Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на петнадесети октомври година 2019
в открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 7053 описа за
2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по предявени при
обективно и субективно кумулативно съединяване конститутивен иск с правно
основание чл.227 б.”В” ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ от
ЗЗД.
По изложените в искова молба
обстоятелства К.М.М. ЕГН **********, действаща със съгласието на попечителя си П.Н.Д.-Д.и
чрез пълномощник адв. Н.М., е предявила против И.Х.Д. и П.П.Б. – Д., обективно и субективно
съединени искове с пр. основание чл.
227, ал. 1, б.”в“ ЗЗД – за отмяна на
дарение на ½ /една втора/ идеална част от вилно дворно място, заедно с
построената в него вилна сграда, находящи се в гр.София, в.з. „Симеоново –
Драгалевци - ІІІ част“, ул.“*****, представляващи по КККР одобрени със
Заповед № РД – 18 – 3/11.01.2011 год. на
изп. директор на АГКК, поземлен имот идентификатор 68134.2041.739, целия с площ
от 756 кв.м. и идентичен със стар парцел – I -2922 от кв. 25 по плана на гр.
София, в.з. „Симеоново – Драгалевци III част“, ул. „*****, и двуетажна жилищна сграда
с идентификатор 68134.2041.739.1, застроена на 69 кв.м., разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.2041.739, с адрес на поземления имот: гр. София,
Район „Витоша“, ул. „*****, което дарение е извършено с Нотариален акт за
дарение № 149, том III, дело № 473/2006
год. на нотариус Ант. Л., рег. № 386 при НК, с район на действие СРС, както и кондикционен
иск чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ ЗЗД – да бъдат
осъдени ответниците да върнат на ищцата
дареното имущество, описано по – горе, след отмяната на дарението. Претендират се сторените
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата по
рождение е със забавено интелектуално развитие, без знания и умения, които да и
позволят да работи и да се прехранва. Сочи
се, че това я принуждава да моли за по–ниско квалифицирана работа като
кухненски работник и почистване на входове.
Твърди се, че ищцата е поставена под ограничено запрещение с влязло в
сила решение през 2010 год. Твърди се, че няколко години преди това – на
26.09.2006 г., ищцата К.М., чрез дарение на описаната ½ ид.ч.,
обективирано в № 149, том III, дело № 473/2006 год. на нотариус Ант. Л.,
прехвърлила на ответниците Д. притежавана от нея ½ идеалната част от вилно дворно място заедно с построената в
него вилна сграда, находящи се в гр.София, в.з. „Симеоново – Драгалевци - ІІІ
част“, ул.“*****. Сочи се, че при вземане на решението за дарение,
ответниците уверили ищцата, че „цяло лято ще живеят заедно на вилата, като
семейство “, като така у нея се създало очакване, че ще бъде приета, като част
от семейството на Д..
Твърди се, че ответниците въпреки, че обещали на
ищцата срещу дарението издръжка, лични грижи
и внимание, приятелство и семейна среда, не й предоставили обещаната
издръжка, вкл. и след отправените до тях нотариални покани. Сочи се, че ищцата е позната в целия квартал,
тъй като мнозина от съседите са и давали понякога по някой лев или са я черпили
кафе. Поддържа се, че ответниците Д. били отлично запознати с унизителното
положение на ищцата, защото тя многократно се обръщала към тях за пари и храна,
но те и отказвали, като в един момент изцяло и обънали гръб. С нотариалната покана, изпратена до
ответниците на 08.02.2013г., връчена на майката на И.Д., ответникът и съпругата му били поканени да
плащат месечна издръжка на К. в размер на 660лв. Отеветниците не се отзовали. С
писмо, изпратено с обратна разписка, в началото на юли 2014г. сем.Д. отново
били поканени да изплащат на ищцата К. същата месечна издръжка, но те били са
намерени на адреса и писмото е върнато в цялост. Твърди се, че с Покана за
плащане на издръжка, изпратена с Телепоща с обратен текст и заверка на
съдържанието от 21.05.2016г. ответниците сем.Д. отново били поканени да
изплащат на К. месечна издръжка, но те пак не са намерени на адреса след
многократни посещения на пощенския служител. Сочи се, че адресът, на който са
изпращани изброените покани е единствения познат на ищцата постоянен адрес ***.
Ищцата поддържа, че за нея е
жизненоважно да се отмени дарението и да й се върне собствеността, от която до
2006 год. е получавала наем, тъй като към настоящия момент мизерства, проси и
не е в състояние да живее достойно. Сочи се, че К.М. получава лична
пенсия за инвалидност в размер на 131.33 лева, а до началото на 2016
год. чистила входове и кафенето във ВИАС, но след посочения период единствен
източник на средства била само пенсията й. Същевременно се твърди, че ищцата дължи
няколко хиляди лева на „Топлофикация София“ ЕАД, за които била осъдена по две дела,
на „Софийска вода“, на данъчна служба „Лозенец“ за данък сгради и такса смет.
Моли да бъдат осъдени ответниците да й заплатят сторените в производството
разноски.
Ответниците И.Х.Д. и П.П.Б. – Д., в
законоустановения срок по чл.131 ГПК са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват предявените искове като недопустими, а при условията на
евентуалност – като неоснователни. Поддържат, че преклузивният едногодишен срок
за предявяване на иска за отмяна на дарението бил изтекъл през втората половина
на месец февруари 2014 год. Поддържат, че издръжката, за да се претендира
следва да е дължима, да е поискана от търсещия, а дължащия издръжка трябва да е
отказал нейното плащане. Заявяват във връзка с посоченото, че в исковата молба
не били наведени такива фактически твърдения. Оспорват изложеното от ищцата в
исковата молба като неотговарящо на действителното фактическо
положение.Твърдят, че не са получавали поканата за плащане на издръжка от
21.05.2016 год., тъй като писмото с обратна разписка било изпратено на адрес,
който не бил техен. Сочат, че нямат възможност да плащат издръжка, тъй като
изплащат банков заем, имат непълнолетна дъщеря – Х., и след като от месечният им
доход в размер на 2300 лева се приспадне вноската по кредита, оставала сума от
около 1500 лева, която била под лимита на месечния минимум за издръжка, приет
от НСИ. Твърдят, че ищцата М. притежавала имущество, от което била в състояние
да се издържа. Заявяват, че макар да не дължат претендираната в настоящото
производство издръжка и да нямат средства да плащат такава, в израз на добри
човешки отношения след подаване на исковата молба, били превели на ищцата сума
в размер на 80 лева, а преди това периодично са и давали суми, за които нямат
документ в размер на около 900 лева годишно. Навеждат евентуално възражение за
придобиване по давност на дарената ½ ид.ч. от имота, чиято отмяна се
иска, в случай, че съдът приеме, че е предявен обективно съединен иск с правно
основание чл. 108 ЗС. Поддържат, че ищцата К.М. не била легитимирана да завежда
иск по чл. 108 ЗС, тъй като съсобственик бил трето неучастващо по делото лице.
В о.с.з. ищцата чрез
процесуалния
си представител адв. Н.М. поддържа предявените искове. Представя писмена защита.
В о.с.з. ответниците, чрез адв.К.С. оспорват предявения иск, като неоснователен. Представя
писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, като е видно и от
приетия нотариален акт №190, том ХІ, н.д.№1780/ 1987 г. на нотариус при СРС, че
на 27 април 1987г. ищцата К.М.,
придобила ½ идеална част от
процесния имот - вилно дворно място с
площ от 740 кв.м., заедно с построената
в него вилна сграда с РЗП на 96 кв.м., находящи се в гр.София, в.з. „Симеоново
– Драгалевци - ІІІ част“, ул.“*****, чрез
дарение извършено от нейните баба и дядо – К. Т.Г.и М.П.М.в нейна полза. /л.11 от делото/ Другата ½ /една втора/ идеална част от описания вилен имот К. Т.Г.и М.П.М.дарили на
другия си внук - М.Л.М.с нотариален акт за дарение на недвижим имот №189 том
ХІ, н.д.№1780/ 1987 г. на нотариус при СРС. /л.12 от делото/
По делото не се спори, като е
видно и от неоспорения Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижими
имоти № № 149, том III, дело № 473/2006 год. на нотариус Ант. Л., рег. № 386
при НК, с район на действие СРС, че на 26.09.2006г. ищцата К.М. дарила
на И.Х.Д. и П.П.Б. – Д., собствената си ½ /една
втора/ идеална част от вилно дворно място
с площ от 740 кв.м., съставляващо УПИ I
– 739, който имот е идентичен с парцел I -2922 от кв. 25 по плана на гр. София,
в.з. „Симеоново – Драгалевци - ІІІ
част“, с адрес гр.София, район „Витоша“,
ул.“22-ра“, заедно със застроената в имота вилна сграда, с РЗП от 96 кв.м. /л.14 - л.16 от делото/
Видно
от приетото решение № 450 от 20.05.2010г. постановено по гр.д.№136/ 2010г. по описа на САС, ГК, 8
състав, К.М.М. е поставена под
ограничено запрещение, на основание чл.5 от ЗЛС. Решението е влязло в сила на 01.07.2010 г. /л.33-л.38 от делото/ В мотивите на съдебния акт е прието, че са изпълнени
медицинския и юридическия критерий за
поставяне на К.М. под ограничено
запрещение, предвид установеното засягане на интелекта и от лека степен на
умствена изостаналост /по рождение/ и невъзможността на лицето да се ориентира
в по-сложна обстановка и да взема решения, чрез които да защитава интересите си.
