Р Е Ш Е Н И Е
№1688/18.8.2021г.
гр. Пловдив, 18 .08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІІ състав, в съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1541 по
описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „ДОН БАРОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 53А, ет. 1, представлявано от
управителя И.Е.В., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619001776-091-001/04.03.2020г., издаден от Г.Ч.-
началник сектор, възложил ревизията, и Д.Г.-И.- главен инспектор по приходите в
ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 252/29.05.2020г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 28 906,44лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 571,58лв.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Възразява се, че неправилно не е признато право на
приспадане на данъчен кредит за неосчетоводени доставки на услуги на обща
стойност 144 532,20лв. с довода, че доставките са укрити и не са намерили
счетоводно отражение. Неправилно тези доставки на услуги от чуждестранното лице
FACEBOOK IRELAND LIMITED са приети за такива с получател дружеството – жалбоподател, без да се
извърши преценка на спецификите на извършваната дейност чрез единен бизнес
профил и специфичен договор за това. При ревизията не е съобразено, че РЛ не е
издало фактури към чуждестранното дружество и протоколи по чл. 117 от ЗДДС, тъй
като разплащанията по доставките са извършени не от него, а от други дружества
– „ДОН БАРОН 1“ ЕООД, „ДОН БАРОН 2“ ЕООД, „ДОН БАРОН 3“ ЕООД, „ДОН БАРОН 4“
ЕООД, „ДОН БАРОН 5“ ЕООД, „ТОП СТОР ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и „ТОП СТОР ТРЕЙДИНГ 4“
ЕООД. Именно тези дружества са крайни получатели по доставките, съответно
издадените от чуждестранното лице фактури са намерили счетоводно отражение в
техните счетоводства и в техните отчетни регистри, съответно те са начислили
следващия се ДДС.
Иска се
отмяна на обжалвания РА.
Ответникът
по жалбата – дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. П., е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Подробни съображения по съществото
на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация
орган, който с решението си го
е потвърдил в частта, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от директора на дирекция "ОДОП" - гр.
Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките
на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Началото на
ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001618006533-020-001/29.10.2018г., издадена от Г.Ч.- началник сектор при ТД
на НАП – гр. Пловдив, която обхваща установяване на задължения за данък върху
добавената стойност за периода от 29.06.2017г. до 31.07.2018г. и за
корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. Определен е срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата
на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 01.11.2018г. Със
ЗИЗВР №№ Р-16001618006533-020-002/28.01.2019г. и Р-16001618006533-020-003/27.02.2019г.
е определен нов срок за приключване на ревизионното производство до 01.04.2019г.
Със ЗИЗВР № Р-16001618006533-020-004/21.03.2019г. от обхвата на ревизионното
производство са изключени данъчните задължения по ЗДДС.
Със ЗВР №
Р-16001619001776-020-001/22.03.2019г., издадена от Г.Ч.– началник сектор при ТД
на НАП – гр. Пловдив е сложено начало на ревизионно производство с обхват установяване
на данъчни задължения по ЗДДС за периода от 29.06.2017г. до 31.07.2018г.
Определен е краен срок за приключването й до 3 месеца, считано от връчване на
заповедта, което е направено по електронен път на 26.03.2019г. Преди изтичане
на посочения срок, със заповед № Р-16001619001776-023-001/20.06.2019г.
ревизията е спряна на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за срок от
20.06.2019г. до получаване на отговор от компетентната администрация на
Република Ирландия по открита процедура за обмен на информация съгласно чл. 7
от Регламент 904/2010 на ЕС, но не повече от 8 месеца. Със заповед №
Р-16001619001776-143-001/13.09.2019г. ревизионното производство е възобновено,
като е посочен срок за приключване след възобновяването до 19.09.2019г. Със
ЗИЗВР №№ Р-16001619001776-020-002/16.09.2019г. и
Р-16001619001776-020-003/15.10.2019г. е определен нов краен срок на приключване
на ревизионното производство до 18.11.2019г. Със заповед №
Р-16001619001776-023-002/14.11.2019г. ревизията е спряна на основание чл. 34,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за срок от 14.11.2019г. до приключване на друго
ревизионно производство, с обхват задължения за корпоративен данък за периода
от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., резултатите от което
са от съществено значение за настоящото ревизионно производство. Със заповед №
Р-16001619001776-143-001/31.01.2020г. ревизионното производство е възобновено,
като е посочен срок за приключване след възобновяването до 04.02.2020г.
В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001619001776-092-001 от 05.02.2020г. Срещу РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, не е депозирано възражение. На основание констатациите в РД и
разпоредбата на чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА.
Резултатът е обжалван, като с решение № 252 от 29.05.2020г. директорът на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив е изменил РА, в обжалваната част, предмет на
настоящото производство, като е приложил разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС по отношение на
издадени от чуждестранното лице фактури, осчетоводени при жалбоподателя през
данъчни периоди от м. 07.2017г. до месец 01.2018г., на обща стойност
40 637,77лв.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложените по делото 3аповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на
НАП - гр. Пловдив и удостоверения за валидни квалифицирани електронни подписи
(л. 3 – 13).
Не се констатират съществени процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на атакувания РА.
Оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
В хода
на ревизията е установено, че основната дейност на жалбоподателя се състои в
продажба на стоки за дома, градината, автомобила, за домашно парти, детски
играчки, бижута, аксесоари и др. чрез електронен магазин www.donbaron.bg и социалната мрежа Facebook. Дружеството има сключени договори с куриерските
фирми „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „СПИДИ“ АД и получава от тях наложен платеж за
стойността на продадената стока.
При
ревизията е констатирано, че е достигнат оборот за задължителна регистрация по
ЗДДС по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за периода от 01.06.2016г. до
31.05.2017г. в размер на 54 097,68лв. Това означава, че е следвало да бъде
подаден заявление за регистрация до 14.06.2017г., а такова е подадено на
13.07.2018г. С РА е начислен допълнително ДДС за периода от 29.06.2017г., от
когато е следвало РЛ да бъде регистрирано по ЗДДС, до датата на регистрацията
му по ЗДДС, тъй като са констатирани укрити приходи от продажба на стоки чрез
онлайн магазина. В тази си част, РА не е обжалван и е влязъл в законна сила.
При
ревизията е направена следната констатация, довела до допълнително начисляване
на ДДС в общ размер на 37 033,99лв.: установени са несъответствия в
декларираните данни за получени услуги от ирландския контрагент FACEBOOK IRELAND
LIMITED и
българското дружество. Дружеството – жалбоподател не е декларирало в отчетните
регистри по ЗДДС всички издадени му от чуждестранния контрагент фактури и не е
изпълнило задължението си да се регистрира по ЗДДС по специалния ред на чл. 97а
от ЗДДС.
Извършена
е проверка на ирландското дружество, на основание чл. 7 от Регламент (ЕО)
904/2010 и е изпратена молба за административно сътрудничество до данъчната
администрация на Република Ирландия за установяване на факти и обстоятелства.
Получен е отговор № VAT _BG_0305580_IE_MA19188IN_20190618_G_RI_R, съгласно съдържанието на който предмет на
дейност на FACEBOOK IRELAND LIMITED е маркетинг услуги в Интернет – съдействие за
продажба на клиенти. Представена е справка за издадените фактури за периода от
01.07.2017г. до 31.08.2018г. на обща стойност 95 188,31 евро, условия на
услугите и примерни фактури.
В
отговор на ИПДПОЗЛ от жалбоподателя са постъпили фактури с издател FACEBOOK IRELAND
LIMITED на обща
стойност 23 929,86 щатски долара с предмет промотиране
на стоки, разплащането по които е извършено по банков път (за периода от
01.07.2017г. до 31.12.2017г. на обща стойност 35 523,49лв. и за периода от
01.01.2018г. до 30.09.2018г. на обща стойност
5 057,59лв.). Представени са банкови документи за извършените разплащания
и вторичен регистър на сметка 602 Разходи за външни услуги за периода от
29.06.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.01.2018г. до
30.09.2018г. При преглед на данните в представените документи ревизиращият екип
е констатирал, че фактури на обща стойност 20 777,76 евро, издадени от
ирландския контрагент, са намерили счетоводно отражение, но дружеството не е
изпълнило задължението си да се регистрира по ЗДДС по специалния ред на чл. 97а
от ЗДДС, съответно не е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС, с които да самоначисли ДДС, на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Не е изпълнило и задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС,
при достигнат оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, поради
което и началният момент, от който е следвало да бъде регистрирано, е определен
с настоящия РА (необжалван в тази си част).
При
ревизията е установено, че от страна на FACEBOOK IRELAND
LIMITED са
издадени фактури за предоставени маркетинг услуги на обща стойност
95 188,31 евро, от които „ДОН БАРОН“ ЕООД е осчетоводило фактури на обща
стойност 40 637,77лв. Върху данъчна основа в размер на 185 170,02лв.,
получена като разлика между данъчната основа на издадените от чуждестранното
лице фактури и данъчната основа на осчетоводените от жалбоподателя фактури е
начислен допълнително ДДС в общ размер на 37 033,99лв. (посочени по
стойности и данъчни периоди в таблица на л. 43 гръб – 44). Правното основание
за това е разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал.
2 от ЗДДС.
По
отношение на данъчния кредит в размер на същата сума, е посочено, че правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода, като същото се
упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. След като не са издадени протоколи
по чл. 117 и правото на данъчен кредит не упражнено съгласно разпоредбата на
чл. 72 от ЗДДС, то дружеството е загубило това си право.
В
решението на горестоящия административен орган е
посочено, че на жалбоподателя следва да бъде признато правото на приспадане на
данъчен кредит за осчетоводените от него фактури с издател чуждестранното лице
на обща стойност 40 637,77лв., предвид разпоредбата на 73а от ЗДДС. Така,
за данъчни периоди от м. 07.2017г. до м. 01.2018г. следва да бъде признато
право на приспадане на данъчен кредит, както следва: за м. 07.2017г. –
276,30лв., за м. 08.2017г. – 65,71лв., за м. 09.2017г. – 38,35лв., за м.
10.2017г. – 440,91лв., за м. 11.2017г. – 2 221,88лв., за м. 12.2017г. – 4 095,66лв.
и за м. 01.2018г. – 988,74лв. или общо 8 127,55лв. Допълнително
начисленият ДДС следва да бъде намален на 28 906,44лв. (37 033,99лв.
– 8 127,55лв.) и прилежащите лихви от 7 365,74лв. на 5 571,58лв.
При съдебното обжалване на РА са представени допълнително
следните писмени доказателства, в хронологичен ред: 8бр. фактури с издател FACEBOOK IRELAND
LIMITED (л. 858
– 865); извлечение от сметка 602 Разходи за външни услуги, подсметка
14 Реклама Facebook (л. 866 – 868) на „ДОН БАРОН“ ЕООД; извлечение от сметка 602 Разходи
за външни услуги, подсметка 20 реклама във Facebook на „ДОН БАРОН 1“ ЕООД (л. 869), на „ДОН БАРОН
2“ ЕООД (л. 870), на „ДОН БАРОН 3“ ЕООД (л. 871), на „ДОН БАРОН 4“ ЕООД (л.
872), на „ДОН БАРОН 5“ ЕООД (л. 873), на „ТОП СТОР ТРЕЙДИНГ“ ЕООД (л. 874) и на
„ТОП СТОР ТРЕЙДИНГ 4 “ ЕООД (л. 875).
В
съдебното заседание на 17.11.2020г. е прието заключение по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Ю.Х., без направени
възражения от страните по делото. След преглед на събраните по делото
доказателства и други такива, представени от жалбоподателя, отнасящи се до
свързани дружества, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача
1: предоставените услуги са за промотиране на стоки,
продавани чрез електронен магазин www.donbaron.bg и Facebook. За извършваните услуги ирландският доставчик
FACEBOOK IRELAND LIMITED е издавал фактури на жалбоподателя „ДОН
БАРОН“ ЕООД. Рекламният акаунт в социалната мрежа е създаден с данни именно на
това дружество и всички услуги за извършени реклами на продаваните от него
стоки и свързаните от него фирми са генерирани през този акаунт. Според вещото
лице, поради тази причина, фактури от ирландския контрагент са издавани
единствено на жалбоподателя.
Съгласно
данните в представена по делото справка за аналитични обороти по сметка 602
Разходи за външни услуги за периода от 29.06.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.01.2018г. до 30.09.2018г. за първия период са осчетоводени
фактури на обща стойност 37 129,97лв., а за втория период – на обща
стойност 5 057,59лв. Осчетоводените фактури са изчерпателно изброени като
дата на издаване и стойност в таблици на л. 879 – 882 и л. 882. На вещото лице
са представени екземпляри на 10бр. фактури, непредставени при ревизията
(таблица първа на л. 882).
Първоначалната
регистрация по ЗДДС на жалбоподателя е считано от 27.10.2006г., съответно е дерегистриран по ЗДДС, считано от 10.02.2014г. Подадено е
заявление за повторна регистрация от ЗДДС на 13.07.2018г., съответно е
извършена такава на 27.07.2018г. Съгласно констатациите в РД жалбоподателят е
достигнал оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в по-ранен момент, считано
от месец юни 2017г., съответно е следвало да бъде регистриран, считано от
29.06.2017г.;
-задача
2 и задача 4: разплащания по фактурите, издадени от ирландския контрагент, са
извършени както от жалбоподателя, така и от свързаните с него фирми „ДОН БАРОН
1“ ЕООД, „ДОН БАРОН 2“ ЕООД, „ДОН БАРОН 3“ ЕООД , „ДОН БАРОН 4“ ЕООД , „ДОН
БАРОН 5“ ЕООД, „ТОП СТОР ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и „ТОП СТОР ТРЕЙДИНГ 4 “ ЕООД, като
общите стойности на разплащанията са посочени в таблица на л. 888. В приложение
№ 1 към заключението (л. 890 – 907) са посочени издадените от ирландския
контрагент фактури с получател „ДОН БАРОН“ ЕООД
и извършените плащания от някои от свързаните с него дружества;
-задача
3: от приложената справка на сметка 304 Стоки за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. са налични данни за разполагаемост на стоките за промотиране
ръчни часовници и детски играчки. Съгласно тази справка РЛ не притежава
описаните в РД стоки за дома, градината, автомобила, домашно парти, бижута,
аксесоари и др. При направена справка в счетоводствата на свързаните дружества
и по-конкретно на сметка 304 вещото лице е констатирало, че именно те
разполагат с останалите стоки, продавани чрез онлайн магазина. Свързаните
дружества са възложили на РЛ да рекламира техни стоки чрез рекламна мрежа и
възможности на социалната мрежа Facebook;
-задача
5: в счетоводството на жалбоподателя няма данни, че получател на доставки на
услуги от ирландския контрагент, чрез неговия профил в социалната мрежа, са
някои от свързаните с него дружества, посочени по-горе. Организацията на работа
при рекламен акаунт е, че генерира фактура за доставка на услуга при плащане на
извършена реклама и отразена в акаунта. При отчитане на хостинг услугата
фактурите се насочват към фирмите, чиито стоки са рекламирани и от чиито
банкови сметки е извършено разплащането.
При
разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е
уточнило, че за 2017г. са му представени за анализ фактури, издадени от
чуждестранното лице на обща стойност 21 505 щатски долара за периода от
29.06.2017г. до 31.07.2018г., която стойност се различава от тази, определена
от ревизиращия екип, която се отнася за периода от 01.07.2017г. до 31.07.2018г.
За 2018г. няма разлика в стойностите на издадените от чуждестранното лице
фактури. Дружеството – жалбоподател са процедирали при промотиране
на стоките, продавани чрез онлайн магазина, като са създали във Facebook само един рекламен акаунт с данните на
жалбоподателя. Когато се създава такъв рекламен акаунт се посочват данните на
конкретна фирма и фактури се издават само на тази фирма. Издадените фактури са
осчетоводявани в конкретната фирма въз основа на извършените разплащания по
издадените фактури, като няма данни за префактуриране
от жалбоподателя към свързаните лица. Към момента на създаване на акаунта нито
една от фирмите не е била регистрирана по ЗДДС и явно преценката е била са се
регистрира само един рекламен акаунт, чрез който да се промотират
стоките на всички дружества. За процесния период от
жалбоподателя не са издавани протоколи по чл. 117 от ЗДДС, тъй като същият не е
имал регистрация по ЗДДС до 27.07.2018г. С РА е определен по-ранен момент на
регистрация по ЗДДС, а именно, считано от 29.06.2017г. Поради неиздаването на
протоколите по чл. 117 от ЗДДС с РА е начислен допълнително ДДС, като
същевременно е отказано признаване на данъчен кредит.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизия, осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила
с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма
съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения
на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на
приходната администрация.
По делото
не се спори между страните относно началният момент, от който дружеството –
жалбоподател е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС, на основание разпоредбата
на чл. 96 от ЗДДС, тъй като в тази си част РА не е обжалван по административен
и съдебен ред. Не се спори и че е следвало жалбоподателят да се регистрира по
особения ред на чл. 97а от ЗДДС, което също не е направено. Спорно е доколко РЛ
е следвало да издава протоколи по чл. 117 от ЗДДС, с които да самоначислява данък по фактурите, издадени от чуждестранния
контрагент, съответно следва ли да приспада данъчен кредит по тези доставки и
доколко всички издадени му фактури от чуждестранния контрагент е следвало да
намерят счетоводно отражение в неговото счетоводство, а не в счетоводствата на
свързаните с него фирми, които са извършили разплащанията по доставките.
По
отношение първия спорен въпрос, следва да бъдат изложени следните аргументи: не
се спори по делото, че дружеството – жалбоподател е титуляр на рекламен акаунт
в социалната мрежа Facebook и като титуляр на този акаунт е получател по
доставки с предмет промотиране на стоки. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС получаваните от него услуги са с място на
изпълнение на територията на страната, което означава, че на основание
разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по
доставката. Несъмнено, РЛ е ДЗЛ по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС и при извършена
регистрация по ЗДДС по специалния ред на чл. 97а от ЗДДС би следвало да издава
протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, с който да се начислява ДДС. Този факт е
констатиран едва при извършеното ревизионно производство, при което е
установено, че са изпълнени и условията на чл. 96 от ЗДДС за извършване на
задължителна регистрация по закона.
По
отношение на твърдението, че фактурите, издадени от чуждестранния контрагент са
осчетоводени при свързани с дружеството лица, следва да бъде посочено следното:
не е спорно обстоятелството по делото, че титуляр на рекламния акаунт в
социалната мрежа Facebook е именно дружеството – жалбоподател и като титуляр на рекламния
акаунт то е получател на услугите по промотиране на
стоки. Този факт се потвърждава и от заключението на ССЕ, което настоящият
съдебен състав кредитира в тази му част като съответстващо на останалите
събрани по делото доказателства. Същевременно, се прави опит да се обоснове
осчетоводяването на издадени от ирландския контрагент фактури от свързани
дружества, посочени по-горе, с обстоятелството, че жалбоподателят разполага
само с определен асортимент стоки, които продава чрез електронния магазин, а
останалите стоки са притежание на свързаните дружества и само се промотират чрез социалната мрежа. Именно поради тази
причина е възприет подход издадените фактури да се осчетоводяват от лицето,
извършило разплащането към ирландския контрагент, независимо че не е титуляр на
рекламния акаунт.
Настоящият
съдебен състав намира, че този възприет от жалбоподателя подход на счетоводно
отразяване на фактурите е извършен с цел укриване на получените услуги по
рекламиране на стоки, съответно укриване на приходи от продажбата им и
недостигане на облагаем оборот, надвишаващ 50 000лв. за задължителна
регистрация по ЗДДС. Не е спорно, че при ревизията е констатирано укриване на
приходи от продажба на стоки чрез онлайн магазина, което е установено чрез
проследяване на извършените доставки на пратки до получатели от куриерските
фирми. Този факт не се оспорва и РА не се обжалва по отношение допълнително
начисления ДДС в общ размер на 12 051,39лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 2 723,26лв.
