Р Е Ш Е Н И Е
№ 2161/17.5.2019г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 18.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 17551 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищеца Х.И.Н. ЕГН **********,
с адрес: *** срещу ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на
2623.31 лв., представляваща
недължимо изискана и заплатена от ищцата по фактура №***********/13.09.2017г. , начислена служебно по
„констативен протокол" за периода от 24.06.2016 г. до 23.06.2017 г. , по
клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за недоставена и
непотребена електроенергия на адрес град Варна, ул. „М.", ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда- 15.10.2018 г. до окончателното й изплащане , за която сума е издадена
Заповед № 7745/17.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15547/2018г. на ВРС - 40 състав.
Ищцата обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните
фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба: излага се,че ищцата е потребител на електрическа енергия в имот с
клиентски номер ********** и абонатен номер********. Съставен е констативен протокол,
въз основа на който дружеството-ответник издава фактура №***********/13.09.2017г. за ел.енергия за периода от 24.06.2016 г. до 23.06.2017 г.
за сумата от 2623.31 лв. с ДДС, която тя не е
потребила, нито й е била доставена. Първоначално претендираната от ищцата сума,
на основание съставен Констативен протокол и въз основа на него - съставена и
платена фактура, възлизаща на 2623.31 лв., която представлява заплатена от Х.И.Н.
в полза на „Е.П." АД сума. Същата,
Х.И.Н. е заплатила в полза на „Е.П." АД под
страх, че ответникът ще прекъсне електрозахранването в имота й.
Оспорва се изцяло
дължимостта на сумата от 2623.31 лв. с ДДС, отнасяща се за
допълнително начислени суми за ел.енергия за минал период. Оспорва
се изцяло и въпросния констативен протокол, доколкото същият е частен документ
и няма материална обвързваща сила за съда. Твърди се,
че сумата е платена само и единствено, за да не бъде спряно ел.захранването в
дома на ищцата.
Ищцата оспорва начина и
методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Същите са неправилни и
незаконни. Счита, че не са просрочени, нито е в
нарушение на задълженията си на потребител на ел.енергия. Всички,
начислени по партидата, периодични месечни сметки са изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не е представил
конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за
измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на
процесния адрес (СТИ) - електромери.
Предвид
гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение
, с което да уважи предявената искова претенция и да се присъдят
направените по делото разноски.
Ответникът „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който се излага, че предявената искова претенция е допустима,
но изцяло неоснователна.
Излага се,
че е налице правно основание за възникването на вземането на „Енерго - Про
Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 2592,35 лв.,
конкретизирано по размер с фактура № -*********/13.09.2017
г.
Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия в размер на 17413 кВтч, и се дължи от ищеца на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
Не се оспорва, че между страните по делото съществува валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава
се обстоятелството, че е извършена проверка на изправността
на средството за търговско измерване на адрес, находящ се в град Варна, ж.к. Т.,
ул."М."
№ 7, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.
Излага се, че страните по настоящия спор се намират в продажбено
провоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и
задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката. Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от
Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка
с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД
и Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби" АД.
Страните по настоящото дело са и страни по облигационно правоотношение
по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е.С." АД.
Ответното
дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
град Варна, ж.к. Т., ул."М." № 7, с абонатен № **********клиентски № ************На 23.06.2017 г. е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Е.С." АД, в присъствието на двама независими свидетели,
които не са служители на електроразпределителното дружество. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би
обезсмислило усилията по предовратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол № **********При проверката е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 17413 квтч.
В регистър 1.8.1. са отчетени 2567
квтч, в регистър 1.8.2. - 4499 квтч, а в скрития регистър 1.8.3. - 17413 квтч.
Количеството електрическа енергия в регистър 1.8.О., в който сумарно са
записани 24480 квтч, представлява сбор от натрупаното количество в останалите
регистри, а именно регистър 1.8.1., регистър 1.8.2. и
регистър 1.8.3. Регистър 1.8.0. е
т.н. „общ" или „сумарен" регистър на електромера, в който се записва
цялата преминала през електромера енергия, по всички регистри. В настоящия случай енергията, отчетена в регистър 1.8.3. се съдържа като количество в регистър 1.8.0. и следователно същата е преминала през СТИ.
Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 448476 и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата е извършена от Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна. За
извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 1789/18.08.2017 г.
Установено е. че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на
електромера. Констатирано е, че действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа 3.
Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Варна е
официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179. ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила.
На 12.09.2017 г.. „Е.С." АД съставя Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното
вземане.
Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. -17413 квтч.
На 13.09.2017 г. „Е.П."
АД издава фактура № **********, с което е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 2592,35 лв.
Срокът на плащане на посочената фактура е 03.10.2017 г.
При липса на данни за техническа неизправност на
електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното
след разчитане на регистър 1.8.3. количество
енергия в размер на 17413 квтч е реално доставено и консумирано от абоната.
Начислена е сума, представляваща стойност на доставена и употребена от
ищеца електроенергия. Несъответствието в
измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което
неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление
от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено
количество, което е отчетено от средството за търговско
измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електроенергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Моля да съобразите, че никъде в посочената разпоредба не се
посочва, че същата е приложима само по отношение на СТИ с дистанционен отчет
- напротив, чл. 50 ПИКЕЕ следва да намери приложение
във всички случаи, в които е налице посоченото в разпоредбата несъответствие.
От Констативния протокол се установява, че в случая измервателната група
се е състояла от посочените в чл. 17, т. 2, т. 4 и т.
5 от ПИКЕЕ елементи, а именно електромер, токови вериги, входящи и изходящи
предпазители, тарифен превключвател/.
Предвид горното, провереното средство за измерване изпълва понятието
„измервателна група", визирано в текста на чл. 50 от ПИКЕЕ.
Видно от текста на посочената разпоредба, същата е приложима във
всички случаи, в които има несъответствие между отчетеното от СТИ /представляващо
част от измервателната група по смисъла на чл. 50
ПИКЕЕ/ и данните за потребена енергия от ежемесечен отчет на електромера,
съдържащи се в информационната база на представляваното от мен дружество.
Видно от представената към настоящия отговор справка за потребление, ел. енергия, преминала през регистър 1.8.3. не
е остойностена и фактурирана през процесния период при извършвания ежемесечен
отчет на потребление.
Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за
доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и представлява
левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната Фактура е издадена след остойностяване на засечени
показания по реален отчет.
При липса на данни за техническа неизправност на електромера извън
извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитане на
регистър 1.8.3. количество енергия
в размер на 17413 квтч е реално доставено и консумирано от абоната.
Начислена е сума, представляваща стойност на доставена и употребена от
ищеца електроенергия. Несъответствието в
измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което
неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление
от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено
количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Установеното
софтуерно вмешателство в програмата за параметаризация на СТИ има за цел именно
„отклоняване" на част от потребената енергия от абоната в „невидим"
регистър и препятстването по този начин на възможността тази потребена енергия
да бъде отчетена като показания при ежемесечния отчет. Неправомерното
вмешателство има за своя цел именно „укриване" на част от потребената от
абоната енергия.
С писма от „Е.С." АД и от „Енерго -
Продажби" АД са приложени констативния протокол от техническата проверка и
фактурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 200. ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа
енергия. Съобразно чл. 16. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ
/2014 г./ и чл. 17. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./. от които страните са обвързани,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия.
Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли
предявената искова претенция като неоснователна , като
се присъдят сторените в производството по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпила уточняваща молба на ищеца с вх.№ 19561/15.03.2019г., в която
посочва, че сумата по фактура № */********/13.09.2017г. е в размер на
2592.35лв. - главница, но ответникът е начислил и обезщетение за забава в
размер на 30,96лв. , като при плащане на каса е изискал да бъде платено първо
обезщетението и след това е приел плащането на главницата по фактурата,
като за сумата е издаден един платежен
документ - фискален бон, съгласно който
сумата е отнесена като плащане по фактура № **********/13.09.2017г. начислена
служебно по „констативен протокол" за периода от 24.06.2016 г. до
23.06.2017 г. по клиентски номер *********** и абонатен номер***********. Моли
да се даде ход на производството.
По делото е постъпила молба с вх.№19131/14.03.2019г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, в която посочва, че съгласно дадени указания
с Определение № 2936/01.03.2019 г., постановено по горепосоченото дело, се
правят следните уточнения: Дължимата сума за реално доставена и потребена от
абоната енергия е 2 592,35 лв., за което е издадена фактура №*/*********/13.09.2017
г., процесната фактура е с падеж 03.10.2017 г., заявяват ,че от представения от
страна на ищеца фискален бон е видно, че сумата е заплатена след настъпване на
падежа, разликата между дължимата по фактура сума и реално заплатената е
дължимата за забавено плащане законна лихва, като същата е в размер на 30.96
лева и е начислена за периода от 04.10.2017 г. /датата, следваща падежа по
фактура/ до 15.11.2017 г. - датата на плащане на задължението, законна лихва се
дължи като обезщетение за забава на извършеното плащане и има своето основание
в чл.38 от ОУ на дружеството.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото
производство ч.гр.д. № 15547/2018г. на
ВРС - 40 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
15.10.2018г. Въз основа на депозираното заявление е издадена
Заповед № 7745/17.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК , по силата на която е разпоредено на длъжника
„ЕНЕГРО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Варненчик” № 258 да заплати на Х.И.Н., ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:*** следното вземане: сума в размер на 2623.31 (две хиляди шестотин
двадесет и три лева и тридесет и една стотинки) лева, представляваща недължимо
платена на 15.11.2018 г. при първоначална липса на основание стойност на
коригирана непотребена електроенергия за периода от 24.06.2016 г. до 23.06.2017
г., за което е издадена фактура № **********/13.09.2017 г., за обект с
клиентски №*********, абонатен № ********* с адрес на потребление: гр. Варна, ул.
„Милосърдие“, ведно с законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението – 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 52,46 (петдесет и два лева и четирдесет и шест
стотинки) лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и 322,00 (триста двадесет и два) лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Посочено е , че вземането произтича от следните
обстоятелства: недължимо платена на 15.11.2017 г. при първоначална липса на
основание стойност на коригирана непотребена електроенергия за периода от
24.06.2016 г. до 23.06.2017 г., за което е издадена фактура № *********/13.09.2017 г., за обект с клиентски №*********, абонатен № **********с адрес на
потребление: гр. Варна, гр. Варна,
ул. „Милосърдие“.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в
настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за
постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №
15547/2018г. на ВРС - 40 състав. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , предвид наличието на идентитет на предмета на
издадената заповед и предмета на настоящото производство , съдът намира,че
производството по делото е образувано по редовно предявена и допустима искова
претенция, поради което следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
твърденията на страните в исковата молба и в депозирания отговор, не е спорно в
отношенията между страните факта на валидно сключения договор за продажба на
електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия , обстоятелството ,че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за
обект , находящ се в гр. Варна, ул. „М., с клиентски № *********абонатен № **********
за който е издадена фактура № ********/13.09.2017 г., както и обстоятелството, че процесната сума в размер
от 2623,31 лв. , е заплатена на ответното дружество от ищцата, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
От представения по делото Констативен протокол № 1103586/23.06.2017г. се установява, че на
същата дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа
проверка на измервателната система в обекта на ищеца , находящ се в град Варна, ул. „М. “ , с клиентски номер *********** и абонатен номер ********** . При проверката са констатирани
показания на СТИ , подробно описани в протокола, както следва: в регистър 1.8.1. са отчетени 002567 кВТч, в
регистър 1.8.2. - 004499 кВТч, в регистър 1.8.3. има показания в размер на 017413
кВТч , в регистър 1.8.4. - 000000 кВТч и в регистър 1.8.0-024480 кВТч. Посочено е , че е установена грешка при
отчитане на електромера „-00,34%“ , вследствие на което електромерът е
демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият електромер е посочено,
че се поставя в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 448476.
Констативният протокол е съставен и подписан от двама служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД , както и двама свидетели в отсъствие на абоната.
Видно от представения по делото Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 1789/18.08.2017 г. на Регионален
отдел-гр.Варна към Български институт по метрология , електромерът е
представен в запечатан найлонов плик , пломбиран с пломба № 448476, като при
огледа е установено съответствие с Констативен протокол № 1**********/23.06.2017
г. Посочени са показанията на тарифите,
както следва: Тарифа 1-002567,5 квтч, Тарифа 2-004500,2 квтч. Установено е
отсъствие на механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на
електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема
на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа Т3-017413,4 квтч, която
не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на
електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически
характеристики. При продължително включване с отчитане на показващото
устройство се констатира грешка „-0,22%“ при максимално допустима грешка „+/- 2,0“.
Видно от Становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното
дружество на 12.09.2017г. относно Констативен протокол № 1789/18.08.2017 г.,
е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 17413
кВТч за периода от 24.06.2016г. до 23.06.2017г.,
от които 334 квтч за периода от 24.06.2016г. до 30.06.2017г., 13358
кВТч за периода от 01.07.2016г. до 06.04.2017г. и 3721 кВТч за периода
от 07.04.2017-23.06.2017г. Посочено е ,
че корекцията е извършена на основание
чл.50 от ПИКЕЕ и софтуерно
прочитане на паметта на СТИ , при което е установено точното толичество
неотчетена ел.енергия.
Представена е справка за потреблението на ищеца през
последните 12/24/36 месеца към 04.01.2019 г.
Представена е фактура № **********/13.09.2017 г. с
получател ищеца за начисляване на
сумата от 2592,35 лв. от ответното дружество , представляваща незаплатена от
ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление с
клиентски номер*********и абонатен номер ********* за периода от 24.06.2016г.
до 23.06.2017 г., по посочените в становището данни, съответно: 334 квтч, 13358 кВТч и 3721 кВТч
Видно от Уведомителни писма от „Е.С."АД и от „Енерго - Продажби"
АД, ищецът е уведомен за извършената
проверка на измервателната система на процесния обект с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, като му е
изпратено и копие на съставения
констативен протокол №********/23.06.2017г. Ищецът е уведомен за дължимост на
сумата в размер на 2592,35 лв. по фактура № **********/13.09.2017 г. със срок
на плащане до 03.10.2017 г.
Приложени са обратни разписки за изпращане на уведомленията до ищеца.
Приет по делото е фискален бон за
заплащане на процесната сума в размер на 2623,31 лв. от ищеца на ответното
дружество на 15.11.2017г.
Представено е извлечение за фактури и плащания на ищеца към дата 03.01.2019г. с
клиентски № ********** , от което е видно, че сумата по процесната фактура е
изплатена от ищеца .
Видно от приетия по делото Констативен протокол за монтаж на СТИ № *********/17.09.2015г.,
в процесния обект на потребление е подменено СТИ , с показания, както следва: нощна тарифа
000000 квтч и дневна тарифа 000000 квтч , като протоколът е подписан от двама
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД . Няма данни какви са били показанията на
електромера по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0 (т. нар. „сумарен регистър“) при
монтажа му, отразени са само показанията на активираните за търговски отчет
регистри за нощна и за дневна тарифи, съответно – 1.8.1 и 1.8.2, които са били
с нулеви показания.
Съгласно
заключението на вещото лице Л.С.Б. по
проведената съдебно-техническа експертиза, процесният
електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021566101331 е преминал първоначална
метрологична проверка през 2015 г. Съгласно Заповед А-333/29.05.2014 на
Държавна агенция за метрология и технически надзор, този тип електромери трябва
да минават задължителна повторна метрологична проверка на всеки шест години.
Метрологичната му годност изтича през 2021 г. Електромерът е демонтиран на
23.06.2017 г. Показанието от 17413 kWh, „прочетено" в регистър 1.8.3 не е
визуализирано на дисплея на измервателния уред, тип МЕ162, с фабричен № *************Отчитането
на консумираната ел.енергия в битов обект с абонатен № ********* се извършва по две тарифи. В КП
1789/18.08.2017 г. на БИМ ГД "МИУ" РО Варна, е документирано, че
количеството ел.енергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.3 на
стойност 17413 kWh, е преминало през измервателната система на СТИ и след това
вследствие на констатираното неправомерно софтуерно вмешателство в програмата
за параметризация на СТИ, част от потребеното количество ел.енергия е
преразпределено и в невизуализирания регистър. Остойностената ел.енергия от
17413 kWh във фактура № ************ от дата 13.09.2017 г е определена в
Становище за начисляване на електрическа енергия от 12.09.2017 г., след
„софтуерно прочитане" на регистър 1.8.3, който не е визуализиран при
редовен отчет. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранвашата мрежа не е
променена. Общо за целия период, левовата равностойност на посочената
електроенергия за доплащане от 17413 kWh за битови абонати е 2592.36 лв.,
същата сума е изчислена във фактура № *********** от 13.09.2017. Направените,
изчисления, за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия е,
извършена математически точно и. крайната цена е съобразена с Решенията на
утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период. В
настоящия случай е налице несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни а именно: В
базата данни е въведено - измерваната ел.енергия да се отчита по две тарифи, а
не по три. Показанията, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на
дисплея на електромер, тип МЕ162 с фабричен №*********** и не са регистрирани
при редовния месечен отчет, което е предпоставка за неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия. Налице са технически
предпоставки за извършване на допълнително начисляване на електрическа енергия,
определена в чл.50 от ПИКЕЕ.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова
молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
че сметката му е коригирана с посочената в исковата молба сума и че е
заплатила процесната сума на ответника, т.е. наличието на имущественото
разместване между ищеца и ответника, тоест фактическото предаване на
материалното благо и получаването му от другата страна; както и размера на
претенцията.
От своя страна в
тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер. Ответникът
следва да установи дължимостта на процесната сумата по корекцията, а именно той
следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той
трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е
коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен
размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане. В конкретния случай за успешното провеждане на предявения иск, ищецът
следва да докаже факта на имуществено разместване, което в процесния случай
означава реалното плащане на процесната сума от абоната в полза на ответника, а
ответникът следва да докаже, че плащането е на валидно правно основание за
начисляване на процесната сума.
Между страните не
се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия в обект на потребление с абонатен № *********** и клиентски № *********
, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „М.“ и с титуляр на партидата ищеца, а
ответникът е доставчик на ел.енергия. Следователно страните са обвързани в
отношенията си от ОУ на ДПЕЕ.
Между страните не
се спори, а и видно от представените по делото доказателства, ответното
дружество е получило процесната сума в размер на 2623,31 лева, заплатена му от
абоната по фактура № **********/13.09.2017 г. , към която е добавена от
ответника и съответно заплатена от ищеца лихва за забава, като видно от
представеното по делото извлечение, както и от приобщения по делото фискален
бон, процесната сума е заплатена на ответника.
Не е налице обаче
успешно проведено доказване от страна на ответника на наличие на основание за начисляване
на процесната сума.
Основният спорен момент между страните по настоящия спор
е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на
доставчика на ел.енергия да извършва
едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на
основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017г., постановено по
адм.д. № 2385/2016, по описа на Върховният административен съд на Република
България - Петчленен състав - I колегия,
са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой
98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт.
Предвид изложеното
се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на средството
на търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел.енергия
съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
разпоредбите на ПИКЕЕ, които към този момент са били действащи. В тези текстове
на ПИКЕЕ са разписани реда и методиката
за преизчисление на количеството ел.енергия от страна на съответния енергиен
оператор. Тези правила по своята същност са подзаконов нормативен акт, приложим
при регулиране отношенията между страните към датата на извършване на
проверката.
