№ 17
гр. К., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235100500007 по описа за 2023 година
С решение № 368/02.11.2022 г., постановено по гр. д. № 816/2022 г. по
описа на Районен съд – К., Т. Д. Д. от гр. К. е осъден да заплаща на
пълнолетната си дъщеря Е. Т. Д. от гр. К. ежемесечна издръжка в размер на
300.00 лева, считано от 30.06.2022 г. до завършване на редовна форма на
обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-
годишна възраст, ведно със законната лихва при забава върху всяка
просрочена вноска и е отхвърлeн иска за присъждане на издръжка от 300.00
лева за минало време, една година назад преди завеждане на иска – за периода
от 30.06.2021 г. до 29.06.2022 г. вкл., като неоснователен и недоказан. С
решението са присъдени разноски съразмерно уважената част от исковете и
дължимата държавна такса върху присъдената издръжка. С определение №
1145/10.11.2022 г. е допуснато предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от Т. Д. Д.,
чрез пълномощника адв. И. Б., с която решението се обжалва като
неправилно, необосновано, постановено при избирателно и непълно
изследване на доказателствата по делото в осъдителните му части. Излагат се
доводи, че ответникът по иска - баща на ищцата, няма възможност да заплаща
1
присъдената ежемесечна издръжка без особени затруднения поради
обстоятелствата, че заплаща издръжка на непълнолетния си син Д. Д. в размер
на 280.00 лева; не работи по трудово правоотношение; не реализира
периодични доходи; не притежава недвижимо имущество, от което да се
издържа и отдава под наем; не притежава регистрирана фирма, както и не е
съдружник в такава. Позовава се на ППВС № 5/1970 г. и съдебна практика,
отразена в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК за обективната и
конкретна преценка при определянето на възможностите да се дава издръжка
без особени затруднения. Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваните му части, вместо което постанови друго, с което исковата
претенция на ищцата Е. Т. Д. да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата Е. Т. Д., чрез
пълномощника адв. Д. И. е подаден писмен отговор, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че въззиваемата учи във ВУЗ,
редовна форма на обучение и не може да се издържа от доходите си, които
получава като трудово възнаграждение от счетоводна кантора „П.А.“ ООД, в
която работи като „отчетник – счетоводство“ на 2 часов работен ден в размер
на 150.00 лева. Сочи се, че майка й С.Ю. работи като камериерка в хотел „Б.“,
гр. К. с брутно месечно възнаграждение от 800.00 лева, нетно от 680.00 лева и
след като била заплашвана и малтретирана от бившия си съпруг Т. Д. Д., не
останала да живее в семейното жилище, а закупила чрез ипотечен кредит в
размер на 69 800 лева недвижим имот – апартамент, с площ 63,82 кв.м.,
находящ се гр. К., бул. „Б.“ №*. Месечната вноска по кредита възлизала на
342.00 лева, а с оставащите 278.00 лева се покривали битови сметки и храна.
Въззиваемата сочи, че има брат - Д. Т. Д., за който баща й плаща издръжка в
размер на 280.00 лева. Моли въззИ.та жалба да бъде оставена без уважение.
Претендира за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбодателят Т. Д. Д. не се явява, представлява се
от пълномощник, който поддържа въззивната жалба по изложените в нея
доводи. Моли исковата претенция на ищцата да бъде отхвърлена. Възразява
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на
въззиваемата.
В съдебно заседание въззиваемата Е. Т. Д. не се явява и не се
2
представлява. С постъпила писмена молба-становище от пълномощника,
въззивната жалба се оспорва като неоснователна по изложените в писмения
отговор на въззивната жалба доводи и се моли обжалваното решение да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на
направените във въззивното производство разноски. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на
въззиваемия. Прилага се списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, което има интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебно проверка на обжалваното решение
въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо в
обжалваните му части, като относно правилността на същото е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане е иск по чл. 144 във вр. с чл. 149 СК срещу
родител, за присъждане на ежемесечна издръжка на пълнолетно учащо се във
ВУЗ дете в размер на 300 лв., считано една година преди предявяване на иска
до настъпване на законова причина за преустановяването й, но не повече от
25 годишна възраст, ведно със законната лихва при забава върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
От фактическа страна по делото се установява, че към датата на
предявяване на иска дъщерята на въззивника – ищца в първоинстанционното
производство, e на 20 години, студентка във ВУЗ – ПУ „Паисий
Хилендарски” – Факултет Икономически и социални науки, специалност
„Финанси”, редовна форма на обучение, записана за ІІ курс на учебната
2021/2022 г.
Установява се, че с решение № 158/20.10.2021 г., постановено по гр.д. №
689/2021 г. на Районен съд – К., е прекратен бракът между родителите й,
които имат още едно дете – непълнолетен син, на който съгласно решението,
бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 280 лв.,
считано от 13.05.2021 г. до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на друга правопогасяваща или изменяща издръжката причина, а
упражняването на родителските права е предоставено на майката.
3
Установява се, че през периода на обявено извънредно положение и
извънредна епидемична обстановка, което представлява ноторно
обстоятелство, ищцата е учила дистанционно чрез провеждане на онлайн
обучение, което й е позволявало да работи и е работила по трудово
правоотношение, като данните по делото са за получавано месечно
възнаграждение около минималната за страната работна заплата. Установява
се, че след отмяната на тази обстановка и отпадане на неприсъствената форма
на обучение, ищцата е продължила редовната си форма на обучение
присъствено и понастоящем е студентка в трети курс. Поради липса на
средства да наеме квартира в гр. Пловдив се налагало да пътува с автобус
почти ежедневно до там и обратно до гр. К., като понякога оставала да
нощува при приятелки.
Установява се, че ищцата живее заедно с майка си и брат си в жилище,
закупено от майката след развода с ипотечен кредит в размер на 69 800 лв., с
месечна вноска по погасителен план от 342.16 лв. и с падеж на последната
вноска 15.10.2046 г. Майката работи като камериерка с основно месечно
възнаграждение в размер на 800.00 лв. Издръжката на домакинството и на
ищцата във връзка с обучението й се поемала изцяло от майката.
По отношение на въззивника – баща на ищцата, се установява, че същият
е 46 годишен, живее в Германия, където работи като шофьор на тир.
Притежава жилищен недвижим имот в гр. К., представляващ апартамент, в
който не живее никой, както и МПС, последното – предоставено за ползване
от ищцата по случай навършването на пълнолетие. Има задължение за
плащане на издръжка на непълнолетния си син, роден от брака през 2007 г.
След прекратяването на брака му с майката на ищцата няма друго семейство.
Служебно известно на този съдебен състав стана обстоятелството във връзка с
образувано по жалба на въззивника ВГД № 15/2023 г. по описа на съда, че
същият е заплатил присъдената с първоинстанционното решение, предмет на
настоящото обжалване, ежемесечна издръжка от 300 лв. на дъщеря си, за
периода от м. юни до м. ноември 2022 г.
При тази фактическа обстановка съдът приема следното: съгласно чл. 144
СК задължението на родителите за издръжка на пълнолетните им деца
възниква при наличието на следните предпоставки – ако учат редовно в
средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
4
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. В случая е установено
по делото, че пълнолетната дъщеря на въззивника не е навършила 25 години,
студент е редовна форма на обучение във висше учебно заведение, няма
доходи и не притежава имущество, от което да се издържа. Предоставеният й
за ползване лек автомобил от баща й по повод навършване на пълнолетие, не
представлява такова имущество, което би могло да е източник на доходи. Въз
основа на обсъденото следва да се приеме, че е налице първата предпоставка
на иска по чл. 144 СК. Изводът за наличието или липса на възможности на
въззивника да дава издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря без особени
затруднения следва да се изведе след преценка на данните за неговите
доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална
квалификация, трудоспособност и др. В тази връзка е установено по делото,
че ответникът има безусловно задължение за издръжка на непълнолетния си
син в размер на 280 лв., която изплаща редовно. Притежава жилищен имот –
апартамент в гр. К. и автомобил. Апартаментът, който е представлявал
семейното жилище преди развода, е свободен. С оглед активното търсене на
жилища под наем в гр. К., което е ноторно обстоятелство, може да се направи
извод, че този жилищен имот представлява потенциален източник на доходи.
Липсват ангажирани доказателства въззивникът да страда от заболяване,
което да го лишава от трудоспособност, както и такива за необходимостта от
разходи, свързани със здравословното му състояние – терапия, медикаменти и
процедури относно твърдяната травма на кутрето на лявата му ръка. Ето защо
съдът приема, че същият е в активна работоспособна възраст, която му
позволява да работи и да реализира доходи. Налице са данни по делото, че
ответникът след развода няма друго семейство и домакинството му се състои
единствено от него. От години живее в Германия, където работи като шофьор
на тир и заплаща осигуровки. С доклада по делото, от първоинстанционния
съд му е възложено да установи размера на доходите си и му е указано, че не
сочи доказателства за същите. Въпреки конкретните указания въззивникът не
е представил доказателства за установяване на тези обстоятелства, което от
своя страна не може да обоснове извод, че същият няма възможност да дава
издръжка на дъщеря си, каквато е тезата му, но дава основание да се приеме,
5
че получава месечен доход в размер на 3000 евро съобразно неопреверганите
свидетелски показания на С.Б. Д., който доход безспорно му позволява да
издържа себе си, да изплаща редовно месечната издръжка на непълнолетното
си дете и да дава издръжка на дъщеря си без особени затруднения в търсения
от нея размер от 300 лв. В подкрепа на този извод е и станалото служебно
известно на този съдебен състав обстоятелство, че въззивникът е изплатил
присъдената на ищцата издръжка от по 300 лв. месечно за периода 30.06.2022
г. – 30.11.2023 г. по образуваното изпълнително дело № 362/2022 г. по описа
на ЧСИ Х.П., рег. № 741, с район на действие Окръжен съд – К.. Или, налице
е и втората кумулативна предпоставка относно основателността на иска по
чл. 144 от СК. Предвид изложеното предявеният иск за издръжка в размер на
300 лв., считано от предявяването му 30.06.2022 г. е основателен и следва да
се уважи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди в обжалваната му част – за присъдена издръжка в размер на 300.00
лева месечно, считано от 30.06.2022 г. до изтичане на срока на обучение на
ищцата, като редовен студент във ВУЗ или настъпването на друга причина,
изменяваща или погасяваща издръжката, но не повече от навършването на 25
години на Е. Т. Д.. В останалата си част, с която е отхвърлен искът по чл. 149
СК за присъждане на издръжка за минало време, първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК ищците по искове за издръжка не
дължат държавна такса, която се поема изцяло от ответника съобразно
уважената част от исковете. В този смисъл, държавната такса е правилно
изчислена с обжалваното решение и поставена в тежест на въззивника.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от въззиваемата страна за настоящото производство,
основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема за
неоснователно. Размерът му от 500 лева се явява минималният такъв съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не е налице основание за
намаляването му като прекомерен съобразно фактическата и правна сложност
на делото.
6
При този изход на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски в размер на 500 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/02.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 816/2022 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната му част, с която Т.
Д. Д. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.“ №*, вх.*, ап.* е осъден да заплаща
на Е. Т. Д. с ЕГН **********, гр. К., ул. „С.“ №*, вх.*, ап.* ежемесечна
издръжка в размер на 300 лв., считано от 30.06.2022 г. до завършване на
редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от
навършването на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва при забава
върху всяка просрочена вноска, както и в частта му за присъдените държавна
такса върху уважения иск и разноски.
ОСЪЖДА Т. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „С.“ №*, вх.*, ап.*
да заплати на Е. Т. Д. с ЕГН **********, гр. К., ул. „С.“ №*, вх.*, ап.*
направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7