М О Т И В И
към Решение № ............
от 15.10.2019година
по АНД № 526/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378
и сл. на глава 28
от НПК.
Досъдебно
производство (ДП) № 353/2018година
по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от М.а
Славова
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на
делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на М.М.А. с ЕГН:**********, роден на ***г***, българин,
български гражданин, с адрес:****************************,
неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, за това че на 16.07.2018
г. в гр.Свиленград, обл.Хасково на бул „ България „ при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „ Пасат “ с рег. № Х 2900 КН, нарушил правилата за
движение на Закона за движението по пътищата а именно:Чл. 5, ал. 2, т.1 от ЗДвП – „Водачът на ППС
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са …водачите на двуколесни ППС.“; Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват … с характера и интензивността на
движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“; Чл.117 от ЗДвП - „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре.“ и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на водача на велосипед– М.Б. М. с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в
счупване на костите на дясна подбедрица
, закрито , което му причинило трайно затруднение в движението на десния крак - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В съдебното
заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно
призована , изпраща представител прокурор Славова,който по същество моли съда
да признае обвиняемия за виновен и да му наложи адм.наказание в размер близък
до минамалният,като излага подробни съображения в тази насока.
Обвиняемият М.М.А.,редовно
призован не се явява,за него се явява адв.Т. ,който пледира за
оправдателно решение,като счита че липсвало виновно поведение на обвиняемия
през процесния ден, като подробно мотивира доводи в тази насока.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно
от приложената
актуална Справка за
съдимост рег.№ 164 от 09.08.2019 година на Районен съд – Крумовград, обвиняемият М.М.А. не е осъждан,както и на обвиняемия не му е налагано административно наказание по
чл. 78а от НК.
От
Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград и приложена
в кориците на ДП/том 1,лист 79/, става ясно, че обвиняемият М.М.А. не е криминално проявен и респективно няма криминалистическа и съдебна регистрация,
не е посочено, същият да се издирва от органите на МВР или да има наложени
забрани за напускане на страната.
В кориците на ДП е
приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние/том 2,лист
38/, от която е видно, че обвиняемият М.М.А. е несемеен ,не притежава недвижими имоти, притежава 1бр.
МПС-фолксваген пасат – и не получава трудов
или друг доход.
На 16.07.2018 г., децата Г.С.Т., М.Б.М., М.С.М. и Д. играели,когато
решили да покарат колелета,но в парка който се намирали,лешили да отидат в
големият парк в Свиленград,като четирите деца имали само три колелета,поради
което две от децата се качили самостоятелно,а другите две се качили на едно
колело и тръгнали заедно за парка .Около 16:30 часа, в гр.Свиленград, по ул. „Х.
Ботев" се е движил велосипед марка „КСР", управляван от малолетния М.Б.М.,
на възраст от 11 години от гр.Свиленград, в посока към Градския парк на
гр.Свиленград. На велосипеда, седнал на кормилната дъга, е пътувал Г.С.Т. ***,
на същата възраст. Движението се е извършвало през деня, по сухи, хоризонтални,
асфалтови участъци от платната за движение. Преди велосипеда управляван от св.М.
се движил друг велосипед с деца/неустановени по делото/, който след
кръстовището с бул.“България“ завил и продължил движението си по бул.“България“
в посока магазин „Зора“.Осталите две деца/ М.С.М. и Д./ се движели със своите
колела зад управляваното от малолетния М.Б.М. колело на около няколко метра.
При приближаване на кръстовището на ул.„Х. ***,
урегулирано със знак Б2 “ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, водачът на велосипеда М.Б.М., не спрял, а само
намалил скоростта си и след като преценил, че движещия по пътя с предимство
автомобил е твърде далеч, предприел изпълнение на маневра „преминаване през
кръстовището", чрез пресичане на бул. „България" към прохода за входа на Градския парк. В същото време по
бул. „България", сам на пътното платно, по пътя с предимство, към
кръстовището с ул.„Х. Ботев" в посока пощата на гр.Свиленград, се движил
лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с рег.№ X 2900 КН,
управляван от обв.М.М.А.,***.