При
твърдения в жалбата за извършени разплащания от свързани дружества към
чуждестранния доставчик на услугата, неясна е причината, поради която не е
регистриран рекламен акаунт на всяко едно от свързаните лица. При нерегистриран
рекламен акаунт на всяко едно от свързаните дружества, при твърдения за
предоставяне на услугите по промотиране именно на
тях, следва не те да осчетоводяват фактури с посочен получател, различен от
тях, а именно получателят по фактурите да извърши префактуриране
на получените услуги от ирландския контрагент към свързаните дружества. По този
начин, обаче, няма да се постигне целения от жалбоподателя краен ефект на
деклариране на намален размер на облагаеми доставки, с цел ненадвишаване на стойността
от 50 000лв. за задължителна регистрация по ЗДДС. Този начин на действие
от жалбоподателя несъмнено води до заобикаляне на закона и е приет за
неправомерен с последващо изменение на разпоредбата
на чл. 96 от ЗДДС, считано от 01.01.2020г. Съгласно
разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС при
последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект
от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия
оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от
всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него,
за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително
текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия
ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се
приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на
две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги,
ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта,
доставчиците/клиентите.
По
отношение искането в жалбата да бъде приложена разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС
и да бъде признат данъчен кредит и по неосчетоводените доставки на услуги от
жалбоподателя, настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените аргументи от
горестоящия административен орган. Позоваването на
решението на СЕС по съединени дела С-95 и С-96/07 от жалбоподателя е
най-малкото некоректно, тъй като не се касае за установени от него пропуски във
формалните изисквания, а изобщо за неосчетоводяване на издадени фактури и
укриване на данни за доставките. В този смисъл, посредством заключението на
вещото лице, че се касае за промотиране на стоки,
намиращи се в държане на свързани дружества единствено чрез използване на
рекламния акаунт на жалбоподателя, не се опровергава изводът на ревизиращия
екип, че неправомерно от тях са осчетоводени фактури с различен получател. Не
се опровергават и констатациите за размер на неотчетените приходи, който е
определен въз основа на получена правомерно информация от чуждестранните
контрагент. Несъмнено се касае за доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС,
при които жалбоподателят е получател и следва да самоначисли
данък, съобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, което той не е
направил. Различието между размера на приходите по осчетоводените фактури между
РД и заключението на вещото лице се състои в посочения различен времеви период
– в РД от 01.07.2017г. до 31.07.2018г., а в заключението на вещото лице – от
29.06.2017г. до 31.07.2018г.
Следва
да бъде отбелязано, че горестоящият административен
орган е подходил по максимално благоприятен за жалбоподателя начин, като е
признал право на приспадане на данъчен кредит за осчетоводените от него фактури
на основание разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС. Доколкото за неосчетоводените
фактури не е изпълнено това условие и неосчетоводяването не се дължи на
пропуски във формалните изисквания, не следва да намери приложение и даденото
от СЕС тълкуване в съдебните решения по съединени дела С-95 и С-96/07.
При
това положение следва да се приеме, че оспореният РА се явява законосъобразен,
съответно жалбата против него - неоснователна.
При този изход на делото и своевременно
направеното искане, на основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата
й редакция) същото възлиза на 1 564,34лв. (хиляда петстотин шестдесет и
четири лева и тридесет и четири стотинки).
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, ХІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДОН БАРОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 53А, ет. 1,
представлявано от управителя И.Е.В., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001619001776-091-001/04.03.2020г., издаден от Г.Ч.-
началник сектор, възложил ревизията, и Д.Г.-И.- главен инспектор по приходите в
ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, изменен с Решение № 252/29.05.2020г.
на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.
Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 28 906,44лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 571,58лв.
ОСЪЖДА „ДОН БАРОН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 53А,
ет. 1, представлявано от управителя И.Е.В. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 1 564,34лв.
(хиляда петстотин шестдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: