№ 388
гр. Благоевград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500135 по описа за 2022 година
Делото е инициирано с въззивна жалба с вх. №80028/14.01.2022
г. от М. С. ЛЮБ., Ст. С. К., Г. С. К. и Д. АТ. М., чрез адв. И.Я., срещу
Решение №8226/20.12.2021 г., постановено по гр. д. №2040/2019г. по
описа на РС гр. Петрич.
Жалбоподателите възразяват, че неправилно решаващият състав
е приел, че не е установено особено близка житейска връзка между
ищците и починалия Д.С. К.. В контекста на това възражение, в
жалабата са обсъдени събраните доказателства, съвкупния анализ на
които, според жалбоподателите налага извод за основателност на
исковете.
Обосновават също, че принципът за справедливост налага
репариране на вредите от загубата на брат и дядо, което прави
атакуваното решение необосновано. Ето защо искат да бъде отменен
актът и да бъде постановен нов по същество, с който претенциите им
да бъдат уважени в пълен размер.
1
В отговора на ВЖ, депозиран от пълномощника на Сдружение
„НББАЗ“, се сочи, че оплакванията на въззивниците са лишени от
фактически и правни основания. Излага доводи в подкрепа на
становището си и иска да се потвърди съдебното решение.
Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
След обсъждане на приобщените доказателства по отделно и в
съвкупност, въззивният състав прие за установено от фактическа
страна следното :
С влязла в сила присъда №1855/19.04.2019г., постановена по
н.о.х.д. №46/2019г. на БлОС Н.Х.М. (N.H.M.), гражданин на
Република Гърция, род. на 02.05.1960 г. в гр. Солун, Република
Гърция, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 20.08.2017 г. около 21.15
часа, на Главен път Е-79, км. „400“ в гр.Кресна, в района на
бензиностанция „Петрол“, управлявайки със скорост на движение 57
км.ч. собствения си лек автомобил, марка “Рено”, модел “Сценик” с
гръцки рег. № KXO-9457, в посока от гр. Сандански към Благоевград,
е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като при избиране на скоростта за
движение е превишил максимално разрешената за населено място от
50 км/ч и вследствие на това е реализирал пътнотранспортно
произшествие, като е блъснал пресичащия главния път от ляво на
дясно на водача и намиращ се в лентата за движение на лекия
автомобил, пешеходец Д.С. К. с ЕГН ********** от гр. Петрич и по
непредпазливост е причинил смъртта му – престъпление по чл.343,
ал.1, б“в“ от НК, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.21, ал.1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.372,
ал.4 НПК и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 2 години. На основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3
години.
Видно е от препис извлечение от Акт за смърт, че смъртта на
2
Д.С. К. с ЕГН ********** е настъпила на 20.08.2017г.
От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№11 от
21.01.2019г., издадено от община Петрич, се установява, че ищците
М.Л., С.К. и Г.К. са сестри и брат на Д. К.. От удостоверения за
съпруг/а и родствени връзки с изх. №159 от 02.10.2018г. и изх.№140
от 14.11.2019г., издадени от община Петрич, се установява, че Д.М. е
негов внук – син на дъщеря му АТ. Д. С..
С писмо с изх. № 1-0316/24.01.2019г. генералният секретар на
НББАЗ е уведомил адв. Г.Й., че във връзка с ПТП, настъпило в района
на гр. Кресна на 20.08.2017г., удостоверено с констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №2017-1046-83, че за л.а. м. „Рено“, модел
„Сценик“ с гръцка регистрация № КХО 9457 е имало валидна
задължителна застраховка ГО към датата на ПТП-то, сключена с
“INTERAMERICAN PROPERTY&CASUALTY INS.CO“, гръцкия
застраховател, чийто номиниран кореспондент за обработка на щети
на територията на Р България е „ДЗИ – Общо застраховане“ АД.
Ищците са отправили искане за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, до горепосочения български застраховател с
писмена молба с вх. №94-5-16/31.01.2019г. Идентична такава са
депозирали и в Сдружение “НББАЗ“ с вх. №2 – 1602/26.03.2019г.
Не е спорно в делото обстоятелството, че не е заплащано
обезщетение на ищците от ответното сдружение, както и че случаят се
разглежда от НББАЗ, като при него е заведена преписка с № BG-19-
GR-00030.
Видно е от писмо от 03.07.2020г. на директора на дирекция
„Пенсии“ в НОИ и удостоверение от 07.07.2020г. на ТП Благоевград
към НОИ, че Д. К. е получавал лична социална пенсия за старост,
отпусната с начална дата 22.09.2014г. , чийто най – висок размер е
през м. 07 и м. 08. 2017г., а именно по 120, 98лв. Посочените
документи установяват, че на същия не са изплащани парични
обезщетения и помощи от ДОО през периода 2012г. – 2017г. и през
3
същия период е постъпило само едно уведомление по чл. 62, ал.5 от
КТ за сключен договор между Д. К. и работодател с дата на
сключване – 03.07.2017г. и дата на прекратяване – 01.08.2017г.
Категорично се установи от заключението на съдебно -
техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж. С., че
пътният участък, гледан в посока от Благоевград към гр. Сандански е
прав, равен, без неравности и неподвижни препятствия, които да
ограничават видимостта, поради което за пострадалия пешеходец е
съществувала възможност да забележи приближаващите се
автомобили от около 250 – 300 м. Заедно с това за него е
съществувала техническа възможност да изчака преминаването на
двата автомобила и след това да започне пресичането. Експертът е
категоричен, че Д. К. е пресичал на нерагламентирано място за
движение и пресичане на пешеходци, а в района на ПТП – то има
пешеходна пътека М 8.1 - тип „Зебра“ и пътен знак Д 17 – „Пешеходна
пътека“, намиращи се на около 15 – 20 м. след линията на пресичане
на пешеходеца, като на същата метална стойка за пътни знаци е
монтиран знак Б3 – „Път с предимство“. Въз основа на горното
заключава, че ПТП не би настъпило, ако пострадалият е пресичал на
обозначената пешеходна пътека.
Вещото лице сочи, че след като пешеходецът е изчакал
преминаването на първия автомобил, по същия начин за него е
съществувала възможност да преустанови пресичането и да изчака
преминаването и на втория автомобил, с което би предотвратил
настъпилия удара между него и процесния автомобил. От справките
на експерта е видно, че на мястото на ПТП, което е в населеното
място гр. Кресна, има улични стълбове за улично осветление.
Установява се от приетите като доказателства удостоверения за
промени на настоящ адрес, че Д. К. е с регистриран такъв в с. Долна
Градешница, община Кресна от 14.05.2001г. до смъртта си, а ищците
са с адресна регистрация в гр. Петрич.
4
Гръцки съд в гр. Серес е разпитал като свидетел по реда на
Регламент (ЕО) №1206/2001 на Съвета от 28 май 2001г., относно
сътрудничеството между съдилищата на държавите – членки при
събирането на доказателства по граждански или търговски дело,
причинителят на ПТП М.. Същият е заявил, че на около 30 – 50 метра
пред него се е движел друг автомобил преди инцидента, като в
насрещната лента за движение не е имало автомобили. Твърди, че
пешеходецът се е движел от ляво на дясно в посока към тротоара и
той го е видял няколко метра преди да го блъсне, в момент когато
пешеходецът вече е бил навлязъл в неговата лента на движение.
Твърди, че пешеходецът не е носил светлоотразителна жилетка и в
момента в който е забелязал автомобила е започнал да се движи по –
бързо към тротоара.
От показанията на свид. И. се установява, че Д. К. от 10 години
не е живял в едно населено място с близките си, които са ищци в
производството, както и че никога не е живял в едно домакинство с
тях. Той само ги е посещавал в гр. Петрич на гости, което се е
случавло най - много 1 път на два месеца. Сочи, че Д., сестрите и брат
му са се обичали и уважавали и са били добро семейство.
Настоящият състав счита, че следва да игнорира показанията на
свид. Демова, която е близка роднина на ищците, тъй като счита, че
показанията й са предварително обсъждани и насочвани от тях.
Същата сочи, че не знае на колко години е починал вуйчо й Д. К.,
както и кога е починал, а също и възрастта на собствените си деца.
Въпреки това твърди, че помни колко често е идвал Д. К. в гр. Петрич
и при кого е отсядал. Горните показания издавата заинтересованост на
свидетеля, което е основание да се приеме, че показанията му не са
достоверни.
От показанията на свид. Дж. се установява, че е бил свидетел на
това, че за последните 10 години преди смъртта си, Д. К. е посетил
дъщеря си Ат. – майка на ищеца Д.М. десетина пъти. Твърди също, че
5
К. е преспивал в дома на същата си дъщеря, като е носел на внука си
дрешки, сладки и бонбони. Съдът не дава вяра на показанията на
същия свидетел, че пострадалият от ПТП е подопомагал финансово
семейството на дъщеря си, защото доказатествата в делото сочата, че
той е имал далеч под минималните доходи за страна, а никой не
установи имал ли е доходи от продажбата на кошници и в какъв
размер.
В останалата част показанията на свидетелите са неотносими
към същността на правния спор, а за някои обстоятелства и
протоворечиви, поради което съдът не им дава вяра и счита, че не
следва да ги обсъжда.
Необсъдените от съда, но приобщени към доказателствения
материал писмени доказателства за процесното ПТП са анализирани
от вещото лице при отговора на поставените му задачи, поради което
съдът намира, че е безпредметно да ги обсъжда повторно, още повече,
че за преценката на констатациите в част от тях, не разполага със
специални знания.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства,
Благоевградският окръжен съд излага следните правни изводи :
Съдът приема, че главните искове за неимуществени вреди с
правно основание чл. 516, ал.8 във вр. с чл. 515, ал.1, т.1 от КЗ във вр.
с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД са допустими.
В делото липсват твърдения и доказателства от двете страни за
постановен отказ по същество от НББАЗ за изплащане на обезщетения
на ищците. Липсват твърдения и доказателства също и за заплащане
на обезщетения в полза на ищците. Ето защо, следва да се приеме за
установено, че в срока по чл. 516, ал.2 от КЗ НББАЗ не се е
произнесло по претенциите на същите и за тях е налице правен
интерес да предявят претенциите си за плащане пред съда.
Съгласно чл. 515, ал.1, т.1 от КЗ, НББАЗ в качеството си на
6
Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице,
пребиваващо в Република България, само когато застрахователят на
виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции
в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията,
включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която
увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред
застрахователя или представителя.
Установено е в делото, че за управлявания от деликвента лек
автомобил има сключена застраховка гражданска отговорност с
валидна полица към 20.08.2017г. с гръцкото застрахователно
дружество "INTERAMERICAN PROPERTY&CASUALTY INS.CO",
като номинираното дружество за регулиране на щети на територията
на Р България за гръцкия застраховател е "ДЗИ - Общо застрахован"
ЕАД.
Не е спорно, че представителят на гръцкия застраховател за
територията на Р България не е изпълнил задължението си да изплати
обещетение на претендиращото обезщетение лице, както и не е дал
мотивиран отговор на претенциите. Задено с това, на основание
Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, изрично е предвидено, че
пасивно легитимиран по тези претенции е НББАЗ.
Въз основа на изложеното съдът приема, че рекламационното
производство в двете му фази - сезиране на представителя на чуждия
застраховател в България и последващо сезиране на НББАЗ, респ.
изтичането на законовите срокове за произнасяне, е реализирано
преди иницииране на исковото производство пред съда.
Анализът на доказателствата, изложен във фактическата
обстановка, установи елементите от фактическия състав на деликта.
Видно е, че е извършено деяние - причиняване на ПТП от деликвента
Н.Х.М., че деянието му е противоправно, защото е управлявал
собствения си лек автомобил в нарушение на правилата за движение,
установени в ЗДвП. Заедно с това, с влязла в сила присъда,
7
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, е доказано извършването на същото,
извършителя, противоправността и виновността на дееца, както и
причинно- следствената връзка между деянието и смъртта на Д. К..
Установи се от свидетелските показания, че М.Л., С.К. и Г.К. са
имали негативни психически изживявания от факта на смъртта на
последния. Продължителността на тези изживявания след датата на
узнаването на смъртта и интензитета на същите, според съда, не са
доказани, тъй като разпитаните свидетели не са установили такива
обстоятелства. Показанията им са общи и за времето преди смъртта на
Д. К..
Спорен в делото е въпросът дали ищците са от кръга лица, които
имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Д.С. К., както и дали действително са преживели болки и страдания.
Тези две предпоставки – близко родство и понасяне на болки и
страдания, за уважаване на иска за обезщетение, следва да се докажат
от ищците, което окръжният съд намира, че не е сторено в казуса.
С ТР№ 1/21.06.2018г по тълк. дело № 1/2016г на ОСНГТК на
ВКС, се разшири кръгът от лица, които са материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, а
именно родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство.
Прие се, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в
ПП № 4/61г и ПП № 5/69г, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъдат
обезщетени.
Основателността на претенцията се преценява с оглед
релевантните обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка, както и естеството и продължителността на
8
търпените болки и страдания.
Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет
и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост.
В казуса не са доказани по категоричен начин съществували
преди ПТП - то трайни и дълбоки емоционални връзки между ищците
и Д. К.. Действително свидетелите установиха, че двете сестри и брата
са уважавали и обичали брат си Д., което е житейстки логично и
нормално, но нито едно твърдение в показанията ми не установява
толкова дълбока емоционална връзка между тях, която да надгражда и
надхвърля обичайните нива на близост и общуване между братя и
брат и сестра. Нещо повече, свидетелите дори сочат, че срещите им не
са били чести, а и не установиха да се подкрепяли и грижели един за
друг.
Съдът счита, че не може да изведе констатации за изградена
дълбока и трайна връзка между внука Д. М. и дядо му Д. К. въз
основа на показанията на свид. Дж.. Последният не пресъздаде нито
един факт, илюстриращ емоционални изживявания като мъка, болка и
други от Д., породени от смъртта и липсата на неговия дядо. В делото
нито едно доказателство не установява, че този ищец е имал дълбока и
непрежалима връзка с дядо си, а още по – малко, че е изживял
продължителни и интензивни мъки от загубата му.
По изложените съображения решаващият състав намира, че не
може да изведе релевантни за спора факти свързани с изживяванитята
на ищците след процесната смърт, от свидетелските показания.
9
Поради това, не се установиха създадени между починалия от ПТП -
то Д. К. и ищците трайни и дълбоки емоционални връзки. Последните
предпоставят присъждането на обезщетение за неимуществени вреди
и липсата им прави претенциите за обезщетяването на такива
неоснователни.
Ведно с исковете за репарирането на вреди, са предявени и
искове за заплащане на лихва върху претендираните главници,
считана от датата на ПТП - то до окончателното изплащане на
лихвоносните вземания. Исковете за лихва са акцесорни и тяхната
основателност е обусловена от уважаването на тези за обезщетение.
Поради неоснователност на последните, неоснователни се явяват и
тези за присъждане на лихви за забава.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците
следва да бъдат осъдени да заплати на ответника разноските за
настоящата инстанция, които са размер на 4 704 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №8226/20.12.2021г., постановено по
гр. д. №2040/2019 г. по описа на РС гр. Петрич
ОСЪЖДА М. С. ЛЮБ. с ЕГН **********, Ст. С. К. с ЕГН
***********, Г. С. К. с ЕГН ********** и Д. АТ. М. с ЕГН
**********, всички със съдебен адрес в гр. Петрич, ул.“адрес“ №2,
чрез адв. И.Я. да заплатят на Сдружение „НББАЗ“, Булстат
**********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул.“адрес“" №2, ет.2 разноски за настоящата инстанция в размер на
4 704лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11