При така създалата се ситуация и параметри на движение на
ППС-ва, е възникнал удар между тях,като лекият автомобил блъснал велосипеда с
предната си броня в централна част и
водача на велосипеда изхвръкнал на предното стъкло на лекият автомобил ,след
което паднал на пътното платно, а непосредствено преди удара пътника на
велосипеда,успял да отскочи напред и избегнал удара. Непосредствено обаче преди
настъпване на ПТП, св. Г.С.Т. успял да забележи,че водачът на МПС погледнал на
долу,респективно неговото внимание било насочено извън участниците в движението
,поради което осъзнал,че ударът е неизбежен и успял да отскочи от кормилото на
велосипеда преди настъпване на ПТП.
На местопроизшествието веднага пристигнали служители на
РУ-Свиленград, които се намирали в близост и чули звука от удара-св.Св.С. и мл.
инспектор М. С.. На място св.С. видял,че едно от децата било паднало на пътното
платно на два метра от процесният автомобил,като детето имало видими травми на
главата и крака,а другото дете било избягнало удара и било във видимо добро
здраве. За така настъпилото ПТПсв.С. извикал на място автопатрул.
След пристигане
на автопатрула ,водачът М.М.А. бил
изпробван от св.Б.П.Б.-мл.
автоконтрольор при РУ-Свиленград, за употреба на алкохол с техническо средство
“Дрегер“ 7510 с инвентарен номер ARDN
0088, който отчел 0.00 промила алкохол в издишвания въздух.
Вследствие на настъпилото ПТП, пострадалия -св. М.Б.М., получил телесни увреждания в
областта на десния си крак и бил откарана за оказване на спешна медицинска
помощ. Били нанесени и минимални материални щети по лекия автомобил и велосипеда, които се
оказали несъставомерни.
На место пристигнал и св. С.А.М. след като обвиняемият му
се обадил за настъпилото ПТП, който бил видимо притеснен за пострадалото дете и
обяснил пред свидетелят,че децата излезнали от улицата без предимство и същият
ударил велосипедиста.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза
по писмени данни /л.5, т.2/ се установява, че в следствие на ПТП-то на 17.07.2018г. св.М.Б.М. е получил следните увреждания:
Счупване на костите на дясната подбедрица, закрито. Описаните увреждания били
причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат
при автомобилна травма, по начина и при обстоятелствата отразени в ДП.
Причинено било трайно затруднение в движението на десния крак, по смисъла на
чл.129 от НК, което се дължи на счупване на костите на дясната подбедрица.
Причиненото с деянието телесно увреждане на пострадалия М.Б.М., посочено по- горе е такова по чл.129, ал.2 от НК, т.е. касае се за телесно увреждане, което
обосновава наличие на причинена средна телесна повреда по смисъла на НК.
От причиненото ПТП няма причинени имуществени вреди,
които да покриват критерия за „значителни“ имуществени вреди по смисъла на чл.
343 ал.1 б.“А“ вр.чл.342, ал.1 от НК.
За установяване на механизма на станалото
пътно-транспортно произшествие е назначена автотехническа експертиза от
заключението, на която изцяло се потвърждава описания по-горе механизъм на ПТП. Видно от експертното заключение произшествието е станало през деня
в зоната на прав участък от платното за движене, в зоната на кръстовище. Мястото
на удара на велосипедиста от лек автомобил „Фолксваген Пасат" с
peг. № X 2900 КН, управляван от обв. М.М.А. е на около 2,30м. в
ляво от десния край на платното за движение по бул.България по широчина в
гр.Свиленград.
Ударът е с предна дясна част на лекия автомобил, в зоната на цифра 2 от рег.табела на
разстояние 0,76м. от десен преден габарит на
автомобила и с център на 0,44см. височина от терена в дясна долна част на долен клон на рамката
,в зоната на шарнирната връзка на задна
вилка на велосипеда и дясната подбедрица
на велосипедиста. Ударът е станал в началото на
ефективния спирачен път на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № X
2900 КН.При конкретната пътна обстановка, водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Пасат" с peг. № X 2900 КН- М.М.А., е имал пряка
видимост и техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез
своевременно, екстремно спиране в момента на навлизането на велосипеда върху
платното за движение на бул. „България". Лекият автомобил марка
„Фолксваген", модел „Пасат" с peг. № X 2900 КН би спрял на разстояние
2,03 м. преди мястото на удара с велосипедиста.Едновременно с това заключението
на вещото лице е, че при конкретната пътна обстановка в момента на навлизането
си велосипеда върху платното за движение на бул. „България",
велосипедистът М.Б.М., не попада в
опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № X
2900 КН управляван от обв. М.М.А..
