Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3597 15.10.2012 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XX граждански състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря ДИАНА ДИМИТРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10152 по описа на съда за 2012 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АТП Екзодус” ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: село Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност „Чириите” № 20 Б, представлявано от управителя М. Ч., чрез пълномощника си адв. Г. Д., е предявил против „Модест- Транс” ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Александър Стамболийски” № 10, ет. 4, представлявано от управителя М. Х. М., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 137, 83 лева- главница, представляваща общата цена на доставени количества авточасти по фактури с № **********/ 17.03.2011 г. и № **********/ 05.05.2011 г., по договор № 110053/ 17.03.2011 г., както и сумата от 127, 13 лева- лихва за забава по всяка от фактурите от падежа им до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху неплатените главници от датата на предявяване на иска- 29.06.2012 г. до окончателното изплащане.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че съгласно сключен договор № 110053/ 17.03.2011 г. и фактури с № **********/ 17.03.2011 г. и № **********/ 05.05.2011 г. на ответника били доставени авточасти, които той приел без възражения. Стойността на фактурите била общо в размер на 1 901, 59 лева с ДДС, както следва: по първата фактура- 863, 76 лева без ДДС, а по втората фактура- 1 037, 83 лева без ДДС. Ответникът следвало да заплати дължимите суми до изтичане на определените за това в тях срокове, но не бил изпълнил задължението си, въпреки уведомленията до него, като само по първата фактура бил превел определена сума и по нея имало дължим остатък от 100 лева. Същият бил изпаднал в забава, като дължал по всяка от фактурите обезщетение за забавено плащане, за което бил предупреден изрично с връчена му покана. По първата фактура лихвата възлизала на сумата от 12, 45 лева, а по втората- 114, 68 лева. В тази връзка моли за осъждането на ответника да му заплати дължимите суми по фактурите, ведно с лихвата за забава и законната лихва. Претендират се и разноските по делото.
Към исковата молба са представени процесния договор между страните, описаните фактури, получена от ответника покана за доброволно изпълнение, както и справка за изчисляване на мораторна лихва.
В с.з. пълномощникът на ищеца представя преводно нареждане, от което е видно, че ответникът на 09.10.2012 г. по банков път е заплатил сумата от 1 137, 83 лева, представляваща главница по двете фактури, поради което искът се поддържа само в частта досежно лихвата за забава и законната лихва, като по отношение на главното вземане производството по делото е прекратено. Наред с това се моли за висящата част от претенцията да се постанови неприсъствено решение, тъй като за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като съдебните книжа са получени на адреса му по седалище от управителя на 31.07.2012 г. Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание, чрез връчена пак на това лице призовка на 18.09.2012 г. В изпратеното до дружеството съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и приложените към нея писмени доказателства, а и от факта на пълното изплащане на сумата за главници по двете фактури, се налага изводът, че искът за лихва за забава е вероятно основателен, като акцесорно вземане към главното, което е признато с плащането. Доколкото са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, искът за лихва и за законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до тази на окончателното плащане- като законна последица от основателността на главния иск, следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На основание чл. 78
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски по настоящото производство, които се претендират, като за тях е
представен списък и са налице доказателства за реалното им извършване- внесена
държавна такса в размер на 100 лева (листове 5 и 23 от делото) и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 33). Разноските следва да се
присъдят в пълния им направен размер, независимо от обстоятелството, че в една
част искът не се поддържа и производството по него е било прекратено поради
отказ, защото извършеното от ответника плащане е било осъществено в хода на
процеса, т.е. страната е дала повод за завеждане на делото, разноските по което
са направени предварително, още към момента на подаване на исковата молба.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Модест- Транс” ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Александър Стамболийски” № 10, ет. 4, представлявано от управителя М. Х. М. да заплати на „АТП Екзодус” ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: село Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност „Чириите” № 20 Б, представлявано от управителя М. Ч., чрез пълномощника си адв. Г. Д., следните суми за продадени авточасти по договор № 110053/ 17.03.2011 г.: сумата от 12, 45 (дванадесет лева и четиридесет и пет стотинки) лева- мораторна лихва за периода 16.04.2011 г.- 29.06.2012 г. върху главница от 100 лева по фактура № **********/ 17.03.2011 г. и сумата от 114, 68 (сто и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки) лева- мораторна лихва за периода 04.06.2011 г.- 29.06.2012 г. върху главница от 1 037, 83 лева по фактура № **********/ 05.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главниците по фактурите за периода от датата на предявяване на иска- 29.06.2012 г. до датата на извършеното плащане на сумите- 09.10.2012 г.
ОСЪЖДА „Модест- Транс” ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: град Шумен, ул. „Александър Стамболийски” № 10, ет. 4, представлявано от управителя М. Х. М., да заплати на „АТП Екзодус” ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: село Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност „Чириите” № 20 Б, представлявано от управителя М. Ч., чрез пълномощника си адв. Георги Добрев, разноските по настоящото дело, от които: 100 (сто) лева- за държавна такса и 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ : / П / АЛ. ТОЧЕВСКИ
ВЯРНО С ОРГИНАЛА: Д. Д.