Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2009г.        гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

Варненски окръжен съд,Административно отделение,ІІсъстав                    на двадесет и втори януари                            2009година                             

В публичното заседание в следния състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.М.

                            ЧЛЕНОВЕ: П.П.

                                    Х.К.

 

                  

секретар Марияна А.

Прокурор С.Д.

като разгледа докладваното от Т.М.

адм. дело № 1946 по описа за 2006 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на О.Ф.П. *** и Б.Х.А. живущ на същия адрес срещу Решение по протокол № 24/13-14.06.2006г. на Експертния съвет по устройство на територията при Община Варна,с с което е указано да се издаде Заповед по чл.129 ал.2 от ЗУТ, с която да се одобри и приложи узаконяването на ПУП-ПРЗ и РУП на УПИ-І-1 в кв.373 по плана на 10-ти подрайон гр.Варна, административен адрес ул.”Х. Попович” № 28. С уточнение по жалбата от 06.10.2006 г. са наведени възражения и относно законосъобразността на издадената Заповед № Г-157/11.07.2006 г. Жалбоподателите твърдят, че ЕСУТ не се е съобразил с конкретни разпоредби на ЗУТ и Наредба № 7/2004 г., че кадастралната карта не отговаря на действителното положение, с което е трябвало да се съобрази проектанта, че има различия в котировките между регулационната линия и новоизграждащата се сграда като в плана за застрояване е 6 метра, а в работния устройствен план е 5 метра, че съгласно чл.82, ал.9 от Наредба № 7 при покриване на калканната стена по- малка от 16 метра следва да се направи отстъп с размер 3 метра от регулационната линия, до два етажа калканно покриване и за всеки следващ етаж отстъп по 3 метра. Съгласно чл.82 ал.2 от Наредбата калканната стена на заварената сграда следва напълно да се покрива в хоризонтално и вертикално отношение от новата сграда в съседния имот.

Ответната страна Общински съвет Варна, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Заинтересованата страна П.М. моли съда да отхвърли жалбата.

Заинтересованата страна Й.М. изразява същото мнение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателите са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.Г.Бенковски № 33.Първият от тях на идеална част  от жилище на втори етаж, втория на жилище на първия етаж от жилищната сграда.

     С решение по т. 4 по протокол № 24 от заседание на Експертния съвет по устройство на територията при Община Варна проведено на 13-14.06.2006г. е взето решение на осн. чл.129, ал.2 от ЗУТ да се издаде Заповед за ПУП-ПРЗ и РУП на УПИ 1-1 в кв.373 по плана на 10—ти микрорайон гр.Варна. Въз основа на това е издадена процесната Заповед № Г-157/11.07.2006г. на Зам.Кмета на Община Варна , с която е одобрен подробен устройствен план /ПУП/-План за регулация и застрояване/ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ на УПИІ 1 за офиси в кв.373 по плана на 10-ти микрорайон гр.Варна.

    Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган видно от Заповед № 0399/18.02.2008 г..

  С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

     С оглед на разпоредбата на чл.41 ал.3 ЗАП съдебният контрол обхваща спазването на процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването на акта, както и спазването на предвидената форма. Съгласно чл.15 ал.2 т.3 от ЗАП в издавания административен акт следва да се посочат фактическите и правни основания за издаването му. При това, изискването за посочването на фактическите основания за издаване на акта е предвидено наред с изискването за посочване на правните основания, като двете изисквания имат самостоятелно значение за преценката относно законосъобразността на административния акт. Правните основания за издаване на акта изискват посочване на съответните материално-правни норми, докато фактическите основания представляват изложение на причините и условията, поради които се издава акта, т.е. фактите, които се квалифицират като хипотеза на съответната правна норма. Фактическите основания за издаване на акта представляват неговите мотиви и могат да се съдържат както в самия акт, така и да бъдат изложени отделно от него, най-късно до изпращане на жалбата или пък да се съдържат в друг документ към изпратената административна преписка /ТР № 16/1975год.ОСГК/

     В конкретния случай в процесната заповед, като основание за издаването й са посочени само разпоредбите на чл.134 ал.1 и ал.2 т.6 от ЗУТ т.е. не са посочени причините и основанията, които налагат изменение на действащия общ устройствен план. Цитираните норми на чл.134 от ЗУТ изискват настъпването на съществени промени в общствено-икономическите и устройствените условеия при които е бил съствен планът и визникването на нови държавни или общствени нуждеи за обекти-собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. Съществуването обаче на тези законови предпоставки не се установява от доказателствата по делото. В административната преписка не се съдържат и данни за наличието на промени в общствено-икономическите и устройствените условеия при които е бил съствен планът и визникването на нови държавни или общствени нужди за обекти-собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. Но посочването само на разпоредбите на приложимите закони не е достатъчно, за да се приеме, че административния акт е мотивиран. Липсата на мотиви не може да се замести с такива на друго лице или съд. Това констатирано нарушение е съществено и достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

    Освен всичко изложено по-горе по делото липсва и съгласието на всички „пряко заинтересовани съсобственици „ както изисква чл.134 ал.2 т.6 от ЗУТ.

  Наред с горното, съдът намира жалбата за основателна и по изложените в нея възражения. В тази връзка по искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че изготвеният проект засяга част от имотите в кв.373, като не са предвидени проходи, с което са нарушени изискванията на чл.71 ал.4 от Наредба № 7/2004 г.

     С оглед изложените съображения, съставът на съда намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

     Водим от горното, съдът

                        Р    Е   Ш    И:

 

      ОТМЕНЯ Заповед № Г-157/11.07.2006 г. на Зам Кмета на Община Варна, на Зам.Кмета на Община Варна , с която е одобрен подробен устройствен план /ПУП/-План за регулация и застрояване/ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ на УПИІ 1 за офиси в кв.373 по плана на 10-ти микрорайон гр.Варна.

     Връща преписката на Община варна за корекция на подробен устройствен план /ПУП/-План за регулация и застрояване/ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ на УПИ І 1 в кв.373 по плана на 10-ти микрорайон гр.Варна съобразно мотивите на решението.

     Решението не подлежи на обжалване.

    

 

             

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: