№ 60
гр. гр. Добрич, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20243200900110 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Г. И. Я., ЕГН
********** от гр.К., ул.*** и И. Е. Р., ЕГН ********** от гр.Д., *** срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 искове за заплащане на следните суми,
представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на ***г. в
гр.К., по *** ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил с рег.
№***, марка и модел „БМВ 320и“ - А . Ф. Н., застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, както следва:
150 000 лв. (съгласно допуснато с определение №35/10.02.2025г. изменение),
представляваща обезщетение за претърпени от Г. И. Я. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 29.03.2024г. до окончателното плащане; 5810,31 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от Г. И. Я. имуществени вреди,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 29.03.2024г. до
окончателното плащане; 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от И. Е. Р. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 12.04.2024г. до окончателното плащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
1
молба обстоятелства:
На ***г. около 00:30 часа в гр. К. по ул. *** се е движил лек автомобил
„БМВ 320и“ с peг. №***, управляван от А . Ф. Н.. В лекия автомобил са се
возили и трима пасажери - Г. И. Я., Д. Н. А. и И. Е. Р.. При навлизане в десен
завой водачът А . Ф. Н. губи контрол над МПС-то, вследствие на което лекият
автомобил „БМВ 320и“ с peг. №*** се удря в бетонен стълб, намиращ се в
ляво спрямо посоката на движение на автомобила. В резултат на така
възникналото ПТП на Г. И. Я. са причинени телесни увреждания, изразяващи
се в травматичен шок, множествени счупвания на подбедрица, счупване на
гръбначен стълб в поясната област, а на И. Е. Р. телесни увреждания,
изразяващи се в мозъчно сътресение, без вътречерепна травма.
Във връзка с произшествието е съставен Протокол за ПТП с пострадали
лица №***г. По случая е образувано досъдебно производство №172/2023г. по
описа на РУ на МВР - гр. К.. Образувана е Прокурорска преписка
№3793/2023г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, производството по
която все още не приключило.
Според ищците причината за настъпване на пътно транспортното
произшествие се корени в субективните действия на водача на лекия
автомобил „БМВ 320и“ с peг. №***, управляван от А . Ф. Н., който с
действията си допуска виновно нарушение на правилата на движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Непосредствено след ПТП Г. Я. е откаран в Център за спешна медицинска
помощ към „МБАЛ - ДОБРИЧ“ АД в тежко общо състояние, в травматичен
шок. След извършените консулти пострадалият е насочен за хоспитализация в
Отделение по анестезиология и интензивно лечение. Започната е
антибиотична терапия, рехидратираща терапия, обезболяваща терапия и
борба с шока. След стабилизиране общото състояние на пострадалия, същият
е насочен към Отделение по неврохирургия за оперативно лечение по повод
на установената травма - счупване на гръбначен стълб в поясната област. На
04.10.2023г. под обща анестезия е извършена вертебропластика на L5. На
07.10.2023г. Я. е изписан от болничното заведение по собствено желание, след
което в същия ден е постъпил за лечение в УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна
по повод на травма - множествено счупване на подбедрица, закрито. На
09.10.2023г. пострадалият е подложен на оперативна интервенция с голям
обем и сложност на таза и долния крайник, изразяваща се във фиксация на
2
тибия с тибиален прион и фиксация на фибула с поставяне на 1/3 тубуларна
плака със съответните винтове. На 13.10.2023г. пострадалият е изписан от
болничното заведение за домашно лечение. Както по време на лечението, така
и след изписването му Г. Я. е търпял интензивни болки и страдания. В
продължение на три месеца след изписването му той е бил преимуществено на
легло, обездвижен. Предвид тежките увреждания, които е получил, той
продължавал да изпитва болки, което обуславяло и необходимост от прием на
болкоуспокоителни. Състоянието му не позволявало да се обслужва сам, дори
и за най- елементарните битови и физиологични нужди, поради което той
разчитал денонощно на помощта на своето семейство. На 10.01.2024г. Г. Я.
отново е приет в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД - Варна за провеждане на оперативно лечение с цел неврологично
подобрение. На 11.01.2024г. под обща анестезия под рентгенов контрол е
осъществена вертебропластика с костен цимент на L5 прешлен с 2 игли. На
13.01.2024г. пострадалият е изписан от болничното заведение за домашно
лечение.
Преживяното и получените вследствие на произшествието травми се
отразили и на психическото състояние на Г., който още не може да се отърси
от шока и чувството, че е можел да загуби живота си. Единствено бързата и
своевременна лекарска намеса е предотвратила леталния изход. И към днешна
дата Г. продължава да търпи болки и дискомфорт, страда от безсъние и
тревожност. Едва 20 годишен, той се притеснява, че такъв тип травми могат да
повлияят на качеството му на живот за в бъдеще. След всичко преживяно Г. се
чувства депресиран и отчаян. От друга страна лечението и възстановяването
му костват много средства. Вследствие на произшествието той е претърпял и
имуществени вреди, като във връзка с лечението си до настоящия момент Г.
Я. е сторил разходи в размер на 5 810,31 лева.
Непосредствено след настъпване на произшествието пострадалата И. Р. е
транспортирана с линейка и приета по спешност в Център за спешна
медицинска помощ гр. Добрич. След извършените изследвания, вкл. рьо
графия на глава, шийни прешлени и ребра и след консултация с неврохирур е
установено, че същата е получила контузия на главата и сътресение на мозъка,
с рана на челото. След оказаната й спешна медицинска помощ, тя е насочена
за лечение към Отделение по неврогирургия. Състоянието й е обусловило
необходимост от 3-дневен болничен престой за медикаментозно лечение.
3
След изписването й от болничното заведение Р. е насочена за домашно
лечение с предписание за спазване на хигиено-диетичен режим и изпълнение
на предписаното й медикаментозно лечение. В продължение на повече от две
седмици Р. е търпяла ежедневни страдания и дискомфорт. Вследствие на
полученото сътресение на мозъка, тя е имала оплаквания от постоянно
главоболие и световъртеж, както и чувствителност към ярка светлина и силни
шумове. През този период се наложило тя да бъде преимуществено на легло и
да си почива по препоръка на докторите. Състоянието й не позволявало да се
справя сама с ежедневните си битови и работни задължения, поради което се
наложило нейната майка да бъде неотлъчно до нея и да й помага. Освен
физическите болки, които изпитвала И., тя е търпяла и все още търпи и
психически страдания. След катастрофата тя буквално не била на себе си,
нямала спомен за минутите след произшествието и цялата треперела. В
първите дни след произшествието не можела да се отърси от мисълта за
случилото се, не можела да заспи, чувствала се изключително уплашена и
напрегната. Наложило се да приема успокоителни, за да се справи с
напрежението и стреса. Към днешна дата пострадалата продължава да изпитва
страх всеки път когато се качи в превозно средство.
Лекият автомобил „БМВ 320и“ с peг. №*** с водач А . Ф. Н., при
управлението на който виновно е причинено ПТП е застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „БУЛ ИНС“ АД, по силата на
полица №***, с начална дата на покритие 07.02.2023г. и крайна дата на
покритие 06.02.2024г.
Съгласно установеното задължение в чл.380, ал. 1 от КЗ ищецът Я.
отправил застрахователна претенция до ЗД „БУЛ ИНС” АД за изплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат на
настъпилото на ***г. ПТП. Ответното дружество образувало щета
№**********/2024г., по която не се произнесло в законоустановения
тримесечен срок.
Съгласно установеното задължение в чл.380, ал. 1 от КЗ ищцата Р.
отправила застрахователна претенция до ЗД „БУЛ ИНС” АД за изплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилото
на ***г. ПТП. Ответното дружество образувало щета №**********/2024г., по
която не се произнесло в законоустановения тримесечен срок.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
4
исковата молба. Заявява се оспорване на предявените искове по основание и
размер.
Не се оспорва факта на настъпване на ПТП и участниците в него,
констатирани в КП за ПТП с пострадали лица от ***г.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"
относно лекия автомобил „БМВ 320и“, рег.№ *** към датата на ПТП - ***г.
Оспорва се механизма на ПТП, описан в ИМ. Представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица относно настъпилото ПТП е образувано ДП№ 172/2023г. на
РУ – К., по което ще се установи дали е налице виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил А . Ф. Н. или ПТП е настъпило
поради случайно деяние и/или поради внезапно възникнала техническа
неизправност на МПС, причинена от лошо състояние на пътната настилка или
се дължи на други причини, които не могат да се вменят във вина на водача.
Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между ПТП и
травматичните увреждания на Г. Я. и И. Р., доколкото до този момент по
делото няма доказателства, които да могат да установят такава връзка.
Претендираното обезщетение от 100 000 лева за Г. Я. е завишено.
Претенцията не отговаря на принципа за справедливост и икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП - ***г., като е завишена спрямо
действителната вреда, макар човешките болки и страдания да са неоценими в
пари.
Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Г. Я.,
който видно от представената медицинска документация своеволно е
напуснал „МБАЛ - ДОБРИЧ" АД преди да е приключило неговото лечение.
Определеното за справедливо обезщетение следва да бъде намалено със
съпричиняването от страна на ищеца, който своеволно се е отклонил от
лечение.
Оспорва се и наличието на травматичен шок при ищеца. От представената
медицинска документация е видно, че той е постъпил в съзнание, контактен,
адекватен - кръвно налягане 130/80, пулс - 70 - 80 уд./мин., сатурация 95%
(описано при приемане в спешно отделение на МБАЛ „Добрич"), с
оплаквания от болка в лявата подбедрица и кръста. Описаното състояние, в
5
което е приет ищеца трудно може да се определи съгласно медицинските
критерии като състояние на „травматичен шок".
Претендираното обезщетение от И. Р. е завишено. От представените
образните изследвания няма данни за травматични увреждания на
централната и периферна нервна системи (скенер на главата и шийни
прешлени). След медикаментозно лечение е била изписана в добро общо
състояние.
Данните в представената медицинска документация удостоверяват, че И. Р.
е получила следните травматични увреждания: -Разкъсно-контузна рана в
челната област на главата. Сътресение на мозъка, без данни за изпадане в
безсъзнателно състояние. Травмата на главата е причинила временно
разстройство на здравето неопасно за живота (лека телесна повреда - чл.130,
ал.1 от НК). Няма представени данни за настъпили усложнения. С оглед на
предоставените медицинска документация адекватно обезщетение би била
сумата от 3 000 лева. Още повече, че е налице съпричиняване от страна на
ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан.В противен случай
няма как да получи разкъсно-контузна рана в челната област. При ищцата
липсват данни за коланна травма, каквито са налице при Г. Я..
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържат се изложените
в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от
ответника възражения.
С Протоколно определение №62 от 30.10.2024г., влязло в законна сила на
30.10.2024г., постановено по н.о.х.д. №198/2024г. по описа на Районен съд - К.
е одобрено споразумение по силата на което, обвиняемият А . Ф. Н., се
признава за виновен за това, че на ***г. в гр. К. по ул. *** в посока на изток
към ул. ***, управлявайки лек автомобил „БМВ 320 И" с рег. №*** и
нарушавайки правилата за движение:
Чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водачът е длъжен да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява";
Чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, да бъдат в
състояние да спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да
6
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.";
Чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При избиране скоростта на
движението на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
50 км/час в населено място", като същият е управлявал с превишена скорост от
105-106 км/час,
след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50
км/час и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от
едно лице:
на Г. И. Я. - средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на тялото на
пети поясен прешлен, обусловило трайно затруднение движението на снагата
за период от около 2-3 месеца и счупване на двете костици на лявата
подбедрица, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период
от около 2-3 месеца,
и на Д. Н. А. - средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата
раменна кости, довело до трайно затруднение движението на горен ляв
крайник за период от около 3-4 месеца и счупване на лява ключица, довело до
трайно затруднение движението на горен ляв крайник за период от около 1-2
месеца, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предложение 4 и 8, б. „а",
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на
обвиняемия е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 9 месеца,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното
наказание е отложено за срок от 3 години.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение има характер
на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата се
ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася
до всички елементи на престъпния състав.
С постановения от Районен съд - К. краен съдебен акт са решени
окончателно въпросите дали е извършено деянието, неговата
противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца,
обстоятелства които са подлежали на доказване в наказателното производство
и са идентични на твърдените с исковата молба, като именно в резултат на
7
тези неправомерни действия настъпва ПТП, при което са причинени телесни
увреждания на Г. И. Я. и И. Е. Р..
Доказателствената тежест за установяване наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата е за ответника. При липса на установено
противоправно поведение възражението за съпричиняване е неоснователно.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба.
С оглед наличието на влязъл в сила акт по чл. 300 от ГПК се заявява, че не
се поддържа заявеното оспорване на исковата молба по основание. По НОХД
№198/2024г. е установено виновното и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил БМВ А . Ф. Н.. Поддържа се оспорването на предявените
искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди само по
размер. Не се оспорва и механизма на ПТП, доколкото представеното
споразумение има установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Поддържат се останалите наведените с отговора на
исковата молба възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С Определение от 30.10.2024г. по НОХД №198/2024г. по описа на КРС,
влязло в законна сила на 30.10.2024г. е одобрено споразумение, с което е
безспорно установено в проведеното наказателно производство, че А . Ф. Н.,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и от субективна страна състав на
престъпление по чл.343, ал.3, предл.4 и 8, буква „а", във вр. с ал. 1 във вр. с
чл.342, ал. 1 от НК, а именно, че на ***г. в гр.К., по *** в посока на изток към
ул.***, управлявайки лек автомобил „БМВ 320И“ с рег.№ ***, след
нарушаване на правилата за движение от Закона за движението по пътищата:
чл.20, ал.1: Водачът е длъжен да контролира непрекъснато превозното
следство, което управлява.; чл.20, ал.2: Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, да бъдат в състояние да
спрат пред всяко видимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
8
движението.; чл.21, ал.1: При избиране скоростта на движението на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/час в населено
място", като същият е управлявал с превишена скорост от 105-106 км/ч., след
превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч. и
по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно
лице: на Г. И. Я. - средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на тялото
на пети поясен прешлен, обусловило трайно затруднение движението на
снагата за период от около 2-3 месеца и счупване на двете костици на лявата
подбедрица, обусловило трайно затруднение движението на снагата за период
от около 2-3 месеца, и на Д. Н. А. - средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на лявата раменна кости, довело до трайно затруднение движението
на горен ляв крайник за период от около 3-4 месеца и счупване на лява
ключица, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник за
период от около 1-2 месеца.
Страните не спорят и по делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" на лек автомобил „БМВ 320И“ с рег.№ *** по полица
№***, с начална дата на покритие 07.02.2023г. и крайна дата на покритие
06.02.2024г., сключена с „БУЛ ИНС“ АД.
Установява се, че ищците са заявили пред ЗД „БУЛ ИНС" АД претенциите
си за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 02.11.2023г.
ищецът Г.Я. и на 11.01.2024г. ищцата И.Р..
По искане на страните е назначена комплексна автотехническа и съдебно-
медицинската експертиза, чието заключение /първоначално и допълнително/
като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът кредитира.
Установява се, че по време на настъпването на ПТП на *** г. в гр. К. по ул.
***, в лекия автомобил „БМВ 320И“ с рег № *** са пътували водачът А . Ф. Н.
на предната лява седалка (автомобилът е с ляво разположение на органите за
управление) и четирима пътника, които са били разположени, както следва в
автомобила: на предната дясна седалка в автомобила е пътувал Г. И. Я., на
задната седалка в автомобила са пътували И. Н. Н. в ляво зад водача Н., Д. Н.
А. по средата и в дясно И. Е. Р..
Вещото лице – съдебен лекар докладва, че при процесното ПТП на ищеца Г.
И. Я. са причинени следните травматични увреждания: Травматичен шок;
Многофрагментно счупване на дисталния отдел на двете кости на лява
9
подбедрица; Счупване на тялото на пети поясен прешлен; Кръвонасядания в
областта на гръдната кост от типа на „коланна травма". Установените
травматични увреждания са резултат на силен удар или притискане с голяма
сила в областта на дисталната част на ляв долен крайник и в областта на
лумбалния отдел на гръбначния стълб. Същите отговарят да са получени по
механизма на травма в купето на автомобил. След преглед в Спешно
отделение Я. е бил настанен на лечение в ОАИЛ на МБАЛ Добрич. Отпочната
е противошокова терапия, мониторирано ЕКГ, поставена кислородна маска и
е направена гипсова имобилизация на лявата подбедрица. Извършена е
оперативна интервенция в НХО МБАЛ Добрич - вертебропластика на пети
поясен прешлен, а на 09.10.2023 г. в Клиниката по Ортопедия и травматология
УМБАЛ „Св. Марина" гр. Варна е извършено открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация на тибия и фибула.
Травматичният шок е системно заболяване, което е резултат от процес,
възпрепятстващ системното доставяне на кислород към клетките на тялото
или предотвратяващ нормалното поемане и усвояване на кислорода.
Хеморагия с понижен сърдечен дебит е най-честата причина за шок при
пациенти с травма, въпреки че не е необичайно шокът да е резултат от
комбинация от събития. Например кръвоизлив, пневмоторакс и сърдечна
контузия могат да съществуват заедно в пациент с гръдна травма, като всяко
от тези състояния допринася за системна хипоперфузия.
Провеждана е активна физиотерапия и рехабилитация след оперативната
интервенция на долния крайник на ищеца Г. Я.. Обичайният период на
възстановяване на подобни травми след извършване на оперативни
интервенции е от порядъка на 2-3 месеца. В приложената медицинска
документация няма данни за настъпили усложнения в оздравителния период
на травмата на долен крайник и гръбначния стълб. Пострадалият Я. би
следвало да е излекуван. Няма данни за необходимост от последващо лечение
на получените при настъпилото ПТП травматични увреждания. Възможно е
пострадалият да чувства болки в областта на левия долен крайник при
натоварване или спорт.
В НХО на МБАЛ Добрич според епикриза към ИЗ №*** Г. Я. е бил на
лечение до 07.10.2023 г., като е напуснал отделението по собствено желание.
При първоначалното приемане на Г. Я. в ОАИЛ на МБАЛ Добрич е извършен
консулт с ортопед Д-р А. Я., при което е установена закрита множествена
10
фрактура на лявата подбедрица и извършена гипсова имобилизация. Според
епикриза към ИЗ №*** УМБАЛ „Св. Марина" гр. Варна Г. Я. е постъпил на
лечение на 07.10.2023 г. в Клиника по Ортопедия и травматология по повод
фрактура на двете кости на лявата подбедрица за оперативно лечение. На
09.10.2023 г. Г. Я. е бил опериран - открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация на тибия и фибула. Транспортирането от МБАЛ Добрич
към УМБАЛ „Св. Марина" гр. Варна на Г. Я. не се е отразило на
здравословното му състояние. Лечението е своевременно предприето.
Възстановителният период е обичайния за подобен вид травми.
При приемането на 05.11.2024 г на пострадалия в УМБАЛ „Св. Марина" гр.
Варна в Клиника по Ортопедия и травматология е извършено отстраняване на
проксимални и дистални винтове, както и на заключващата тубуларна плака. В
оперативния протокол не е отбелязано да са оставени метални
остеосинтетични импланти в лявата подбедрица. Възможно е в резултат от
непремахването на имплантите или части от такива в областта на лявата
подбедрица да се образуват отоци в същата област. При извършен консулт с
неврохирург е установено, че е налице ригидност /вцепененост/ на поясната
мускулатура и болеви синдром на ниво поясна мускулатура, анталгична
походка - походка чрез която пациента заема такова положение на тялото, при
което да избегне или намали болката. При Я. е налице щадяща / анталгична
походка, която се дължи най-вероятно на дразнене на нервните коренчета,
изходящи от гръбначния мозък. Не са установени увреди на ниво L4 и L5,
както и отоци на долните крайници. Ищецът следва да спазва щадящ режим,
който да изключва физическо натоварване на поясния отдел на гръбначния
стълб и да се лекува балнеосанаториално и медикаментозно.
Всички приложени фактури и касови бонове са във връзка с провежданото
лечение на Я. в лечебния и възстановителния период.
При процесното ПТП на ищеца И. Е. Р. са причинени следните травматични
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка и разкъсно-контузна
рана над челото, които са в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.
Установените травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд,
тъп предмет в областта на главата. Непосредствено след настъпилото ПТП
пострадалата Р. е настанена на лечение в НХО МБАЛ Добрич. Отпочната е
противооточна терапия и хирургична обработка на разкъсно-контузната рана.
Обичайно подобни травми преминават за около 2-3 седмици, без остатъчни
11
проявления от страна на централната нервна система.
Съгласно спецификацията на лекия автомобил „БМВ 320 И" с рег. № ***,
същият е фабрично оборудван с триточкови автоматични предпазни колани за
водача, пътника до него на предната дясна седалка и пътуващите на трите
места на задната седалка. Автоматичният предпазен колан има задачата при
катастрофа да фиксира тялото на водача или пътниците в техните седалки, за
да бъдат по възможност равномерно спрени, заедно с кабината за пътниците и
да не са изложени на високи, неконтролирани сили. Автоматичното
устройство за навиване прави възможно леко поставяне и предлага най-висок
комфорт на носене при най-различни размери и тегла на тялото. Спирачното
устройство на колана е една затягаща система, която фиксира колана над
неговата ролка и препятства т.н. ефект на филмовата лента (саморазхлабване).
Обтегачът компенсира хлабината на колана, при което той опъва колана при
катастрофа, за да лежи близко до тялото. Ограничителят на силата на колана
намалява в съвместно действие с обтегачите риска от наранявания на
пътниците в горната част на тялото. Най-опасни елементи от интериора на
купето на автомобила за пътуващите без поставени колани, при сблъсъка с
които се получават тежки травми, за водачите са кормилото, кормилната
колонка и предното стъкло, за пътниците на предната седалка - арматурното
табло и предното стъкло. Така описаното действие на предпазния колан
ограничава свободното движение на тялото на водача и пътуващите в купето
на автомобила.
За да получи разкъсна рана на меки черепни обвивки в областта на челото
от удар с или върху твърд, тъп предмет в купето на автомобила, най- вероятно
ищцата И.Р. е била без поставен предпазен колан и е последвало свободно
движение на тялото й в купето на автомобила. При правилно поставен
предпазен колан ищцата И. Р. не би получила телесни увреждания със същия
интензитет и характер.
Ищците са ангажирали по делото и гласни доказателства.
Ю. А. Р. (баба на ищцата И. Р.) излага, че след претърпяното на ***г. ПТП
внучката й имала травма на главата. Престояла три дни в болницата, а след
изписването й св.Р. се грижела за нея. И.Р. била един месец на легло. Св.Р. я
хранела и къпела. Движела се трудно, с чужда помощ, нямала сила.
Оплаквала се от главоболие, не понасяла шум. Сънувала кошмари, плачела в
съня си. Наложило се да й „леят куршум“, защото се страхувала. През януари
12
2024г. започнала работа, но се наложило да напусне, тъй като се обърквала и
забравяла. Според св.Р., И. не е добре с главата следствие сътресението на
мозъка. Понастоящем ищцата Р. не работи, гледа баба си. С И. не могат да се
водят нормални разговори, не й се разбира какво говори, забравя думи. Трябва
да й бъде осигурявано спокойствие. Преди ПТП И.Р. не била такава, говорела
нормално.
Г. Б. И. (без родство с ищцата И. Р.) излага, че с ищцата И. живеят в едно
село и я познава, тъй като със сина й И., също участник в процесното ПТП, са
приятели. След ПТП, св.И. отишла в болницата в гр.Добрич, където били
настанени ищцата и синът й. И. била неадекватна, не говорела, заявила, че не
помни какво се е случило. Имала шевове на главата си. При посещение в
болницата на следващия ден, ищцата И. заявила, че я боли главата, гади й се и
й се вие свят. В болницата И.Р. престояла три дни. След изписването, св.И.
посетила два пъти ищцата в дома на баба й на село. Ищцата била на легло,
баба й носела всичко на поднос, не говорела и отново заявила, че не си спомня
нищо. При следваща среща, при която ищцата била придружавана от баба си
при посещение на лекар за превръзка, И.Р. споделила на св.И., че я боли
главата и не се чувства добре. Според свидетелката, Р. не е енергичното
момиче, което е била преди ПТП, говори по-забавено.
Л. И. Я. (сестра на ищеца Г. Я.) излага, че e видяла брат си Г. два дни след
ПТП в болницата в гр.Добрич. Там му била направена първата операция на
прешлена. Г. бил в изключително тежко състояние - на легло, с памперси,
неподвижен. Изпитвал силни болки и психически също не бил добре - плачел
от сутрин до вечер. Преживявал силен стрес, тъй като такъв тип операции са
животозастрашаващи и при неуспешна операция той можело да остане
парализиран. В болницата в гр.Добрич ищецът Я. бил една седмица. След това
бил преместен в болница в гр.Варна, по препоръка на лекари, с цел да бъде
извършено лечение от по-добри специалисти. В болницата в гр.Варна също
бил една седмица. Там му била направена операция на крака. След
изписването ищецът с помощта на свидетелката бил отведен в дома на майка
си. При изписването бил неподвижен, с пресни операции на гърба и крака.
През цялото време плачел като малко дете, изпитвал болки и страх. Г. останал
обездвижен, на легло около месец и половина, като единствено с чужда
помощ ходел до тоалетна. След около два месеца започнал да ходи,
накуцвайки. И понастоящем ищецът накуцва и има болки. Впоследствие се
13
наложило да бъде направена трета операция, на другия прешлен, както и
четвърта за премахване на част от имплантите в крака. Лекарят обяснил на
свидетелката, че ако се наложи да бъдат премахнати всички импланти от
крака, това ще е много травмиращо и болезнено за ищеца, както и няма
гаранция, че костта ще бъде здрава. Ищецът ще живее в риск и страх
вследствие на нараняванията, които е получил при ПТП. Преди катастрофата
Г. спортувал активно калистеника, ходел по състезания. Понастоящем не може
да се занимава със спорт, качил е килограми, не е 100% здрав. Промяна има и
в емоционалното му състояние. До настоящия момент сънува кошмари, много
тежко го изживява. Преди катастрофата Г. работел в арматурен цех в гр.К.,
като работата му била физически тежка. Наложило се да се върне на работа
след около два месеца, тъй като се нуждаел от средства. Работодателят му
проявил разбиране и понастоящем работи на най-леката позиция в същия цех.
И понастоящем ищецът изпитва болки в гърба ако стои по-дълго време
седнал. Кракът му е подут, куца при ходене. Постоянно приема обезболяващи,
не може да спи.
Силвия Г. П. (майка на ищеца Г. Я.) излага, че в ранните часове на ***г.
синът й се обадил от болницата в гр.Добрич, като я уведомил, че е претърпял
ПТП и е със счупени крак и прешлени. Няколко дни след престоя на Г. в
болницата, той бил преместен от интензивно в неврохирургично отделение.
След преместването, лекар обяснил на свидетелката, че положението на Г. е
много сериозно и е необходимо да се направи операция, при която да се
постави имплант на стойност 10000 лв. След като свидетелката заявила, че
семейството няма възможност да осигури такава сума била направена
операция с влизане на цимент. Св.П. напуснала работа, за да бъде
придружител на сина си в болницата. Междувременно кракът му, който бил
със сложно счупване, се влошавал, подувал и било необходимо спешно да се
оперира. Г. бил обездвижен, на памперси, с катетър. Свидетелката го
обслужвала хигиенно. Изпитвал силни болки въпреки приемането на
обезболяващи лекарства. Имало съмнения дали няма да се наложи кракът му
да се ампутира, което притеснявало ищеца. Той плачел като малко дете и
заявявал, че по-добре да е мъртъв отколкото без крак. След едноседмично
лечение в болницата в гр.Добрич, по съвет на лекарите, ищецът бил преместен
в болница в гр.Варна, където имало по-добри възможности за извършване на
операцията на крака. Преместването било извършено с частна линейка. В
14
гр.Варна ищецът нямал придружител, тъй като правилата на болничното
заведението не позволявали. Въпреки това св.П. ежедневно прекарвала дълги
часове при сина си. Той бил обездвижен, изпитвал силни болки, приемал
обезболяващи препарати. След едноседмичен престой в болницата в гр.Варна
ищецът бил изписан. Свидетелката се грижела за него в дома си. Г.
първоначално бил обездвижен и лежал. След около две седмици започнал да
става с чужда помощ. С чужда помощ ходел и до болницата за прегледи,
провеждал рехабилитация. Продължавал да изпитва болки и приемал
обезболяващи. Рехабилитация била провеждана в „Света Марина“, гр.Варна,
за период около един месец. През месец януари 2024г. му била направена
втора операция на прешлена. На снимките се видяло, че първия път бил влят
вповече цимент, което довело до притискане на другия прешлен. При тази
операция ищецът пролежал 4-5 дни в болницата, отново на легло.
Продължавал да се оплаква от болки в крака и кръста. Психически бил
нестабилен, опасявал се, че ще остане без крак. Наложило се да започне
работа, тъй като останал без доходи. Преди катастрофата работел в арматурен
цех, тежък физически труд. Лекарите препоръчали след катастрофата да не
продължава да извършва такава дейност. Работодателят му е подсигурил най-
леката работа – на компютър. Преди ПТП Г. спортувал. Понастоящем не може
да спортува и спорта много му липсва. Разделил се с приятелката си, тъй като
тя много тежко преживяла катастрофата и промяната на ищеца. Останалият в
крака му имплант му създава притеснения, усеща го. И понастоящем кракът
му е подут, изпитва болки и в прешлените.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 и
чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
15
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял
имуществени и неимуществени вреди, както и размера им; причинно-
следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените
вреди. В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищците по чл.380 от
КЗ. Ищците са депозирали претенцията си пред ответника на 01.11.2023г. и на
11.01.2024г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и
изплатено обезщетение на пострадалите или пък да е бил даден от
застрахователя мотивиран отговор на предявената претенция, което
обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцците установяват
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД №198
по описа на КРС за 2024 г. съдебен акт се установява несъмнено извършването
на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на
водача на МПС – А . Ф. Н.. Споразумението има сила на присъда, а същата е
задължителна за гражданския съд, на осн. чл.300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпроса относно
причините, поради които е настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
16
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. В хода на производството безпротиворечиво се
установяват и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – настъпилите за ищците болки и страдания от причинените
травми, техния характер, степен и продължителност във времето, както и
пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. Относно релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства следва да се вземат в предвид
възрастта на пострадалия, емоционалното и психофизично състояние след
инцидента.
Анализът на фактическата установеност по делото сочи, че ищецът Г. Я.
към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите е бил на 20
години, работещ, активно спортуващ. След ПТП е настъпила сериозна, в
17
негативна насока промяна в начина му на живот, в социален и битов аспект,
описана непротиворечиво от свидетелите. С оглед характера на множеството
травматични увреждания, установени от заключението по комплексната
експертиза, извършените оперативни интервенции, както и периода на
възстановяване, последван от рехабилитация и измененията в психиката на
ищеца, вкл. преживения стрес, особено силен в периода след инцидента, може
да се приеме, че претърпените физически болки и страдания са с висок
интензитет за травми от подобен вид, съответно психическите също. Освен че
възстановяването му е било продължително и трудно, са налице остатъчни
травми. Пълно възстановяване не е настъпило. Ищецът не може да спортува и
полага труд, свързан с физическо натоварване.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г.
по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалия,
степента на увреждането от процесното ПТП, продължителността на лечение,
обосновават извод за значителни физически болки и страдания и негативни
емоционални преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да
търпи до края на живота си като последица на причиненото увреждане.
Съобразно анализираните по-горе писмени и гласни доказателства,
причинените на ищеца Г. Я. болки и страдания, с оглед критериите за
справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 100000 лева.
Претендираното от ищеца Г. Я. обезщетение над посочения размер се явява
прекомерно и недоказано.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания е съпътствано с извършване на разходи по лечение и
възстановяване. Събраните по делото доказателства дават основание на съда
да приеме, че сторените от ищеца Г.Я. разходи в размер на 5810,31 лв. са в
пряка причинна връзка с получените вследствие на ПТП травматични
увреждания.
Причинените на ищцата И. Р. вследствие на процесното ПТП травми са
сравнително леки физически, които причиняват временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Към момента на ПТП пострадалата ищца Р. е
била на 20 години. Не са налице фрактури или други тежки увреждания на
телесния й интегритет. Причинените травми са довели до неудобства,
физически болки и дискомфорт, които според експертизата обичайно
18
отшумяват за около две – три седмици, без остатъчни проявления от страна на
централната нервна система.
Съдът намира, че претендираните неимуществени вреди в размер на 5000
лева са адекватни на претърпените от Р. физически и психически болки и
страдания. Тази сума съответства на критериите за определяне на
обезщетението, съобразена е с посочените по-горе обстоятелства, в т. ч.
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възраженията за съпричиняване на вредоносните последици.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че в
нарушение на правилата за поведение на пътниците в автомобила, при ПТП
ищцата Р. е пътувала без поставен обезопасителен колан. По отношение на
ищеца Я. е релевирано възражение за съпричиняване, като се твърди, че
същият своеволно е напуснал „МБАЛ - ДОБРИЧ" АД преди да е приключило
неговото лечение. При разглеждането на възражението съдът следва
да извърши преценка доколко поведението на пострадалия ищец е
способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен
за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно установен принос, без
който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се
стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на ищеца Я. с
твърденията, че същият своеволно е напуснал „МБАЛ - ДОБРИЧ" АД преди
да е приключило неговото лечение. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ищецът Я. не е напуснал своеволно
болничното заведение, което и фактически не е било възможно с оглед
тежкото му здравословно състояние към този момент, а е бил преместен за
лечение в друго лечебно заведение - УМБАЛ „Св. Марина" гр. Варна, по
инициатива на неговите близки и след консултация с лекар-специалист в
лечебното заведение в гр.Д.. От една страна заключението на приетата по
19
делото експертиза сочи, че транспортирането му от „МБАЛ Добрич“ АД към
УМБАЛ „Св. Марина", гр. Варна не се е отразило на здравословното му
състояние, лечението е своевременно предприето. От друга страна
свидетелите по делото сочат, че именно лекар от „МБАЛ Добрич" АД ги е
насочил за лечение и извършване на оперативна интервенция на ищеца в
лечебното заведение в гр.Варна, разполагащо с по-добро оборудване и
специалисти. Настоящият състав приема, че предприето преместване е било в
интерес на ищеца и е дало търсения положителен резултат.
От събраните по делото доказателства се установява, че при процесното
ПТП пострадалата ищца И.Р. като пътник в автомобила не е изпълнила
задължението си да постави обезопасителен колан, с който превозното
средство е било снабдено, в разрез с разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по
комплексната експертиза. Според заключението при правилно поставен
предпазен колан ищцата не би получила установените травматични
увреждания. Допуснатото от пострадалата Р. нарушение на ЗДвП е в пряка и
непосредствена връзка с получените увреждания. Макар съдът да не може да
направи категоричен извод за възможния интензитет, вид или степен на
уврежданията, които би получила ищцаата в случай че е била с поставен колан
в момента на ПТП, установеното нарушение на правилата за движение не
може да се игнорира. Да се легитимира пропускът за осигуряването на
собствената безопасност с невъзможността да се предвидят евентуалните
вреди при поставен колан, би означавало да се отрече изначално това
изискване на ЗДвП, тъй като предвиждането на възможен, но ненастъпил
резултат е винаги хипотетично. Приносът на пострадалата в случая следва да
се определи на 20 %, което съставлява 1000 лв., с които определеното за Р.
обезщетение следва да бъде редуцирано. Така, исковата претенция на Р. за
обезщетение за неимуществени вреди се явява доказана до размера от 4000
лв., като за горницата до 5000 лв. ще бъде отхвърлена.
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач. Тъй
като делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за изплащане
на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и обусловена от
отговорността на делинквента, отговорността на застрахователя за изтеклите
20
мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ обхваща само
периода от уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. След уведомяване до изтичане на 15
работни дни по чл. 497, ал. 1 от КЗ от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ, макар застрахователят да не е изпаднал в забава (защото
срокът за произнасяне по рекламацията не е изтекъл), за този период дължи
законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за вреди, но на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не надхвърлят
застрахователната сума. Следователно лихвата следва да се присъди от
уведомяването на застрахователя. Видно от представените по делото
застрахователни претенции, застрахователят е уведомен от увредените лица за
причинените от застрахования вреди на 02.11.2023г. от ищеца Г.Я. и на
11.01.2024 г. от ищеца И.Р.. Следователно претенциите за законната лихва от
дати следващи посочените следва да бъдат уважени – за претенциите на
ищеца Г.Я. от 29.03.2024г. и за претенцията на ищеца И.Р. от 12.04.2024г.
По разноските:
На ищцата И.Р. се следват сторените по делото разноски пропорционално на
уважената част от исковете в общ размер от 896 лв. (160 лв. държавна такса;
400 лв. депозит КСМАТЕ; 336 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
Ищецът Г.Я. не е сторил разноски по делото.
Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на
ищеца Г.Я. – адв.М.Я. е оказал безплатна правна помощ, на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от
ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. Според актуалната
практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022
при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери,
предвидени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, респ. – от
ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, което препраща към наредбата, а
следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото,
съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по
делото. Ето защо при отчитане на заявения, респ. уважен материален интерес,
21
фактическата сложност на производството, съдът присъжда възнаграждение в
размер на 9400 лева с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно
регистрирано лице.
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил
разноски в размер на 400 лв. – депозит по КСМАТЕ, 17160 лв. - адвокатско
възнаграждение по исковете на Г.Я. и 960 лв. – адвокатско възнаграждение по
исковете на И.Р.. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 126,07 лв. - депозит по КСМАТЕ. Видно от приложените
по делото договори за правна защита и съдействие от 03.10.2024г. и от
06.03.2025 г., обективиращи разписки и платежно нареждане от 28.10.2024г.
/л.237-240 и л.371 по делото/ ответникът е заплатил на адв.М. Г.
претендираните суми. От ищците своевременно е заявено възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение по
реда на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът съобразява фактическата и правна сложност
на делото, неговия предмет, въведените възражения, трайната и задължителна
практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други
обстоятелства, имащи значение за това намира, че дължимото на ответната
страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер,
близък до минималните такива съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г., а именно
до размера на 500 лв. без ДДС по исковете на И.Р. и до 10000 лв. по исковете
на Г.Я.. Или съобразно с отхвърлената част от исковете, дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ответника по исковете на И.Р. възлиза на 120 лв. с вкл. ДДС и 3800 лв. с вкл.
ДДС по исковете на Г.Я..
Ищецът Я. е освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички
окръжен съд сумата от 4232,41 лв., представляваща дължимата държавна
такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете,
както и авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 543,28
лева за КСМАТЕ.
22
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.432, ал.1 от
КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да заплати на Г. И. Я., ЕГН
********** от гр.К., ул.*** следните суми, представляващи обезщетения за
вреди, вследствие претърпяно на ***г. в гр.К., по *** ПТП, виновно
причинено от водача на лек автомобил с рег. №***, марка и модел „БМВ
320и“ - А . Ф. Н., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника:
100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 29.03.2024г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 100000 лв. до претендирания размер от
150000 лв.;
5810,31 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 29.03.2024г. до
окончателното плащане;
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.432, ал.1 от
КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да заплати на И. Е. Р., ЕГН
********** от гр.Д., *** сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие претърпяно на ***г. в гр.К., по
*** ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил с рег. №***, марка и
модел „БМВ 320и“ - А . Ф. Н., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 12.04.2024г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 4000 лв. до претендирания размер от
5000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на И. Е. Р., ЕГН
********** от гр.Д., *** сторените по делото разноски в размер на 896 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
23
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на адв. М. Д. Я.,
АК-Д. сумата от 9400 лв. представляваща дължимо възнаграждение за
осъществено безплатно процесулно представителство на ищеца Г. И. Я., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. И. Я., ЕГН ********** от гр.К., ул.*** да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ №87 сторени по делото разноски в размер на 3800 лв. с
вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Е. Р., ЕГН ********** от гр.Д., *** да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ №87 сторени по делото разноски в размер на 120 лв. с
вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. И. Я., ЕГН ********** от гр.К., ул.*** и И. Е. Р., ЕГН
********** от гр.Д., *** да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87
сторени по делото разноски в размер на 126,07 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати по сметка на
Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от
4232,41 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
върху размера на уважената част от исковете и авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер на 543,28 лева за КСМАТЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
24