Р Е
Ш Е Н
И Е № 260034
гр. Пловдив, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди
двадесет и първата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана
Апостолова и прокурора Николай Божилов, след като разгледа докладваното от чл. съдията
Милена Рангелова наказателно дело № 27 /В/ по описа на ПАС за 2021г, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.424 от НПК.
Образувано е по
искане на осъдения И.С.С. за възобновяване на в.н.о.х.д № 1509/19 г. по описа
на ПОС, с влязлото в сила по което решение е изменена (в частта относно
наказанията на друг подсъдим) и потвърдена в останалата част присъдата №
143/22.05.19 г. по н.о.х.д. № 4708/18 г. на ПРС, с която за престъпление по чл.
216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК му е наложено наказание две години и шест
месеца лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим и е приспаднато
времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Оплакванията са
за нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Заявени са
бланкетно, без да бъдат развити каквито и да са съображения. Формулираното
искане е за отмяна на присъдата и за оправдаване на молителя.
При
пренията упълномощеният от осъдения С. защитник адв. А. изложи доводи в
подкрепа на тези оплаквания. Укори решаващите съдилища, че са приели фактически
констатации извън рамките в обвинителния акт, който подход счете за съществено процесуално
нарушение. Критикува и анализа на доказателствата, който са направили, като
изрази мнение, че са нарушили изискванията за обективност, всестранност и
пълнота на изследването на спорните обстоятелства. Потвърди, но не обоснова с
конкретни доводи оплакването за неправилно квалифициране. Накрая изложи
виждането, че наложеното наказание лишаване от свобода не отчитало
оправдателния диспозитив относно половината от обвинителната теза, нито било
съобразено с формата на съучастие на осъдения С. и с неговото конкретно
поведение. Изведе претенция за връщане на делото за разглеждане от друг състав
на въззивната инстанция, а алтернативно – за оправдаване на осъдения.
Доверителят ѝ се присъедини към изложената аргументация. Подчерта, че
няма доказателства за участието му в унищожаването на колата на пострадалия Г..
Представителят
на АП-Пловдив намери, че искането за възобновяване не е основателно и предложи
да бъде оставено без уважение.
Пловдивският
апелативен съд, след като обсъди искането и доводите на молителя и извърши
проверка на атакуваните съдебни актове, счете, че искането за възобновяване е
допустимо – депозирано е в срок, от лице, което има право да иска проверка по
реда на глава 33-та от НПК, в него са посочени, а при пренията – обосновани касационни
основания по чл. 348, ал. 1 НПК.
Разгледано
по същество, се оказа неоснователно.
1.
Водещото оплакване е за нарушаване забраната по чл. 287 НПК за съществено изменение
на обвинителната постановка, заложена в обвинителния акт. Според адв. А.
фактическите констатации на прокурора били обогатени във вреда на подзащитния
ѝ. Не беше конкретизирано кои от приетите за установени факти относно
степента на участието на осъдения С. в престъплението са недопустимо „добавени“
от проверяваните инстанции. Вероятно непълната обосновка се дължи на
невъзможността да бъде извършено конкретизиране. Това е така, тъй като не се
наблюдава влошаване положението на г-н С. чрез възприемане на непредявени по
съответния ред фактически положения. И прокурорът, и инстанционните съдилища са
приели (1) че известно време преди запалването на колата на св. Г. се е състояла
среща между подбудителите – осъдените С. и Г., а извършителят – осъденият К.,
схванал насоката на разговора, след като дочул, приближавайки се към тях,
ключови фрази – „палеж на автомобил“ и „Г.“; (2) че когато същия месец
(септември 2017 г.) осъденият С. и св. Г. били заедно, първият бил повикан от
осъдения Г. на среща, до мястото на която св. Г. се съгласил да го придружи;
(3) че на това място двамата подбудители разговаряли насаме, а след като се
разделили, осъденият С. се върнал в колата, където го изчаквал св. Г.; (4) че
веднага след това осъденият С. се видял и с осъдения К. и докато тази втора
среща се провеждала, придружаващият го св. Г. пак останал в колата; (5) че осъденият
К. бил убеден да извърши инкриминираното запалване вследствие последователно
оказаното му от осъдените Г. и С. мотивационно въздействие; (6) че успял да
запали колата, като преди деянието бил подпомогнат с конкретни действия от
страна на подбудителя Г.. В обвинителния акт не е записано единствено, че осъденият
С. предал на св. Г. съдържанието на споменатия контакт с вербувания и му съобщил
и неговото име – К.. Въпросната добавка не представлява, разбира се,
разширяване на обвинителната теза в неблагоприятен за осъдения С. аспект,
защото не се отнася до неговия акцесорен принос в планирането и реализирането
на престъплението.
