Решение по дело №907/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, против Решение № 217 от 02.09.2024г., постановено по АНД № 926/ 2024г. по описа на Районен съд – К., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 41 от 28.09.2023г., издадено от и.д Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован извода на въззивния съд, че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Поддържа, че от представения Протокол № 164/ 20.05.2022г. от изпитвания на почвени проби, взети на 12.05.2022г., по несъмнен начин се установява и доказва наличието на замърсяване на почвата по показател „масла и мазнини хексанекстрахируеми материали, включително нефтопродукти“ и осъществяването от обективна страна на вмененото на Д. К., в качеството му на ползвател на поземления имот, нарушение на чл.40 във вр. с §1, т.16, б. „а“ от ДР на Закона за опазване на околната среда. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 41 от 28.09.2023г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Д. Н. К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Д. Н. К. против Наказателно постановление (НП) № 41 от 28.09.2023г., издадено от и.д Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 41/ 18.05.2023г., на Д. Н. К., на основание чл. 162 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е наложена глоба в размер на 1 500лв., за нарушение на чл.40 във вр. с §1, т.16, б. „а“ от ДР на ЗООС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че Д. К., като ползвател на поземлен имот с идентификатор № 30870.4.39 по КККР на [населено място], общ. Мъглиж, област Стара Загора, с площ от 16 852 кв.м, нает от Община Мъглиж с договор за аренда № 61-3021/ 25.01.2021г., при стопанисването на имота е допуснал замърсяване на почвата с нефтопродукти над пределно допустимите количества, които предизвикват вредни изменения на почвата, с което се нарушават почвените функции, и които вредни изменения предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата формална, процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства за връчването на АУАН на санкционираното лице, което представлява съществено процесуално нарушение и абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Изложени са мотиви, че наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл. 67, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото не е конкретизирана в необходимата степен приложената административнонаказателна разпоредба. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства въззивният съд е обосновал извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото административнонаказателно обвинение, не е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Липсват доказателства за спазване на законовите изисквания за предявяване и връчване на съставения в отсъствието на нарушителя АУАН № 41/ 18.05.2023г. Смисълът на тези изисквания е да гарантират и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство в т.ч правото да се запознае със съдържанието на АУАН и повдигнатото и предявеното с него административно обвинение; да поиска събирането и/или да представи доказателства и писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН и т.н. На практика в случая цялото производство в досъдебната фаза е проведено без участието на Д. К., което безспорно е довело до ограничаване правото му на защита. Неспазването на нормативно регламентираните, императивни по своя характер изисквания досежно връчването на АУАН, е нарушение от категорията на съществените, опорочаващо изцяло процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност и като такова – абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Обоснован е и изводът на Казанлъшкия районен съд, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, нито е обосновано, нито е доказано от гл.т наличието на извършено от Д. К. съставомерно от обективна и субективна страна деяние по подигнатото административнонаказателно обвинение. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал, обсъдил и преценил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, като обосновано и правилно е приел, че не е доказано извършването от Д. К. на вмененото му нарушение. Изложените от въззивния съд мотиви изцяло се споделят, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и касационната инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Във връзка с изложените от касатора възражения следва да се отбележи, че възприетата от наказващия орган като нарушена от Д. К., като ползвател на поземлен имот с идентификатор № 30870.4.39 по КККР на [населено място], общ. Мъглиж, разпоредба на чл. 40 от ЗООС, регламентира задължение за собствениците и ползвателите на поземлени имоти да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти. За да е налице съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл.40 от ЗООС, е необходимо да бъде установено, обосновано и доказано съществуването на предизвиквани вредни изменения върху почвата по см. на § 16, б. „а“ или б. „б“ или б. „в“ от ДР на ЗООС. Съгласно посочената закова дефиниция, вредните изменения на почвата във всички случаи се свързват нарушаване на почвените функции, които предизвикват значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло. В този смисъл за доказаността на обвинение за допуснато нарушение на чл.40 от ЗООС, е необходимо да бъде установено и доказано наличието на нарушаване на почвените функции и съотв. изменения на почвата, предизвикващи значителни вреди и щети за отделния индивид и за общността като цяло. В случая не само че липсват каквито и било фактически констатации и потвърждаващи ги доказателства за наличието на посочените съставомерни от обективна страна елементи на изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.40 от ЗООС, но и настъпването на вредни изменения в почвата по см. на §16 от ДР на ЗООС се опровергава изцяло от заключението на изпълнената по образуваното по случая досъдебно производство № 284 ЗМ 533/ 2022г. по описа на РУ – К. агрономическа експертиза. Съгласно това заключение, поземлен имот с идентификатор № 30870.4.39 по КККР на [населено място], общ. Мъглиж, може да се ползва по предназначение за отглеждане на малинови насаждения, като наличието на повишени стойности на хексанекстрахируеми материали, включително нефтопродукти в имота, е показател, че почвата в някаква степен е замърсена, но същата не е опасна за хората и животните и е годна за ползването й за земеделски или други стопански цели.

В тежест на санкциониращият орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят търсената отговорност, а в случая това не е сторено. Поради което обосновано, от гл.т на доказателствата и правилно, от гл.т на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че извършването от санкционираното лице на вмененото му нарушение на чл.40 във вр. с §1, т.16, б. „а“ от ДР на ЗООС, не е доказано.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 217 от 02.09.2024г., постановено по АНД № 926/ 2024г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 41 от 28.09.2023г., издадено от и.д Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.