Същият в съдебно заседание поддържа заключението си.
Назначено е допълнителна автотехническа експертиза по
искане на защитника на обвиняемия с произволно избрана от него скорост-15км.в
час и при бърза и средна скорост на велосипеда,като съобразно поставените
задачи ,вещото лице е представил заключение,като в съдебно заседание обаче
уточнява,че тези му изводи не касаят фактите по делото,а са съобразно
поставените задачи,тъй като скорстта избрана от адв.Т. не отговаряла на
действителната фактическа обстановка,а отделно от това при първото му
заключение дадено в досъдебно производство,скоростта избрана от вещото лице,
била съобразена и с факта,че на велосипеда имало пътник на кормилото,както и с
всички останали факти събрани в досъдебното производство и след извършени от
него огледи и замервания на място.
Горепосочената
фактическа обстановка се установява от събраните на ДП гласни и писмени
доказателства: показанията на свидетелите С.Д.С., Б.П.Б., С.А.М. ,Г.С.Т.,М.С.М. и М.Б.М., както и от останалия приобщен към
доказателствен материал - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, протокол за оглед на веществени доказателства,ведно с
фотоалбум,констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №13,медицинска документация касателно пострадалия М.Б.М.
и т.н. и заключенията
на автотехническата и съдебно - медицинска експертизи.
Въз
основа на тези доказателствени източници настоящият съдебен състав, прие за
безспорни датата, мястото и времето на настъпване на процесното ПТП, доколкото
сведения в тази насока се съдържат освен в показанията на свидетелите, дадени в
хода на досъдебното производство, така и в писмените доказателства и
доказателствени средства, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие. По този въпрос не се спори и между страните по делото. Безспорни според съда са и атмосферните условия и пътната
обстановка, при които е настъпило ПТП-то - в светлата част на деня в зоната на
кръстовище. В този смисъл сведения се съдържат отново
в показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели.
Не се спори между страните и по отношение мястото на
произшествието.
По
отношение на другия релевантен факт - механизма на ПТП, настоящият съдебен
състав постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Г.С.Т.,М.С.М. и
М.Б.М..
Показанията на тези свидетели и най-вече на пострадалият
откъм достоверност се подкрепят и от заключенията на вещите лица от назначените
автотехническа и медицинска експертизи, както и от обективните находки по
делото, констатирани на мястото на инцидента и възпроизведени в съответните
писмени доказателства и в гласни такива, съдържащи се в показанията на
свидетелите С.Д.С. и Б.П.Б. *** при ОД
на МВР – Хасково. Безспорно е установена посоката на движение на управляваното
от обвиняемия МПС, както и механизма на възникване на произшествието. Видно от заключението на експерта по авто-техническа експертиза, то
е било предотвратимо за обвиняемия, за който съдът приема, че е управлявал
лекия автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата. Всъщност съществено значение за изясняване на фактическата
обстановка относно механизма на настъпилото ПТП и причините за настъпването му
имат назначените от досъдебното производство автотехническата и медицинска
експертизи, като съдът изцяло кредитира и възприе изводите им. Това е така защото, експертите са основали изводите си върху
обективните находки установени при огледа на местопроизшествието, констатациите
от нараняванията на пострадалият,
установени от д-р Е. и ги съпоставили,
използвайки научни методи.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
прие от правна страна, че обвиняемият М.М.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1 б. "б"
, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
като на 16.07.2018 г. в гр.Свиленград, обл.Хасково на бул „ България „ при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „ Пасат “ с рег. № Х 2900 КН, нарушил правилата за
движение на Закона за движението по пътищата а именно: чл. 20, ал. 2
от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват … с характера
и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл.117
от ЗДвП - „При приближаване към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да
спре.“ и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на водача на велосипед– М.Б. М. с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в
счупване на костите на дясна подбедрица
, закрито , което му причинило трайно затруднение в движението на десния крак .
От обективна страна безспорно се установи, че на
инкриминираната дата в гр. Свиленград,
обвиняемият управлявал лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „ Пасат “ с рег. № Х 2900 КН със скорост 47
км/ч., приближавайки с посочената скорост към пътното
платно
с видимост към мястото на което се е намирал пострадалото дете,
манифестиращо намерението си да премине с велосипеда напречно на пътното платно. В този момент е възникнала и първата опасност за обвиняемия като
водач и той е следвало да съобрази поведението си, с разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДВП, вменяваща му в задължение да
съобрази скоростта си с възникналата опасността- в случая предвидима, като я
намали според пътната обстановка, което не направил. Опасността
за обвиняемия като водач, е продължила и задълбочила с предприетото пресичане
на пътя от пострадалото дете и за обвиняемия е възникнало
задължението, вменено пак с чл. 20, ал. 2
от ЗДвП - да спре, което не е сторил.
Освен нормата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, с поведението си като водач,
обвиняемият е нарушил императивната норма на чл. 117 от ЗДвП
,
уреждаща поведението на водачите към децата и вменяваща в задължение на водачите на МПС при приближаване към
място, където на пътя или в близост до него се намират деца, да намали скоростта,
а при необходимост – и да спре. Именно тези си задължения
като водач на МПС не е изпълнил обвиняемия въпреки, че имал техническата
възможност да възприеме пътната ситуация и предотврати ПТП като реагира
своевременно и спре, което не направил, а произшествието е било предотвратимо.
В случая скоростта е била несъобразена, защото не поради
превишаването й, е настъпило ПТП. Поведението на
обвиняемия като водач и допуснатите от него посочени нарушения на ЗДвП, са в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилият съставомерен резултат -
средната телесна повреда на пострадалото малолетно дете.
Обвиняемият ще следва обаче да бъде
оправдан по възведеното от прокурора в постановлението обвинение да е нарушил
разпоредбата на чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Принципно тази норма е обща и въвежда задължение към водача на
пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. Очевидно е, че разпоредбата на чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП няма и не може да има отношение към
съставомерността на деянието, защото тя не регламентира дължимо поведение на
водача при управление на превозното средство, което да е в причинна връзка с
резултата. Ето защо съдът оправда обвиняемия по тази част на
обвинението, като не сподели доводите на прокурора за допуснато нарушение и на
този текст от ЗДвП.
От субективна страна обвиняемият е
осъществил престъплението по непредпазливост, при условията на престъпна
небрежност. Същия
не е целял и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди. Съставомерните
последици са настъпили по причина, че обвиняемия не е съобразил поведението си
с обстоятелствата, които в конкретния случай са оказали влияние за причиняване
на процесното пътнотранспортно произшествие, преценени от гледна точка на
релевантните за ситуацията правила за движение по пътищата. А обвиняемият
съобразно заключението на АТЕ при своевременно задействане на спирачната
система на ПС би имала техническата възможност да спре и да предотврати ПТП и
причиняването на средната телесна повреда на св. М.Б. М. .
След като прецени тежестта на
деянието и данните за обвиняемият, съдът счита,
че са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаването на обв. М.М.А. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в
императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1
от НК. За
престъплението чл. 343, ал. 1
б. "б", вр. чл.
342, ал. 1 от НК към датата на извършване на деянието е предвидено наказание
лишаване от свобода до три
години или пробация. Видно от приложената на ДП
справка за съдимост обв. М.М.А. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл. 28 от НПК. При определяне размера на глобата,
решаващият орган се съобрази с имотното състояние на обвиняемия. Същия в
приложената ДСМПИС е декларирал,че няма доходи от
трудова дейност и не разполага с недвижимо имущество. Като
смекчаващи вината на обв. обстоятелства съдът
прие чистото съдебно минало, липсата на каквито и да било противообществени и
криминални прояви и добри характеристични данни. В аспект на
смекчаване отговорността на дееца следва да бъде отчетено положителното му
поведение на досъдебната фаза на процеса, степента на причиняване на
вредоносния резултат и изминалия период от извършване на деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира от
материалите по делото. Гореизложеното обуславя
определяне на административното наказание глоба в минималния предвиден в закона
размер, а именно от 1000 лв.
Редакцията на нормата на чл. 78а ал. 4 от НК води до извода, че за разлика от
случаите, когато престъпления по транспорта се разглеждат по общия ред, а не по
този на глава ХХVІІІ от НК, налагането на наказание по реда на чл. 343г от НК
не е императивно. Съдът може да го наложи, стига да прецени, че същото има място и
роля за постигане целите на индивидуалната и генерална превенции, както и на
поправителния и възпитателен ефект спрямо извършителя.
По делото първоинстанционния съд е мотивирал, че като
констатира превес на смекчаващи обстоятелства /изрично изброени са- социалното положение на
обвиняемия, добри характеристични данни,
проява на загриженост и внимание към пострадалото дете, липса на налагани наказания за нарушения по ЗДвП,
конкретния начин на извършване на деянието/.
Съгласно ТР №2 от 22.12.2016г.- Поведението на пострадалия
от пътнотранспортно произшествие, което е създало предпоставки за настъпването
му или нарушаване от негова страна на правила за движение по пътищата, като по
този начин е допринесено за причиняване на вредоносния резултат, са типични
обстоятелства, които следва да намерят отражение при индивидуализацията на
наказанието на дееца. Необходимо е те да бъдат отчетени като
смекчаващи отговорността обстоятелства. Степента, в
която пострадалият е съпричинил резултата, се преценява в зависимост от установените
факти във всеки конкретен случай и също следва да се вземе предвид при
определяне на наказанието.
Действително в посоченото ТР се говори за
пострадали пешеходци,но според настоящият съдебен състав същото е приложимо и в
настоящият случай. Поначало несъобразяването на скоростта на водача на МПС с
намиращите се на пътното платно деца се третира като грубо нарушение на правилата за
движение, тъй като се счита за израз на особена арогантност и пренебрежение към
правилата. Конкретните измерения на деянието на обвиняемия обаче
го разкриват в съвсем друга светлина. Всъщност чисто
формално той е предприел маневра
спиране след забелязване на опасността, като конкретната причина за
настъпилото ПТП е отклоняване на вниманието му, поради това от погледа му е убягнал факта, че пострадалото дете предприема пресичане на пътното платно с велосипеда. Красноречиви
са действията на обвиняемия веднага след настъпването на инцидента. Остава на местопроизшествието, като сам се поставя на
разположение на пътните полицаи и органите по разследването. Стореното
от него убедително показва, че той не поставя себе си извън и над закона и
правилата. Проявена е гражданска доблест и
отговорност, но също така и самокритичност и готовност да се понесат
последствията от собственото поведение. Следва да бъде отчетено и
поведението на пострадалото малолетно
дете/водач на велосипеда/ - неспирането
на знака стоп ,въпреки че както то,така и пътника с него са забелязали
преближаващият се автомобил по пътя с предимство, което поведение също допринесло за настъпилото ПТП. В крайна сметка
смекчаващите обстоятелства, свързани с личността на обвиняемия в случая не се
изчерпват с баналното "чисто съдебно минало и много добри характеристични
данни. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че за постигане целите на
наказанието, както и на генералната и индивидуална превенции, в конкретния
случай не се налага към наложеното административно наказание "глоба"
да се присъединява и наказанието "лишаване от право да се управлява
МПС".
Относно разноските:
По делото се констатираха такива ,поради което и на
основание чл.189,ал.3 от НПК,съдът осъди обвиняемия М.М.А. да заплати направените на ДП разноски произтичащи от изготвяне на експертизи
в размер на 551,31 лева по сметката на ОД на МВР гр. Хасково в полза на МВР, както и да заплати в полза на ВСС по
сметка на РС Свиленград направените в съдебното производство разноски за вещи лица в общ размер на 124,34лева.
Що се
отнася до вещественото доказателства Велосипед марка „КСР, съдът постанови да се върне на свидетелят Г.С.Т. с ЕГН: ********** чрез законният му представител или на
упълномощено от тях лице
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................