РЕШЕНИЕ
гр. София, …..11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен
състав,
в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
М. БОГДАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 12383 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М.Х.В. срещу
решение от 30.05.2017г., постановено по гр. дело № 50568/2016г. на Софийски
районен съд, 49 състав, в частта, с която, по предявените по делото искове по
чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, е признато за установено в отношенията
между жалбоподателката и ищеца „Т.С.” ЕАД, че жалбоподателката дължи плащане на
сумата 1 115. 50 лв., представляваща
дължима цена на доставена топлинна енергия за периода м. май 2013г. – месец
април 2015г., както и сумата 162. 50 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 31.05.2013г. – 10.05.2016г.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.“ ООД.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални
правила, като се препраща към изложените такива в отговора по чл. 131 ГПК и в
първоинстанционното производство. Жалбоподателката моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият - ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице помагач не
са депозирали писмени отговори на въззивната жалба. В хода на устните прения
въззиваемият оспорва жалбата с бланкетна молба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязо в
сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение е
постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се отбележи слденото
Предявени са по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания за незаплатена
топлинна енергия и мораторна лихва върху претендираната главница, за които е
издадена заповед за
изпълнение по гр.д. № 28229/2016г. по описа на СРС, 49 състав.
СРС е уважил частично изцяло исковете
за главницата и мораторна лихва, като е приел, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните за доставяне на топлинна енергия, като е присъдил
главницата съобразно заключението на приетата СТЕ.
Договорното правоотношение между главните страни по
делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003г. и приложим за
целия процесен период, при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Не
е спорно по делото, а е установено от приетия нотариален акт № 159/2008г. на нотариус В., че ответницата е собственик на процесния имот. Сградата, в
която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение
на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването
на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена
топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от приетото от
СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост за процесния
период е възложено от етажните собственици на третото лице - помагач, с договор,
също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно
констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по
общия топломер за процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в
имота на ответника и сметките за дялово разпределение на дружествата за
топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за правоотношението между
страните лице и по възлагане от етажните собственици. Вещото лице е съобразило, че в имота е имало 3 броя
отоплителни тела и 1 брой щранг лира в помещението - баня, както и че 3
радиатори са демонтирани. Съгласно заключението на СТЕ, разходът за БГВ е определен
по отчетената консумация на гореща вода от един топъл водомер. По делото са
представени и главните отчети за процесния период, които не са оспорени от ответницата.
От изложеното следва изводът, че ответницата, в
качеството й на собственик на имота, е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на
цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания
период. Ето защо искът е доказан по основание. Доводите в тази връзка,
поддържани и в жалбата, за липса на облигационни правоотношения между страните,
са изцяло неоснователни. Договорното правоотношение възниква по силата на
закона при публично известни Общи условия, като е без значение наличието или липсата
на молба декларация за откриване на партида, каквито са оплакванията жалбата.
Доводите в отговора на ответницата, поддържани в жалбата
относно действието на Общите условия са неоснователни - договорът се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Неоснователно е позоваването на въззивницата за нищожност
на клаузи в ОУ на основание разпоредбите на ЗПП. При определяне размера на
задължението за главницата, СРС не прилага клаузата от ОУ за предпоставките на
рекламацията, която потребителят дължи да извърши при несъгласие с определените
от топлопреносното предприятие задължения. Задължението е определено според
отчетеното количество на подадената топлоенергия и при дела за ответника на
база заявената кубатура, в т. ч. и такса мощност. Следователно, съответствието
на клаузата за рекламация с изискванията на ЗПП, е без значение за решаването
на спора.
Доводите в жалбата относно доказателствената стойност на
представените фактури /извлечения/ и изравнителни сметки съдът намира за
неотносими. Фактите относно размера на начислената топлоенергия се установяват
на самостоятелно основание от заключението на приетата СТЕ , чиито констатации
не са опровергани от други доказателства по делото. Начислените на въззивницата
суми са определени като дължими на база реален отчет на уредите за индивидуално
разпределение и на СТИ в АС, на база правилно извършени дялово разпределение и
остойностяване на доставеното количество ТЕ. Възраженията в тази връзка са
неоснователни и недоказани.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката
досежно неизправност на абонатна станция. В заключението на СТЕ са констатирани
периодични проверки на топломера в абонатната станция съгласно БДС и са описани
протоколи за тяхната смяна на всеки две години и са представени такива от
третото лице помагач.
По изложените съображения, исковете са основателни и
доказани до присъдените от първоинстанционния съд размери.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението
следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия не следва да бъдат присъждани разноски, поради
липса реално извършени процесуални действия в настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.05.2017г., допълнено с определение от
16.08.2017г., постановени по гр. дело № 50568/2016г. на Софийски районен съд, 49
състав, в обжалваната част за уважаване на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на въззивника – „Т.“ ООД.
Решението в частта за
отхвърляне на исковете е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.