2.
Заявените на следващо място възражения относно информативността на акта, с
който делото е внесено за разглеждане в районния съд, не могат да бъдат предмет
на коментар заради законово обявената преклузия (вж. ал. 3 на чл. 248 НПК). Все
пак ПАС държи да се отбележи, че изложението в обвинителния документ относно
степента на участие на подбудителите не е неясно. Видно от приетата фактология,
осъденият К. бил подложен на последователно мотивационно въздействие от страна
на осъдените Г. и С., които преди това били решили да вербуват някого за палеж
на автомобила на св. Г.. Така че оплакването на адв. А., че не било пояснено
дали става дума за двустепенно подбудителство, не е разбираемо. Няма никакво
съмнение, че прокурорът приема успоредно (а не двустепенно) осъществено
склоняване към престъпление, при което всеки от действалите по предварителен
сговор помежду си подбудители е имал отделен и независим контакт с вербувания.
3.
Адв. А. изложи оплакване за необоснованост на фактическите изводи на окръжния и
на районния съд относно подбуждането на извършителя на запалването на колата на
св. Г.. Необосноваността не е касационно основание, поради това ПАС дължи
отговор единствено на онази част от оплакването, която представлява възражение
за неспазване правилата на
формално-логическия анализ при обсъждане на доказателствата. ПАС е силно
затруднен да формира становище по тази част от тезата на защитата, защото не е
придружена с конкретни доводи. Наложи се цялостен преглед на анализаторската
дейност на първата и на втората инстанции.
Извършеният
преглед не доведе до претендирания резултат. Не беше констатирано игнориране
или изопачаване съдържанието на доказателствени източници; напротив, касационният
съд се убеди, че съдържанието им е коректно цитирано, като преценката за
достоверност не се е отклонила от правилата
на обективната логика. Открито е съответствието между показанията на очевидците
на предхождащите унищожаването на колата събития – св. Ц.Г., св. А.М., св. К.В.,
самопризнанията на осъдения К. и признанието на осъдения С., че през 2017 г.
другарувал с осъдения Г. и често са се срещали преди инкриминираните дати. Не е заобиколен фактът, че част от тези гласни
доказателствени средства са били депозирани на досъдебното производство (и са
приобщени след прочитането им на съответните процесуални основания). Отчетена е
причината за липсващия спомен и дребните разминавания (заради които и се е
наложило прочитането) – става дума за случки от преди много време, детайлите от
които е логично да избледнеят в съзнанието на разпитваните, тъй като нито са били
важни за самите тях, нито са били достатъчно интригуващи, за да бъдат запаметени
с абсолютна точност. Съобразена е незаинтересоваността на свидетелите от изхода
на делото. Подчертана е еволюцията в позицията на подс. К., който в хода на
въззивното следствие се е отрекъл от предходните си самопризнания, като е
заявил, че не е бил подбуден включително от осъдения Г.. Избран е единствено
възможният процесуален подход – да не се даде вяра на новата позиция на
извършителя на запалването, защото той самият не сочи причина за промяната –
казва, че е бил подмамен от прокурор А. с обещание за условна присъда, но
веднага добавя, че всъщност не ѝ повярвал, защото знаел, че предишните му
осъждания представляват пречка за изпълнение на обещаното. В новите си
обяснения осъденият К. не сочи и причина за самото деяние, която би следвало да
е някаква лична, след като по думите му не бил изпълнител на чужди престъпни
намерения.
Накрая
е изведено убедителното заключение, че кредитируемите показания на свидетелите Г.,
М. и В., комуникиращи със самопризнанията на осъдения К., звучат искрено и правдиво
и не изглежда да са депозирани под нечие давление. Богати на подробности, те чертаят
серия логически връзки и зависимости, които са противопоставими на голословното
отричане на принос за деянието от страна на осъдените С. и Г.. Закономерен
завършек на горния анализ е отхвърлянето на тези обяснения. Направен е
приемливият от логическа гледна точка извод, че предхождащите деянието събития
в затвора (където пострадалият Г. е бил надзирател), преценени ведно с
показанията на последния, ясно и непротиворечиво открояват мотива на осъдения С.
– да отмъсти за дисциплинарното си санкциониране, за което св. Г. съвсем
очевидно е допринесъл. Всъщност осъденият С. е изложил и признание относно
въпросния мотив – пред св. Г., който го е възпроизвел пред първата инстанция. В
първоинстанционно заседание пък е признал, че действително е имал проблем със
св. Г. в затвора по повод намерени у него телефони.
Твърдението,
че районният съд не бил отговорил на възраженията на защитника на молителя адв.
Г., не е конкретизирано, поради което ПАС няма как да вземе отношение по него.
Още повече, че не се твърди въззивният съд също да е игорирал споменатите
възражения, т.е. да е неглижирал претендираното нарушение на първата
инстанция.
4.
Конкретика липсва и във възражението за неправилно приложение на материалния
закон. Поради това и апелативният съд ще отговори общо: при извънредната касационна
проверка беше констатирано, че и прокурорът, и инстанционните съдилища са
направили верния от материалноправна гледна точка извод, че горните факти
очертават съставомерните признаци на инкриминираните съучастнически роли на
тримата участвали в унищожаването на колата лица: осъдените С. и Г. били
подбудители (последният и подпомогнал запалването на превозното средство), а
осъденият К. бил извършител.
Възражението по
отношение на последния етап от съдебната дейност е заявено едва в пледоарията
на адв. А., която е изложена след изтичане на преклузивния шестмесечен срок за
атакуване на съдебните актове по реда на възобновяването. Ето защо ПАС може да
коментира оплакването за несправедливост на наказанието единствено от гледна
точка на евентуално нарушение на материалния закон. В тази връзка беше
извършена проверка за спазване правилата по Глава пета от общата част на НК.
Проверката констатира, че няма индивидуализиращо обстоятелство, което да не е
открито; приложено е правилото по ал. 2 на чл. 54 НК за определяне на
наказанието съобразно значението и взаимодействието на всички индивидуализиращи
обстоятелства, спазено е изискването по чл. 35, ал. 3 НК за съответствие с
деянието, както и изискването по чл. 54, ал. 1 НК за съответствие и с личностните
особености на дееца, които не са свързани с обществената опасност.
В
обобщение: при събирането и проверката на възможните гласни и писмени
доказателства, отнасящи се към фактите, включени в предмета на доказване, решаващите
съдилища са съблюдавали изискванията на процесуалния закон, като са изпълнили
задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване. С други думи, не
са допуснали твърдените от защитата нарушения на разпоредбите на чл. 13, 14 и
107 от НПК. Сетне коректно са квалифицирали приетите за установени факти, като
не се констатира разминаване между приложимия материален наказателен закон и
визираното в обвинителния акт правно окачествяване на поведението на осъдения С..
Наказанието е определено при спазване на всички правила и критерии за
определянето му.
С оглед изложените
съображения присъдата и въззивното решение се явяват законосъобразни, а
искането за тяхната отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, по
които са постановени – неоснователно.
Впрочем искането за
оправдаване на г-н С. е и принципно неизпълнимо при положение че съдът в
производството по Глава 33-та НПК не може да възприеме различни (оправдателни)
фактически положения, а тези, изложени във влязлата в сила присъда, водят в
случая до осъждане по избраната материалноправна норма. Адв. А. вероятно не
съобразява, че правомощието по чл. 425, ал. 1, т. 2 не е съвместимо с промяна
във възприетата фактология на инкриминраното събитие, към каквато промяна
защитата всъщност се стреми.
Водим от горното Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
осъдения И.С.С. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1509/19 г. по описа на ОС-Пловдив,
с решение по което е изменена в една част и потвърдена в друга част присъдата
по н.о.х.д. № 4708/18 г. по описа на РС-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: