Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 115 Дата 20.04.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 7 април 2021 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 144 по описа за 2021 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 260194 от 17.12.2020 г., постановено по т. д. № 801/2019 г., Пловдивският окръжен съд е решил следното:

 

„ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.Т., ЕГН **********, против З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ..., иск за осъждането на ответника да заплати сумата 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на П. А. К., настъпила в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 18.11.2016 г. в гр. Пловдив, предизвикано от виновен водач Л.М.Т. при управление на МПС – лек автомобил „А. ...“ с рег. № ..., застраховано в З. „Б.В.И.Г.“ АД с полица № ..., със срок на действие от 25.06.2016 г. до 24.06.2017 г., както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Д.Р.Т., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ..., сума в размер на 5 476 лева – направени разноски за производството.

 

Решението е постановено при участието на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ... и Л.М.Т. – трети лица-помагачи на страната на ответника.“

 

Това решение се обжалва от ищеца Д.Р.Т., с подробни съображения за неговата неправилност.

 

Ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД и третите лица помагачи са на мнение, че решението е правилно.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

        

         Първият въпрос е бил, дали ищецът Д.Р.Т. е имал правото да получи застрахователно обезщетение във връзка с настъпилата на 18.11.2016 г. смърт на приятелката му П. А. К., в предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

 

         Разпитаната в съдебното заседание от 26.02.2020 г. (л. 70 и сл.) свидетелка Б. П. К. е познавала загиналата П. от около 4 години преди катастрофата, били приятелки, живеели в една квартира с още две момичета. Според нея, П. се запознала с Д.Т. през есента на 2015 г., това е една година преди катастрофата. Двамата заживели заедно, а след няколко месеца ходили и до Т., където Д. се запознал и с родителите на П. Свидетелката гостувала на Д. и П., известно време дори живяла при тях и – според нея – двамата „в началото на връзката им бяха много влюбени“, макар че ги виждала и да се карат. Смъртта на П. се отразила много зле на Д., той напуснал жилището, в което са живели, защото спомените за нея и за смъртта и били непоносими. Знае, че понастоящем Д. живее в Б. с приятелката си, двамата вече имат и дете.

 

В съдебното заседание от 18.11.2020 г. (л. 297 и сл.) г. е била разпитана и свидетелката М. А. К., сестра на загиналата П. К. Свидетелката се запознала с Д. около шест месеца преди П. да загине, знае, че двамата са живеели заедно, но – според нея – „категорично“ не планирали нито „създаването на семейство“, нито „сключването на брак“. П. била студентка и се издържала с пари, пращани от майка и, за някакви особени общи планове на двамата свидетелката не знае.

 

При тези събрани в процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че ищецът не е бил активно материално правно легитимиран да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на приятелката му П. К. и изводът на окръжния съд за неоснователност на претенцията е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са и лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, но само в изключителни случаи – когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба, с продължително проявление във времето. „Обезщетение следва да се присъди само тогава – продължават мотивите на Тълкувателното решение – когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.“

 

В настоящия процес е установена наистина близката емоционална връзка на ищеца със загиналото момиче, но липсват релевантните факти, очертани в мотивите на посоченото тълкувателно решение, които биха установили съществуването на онази особено близка привързаност, при която смъртта на П. би причинила на ищеца морални страдания с интензитет и продължителност във времето, надхвърлящи обичайните.

 

Затова преценката на Апелативния съд е, че предпоставките за уважаване на иска не са били налични.

 

Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се присъдят разноските, направени в настоящото производство, в размер на сумата 4 716 лева.

 

         В този смисъл ще се постанови и решението.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260194 от 17.12.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 801/2019 г.

 

ОСЪЖДА Д.Р.Т., ЕГН **********, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ..., сумата 4 716 (четири хиляди седемстотин и шестнадесет) лева разноски по делото.

 

Решението е постановено при участието в процеса на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК ... и Л.М.Т., ЕГН **********, като трети лица помагачи на страната на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ....

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.