Съдът намира,че от събрания по делото доказателствен
материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3 количество
електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. Вещото лице е
изготвило своето заключение само и единствено на база на становището за
начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в
интерес на последното. По делото не са представени никакви доказателства, от
които да се установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на
процесния период-24.06.2016г. Предвид на това не може да се направи категоричен
извод , дали за процесния период е отчитана ел.енергия в този регистър и в
какъв размер, поради което и не може да се направи обосновано заключение ,
че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия в размер
на 17413 квтч е реално доставено за процесния период. От ангажирания в
производството доказателствен материал не може да се направи обоснован извод,
че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено и потребено от абоната именно през процесния
период от 24.06.2016г. до 23.06.2017г.
Не са представени и доказателства по какъв начин е отчетено количеството
ел.енергия по отделните периоди, обективирани в становището, а именно: 334 квтч
за периода от 24.06.2016г. до 30.06.2017г.,
13358 кВТч за периода от
01.07.2016г. до 06.04.2017г. и 3721 кВТч за периода от 07.04.2017-23.06.2017г. В приобщения към доказателствения материал
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1789/18.08.2017 г. на Регионален отдел-гр.Варна към
Български институт по метрология липсва посочване на отчетеното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3 , като са посочени само показанията на дневната
тарифа и нощната тарифа. В протокола е посочено ,че е направено софтуерно
четене на електромера за преминала енергия на Тарифа Т3, без да е посочено за
какъв период от време се отнася същата. Липсва доказателство, от което да се
установи как точно във времето и в кои часовите зони е
била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице
несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при
ответника данни за нея. Потребителят е
битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и
визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за
дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани
месечните такси на ищеца. Не са налице данни и доказателства абонатът да е
подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез
включване и на трета тарифа /1.8.3/ за върхова енергия/, за да се отчита
потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е
установено, че количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната за процесния
период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума , като не е уточнено за периода каква част от
енергията е формирана по двете тарифни зони , съответно дневна и нощна.
Следователно не е изяснено каква
методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на
паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Отделно от това,
не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е
монтиран първоначално с нулеви показания за тарифа 1.8.3, доколкото видно от
приетия по делото протокол за монтаж на СТИ от 08.11.2016г. в процесния обект
на потребление е монтирано СТИ , последното е монтирано с показания, както
следва: нощна тарифа 000000 квтч и дневна тарифа 000000 квтч , но не са
посочени показания на регистър 1.8.3 към датата на монтиране. Не е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ доколкото не се
установи, че при монтажа на електромера на обекта на ищеца на дата 17.09.2015г.
регистър 1.8.3, както и регистър 1.8.0 (т. нар. „сумарен регистър“) са били с
нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод,
че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително
потребена от абоната, но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
/ В този смисъл Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно гражданско
дело № 668/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна/.
В този смисъл и с оглед предприетото от ищеца оспорване
съдът не може да приеме за установено, че в тарифа 1.8.3 действително е
отчетено количеството енергия посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия
би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително установено
авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество
ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да
докаже в настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на
процесната сума.
При това положение
следва да се приеме, че искът за установяване дължимостта на вземането на ищеца
от ответника е основателен и следва да бъде уважен.
Ето
защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният
състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните дължимостта на оспореното вземане на
ищеца по отношение на процесната сума.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. С
оглед на изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените
от ищеца в
настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за
извършването им, в общ размер от 482,46 лв., от които, както следва: 52,46
лв. – държавна такса и 430,00 лв.- заплатена адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и
разноските в заповедното производство в общ размер от 374,46 лв., от които 52,46
лв. – държавна такса и 322,00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца Х.И.Н.
ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна и ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на
2623.31 лв., представляваща недължимо заплатена при първоначална липса на основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия за периода от 24.06.2016 г. до 23.06.2017 г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул. „М. “, с клиентски № ********* и абонатен №***********, за което е
издадена фактура ***************/13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.10.2018 г. до окончателното й
изплащане , за която сума е издадена Заповед № 7745/17.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 15547/2018г. на ВРС
- 40 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Х.И.Н. ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
на 374,46 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 15547/2018г. на ВРС - 40 състав, както и сумата от 482,46 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: