като го е предупредил, че в противен случай те няма да бъдат приети като
писмени доказателства по делото. Препис от определението е връчен на ищеца на
13.03.2024 г., но въпреки това указанията не са изпълнени. Поради това с протоколно
определение от 16.05.2024 г. представените с исковата молба документи не са приети като
писмени доказателства по делото. Същевременно с молба от 10.04.2024 г. ищецът е поискал
приемането като писмени доказателства на още документи, но фактически е представил
само част от тях, като те също са представени във вид, несъответстващ на изискването на чл.
183, ал. 1 ГПК, а някои от тях дори са представени само във вид на извлечение. Поради
представянето им в ненадлежна форма съдът не ги е приел като писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че посочените документи не могат да бъдат
3
ползвани при изграждане на фактически изводи по делото относно правно релевантните
обстоятелства. Ето защо твърденията на ищеца, направени в исковата молба и нейните
уточнения, се явяват изцяло лишени от доказателствена опора поради собственото му
процесуално бездействие. При това положение няма как да бъде формиран извод за
доказаност на който и да е от елементите от фактическия състав на спорните материални
права.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове подлежат на
отхвърляне като недоказани.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАДв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на процесуалния
представител на ответника се дължат разноски за исковото производство, възлизащи на
сумата от 495.70 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответницата.
Относно претенцията на ответницата за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното: В случая поради
подаденото възражение от нея срещу вземанията по заповедта са предявени искове по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, като така образуваното исково производство е продължение на
заповедното производство. Следователно възражението няма самостоятелен характер и е
само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо съдът намира,
че по заповедното производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ
делото, и не е налице основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение
длъжник. Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с
принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на
ответницата не се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за признаване за установено, че С. А.
И., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, на основание чл. 99, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 089.85 лв. – главница
по Договор за потребителски кредит № ***/21.07.2017 г., ведно със законната лихва от
07.06.2023 г. до изплащане на вземането; 243.49 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 21.07.2017 г. до 10.10.2018 г.; 623.64 лв. – лихва за забава за периода от
21.07.2017 г. до 22.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
4
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31607/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
адв. М. И. П. от САК, ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 495.70 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на С. А. И..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5