От протокол за назначаване на
настойнически съвет от 29.05.2012г. на Столична община, р-н „Лозенец“, се
установява, че органа по настойничество и попечителство е назначил за попечетил на К.М. лицето П.Н.Д.-Д.-близка,
а за заместник попечител И.М.П.. /л.39
от делото/
От
приетото Разпореждане№ ********** от 08.08.2014г за отпускане на пенсия на ТП
на НОИ София, се установява, че на ищцата К.М.М.,
като лице с трайно намалена трудоспособност е отпусната лична пенсия за
инвалидност в размер на 131.33 лв. /л.43-л.44 от делото/
С Експертно решение №151 от 28.03.2014г.
на НЕЛК по психични болести на К.М.М. е определена 50 % трайно намалена
трудоспособност поради общо забаляване, с водеща диагноза – лека умствена
изостаналост, общо заболяване –олигофрения –дебилност –лека степен. /л.41-л.42
от делото/
Видно от ЕР № 3469 от 12.12.2016г. на ТЕЛК за общи заболявания при II МБАЛ гр. София,
след просвидетестване на К.М.М. е определена 60 % трайно намалена
трудоспособност поради общо забаляване, с водеща диагноза – лека умствена
изостаналост. /л.150 от делото/
За
установяване на усложненото здравословно състояние на ищцата и са ангажирани
писмени доказателства. От приетата епикриза от 01.12.2016г. на ЦПЗ „проф.Н.
Шипковенски“, се установява, че на ищцата М. е поставена диагноза лека умствена изостаналост, като от обективното изследване
е установено, че същата е ориентирана за
време, място и собствена личност, но е
емоционално лабилна, недооценъчна, волево внушаема и подчиняема. /л.153
от делото/
Според приетото неоспорено заключение
на комплексната психолого –психиатрична експертиза с вещи лица д-р Е.М.
–психиатър и В.Г. – клиничен психолог, ищцата К.М. е родена от патологична
бременност, като първо дете в семейството, майка и починала скоро след
раждането. Налица са данни за изоставане
в развитието от детска възраст. Отгледана била от баба и дядо си, в отсъствие
на родители /майка починала, бащата има повторен брак, живее извън страната/. Поставена
е под ограничено запрещение, с попечител, с когото се чуват епизодично по телефона.
Вещите лица са констатирали, че ищцата е ориентирана всестранно за време, място
и собствена личност, но емоционално лабилна, с прояви на раздразнителност,
известна недооценъчост. Улеснено внушаема и подчиняема, с улеснена тревожност,
формално критична. Налична справяемост на нИ.ежедневие. Мислене - правилно по
структура, тематично бедно, лишено от абстрактност, на моменти и от логичност.
Наблюдават се ригидност на мисловните доминанти, много нисък праг на
фрустрационен толеранс, което обуславя непредвидимост на поведенческите
реакции. Относно личностово функциониране, вещите лица са установили, че ищцата
е задоволително ориентирана, но безининициативна, незряла, десоциализирана -
животът й е организиран в тесни рамки на ежедневно функциониране на битово
ниво. Цитирана е Епикриза от кратък престой
в дневен стационар на Център за психично здраве „проф. Н. Шипковенски“, където е
направено психологично изследване – на 07.09.2018 г. с цел: оценка на актуално функциониране по
повод представяне на ТЕЛК. Вещите лица
сочат, че изследването по повод
експертизата, не показа съществени разминавания. Сочи се, че личностово ищцата се
характеризира с висок индекс на тревога при ригидни поведенчески механизми.
