Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
19.12.2023 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
30.11. |
Година |
2023 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
348 |
по
описа за |
2023 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Депозирана
е жалба от Ф.Ю.К. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-184/03.08.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против
Разпореждане № 2175-08-563#5/23.06.2023 г., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Счита,
че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалноправни
разпоредби.
Излага
съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката
доказателства, неправилно е приел, че за 1974 г. следва да бъде зачетен
осигурителен стаж в размер на 00 г. 09 м. и 17 дни, вместо 01 г. 00 м. 00 дни.
В
тази връзка сочи, че през 1974 г., когато не била заета по основната си дейност
като *** в *** и имала свободно време, работела на надница в *** като работник
по залесяването. Никога не била сключвала трудов договор с посочения работодател
и не била имала постоянна заетост и работно време, а ходела само когато не била
ангажирана с друго, за да реализира допълнителен доход. Голяма част от хората,
които работели с нея в ***, също работели на надница в ***. Възнаграждение им
се заплащало само за съответния ден, т.е. само за отработените дни, а не за
пълен месец. Намира за крайно нелогично, при наличие на трудов договор за целия
месец 09.1974 г. да има отработен само 1 ден., а за периода от 01.01.1974 г. до 30.04.1974 г., с календарна продължителност
от 00 г. 04 м. 00 дни, да има отработени само 00 г. 02 м. 16 дни.
Предвид
всичко това, счита, че осигурителния й стаж за 1974 г. е неправилно определен и
е ощетена, тъй като е отработила пълна година, от която 10 месеца като *** в
*** и 02 м. 17 дни като *** в ***. При това положение, стажът й би следвало да
е в размер на 01 г. 00 м. 17 дни, но предвид ограничението, разписано в
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./, че не можело да се
зачетат за трудов стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния
период, за 1974 г., следвало да и бъде зачетен осигурителен стаж с
продължителност 01 г. 00 м. 00 дни.
Моли съда да постанови решение, с което да
отмени Решение № 2153-08-184/03.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2175-08-563#5/23.06.2023
г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
Претендира присъждането на деловодни разноски.
В
съдебно заседание чрез пълномощника адв. Д.К. поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакувания акт
на директора на ТП на НОИ – Кърджали и присъди деловодни разноски.
Ответникът по жалбата
– Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от юрисконсулт Н. Х.. Оспорва
изцяло депозираната жалба като излага съображения, че съгласно Удостоверение УП-3 с изх. № ***/***
г., издадено от ***, К. е имала основна трудова дейност по сключен трудов
договор със стопанството на 8-часов работен ден, както е приел пенсионният
орган. В същото било отразено, че има отработени 2 месеца и 16 дни за периода
от 01.01.1974 г. до 30.04.1974 г. и 0 месеца и 1 ден
за периода от 01.09.1974 г. до 30.09.1974 г., които били отчетени от пенсионния
орган съгласно действащия към онзи момент Кодекс на труда от 1951 г. По силата на чл. 96, ал. 8 от отменения
Правилник за прилагане на закона за пенсиите, трудовият стаж на земеделските
стопани-кооператори, придобит от 1 януари 1957 г. до 30 юни 1975 г.
включително, се зачитал съобразно разпоредбите, действали по време на
прилагането му. За периода от 01.06.1961 г. до 13.05.1975 г. е действал Закона
за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори (отм.), по реда на който
на задължително осигуряване и пенсиониране са подлежали земеделските стопани -
кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили
16-годишна възраст, (чл. 2 ЗПЗСК). Съгласно издаденото удостоверение УП-14 с
изх. № ***/*** г., бил зачетен осигурителен стаж като *** само за месеците,
през които лицето нямало отработени дни по основния трудов договор. Сочи
разпоредбата на чл. 18 от отменения Закон за пенсиониране на земеделските
стопани-кооператори. Твърди, че в случая намира приложение чл. 40 от ППЗПЗСК,
съгласно който трудовият стаж при пенсиониране за старост се изчислява в години
и месеци, т.е. пенсионният орган нямало как да зачете трудов стаж в дни, с
които да допълни отработените дни към основния трудов договор. Отработените
месеци на г-жа К. били изчислени съгласно чл. 42 от Правилника за прилагане на
Закона за пенсиониране на земеделските стопани, според който 1 месец
осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който кооператорът е
отработил най-малко 1/12 от определения минимум работни дни за съответната
година. Когато са изработени по-малко от посочените дни, трудовият стаж се
определя в месеци, като сборът на изработените дни през календарната година се
раздели на 12. Съответно, при изчисляване на стажа за 1974 г. и предвид
действително отработените от нея дни, посочени в обр.УП-14
№ ***/*** г., осигурителният стаж като тютюнопроизводител е в размер на 10
месеца, които обаче нямало как да бъдат зачетени в цялост, а само за месеците,
в които няма отработени дни по основния трудов договор с ***. Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.04.2023 г. Ф.Ю.К.
от ***, с ЕГН **********, е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за
отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-563
– л. 30/, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Видно от опис на
осигурителен стаж на Ф.Ю.К., с ЕГН **********/л. 28/, за периода 01.01.1974 г. – 30.04.1974
г. е зачетен осигурителен стаж като работник ЛКМ в размер на 00 г. 02 м. и 16
дни, за периода 01.05.1974 г. – 01.09.1974 г. е зачетен осигурителен стаж като
тютюнопроизводител в размер на 00 г. 04 м. и 00
дни, за периода 01.09.1974 г. – 30.09.1974 г. е зачетен осигурителен
стаж като работник ЛКМ в размер на 00 г. 00 м. и 01 ден, за периода 01.10.1974
г. – 01.01.1975 г. е зачетен осигурителен стаж като
тютюнопроизводител в размер на 00 г. 03 м.
00 дни.
С Разпореждане №
2113-08-563#5/23.06.2023 г./л. 15/, издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен общ и действителен осигурителен
стаж на Ф.Ю.К., с ЕГН ********** в размер на 14 г. 09 м. 28 дни. В административния
акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2023 г. нямат изискуемия
осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 67 години за жените и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката нямала 15
години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде
отказана. Посочено е, че периода на самоосигуряване
24.07.2020 г. – 06.04.2023 г. не е зачетен като осигурителен стаж поради
обстоятелството, че заявителката не е упражнявала реално трудова дейност като
земеделски стопанин. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката е обжалвала така постановеното
разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с оспореното в настоящето производство Решение № 2153-08-184/03.08.2023 г./л. 9 – л. 11/, издадено от директор на
ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ф.Ю.К., с ЕГН **********
против Разпореждане № 2113-08-563#5/23.06.2023 г. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред
административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателката
няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и
независимо, че притежава изискващата се възраст - 67 години, постановеният
отказ за отпускане на пенсия е законосъобразен.
Посочено е, че видно
от приложеното в пенсионната преписка УП-3 е изх. № ***/ *** г., издадено от ***,
лицето е имало основна трудова дейност по сключен трудов договор със същото на
8-часов работен ден. За 1974 г. било е отразено, че има отработени 2 месеца и
16 дни трудов стаж за периода от 01.01.1974 г. до
30.04.1974 г. и 0 месеца и 1 ден трудов стаж за периода от 01.09.1974 г. до
30.09.1974 г. Трудовият стаж по основния трудов договор за месеците, през които
лицето нямало отработени дни по него, се допълва със зачетения, съгласно
издадено УП-14 с изх. № ***/*** г., стаж за периода, през който същото е било
регистрирано като *** в ***. Съгласно приложеното удостоверение г-жа К. имала
отработени като тютюнопроизводител 100 дни от заложен планиран минимум 120 дни
за 1974 г. Същите били зачетени и изчислени в месеци съгласно чл. 96, ал. 4 от
Правилник за прилагане на закона за пенсиите/отм./ за непълна година. Приложен бил
чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиониране на земеделските
стопани, според който 1 месец осигурителен стаж се зачитал календарният месец,
през който кооператорът е отработил най-малко 1/12 от определения минимум
работни дни за съответната година. Когато са изработени по-малко от посочените
дни, трудовият стаж се определял в месеци, като сборът на изработените дни през
календарната година се раздели на 12. Съответно при изчисляване стажа за 1974
г. и предвид действително отработените от нея дни, посочени в обр.УП-14 № ***/*** г. осигурителният стаж като
тютюнопроизводител бил в размер на 10 месеца.
На следващо място
са изложени доводи относно зачетения
на Ф.Ю.К. действителен стаж за
времето от 21.07.1978 г. до 01.01.1979 г. и от 06.06.1981 г. до 14.08.1982 г., през което време за жалбоподателката е съществувало трудово правоотношение или
друго такова на реално полагане на труд - § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО. В този
смисъл е посочено, че на К. е зачетен 01 година 07 месеца и 18 дни действителен
стаж през времето на майчинство за двете й деца.
В заключение е прието,
че продължителността на действителния осигурителен стаж на Ф.Ю.К. е в размер на
14 г. 09 м. и 28 дни.
В
административната преписка е приложено Известие за доставяне, с бар код № ***/л. 16, изискано от съда и приложено в
оригинал на л. 40/, съдържащо данни, че решението е връчено лично на жалбоподателката на 28.08.2023 г. Относно връчването на
оспорения акт и с оглед възраженията в жалбата за ненадлежно връчване по делото
са разпитани в качеството им на свидетели И. К. К. и С. И. С., като е назначена
и извършена съдебно-графологична експертиза за
установяване на автора на изписания ръкописен текст и положения подпис за
получател в известието.
От свидетелските
показания на И. К. – *** на жалбоподателката, се
установява, че взел писмото от магазина в селото на 10.08.2023 г., ден
четвъртък от седмицата. Било практика писмата да се оставят там. Писмото било
донесено от С. – другия свидетел. Било ден четвъртък, когато отишъл да пие кафе
и му казали, че има писмо за жена му, което му предали. Отишъл вкъщи и отваряйки
писмото, разбрали, че е за жалбата. Отрича да попълвал текст или да е полагал
подпис в известието за доставяне.
Св. С. И. твърди,
че писмото му било предадено от пощаджията в ***, за да го предаде на Ф.К.. Не
можал да намери Ф. и оставил същото в магазина в ***, като казал на магазинера
да дадат писмото на И. К., като дойде в магазина.
От извършената съдебно-почеркова експертиза и заключението на вещото лице,
което съдът приема изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че: 1. Ръкописният текст „Ф.
Ю. К***“ за получател в Известие за доставяне с бар код ***, не е изпълнен от Ф.Ю.К.
или И. К. К., а от друго лице; 2.
Подписът за
получател в Известие за доставяне с бар код ***, не е положен от Ф.Ю.К. или И. К.
К., а от друго лице.
По делото са
разпитани като свидетели Р. А. Х. и Х. Х. М.. Видно от показанията им, през
1974 г. Ф. се занимавала с ***, като през определен период от време била викана
да работи на надница в *** в ***. Всички момичета, които били завършили 8-ми
клас ги викали на работа, по същия начин и Ф. - работела на надница. Те също
били работили на надница в ***. в *** ги викали, когато имало работа. Сочат, че тютюнът
не се работел през цялата година. През м. януари и м. февруари не работели
тютюн. През м. март сеели разсада и им се плащало за отработени дни, например
5-10 дни, колкото са работили. След това ги викали след 45 дни да окопаят
разсада. През месец август отново ги викали на работа на тютюна. След известно
време можело пак да ги извикат да кастрят дървета, отново на надница се плащало,
за отработени дни. Намали работно време и конкретно работно място в горското.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Във връзка с горното съдът намира за
необходимо да посочи, че в процеса се доказано твърдението на оспорващия,
че жалбата е подадена в срок, тъй като
известието за доставяне на Решение № 2153-08-184/03.08.2023 г. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали не е било връчено на Ф.К. на 08.08.2023
г., както е отразено в него. В този смисъл, приетото по делото заключение на
вещото лице Д.М.П. по извършената съдебно-почеркова
експертиза, взето в съвкупност с приетото като доказателство Писмо №
7/27.10.2023 г., издадено от началник ПС - ***/л. 60/, удостоверяващо обстоятелството, че писмо *** на Ф.К. е доставено от М. З. М. на С. С., както и с
оглед дадените в предходно съдебно заседание свидетелски показания от лицата И.
К. К. и С. И. С., намира, че процесната жалба се
явява подадена в законоустановения 14-дневен срок. С
други думи, по делото се установи, че оспореното решение не е връчено на 08.08.2023 г., а на
по-късна дата – 10.08.2023 г. Предвид това и тъй като жалбата е подадена на
23.08.2023 г./видно от поставения изх. №
и дата в горния десен ъгъл/, то
същата е депозирана на 13-тия ден от връчването и, т.е. в законоустановения
14-дневен срок.
При извършване на проверката
по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен
по място, материя и степен орган, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл.
117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на
допуснати нарушения на административно производствени правила. В тази
връзка процесното решение е издадено от С. П.,
изпълняваща функциите на директор на ТП на НОИ в условията на заместване, в
съответствие със Заповед № 1015-08-72/31.05.2023 г./л. 7/ на директора на ТП на НОИ – Кърджали и предвид отсъствието на
титуляра – директор на ТП на НОИ на 03.08.2023 г.,
поради ползване на платен годишен отпуск – Заповед № 20042/19.07.2023 г./л. 6/.
Разгледан по същество оспореният
акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-563#5/23.06.2023 г., с мотива, че жалбоподателката няма изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО
действителен осигурителен стаж от 15 г., се явява издаден при неспазване на изискването
за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в противоречие с материалния
закон, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание
чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, по следните съображения:
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на
пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст.
С оглед така посочената нормативна
уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
датата на подаване на заявлението/07.04.2023 г./, следва по отношение на Ф.Ю.К.
да са налични при условията на кумулативност две
предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 67 години и 2. да има най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж.
Към датата на подаване на заявлението Ф.Ю.К./родена
на *** г./ е на възраст 67 г. 00 м. и 27 дни. В процесното
Разпореждане № 2113-08-563#5/23.06.2023
г., е посочено, че лицата, които към 2023 г. нямат изискуемия стаж осигурителен
стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършени 67 години. На жалбоподателката
е отказано право на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен
трудов стаж. В обжалваното Решение № 2153-08-184/03.08.2023 г./стр.2/ е прието, че Ф.Ю.К. притежава
изискуемата от чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, като изрично е отразено, че не е
налице другата кумулативно изискуема съгласно посочената нормата предпоставка –
15 г. действителен осигурителен стаж.
Предвид горе приетото от
административния орган и въведените в жалбата доводи съдът намира, че спорно по
делото е, правилно ли е зачетен на жалбоподателката
за 01.01.1974 г. – 01.01.1975
г. действителен осигурителен стаж в размер на 07 месеца и 17 дни, респ. следва
ли на Ф.Ю.К. да бъде признат за действителен осигурителен стаж за периода от 01.01.1974 г. до
01.01.1975 г. в размер на 10 м., произтичащ от
качеството й на *** в *** и отработени 100 дни за годината, като към този
10-месечен стаж, следва ли да бъде присъединен за същия период/1974 г./
признатият й от органите на ТП на НОИ – Кърджали стаж в размер на 2 м. и 16
дни, произтичащи от дейността й, като работник „***” в ***, в какъв размер и за кой период
от 1974 г.
По
делото липсва спор между страните, че съгласно Удостоверение с вх. № ***/***
г., издадено от ***/л. 22/, за
периода 01.01.1974 г. – 30.04.1974 г. Ф.Ю.К. има
осигурителен стаж от 2 месеца и 13 дни, а за периода 01.09.1974 г. – 30.09.1974
г. осигурителен стаж в размер на 1 ден. Установено е, че за 1974 г. жалбоподателката е изработила 100 дни като
тютюнопроизводител при планирани минимум 120 дни – Удостоверение № ***/*** г./л. 26/,
издадено от ТП на НОИ – Кърджали.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ПЗР на КСО регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В този смисъла
приложимите материалноправни разпоредби към спорните
по делото периоди, са нормите на чл. 76, б. „е“ и чл. 96, ал. 7 и ал. 8 от ППЗП
(отм.), чл. 18 от ЗПЗСК (отм.), чл. 42 от ППЗПЗСК (отм.) и чл. 38 от НПОС.
По силата на чл. 38, ал. 1 от Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и
години, а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години,
за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и
смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно ал.
11 на нормата, ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни
основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. Една година
осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца
– ал. 12.
Съгласно
нормата на чл. 76, б. „е“ от ППЗП (отм.), трудов стаж по смисъла на Закона за
пенсиите се счита времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили
като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор,
които са работили. Разпоредбата на чл. 96, ал. 8 от ППЗП (отм.),
регламентира, че трудовият стаж на земеделските стопани-кооператори, придобит
от 1 януари 1957 г. до 30 юни 1975 г. включително, се зачита съобразно
разпоредбите, действали по време на полагането му.
С оглед обстоятелството, че спорният
период по делото е 1974 г., то приложим е Закона за пенсиониране на
земеделските стопани-кооператори/отм. на 13.05.1975 г./ЗПЗСК/. По силата на чл.
2 от същия, подлежали са на задължително осигуряване и пенсиониране по него
земеделските стопани - кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и
жени, навършили 16-годишна възраст. Съгласно чл. 17 от ЗПЗСК земеделски
стопанин-кооператор по смисъла на този закон е всяко лице, което членува в
трудово-кооперативно земеделско стопанство или е чл. на домакинството на
член-кооператор. Нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗПЗСК въвежда изискването, когато
пенсионирането на земеделски стопанин-кооператор за старост се извършва по друг
закон, трудовият му стаж, добит в ***, се зачита за времето след 1 януари 1957
г.
Разпоредбата на чл. 18 от ЗПЗСК сочи: „За
трудов стаж по настоящия закон се зачита времето, през което лицата са били
земеделски стопани-кооператори, а така също и времето преди влизането им в ***,
през което са имали за основно занятие земеделие или отраслите му, както и
занятие, което се упражнява в спомагателните предприятия на ***. Не се зачита
за трудов стаж годината, през която земеделските стопани-кооператори не са
изработили без уважителни причини определения от общото събрание на *** минимум
работни дни, но не по-малко от 135 работни дни за полските райони и 100 работни
дни за планинските и полупланинските райони. Начинът за изчисляване на трудовия
стаж се определя с правилник“.
Съгласно чл. 42 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори/ППЗПЗСК/,
за един месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който кооператорът
е изработил най-малко 1/12 от определеният от общото събрание на кооператорите
минимум работни дни за съответната година.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ППЗПЗСК
регламентира, че трудовият стаж при пенсиониране за старост се изчислява в
години и месеци, а чл. 41 от Правилника въвежда и условията, при които макар
земеделските стопани- кооператори да не са изработили през годината по
уважителни причини определения от общото събрание на *** минимум работни дни,
вкл. и в случаите на неизработени минимум работни дни, определени в чл. 18, ал.
2 от ЗПЗСК, се зачита пълната година.
С оглед гореобсъдените
доказателства и цитираната относима нормативна
уредба, съдът приема за установено, че жалбоподателката е полагала труд като *** в ***/данни от документи на ***, намиращи се в ТП
на НОИ – Кърджали, въз основа на които е издадено Удостоверение № ***/*** г./ за
времето от 01.01.1974 г. до 31.12.1974 г., за който
период е имала навършени 16 години и е подлежала на осигуряване, като
положеният труд за този период следва й да бъде признат за трудов стаж на
основание чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.). Правилно и законосъобразно с
оглед данните за отработени 100 дни при планирани минимум 120 дни, в оспореното
решение е отразено, че осигурителният стаж на Ф.Ю.К. като тютюнопроизводител за
1974 г. е в размер на 10 месеца, определен при условията на чл. 42 от ППЗПЗСК, но неясно защо е зачетен друг размер
на стаж.
На следващо място, видно от
представените и приети по делото УП-3 с изх. № ***/ *** г., издадено от ***/л. 22/ и Уверение с рег. индекс № Изх.***/*** г., издадено от ***/л. 63/, съгласно разплащателните
ведомости в *** Ф.К. е работела в стопанството, както следва: 10 дни през месец
януари 1974 г. с посочен доход *** лв.; 10 дни през месец февруари 1974 г. с
посочен доход *** лв.; 12 дни през месец февруари 1974 г. с посочен доход ***
лв.; 15 дни през месец март 1974 г. с посочен доход *** лв.; 9 дни през месец
април с посочен доход *** лв. и 1 ден през месец септември 1974 г. с посочен
доход *** лв. В цитираното уверение изрично е отразено, че в ТП „***“ не се
съхранява трудово досие, вкл. трудов договор, заповед за назначаване и заповед
за прекратяване на трудово правоотношение за жалбоподателката.
Настоящият състав счита за ноторно обстоятелството, че характерът на селскостопанската
работа и нейната сезонност, дават възможност за извършването й от цялото
домакинство, както и че трудовите функции при обработка на тютюн се
осъществяват с прекъсване във времето, защото работата има сезон характер/възприето
и с Решение № 8975 от 27.06.2014 г. на ВАС по а. д. № 4032/2014 г., VI о./.
Предвид това, то за упражняващото тази дейност лице е налице и възможността да
осъществяват и друга дейност в съответните периоди, както в случая Ф.К. е
извършвала дейност в полза на *** за горепосочените периоди и доходи.
Съдът намира за незаконосъобразен
подходът на органите на ТП на НОИ – Кърджали при изчисляване на действителния
осигурителен стаж на Ф.К. за 1974 г. В този смисъл, независимо, че в оспореното
решение се признава действителен осигурителен стаж от 10 месеца за 1974 г.,
определен при условията на чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиониране на земеделските стопани-кооператори/ППЗПЗСК/, произтичащ от
отработените дни в *** съгласно УП-3 с изх. № ***/ *** г., издадено от *** като
тютюнопроизводител, то пенсионният орган и директорът на ТП на НОИ са
приели/зачели осигурителен стаж на това основание за 1974 г. в размер на 07
месеца и 00 дни. В процесното Разпореждане №
2113-08-563#5/23.06.2023 г. и Решение №
2153-08-184/03.08.2023 г. липсва каквото и да е позоваване, с какви мотиви
органите са зачели 07 м. осигурителен стаж като тютюнопроизводител за посочения
период, като може само да се предполага, че са изключили месеците, за които има
данни за дейност в *** и от остатъкът за 1974 г. е формиран стаж като
тютюнопроизводител в размер на 07 месеца. В този смисъл са и изложените в хода
на устните състезания по делото доводи на пълномощника юрисконсулт Х..
Съдът счита, че в процесния
акт липсват въведени конкретни фактически и правни основания за постановеното
отхвърляне на жалбата на Ф. К. против Разпореждане № 2113-08-563#5/23.06.2023 г. и по-точно такива относно размера на
признатия осигурителен стаж за 1974 г., което е в
противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и води до
невъзможност съдът да прецени какви конкретни нормативни изисквания не са
изпълнени и правилно ли е изчислен размерът на осигурителния стаж за този
период. В тази връзка в оспорения акт липсва каквото и да е позоваване или
препращане към друг документ, съставен в хода на административното
производство, който да съдържа фактически установявания относно релевантните за
делото факти и обстоятелства, посочени по-горе в мотивите. Наличието на такива
не се твърди и от страна на пълномощника на ответника в хода на съдебното
производство, като едва в хода на устните състезания от юрисконсулт Х. е
направен опит да се да се въведат някакви по-конкретни мотиви за определянето
на осигурителния стаж на жалбоподателката за 1974 г.
В този смисъл е недопустимо мотивите на административния акт да се представят
едва в хода на производството пред съда по оспорването му, поради което
изложеното в хода на устните състезания не може да замести мотивите на органа,
издател на акта. На следващо място, въведените от юрисконсулт Х. доводи за
фактическите и правни основания, послужили за издаването на решението на
директора на ТП на НОИ в оспорената му част, не са достатъчно конкретизирани и
отново формално са изброени различни правни основания, без същите да са
подведени под конкретни фактически основания. В тази връзка отново следва да се
отбележи, че всеки един административен акт следва да бъде мотивиран до степен,
която от една страна да позволява на адресата да разбере, на какво конкретно се
основава издаването на акта и от друга, да позволи на съда да осъществи контрол
за законосъобразността му.
Отделно от горното, според съда приетият
от органите на ТП на НОИ размер на осигурителен стаж за 1974 г. е в
противоречие със закона. На първо място е възприето, че К. е била в трудова
правоотношение с ***, но видно от представеното и прието Уверение с рег. индекс
№ Изх.***/*** г., в ТП „***“ не се съхранява трудово досие, вкл.
трудов договор, заповед за назначаване и заповед за прекратяване на трудово
правоотношение за жалбоподателката. След като чл. 40,
ал. 1 от ППЗПЗСК регламентира, че трудовият стаж при пенсиониране за старост се
изчислява в години и месеци, то на жалбоподателката
следва да бъде зачетен осигурителен стаж за 1974 г. като *** в размер на 10
месеца, определен при условията на чл. 42 от ППЗПЗСК, при отработени 100 дни от заложен планиран минимум 120 дни за
1974 г. - Удостоверение № ***/*** г. При тези
обстоятелства изцяло в противоречие с цитираните норми и чл. 96, ал. 8 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, на жалбоподателката
е зачетен осигурителен стаж като тютюнопроизводител за 1974 г. в размер на 07
месеца.
На следващо място съдът намира за необосновани
и противоречащи на закона твърденията на пълномощника на ответника, че в случая
нямало как пенсионният орган да зачете трудов стаж в
дни, с които да допълни отработените дни към основния трудов договор. Явно се
има предвид, че не можело осигурителният стаж в *** – 02 месеца и 17 дни да
бъде допълнен до края на календарната година със стажът като ***. В тази
връзка, според съда, тъй като отработените дни като *** за 1974 г. не са
конкретизирани по периоди/дни и месеци/, а са дадени общо за 1974 г., то следва
органът задължително да изложи мотиви следва ли към признатия 10 месечен стаж
като тютюнопроизводител да/съгласно ППЗПЗСК/ да бъде добавен стажът в ***, респ.
в случай, че такава възможност не съществува да се изложат ясни и категорични
мотиви в тази насока.
Отново следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 11 и ал. 12 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, когато през календарния месец лицето е било
осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от
един месец, а една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за
осигурителен стаж 12 месеца. Теоретично е възможно и за един същ период едно
лице да бъде осигурявано на повече от едно основание, което обаче не би довело
до признаване на допълнителен осигурителен стаж, тъй като е недопустимо да се
зачете два пъти един и същ календарен период за осигурителен стаж. В този период ще се зачете този
осигурителен доход, който е по-благоприятен за осигуреното лице. Тази хипотеза
е приложима, когато е инициирано отпускането на пенсия и са посочени два
осигурителни стажа за един и същи период.
В настоящия случай е несъмнено, че за
1974 г. по отношение на Ф.К. са налице данни за осигуряване като *** и като ***
в ***. Както вече бе посочено по-горе в мотивите на решението, стажът на жалбоподателката кото ***,
определен при условията на чл. 96, ал. 7 и ал. 8 от ППЗП (отм.) във вр. с чл. 18 от ЗПЗСК (отм.) във вр.
с чл. 42 от ППЗПЗСК (отм.), е в размер на 10 месеца. С оглед обстоятелството,
че така посоченият стаж не е конкретизиран за съответните месеци, то следва
административният орган да извърши преценка за най-благоприятния вариант за жалбоподателката, респ. вземайки предвид сезонния характер
на дейността като тютюнопроизводител, на жалбоподателката
да бъде признат за осигурителен стаж за останалите два календарни месеца на
годината, такъв произтичащ от дейността й в ***. В този смисъл следва да се има
предвид и хипотезите на чл. 96, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗП (отм.), съгласно
които: За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или
служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с
Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното
за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време и са получили
възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната
продължителност (ал. 2); При подневно изчисляване на
работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец,
той се признава за пълен (ал. 3); При изработени през отделни месеци на
годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова
месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези
месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна
работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и
изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3 (ал. 4).
Във връзка с горното съдът намира за
необходимо да посочи, че видно от представеното и прието по делото Уверение с
рег. индекс № Изх.***/*** г., издадено
от ***, само за месец февруари 1974 г. жалбоподателката
има отработени 22 дни в ***. Очевидно е, че с оглед сезонния характер на
дейността като производител и данните за отработените дни в съответния месец на
1974 г. ***, то за жалбоподателката е
най-благоприятно 10 месечния стаж по чл. 42 от ППЗПЗСК да бъде зачетен в
месеците, през които липсват осигуряване в *** и тези, в които са налице
най-малко отработени дни, поради което и по горните съображения и посочената
нормативна уредба на К. за тези месеци ще бъде зачетен само осигурителен стаж
като ***. След като определи съответния 10 месечен период, който да зачете като
стаж, административния орган следва да изложи мотиви, към същият следва ли да
бъде признат остатъкът от 2 календарни месеца, допълнен със стажът в *** и/или
следва да бъде допълнен с 1 месец – месец февруари 1974 г., като се изложат
мотиви за останалият календарен месец, преценен на горепосочените основания и
данните за отработени дни в *** за съответния останал месец. Едва след това следва
да бъде извършена обща преценка на размера на общия действителен стаж на Ф. К.,
респ. достигнат ли е заложеният в чл. 68, ал. 3 от КСО минимален размер от 15
месеца.
Предвид по-горе
изложените съображения, съдът счита, че следва оспореното Решение № 2153-08-184/03.08.2023
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-563#5/23.06.2023
г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с
което е постановен отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната
преписка да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ -
Кърджали за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на
делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на
разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Ф.Ю.К. следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от внесен
депозит за вещо лице и заплатено възнаграждение за адвокат, общо в размер на
800 лв. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което възнаграждение видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие № **/*** г./л. 5/ е заплатено в брой от жалбоподателката, за което договорът служи като разписка за
платената сума. Заплатеното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в действащата
към датата на приключване на устните състезания по делото редакция на чл. 8,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ изм., ДВ, бр. 88
от 2022 г./ , съгласно която норма за дела по КСО минималния размер
на възнаграждението е 500 лв. Предвид това съдът намира, че разноските за
адвокатско възнаграждение следва да присъдени в пълен размер. Неоснователно е
възражението, че направените разноски за вещо лице не следва да бъдат
присъждани в тежест на ответника. В тази връзка извършената по делото
експертиза е назначена именно с оглед релевираното в
съдебно заседание оспорване от юрисконсулт Х. на твърдението на жалбоподателката, че решението не й е надлежно връчено.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-184/03.08.2023 г. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-563#5/23.06.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което е постановен отказ по заявление на Ф.Ю.К. от ***, с ЕГН **********, за отпускане
на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, като незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган при ТП
на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на пенсия с вх.
№ 2113-08-563/07.04.2023 г., подадено от Ф.Ю.К. от ***, с ЕГН **********, при
спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***,
да заплати на Ф.Ю.К. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 800
лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 –
дневен срок от съобщаването му страните.
Председател: