№ 39015
гр. София, 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110164004 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. М. М. срещу „***,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът на основание чл. 211, ал. 1 от
ГПК е предявен насрещен иск срещу Й. М. М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Й. М. М. е подала отговор на насрещната
исковата молба.
С исковата молба, с отговора на исковата молба от „*** и с насрещната
искова молба страните са представили документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
С исковата молба ищецът по първоначалния иск е поискал да бъде
допусната съдебно-счетоводната експертиза с поставени в исковата молба
задачи, което е допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което исканата експертиза следва да бъде
допусната. Искането на ищеца по насрещния иск за допускане на задачи към
съдебно-счетоводната експертиза също следва да бъде уважено.
С исковата молба ищецът е поискал ответникът да бъде задължен да
представи счетоводни справки за извършени плащания, което искане следва да
се остави без уважение, доколкото по тези въпроси е допусната съдебно-
счетоводна експертиза.
При извършена служебна проверка за редовност на насрещната исковата
молба, съдът намира, че същата е нередовна, поради което на ищeцa по
насрещния иск следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
С оглед процесуална икономия няма пречка делото да бъде насрочено за
1
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от 15:45 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „*** в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за
насрещната страна да уточни периода на претенцията за възнаградителна
лихва.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск „***, че при неотстраняване в
цялост и в срок на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната
и производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3
ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба от „*** и с насрещната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в първоначалната искова молба и в насрещната исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 200 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението и в размер на 200 лв., вносим от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза ***
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 от
ГПК за задължаването на ответника да представи счетоводни справки за
извършени плащания.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД от Й.
М. М. срещу „*** за признаването за нищожна като противоречаща на закона
и на добрите нрави на чл. 27 от договор за потребителски кредит № 836111 от
26.05.2022 г., сключен между страните, както и иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5
лв., частичен иск от 2552.17 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № 836111 от 26.05.2022г., ведно със
законната лихва от 22.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането
2
Ищецът твърди, че между него и „*** на 26.05.2022 г. е сключен договор
за потребителски кредит № 836111 за сумата от 900 лв. при уговорен ГПР от
42,58%, лихвен процент в размер на 36%. В чл. 17, ал.1 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условията по ОУ, или с банкова гаранция. С чл. 27 страните
уговорили, че при неизпълнение на задължението по чл. 17 от договора,
заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита, като
според договора страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното
обезпечение причинява вреди на кредитора в сочените размери. Неустойката
се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като на ищеца
е начислена такава заради непредоставено обезпечение. Ищецът поддържа, че
клаузата за неустойка е нищожна, като навежда доводи за нарушение на чл.
10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, а именно неспазване на законоустановената форма.
Сочи допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е
разписана методиката за формиране на ГПР и не е ясно как е формиран
същият. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е грешен, а действителният
такъв надвишава установения минимум в чл. 19, ал.4 ЗПК. Сочи, че
неспазването на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води до
недействителност на целия договор. Поддържа, че посочването на ГПР, който
не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП. В исковата молба се твърди, че клаузата е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото неизпълнението на
задължението по чл. 17, ал.1 от договора не е свързано пряко с причинени
вреди. Поддържа, че клаузата за неустойка води и до заобикаляне на закона,
доколкото с нея се уговаря още едно допълнително обезщение, освен лихвата,
и се стига до недопустимо кумулиране. Навежда доводи за неравноправност
на оспорената клауза, като последната не е индивидуално уговорена. Сочи
още, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави,
което води до нищожност на целия договор. Поддържа, че клаузите в договора
са неясни и не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици, което води до нищожност на целия договор. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва се, че в случая нямало
начисляване и събиране на неустойка, като процесната клауза била валидна.
Посочва, че нямало законово изискване относно размера на неустойката. Не
била налице изначална невъзможност да се осигури обезпечение. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД от „*** срещу Й. М. М. с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 877.75 лв., представляваща
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 836111 от
26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
3
на подаване на исковата молба – 19.04.2024 г. до окончателното изплащане,
сумата от 376.52 лв. представляваща възнаградителна лихва.
В насрещната искова молба се поддържа, че на 26.05.2022 г. между „*** и
Й. М. М. бил сключен договор за потребителски кредит № 836111, в резултат
на който на ответника му бил предоставена сумата от 900 лв. Съгласно
договора за кредит размерът на възнаградителната лихва бил 36 % на година.
Ответникът бил извършил плащания на 21.06.2022 г. в размер на 165.11 лв., на
26.07.2022 г. в размер на 165.11 лв., на 11.08.2022 г. в размер на 166 лв. и на
17.11.2022 г. в размер на 397 лв. С предявената искова молба се обявявал
кредита за предсрочно изискуем. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Й. М. М. е подала отговор на насрещната
исковата молба, в която, че исковете били частично основателни. Прави
възражение за нищожност на целия договор. Ответницата била заплатила
сумата от 893.22 лв. и насрещния иск се явявал основателен за сумата от 6.78
лв.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски
кредит № 836111 от 26.05.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че същият, респ. сочените клаузи, е нищожен на твърдените
основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът, респ. клаузата за неустойка, е действителен, включително
договорен индивидуално, за което не сочи доказателства.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че процесната сума е платена на ответника,
както и че същата е получена от него.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е налице основание за получаването на сумата,
съответно задържането й.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е да докаже възникването на валидно облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № 836111 от 26.05.2022 г., въз
основа, на който на ответника е предоставена на парична сума, а за ответника
е възникнало задължение да върне предоставената сума и да заплати
възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните
вземания за главница възнаградителна лихва са станали изискуеми.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между „*** и Й. М. М. бил сключен договор за
потребителски кредит № 836111 от 26.05.2022 г., в резултат на който на Й. М.
4
М. й била предоставена сумата от 900 лв.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за потребителски кредит № 836111 от
26.05.2022 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5