Повишена чувствителност в сферата на муждуличностните контакти, упорство в
отстояване на собствената си позиция. Едновременно с това - зависима от
значимите околни, потребност от безопасност и емоционално близки отношения.
Свръхкритична в изискванията и очакванията си към хората от близкото
обкръжение, с Преживяване за дефицит на
собствена социална ниша. Обоснован е
извод, че представената медицинска
документация и проведеното изследване сочат на извод, че К.М. страда от лека
умствена изостаналост. Пояснено е, че това е състояние на задържано или непълно
развитие на интелекта с нарушения в познавателните, речевите и двигателни
умения на индивида. Въпреки напредъка в диагностичните възможности патогенезата
на много от формите с умствено изоставане остава неразкрита. В детска възраст
се прилагат психостимуланти от различни групи и общобиологични стимулатори,
успоредно с интензивна педагогическа работа. Прилагат се поведенческа,
позитивна, фамилна психотерапия, занимателна терапия и др. Вещите лица сочат,
че няма дефинитивно лечение, при оплаквания и поведенчески нарушения се изписва
симптоматична терапия. В заключението е
направен извод, че лечението на психичното разстройство на ищцата е комплексно
- психологично и медикаментозно. Сочи
се, че психологичното лечение е дългосрочно и включва поведенчески, обучителни,
подкрепящи, позитивиращи техники, с акцент върху подкрепата и консултирането. Лечението
е насочено е към повишаване на индивидуалните умения за справяне с ежедневните
дейности от самообгрижването, поддържане и подобряване на уменията за участие в
трудова дейност, като крайната им цел е
включване в трудов процес. Провежда се в условията на дневен стационар към
психиатричните клиники, където са безплатни за пациента. Възможно е да се
провеждат и в Дневни центрове за хора с увреждания, където, в зависимост от
броя на посещенията се заплаща максимум до 30 % от размера на получаваната
пенсия. Основно значение, според експертите има наличието на семейна среда, а
при липсата й - на доверен близък човек, ангажиран с пациента. Медикаментозното
лечение е симптоматично, назначава се и се контролира от психиатър, като
прегледите в ЦПЗ“Проф.Н.Шипковенски“ са безплатни за пациента. Сочи се, че НЗОК
не реинбурсира медикаментите за това заболяване и те се заплащат от пациента.
Продължителността, дозировката и терапевтичната схема следва да бъдат променяни
в зависимост от състоянието на пациентката. Вещите лица сочат, че в случая
актуалната терапевтична схема е на
стойност около 32лв. - 50лв.
В обясненията си в о.з. на 15.10.2019г. вещото лице д-р М. сочи, че състоянието на
ищцата е дефинитивно, като при нея е налице задържано нИ.на развитие, на фона
на което целта на тези техники е да подобрят уменията за справяне в
ежедневието. Умението за включване в трудов процес, в какъвто тя е била
включена доста продължително време – 15 години, и една ежедневна подкрепа. Този
комплекс от подпомагане и обучение може да се получи в дневните стационарни към
психиатричните клиники, както и в специални дневни центрове.
Заключението на комплексната психолого–психиатрична
експертиза, съдът възприема, като обективно, компетентно и кореспондиращо на
приетите писмени доказателства.
От приетото по делото заключение на
допълнителна СИЕ с в.л. В.Г. - икономист
счетоводител, се установява, че средномесечна издръжка на К.М.
възлиза на 787 лева, като в тази сума са включени няколко групи разходи за
базови потребности, в това число – храна /300лв./, облекло и обувкки
/68лв./, битови сметки за вода,
ел.енергия и горива /105лв./, жилищно обзавеждане и подържане на дома /общо 5
245 лв. за 10г., средногодишно 525лв,
месечно 85лв./, за лекарства – 50 лв., за транспорт -20лв., за отдих -30лв., данъци -29 лв., други
разходи -20лв. Вещото лице сочи, че жилището, обитавано от ищцата е 94 кв.м,
като представлява 2/3 от апартамент с разгъната площ 140,94 кв.м. Сочи се, че останалата
1/3 от апартамента е преградена с преградна стена и се ползва от друг
собственик. Сочи се, че 2/3 ид. части от жилището е собствено на ищца по Нотариален акт за дарение от 1993 година. Вещото лице констатира, че в
момента жилището е в окаяно състояние и енепригодно за живеене. Вещото лице сочи, че цялото жилище обитавано
от ищцата се нуждае се от ремонт и дообзавеждане с домакински, хигиенни и битови
уреди. Сочи се, че групата разходи „Жилищно обзавеждане и поддържане на дома“
са еднократни необходими разходи, извършвани на 10 години, като за момента са
необходими за създаване на условия за обитаване на жилището, в размер на 5 245 лв.
В
Заключението депозирано на 21.01.2018г. вещото лице е посочило сумите, дължими
от ищцата към 31.12.2017г., а именно: сумата 4 819,75лв. - за Данък „Недвижими имоти“ и ТБО
към СО Лозенец, сумата 1 100,08лв.- за ползувана вода към „Софийска вода“, а в
допълнително заключение от 21.03.2019г. са посочени непогасените задължения към
„Топлофикация София“ ЕАД – в размер на 2 617,46 лв. извънсъдебни задълженияи
над 5 000лв. съдебни задължения /2/3 от
сумата 7 384,95лв./ или към 8 000 лв. без лихвите. Според приетото допълнително
заключение на СИЕ с вх.№39175 от 22.03.2019г. задълженията на ищцата К.М.М. ***
ЕАД, за периода от 01.01.2010г. до 14.03.2019г. за имот с абонатен № 330257 са
в размер на 2 617,46лв.
За изясняване на спора от фактическа страна
по делото са разпитани две групи свидетели.
В показанията си свидетелят А.З./40
г., без родство/,
ангажиран от ищцата, сочи, че са съседи с
К. от 8 години и живеят на един етаж. Според свидетеля З., битовите условия, в които ищцата живее, са мизерни. Сочи, че в жилището и няма хладилник, електрическата печка не й работела, като и до момента К. се къпела в гаража, в
който свидетелят е наел, защото няма баня. Сочи, че
доскоро К. ползвала и тоалетната в гаража, тъй като тоалетната в жилищено и била неизползваема. Мебели в нейното жилище били поне на 40 години.
Свид. З. сочи, че опитва да помага на ищцата с малки средства и храна, т.к. тя разполагала с крайно недостатъчни
средства. Нямала стабилен финансов доход. Посочва, че К. има специфика на поведение, като всяка сутрин му звъни на вратата и го информира
ежедневно, какво и се е случило. Сочи, че К. има
нужда
от издръжка, защото живее в крайно тежки условия, като доста често има нужда дори от храна. Има впечатление, че всеки се е възползвал от
нейното състояние, вкл. и роднините й.
Свидетелката Р.М.,
/50г., без родство/, сочи в показанията си в о.с.з. на 29.05.2018г., че познва ищцата от началото на 90-те години. Свидетелката сочи, че
нейните родители общували с бабата и дядото на Краси, които са я отгледали. Сочи, че апартаментът, който К. обитавала, след смъртта на баба си и дядо
си бил поделен между нея и друг съсобственик, който впоследствие издигнал
стена, затворил входа и за нея останала една стая с кухня и тоалетна, като дори
банята се оказала в другата част, така че ищцата слизала в мазето в един от гаражите, за да ползва душ. Мебелировката и
била остаряла и овехтяла. Свид. М.сочи,
че ищцата в момента чисти един вход в сграда за 40-50 лв. и основния й доход е
от ТЕЛК като пенсия по болест, някъде около стотина лева, но 200 лв. лева
категорично не стигат, за да погаси разходите си. Според свидетелката, човек в състоянието на ищцата с метално по-сложно развитие, трудно намира
работа или постоянен нормален доход. Сведетелката е чувала от ищцата за И. и П.
Д., във връзка с вилата, която К. е дарила и очаквала от тях помощ. К. се оплаквала,
че им се е обаждала, че искала да и се помага,
но те са й затваряли телефона, не искали да говорят
с нея.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.З.и Р.М., които са непротиворечеви, почиват на впечатления от многогодишното
им познанство и всекидневните им контакти с ищцата.
Свидетелите М.И./59г., без родство/ и С.В./69 г., без родство/, ангажирани
от ответниците, сочат в показанията си, че ответниците И.и П.Д. давали пари на К. в случай на нужда.
Свид. И.пояснява, че работи с ответниците на един и същ пазар, на който те
имали магазин за детски стоки. Присъствала, в период на 5-6 години, считано от
2004г., когато на ръка били давани суми на К. от по 20, 50лв. Свидетелката И.сочи,
че ответницата П. работи в НАП, а в
събота и неделя работи в семейния
магазин. Свид. В.сочи, че работела като продавач в магазина на
ответниците в периода от 2004г. до 2012г. Сочи, че три пъти е виждала, как П.
отделяла по 50лв. от оборота на магазина и давала на К.. От 2010г. К. спряла да
идва в магазина на ответниците.
Показанията на свидетелите М.И.и С.В., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, предвид обстоятелството, че първата е приятелка на ответниците, а втората
техен служител.
Приета е нотариална
покана от 08.02.2013г. от ищцата К.М. до ответниците, връчена чрез нотариус Ив.
П.с рег.№620 от НК, в която е отправено искане за плащане на издръжка от 660лв. /л.45-л.46 от делото/
Приета е неоспорена Покана за плащане на издръжка, изпратена с Телепоща
с обратен текст и заверка на съдържанието от 21.05.2016г., с коята ответниците
сем.Д. отново са поканени да изплащат на К. месечна издръжка от 660 лв./л.47 от делото/
От приетото известие за доставяне е видно, че Д. не са намерени на
адреса. Поканата от 21.05.2016г. е
връчена на ответниците на 03.02.2016г., заедно с исковата молба и другите
приложения.
Видно от писмо на НОИ – ТП- София град от 25.01.2018г. ответницата П.П.Д. е осигурявана по КСО, като
държавен служител с осигурителен доход между 1635 лв. и 2 375 лв. в периода 2014 год. - 2018год./л.296
-л.307 от делото/
Видно от справка по лице
издадена от Служаба по вписванията –София относно И.Х.Д., в същата са отрезени
множество сделки по придобиване на недвижими имоти. С Нотариален акт №105,
н.д.№0294/15г. на 23.05.12г. И.Д. ***, р-н Студентски, гаражна клетка 22,30
кв.м./л.178 от делото/ С Нотариален
акт №23, н.д.№315/2015г. на 21.07.2015г. И.Д. *** площ 69,20 кв.м за 41
000лв. изплатени от купувачът в брой. С Нотариален акт №193, н.д.166/15г. на
02.09.15г. И.Д. ***, р-н Витоша, кв.Княжево, Гараж-28,76кв.м./л.185-л.186 от делото/
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
По
допустимостта на обуславящия иск:
Предвид поддържаните в исковата
молба твърдения за проява на непризнателност от страна на ответниците, спрямо ищцата изразяваща се в отказ за даване
на издръжка, от която ищцата дарителката трайно се нуждае, конститутивния иск с правно основание чл.227, ал.1, буква ”в” ЗЗД се явява допустим, като обусловен от правен
интерес, предявен при надлежно
упражняване правото на иск и в преклузивния срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД.
По същество:
От представения по делото
нотариален акт се установи, че между ищцата като дарител и
ответниците като дарени, е бил сключен
договор за дарение с предмет – ½
идеална част от собствен на прехвърлителката вилен имот.
Поддържаното в исковата молба
основание за отмяна на дарението е поискана от ищцата и недавана от ответниците
издръжка.
Дарението, съгласно разпоредбата на чл. 227,
ал. 1, б. "в" от ЗЗД може да бъде отменено, "когато дареният
откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае". Константната
съдебна практика и съдебната теория приемат, че договорът за дарение е
едностранен и безвъзмезден договор, правни задължения възникват със сключването
му само за дарителя. Дареният има само морално задължение, тъй като целта на
договора е да облагодетелства дареното лице. Това морално задължение се
трансформира в правно задължение в момента, в който настъпят предвидените в чл.
227, ал.1, б."в" ЗЗД предпоставки - когато дарителят изпадне в
необходимост от предоставяне на издръжка и поиска такава от надарения.
Следователно предпоставките за основателност на предявения иск са: дарителят да
е изпаднал в трайна нужда от средства за издръжка, да е поискал такава от
надарения, последният да му е отказал, въпреки че има възможност да я
предоставя.
В закона липсва легална дефиниция на понятието
"трайна нужда" като правна категория. Съдебната теория и критериите
на практиката приемат, че "трайната нужда" следва да се преценява във
всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни
битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и
икономическите условия на живот в страната ни. "Нуждата от издръжка по
смисъла на чл. 227, ал.1, б. "в" от ЗЗД се установява при съпоставка
между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните
месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима
за покриване на специфичните му нужди" /Р № 473/20.01.2012 г. по гр.д. №
263/2011 г. на IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
В настоящия случай първата предпоставка -
трайна нужда от издръжка бе доказана от приетите заключения на комплексната психолого –
психиатирчна експертиза и от съдебно икономическата експертиза, както и от кредитираните
показания на свидетелите Ал. З. и Р. М..
По делото се установи, че
ищцата е по рождение със забавено интелектуално развитие, което я прави трайно нетрудоспособна, във висока степен /60 % според
от ЕР № 3469 от 12.12.2016г. на ТЕЛК за общи заболявания при II МБАЛ гр. София/. Според
психоло-психиатричната експертиза и
психологически тестове интелектуално развитие на ищцата е на 9-12 годишно дете, което е
обусловило поставянето и под
ограничено запрещение със съдебно решение.
Установи се по делото, че
ищцата К.М. освен че е със забавено интелектуално развитие, няма необходимите умения и знания, благодарение
на които да може да намира работа и да се
прехранва. Приетите по делото
писмени доказателства и показанията
на разпитаните свидетели категорично установяват
трайната
нужда на К.М. от издръжка. Установи се, че в
различните години нуждата й е била с различен интензитет, но постоянна по характер. Единствения й доход от 2014г. е отпуснатата
й от НОИ лична пенсия за инвалидност въз основа на решение на HEJIK в размер на
131,33 лева, който е далече по-нисък от
линията за бедност в Република България, възлизащ на 314 лв. за 2017г.
Съгласно утвърдената пракатика на ВКС, нуждата от
издръжка следва да се преценява по предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД с оглед
фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да
вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни
нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на
икономическия живот в страната. /Решение № 225 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №
911/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева/ В случая
дарителят е лице с лице с диагноза –
лека умствена изостаналост по рождение, с 60 % трайна нетрудоспособност и трудно
организируема за резултатно справяне с житейски задачи, едновременно с това -
зависима от значимите околни, с потребност от безопасност и емоционално близки
отношения.
С оглед
данни от заключението на ДСИЕ за минималните
необходими средства за издръжка на ищцата
, че същата е в размер на 787 лв., а
инвалидната пенсия на ищцата е от 131 лв., то очевидно е под
необходимия минимум, поради това съдът приема, че тя не е достатъчна за
задоволяване жизнено важните нужди на ищеца от храна, текущо лечение и консумативи. От събраните
в тази връзка писмени доказателства, по безспорен начин се установи, че ищцата
освен пенсията си не разполага с други средства, нито притежава имоти, от които
може да реализира наеми. На следващо място, съдът съобрази и установеното от
показанията на свидетеля З., които
възприема, като обективно дадени и в резултат на преки впечатления, тъй като
свидетелят е съсед на ищеца и всеки ден я вижда, а именно: че ищецът живее в
мизерни условия, в апартамент, без баня, без хладилник и без работеща печка, разчитайки на помощта на
съседи.
Относно втората
материална предпоствка, съдът намира за безспорно установено, че ищцата
е искала издръжка от ответниците. Установи се, че Нотариалната покана, изпратена до
ответниците на 08.02.2013г. е връчена на И.Д., с която ответника и съпругата му
са поканени да плащат месечна издръжка на К. в размер на 660лв. Не се установи
да е последвал отговор.
С Писмо, изпратено с
обратна разписка, в началото на юли 2014г. сем.Д. отново са поканени да
изплащат на К.М. същата месечна издръжка, но те не са намерени на адреса и
писмото е върнато в цялост.
С Покана за плащане на
издръжка, изпратена с Телепоща с обратен текст и заверка на съдържанието от
21.05.2016г. ответниците сем.Д. отново са поканени да изплащат на К. месечна
издръжка. Последна покана от получена от ответниците в хода на процеса заедно с
исковата молба, което следва да се съобрази съгл. чл.235, ал.3 ГПК.
В заключение, съдът намира, че към датата на исковата молба дарителката
е изпаднала в нужда от издръжка, поискала е такава, като нуждата от издръжка не е отпаднала и
към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
Що се отнася до поведението на ответниците, то същите след получаване
на исковата молба и в течение на исковея процес, продължил повече от две
години, не твърдят, нито представят доказателства,
че са предприели някакви действия за даване на издръжка. Данните
за давани на ищцата инцидентно суми от 50лв. не променят горния извод. С оглед на това,
настоящият състав приема, че тяхното поведение представлява отказ от даване на
издръжка.
В заключение съдът, анализирайки
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност приема, че са налице
предпоставките на разпоредбата на чл. 227, ал.1 б."в" от ЗЗД и в
полза на ищцата е възникнало
потестативното право да иска отмяна на договора
за дарение.
По отношение възражението на
ответниците, че искът е
погасен по давност: То в своята
трайна практика ВКС приема, че докато нуждата от издръжка за дарителя
съществува-едногодишният срок по чл. 227, ал.3 от ЗЗД не може да изтече. /Решение № 322 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
656/2008 г., IV г. о., ГК/ При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава
такава възниква основание за отменяване на дарението независимо от това, колко
време е изтекло от извършване на дарението, от предшествуващи откази и
независимо дали е правено друго такова искане. Затова едногодишният срок по чл.
227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка.В настоящия
случай, сме изправени точно пред тази хипотеза.
По изложените
съображения искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД е
отхвърлен, като вместо това искът за отмяна на дарението на 1/2 идеална част от
вилно дворно място заедно с построената в него вилна сграда, находящи се в
гр.София, в.з. „Симеоново – Драгалевци - ІІІ част“, ул.“*****, е доказан и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето
от ЗЗД: Отмяната на дарението има обратно
действие, поради което с влизане в сила на решението, с което съдът уважава
предявения иск, отпадат правата на надареното лице върху недвижимия имот и
последният се връща отново в патримониума на дарителя. С оглед на това, за
ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. трето от ЗЗД. Съдът ще следва да отмени своето определение, с което е
дал ход по същество на този иск и да постанови определение, с което
производството по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето от ЗЗД бъде
прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има
ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Доколкото ищцата по делото е освободена
от държавна такса и разноски, то раноски не и се следват.
На адв.Н.М. -процесуалния представител на
ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се следва присъждане на
възнаграждение в размер на 2480 лв.
съразмерно на уважената част от иска.
При този изход на
делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 650 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 1000 лв.
разноски за КППЕ и СИЕ.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал.1, б. "в" от ЗЗД, дарението, извършено на 26.09.2006г. във формата на Нотариален
акт за дарение № 149, том III, дело №
473/2006 год. на нотариус А.Л., рег. № 386 при НК, с район на действие СРС, с което
е дарен следния недвижим имот: ½ /една
втора/ идеална част от вилно дворно място заедно с построената в него вилна
сграда, находящи се в гр.София, в.з. „Симеоново – Драгалевци - ІІІ част“, ул.“*****, представляващи по КККР одобрени със Заповед
№ РД – 18 – 3/11.01.2011 год. на изп.
директор на АГКК, поземлен имот идентификатор 68134.2041.739, целия с площ от
756 кв.м. и идентичен със стар парцел – I -2922 от кв. 25 по плана на гр.
София, в.з. „Симеоново – Драгалевци III част“, ул. „*****, и двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 68134.2041.739.1, застроена на 69 кв.м., разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.2041.739, с адрес на поземления имот: гр.
София, Район „Витоша“, ул. „*****, по иска на К.М.М. ЕГН **********, действаща
със съгласието на попечителя си П.Н.Д.-Д.против И.Х.Д. ЕГН ********** и П.П.Б. – Д. ЕГН **********.
ОСЪЖДА
И.Х.Д. ЕГН ********** и П.П.Б.
– Д. ЕГН **********, да заплатят
на адв.Н.М. –САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 2 480
лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
И.Х.Д. ЕГН ********** и П.П.Б. – Д.
ЕГН **********, да заплатят по сметка на СГС държавна такса на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК в размер на 650 лв, както и 1000 лв. разноски за експертизи, платени от бюджета.
ОТМЕНЯ
определение,
постановено в открито съдебно заседание
на 15.10.2019г., в частта, в която е даден
ход по същество на предявения от К.М.М. ЕГН **********, действаща със
съгласието на попечителя си П.Н.Д.-Д.против И.Х.Д. ЕГН ********** и П.П.Б. – Д.
ЕГН **********, иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, поради недопустимост.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчаването му на страните, а в частта, имаща
характер на определение същото може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението пред САС.
СЪДИЯ: