Решение по дело №1726/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 644
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 30 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220201726
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.Пазарджик, 06.11.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 28.10.2019 год., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. БИШУРОВ

 

при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1726/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Г.С.С. ***, ЕГН ********** против НП № 2727 от 19.08.2019 год. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, при ГД „Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ на Агенция „Митници”, с което:

На основание чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС му е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/;

На основание чл.124 ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – общо 96 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, находящ се на съхранение в ТД „Тракийска”, заприходен със складова разписка № **********/14.05.2019 год.

          Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че издаденото НП е материално  и  процесуално  незаконосъобразно. Сочи се, че вмененото административно нарушение не било извършено, т.к. част от държаният алкохол не ставал за консумация, а една втора от ставащия за консумация не бил собственост на жалбоподателя, а на неговите пълнолетни деца.

     В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и  пледира за отмяна на НП.

     Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител изпраща писмено становище, с което оспорва жалбата и излага съображения за потвърждаване на НП.

          Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и взе предвид следното:

Жалбоподателят Г.С. е санкциониран при следната установена и възприета фактическа обстановка:

На 27.03.2019г., полицейски служители в РУ МВР-Септември - С.Г., А.Д.и И.Б., извършили проверка в частен дом, намиращ се в ****, обитаван от жалбоподателя Г.С.. В хода на проверка било установено, че горният  държи в дома си, както следва:

-общо 4 бр. пластмасови туби с вместимост от 10.000 литра, пълни с жълтеникава течност с мирис на алкохол-общо 40,000 литра.

-общо 1 бр. пластмасова туба с вместимост от 11,000 литра, пълна с жълтеникава течност с мирис на алкохол-общо 11,000 литра.

-общо 2 бр. пластмасови туби с вместимост от 10.000 литра, пълни с жълтеникава течност с мирис на алкохол-общо 20,000 литра.

-общо 1 бр. пластмасова туба с вместимост от 5,000 литра, пълна с жълтеникава течност с мирис на алкохол-общо 5,000 литра.

-общо 2 бр. пластмасови туби с вместимост от 10.000 литра, пълни с безцветна течност с мирис на алкохол-общо 20.000 литра.

С протокол за доброволно предаване от 27.03.2019г. С. предал открития при проверката алкохол. В дадено писмено обяснение на същата дата С. посочил, че откритият алкохол е ракия, която  варил на казан за варене на ракия в гр.Ветрен през месец ноември 2018г. и същата била предназначена за лична употреба. Пояснил също, че няма документи за ракията.

По случая била образувана полицейска преписка рег. №ЗМ-117/2019г. по описа на РУ МВР-Септември, след което материалите по нея били изпратени на РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е било извършено престъпление от ОХ. С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 15.04.2019г. прокурор при районна прокуратура-Пазарджик отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката. Постановил препис от постановлението заедно с  материалите по преписката да се изпратят на митничедската администрация с оглед преценка дали да се ангажира административнонаказателна отговорност спрямо С..

С писмо рег.индекс №32-121929/23.04.2019г. с. д. дирекгор на Териториална дирекция Тракийска, предал материалите по преписка №ЗМ-117/2019г. по описа на РУ-Септември и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство вх.№1377/2019г. от 15.04.2019г. на РП-Пазарджик, по компетентност на началник на отдел „Митническо разузнаване и разследвана Тракийска“. С писмо рег. индекс №32-131398/07.05.2019г. Г.С. бил поканен да се яви на 19.05.2019г. в Териториална дирекция Тракийска за вземане на проби от откритите при проверката течности с мирис на етилов алкохол. На посочената дата същият се е явил в дирекцията и в негово присъствие, с Протокол за вземане на проба рег. №296/19.05.2019г. са били взети проби от жълтеникава течност с мирис на етилов алкохол, а с Протокол за вземане на проба рег.№297/19.05.2019г. са взети проби от безцветна течност с мирис на етилов алкохол.

С писмо рег.индекс №32-146147/20.05.2019г.  и Заявка за анализ/експертиза рег.№296/19.05.2019г. взетите проби били предадени в отдел „Митническа лаборатория“ при Териториална дирекция Тракийска, с цел установяване вида на стоката и дали същата попада в обхвата на Закона за акцизите и данъчните складове.

С писмо рег. индекс №32-161015/03.06.2019г. от Териториална дирекция Тракийска е получена Митническа лабораторна експертиза № 00006/20.5.2019, със становище в т.8, че: „Съгласно определените физико-химични показатели изпитаните проби лаб. кодове № № 3973_3000_19 и 3974 3000 19 представляват дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С, съответно в т.7-42,41 % vol и 51,89 % vol).

Изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в код по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2% vol”.

С писмо peг. индекс №32-167680 от 10.06.2019г. Г.С. бил поканен да се яви на 26.06.2019г. в Териториална дирекция Тракийска за даване на обяснение по случая, съставяне и връчване на АУАН. Видно от известие за доставяне ИД PS 4040 01G69C X, писмото е било получено на 25.06.2019г. от Г.С.С.. Същият не се е явил на 26.06.2019г. в Териториална дирекция Тракийска.

С оглед на всичко описано до тук против жалбоподателя и в негово отсъствие бил съставен АУАН № 1630/30.06.2019г. за нарушение по чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС. Актът бил връчен на лицето на 16.07.2019г. със съдействието на РУ МВР-Септември. Подробно описаният по-горе алкохол било предадени на съхранение в склад на Териториална дирекция Тракийска, където бил заприходен със складова разписка № **********/14.05.2019г.

Установено било, че дължимият акциз за общо 96,000 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с установено действително алкохолно съдържание по обем 42.41% vol и 51.89% vol, предмет на нарушението, изчислен съгласно чл.41, във връзка с чл.28, ал.1, т.5 и чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС бил в размер на общо 468.71 лв. /четиристотин шестдесет и осем лв. седемдесет и една ст./, видно от писмо с рег.индекс №32-225762/02.08.2019г. на с. д. директор на Териториална дирекция Тракийска.

При тази фактология било прието, че с поведението си жалбоподателят С., на 27.03.2019г., като държал в дома си в  с.Аканджиево, ***, акцизни стоки:

-общо 76,000 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с установено действително алкохолно съдържание по обем 42,41% vol и

-общо 20,000 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с установено действително алкохолно съдържание по обем 51,89% vol,

без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза е осъществил състава на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС.

В тази връзке против жалбоподателя било издадено и обжалваното НП. То му било връчено на 29.08.2019г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 05.09.2019г., т. е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

          Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства приети по делото, изцяло от показанията на актосъставителя - св. Ч., както и от тези на св.Съби С..

          При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че  жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Според настоящия съдебен състав поведението на жалбоподателя С., в светлината на описаната по-горе хронология на инкриминираните събития, изцяло запълва обективните и субективни признаци на вменения състав на административно нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Тази правна норма предвижда административна санкция за онзи правен субект, който държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

В случая на жалбоподателя е вменено извършването на горепосоченото административно нарушение при форма на изпълнителното деяние „държи”.

Според настоящия съдебен състав, от събраните писмени доказателства и основно от заключението на МЛЕ № 00006_ 20.05.2019г., както и показанията на двамата свидетелите, които съдът изцяло кредитира като обективни и достоверни, безспорно по делото се доказа, че на инкриминираната дата и място, по подробно описания по-горе начин, жалбоподателят е държал акцизна стока – подробно описания вече общо 96 литра етилов алкохол без документ по ЗАДС. Това по същество не се отрича и в подадената въззивна жалба.

В този ред на мисли следва да се каже само, че в разпоредбата на чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС императивно е въведено задължение всяка акцизна стока при държане да бъда съпроводена с един от изброените по-горе акцизни данъчни документи, от който да е видно, че акцизът за нея е заплатен. В тази разпоредба се въвежда задължение за наличие на документ, удостоверяващ плащане, начисляване или обезпечаване на акциза, без оглед на това дали държаният алкохол /каквато е в конкретния казус държаната акцизна стока - ракия/ е в количество до 30 литра за лично и семейно потребление по смисъла на чл.4, т.8 от ЗАДС във вр. с чл.46 от ППЗАДС. Неналичието, респ. непредставянето на документа в момента на проверката прави съставоморено от обективна и субективна страна деянието, независимо че този документ може да бъде представен в последствие. Представянето в последствие на такъв документ би могло да се разглежда на плоскостта дали деянието не съставлява евентуално маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В конкретния казус обаче, както стана вече ясно, жалбоподателят С. не е представил никакъв документ за държания от него алкохол нито по време на проверката на 27.03.2019г., нито след това – при започването на АНП със съставянето на АУАН, нито след издавеното на НП, респ. по време на обжалването на същото пред въззивната инстанция.

В този ред на мисли е несъстоятелно възражението на жалбоподателя във въззивната жалба в смисъл, че нарушението не е било извършено, т.к. част от открития алкохол не ставал за консумация – 10 литра от ракията била т. нар. „първак”, а други 10 литра – т. нар. „патоки”, които не можело да се консумират. Пак според въззивната жалба нарушението не било извършено и защото една втора от ставащия за консумация алкохол не бил собственост на жалбоподателя, а на неговите пълнолетни деца.

Първо следва да се каже, че от неоспореното заключение на горекоментираната митническа лабораторна експертиза категорично се установява, че: „Съгласно определените физико-химични показатели изпитаните проби лаб. кодове № № 3973_3000_19 и 3974 3000 19 представляват дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80% (установено действително алкохолно съдържание при 20°С, съответно в т.7-42,41 % vol и 51,89 % vol). Изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в код по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2% vol”. Казано с други думи, без значение дали жалбоподателят определя част от ракията като т. нар. „първак” и „патоки”, в крайна сметка цялата ракия представлява дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем подробно посочено по-горе.

На второ място следва да се каже, че дори не цялото количество алкохол да е било собственост на жалбоподателя, а на трето лице, то това отново не означава, че вмененото административно нарушение не е било извършено и то от жалбоподателя. Това е така, защото вече се посочи по-горе, че нарушението е извършено в конкретния казус посредством държане на процесния алкохол без какъвто и да е документ по чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС, т.е. нарушението е формално и на просто извършване. При това положение е без всякакво значение дали държаното количество е до 30 литра, т.е. за лично и семейно потребление или пък по-голямо. За да е налице изпълнителното деяние е достатъчно от обективна страна деецът да е осъществил фактическата власт чрез държане на акцизни стоки без съответен документ. Държането, като форма на изпълнителното деяние, има универсално значение при всички състави от Особената част на НК, в които същата е инкриминирана, а така е и когато се касае само за административнонаказателната отговорност съгласно ЗАДС. Това са случаите, когато деецът е разположил предмета на престъплението/нарушението на определено място и упражнява фактическа власт върху него. Точно такъв е и конкретният случай - установени са общо акцизни стоки 96 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран без документ по ЗАДС в дома на жалбоподателя. Следователно формата на изпълнителното деяние държи е осъществена, а законът не се интересува от други обстоятелства, като например чия точно собственост са акцизните стоки, кога са закупени или произведени и от кого. За да е довършено нарушението е достатъчно да бъде установено изпълнителното деяние. В тази насока е налице многобройна и безпротиворечива съдебна практика – например Решение № 314 от 15.06.2017 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 260/2017 г., Решение № 190 от 19.04.2017 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 121/2017 г., Решение № 379 от 13.07.2016 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 372/2016 г., Решение № 722 от 10.12.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. д. № 835/2015 г., Решение № 480 от 16.07.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. д. № 408/2015 г., Решение № 97 от 19.02.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. д. № 31/2015 г. и т. н.

Не може да бъде споделено и възражението развито от процесуални представител на жалбоподател в съдебно заседания в смисъл, че не било извършено нарушение, т.к. откритото количество алкохол било варено назад в годините и са получило от натрупване не неизпития алкохол от всяка съответна година. За да се отговори на това възражение си струва да се цитира Решение № 480 от 16.07.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. д. № 408/2015 г., с което съдът е разгледал аналогичен случай на настоящия, където отново са наведени доводи от наказаното лице, че ракията е варена години назад и е била за лична употреба. Съдът е посочил следното: Съгласно разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС е извършено нарушение тогава, когато едно лице държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Следователно видно от посоченото от закона изпълнително деяние, времето на производство и от кого е произведен алкохолът без визираните в закона документи са факти, които са неотносими от обективна страна при осъществяване състава на нарушението по чл. 126 от ЗАДС. Обстоятелството кой е произвел алкохола и кога е произведен същия е ирелевантно, тъй като изпълнителното деяние е посочено в приложимата правна норма – "държи", като същата не би могла да се тълкува разширително или по аналогия.

С оглед на всичко това настоящият съдебен състав намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С..

При определяне и индивидуализация на наказанието АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Наложената глоба е съобразена като вид с вида на субекта на отговорността, който е физическо лице. Относно размерът й, същият е определен съобразно с изискването по чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС, а именно 1000 лева, т.к. по принцип глобата е в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а в настоящият казус дължимият акциз е в размер на 468.71лв, при което двойният размер се равнява на 937.42 лева. При положение, че глобата е наложена в минимално определения в закона размер, то е безпредметно обсъждането на възможността за нейното намаляване. С така наложената глоба ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

Случаят категорично не може да бъде определен като маловажен, доколкото се касае до особено съществени обществени отношения, охранявани с разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС. Липсата на документ е равнозначна на липса на доказателства за начислен, заплатен, или обезпечен акциз, което пък е и във вреда на държавата, в областта на фиска. Отделно от това, в специалния закон /ЗАДС/ и по-специално в нормата на чл.126б ал.2 от същия са посочени кои са маловажни случаи на нарушения по ал. 1, след които и инкриминираното по чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС – това са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв., в конкретния казус двойният размер на акциза надхвърля почти десетократно визираната стойност. Разбира се, нормата на чл.126б ал.2 от ЗАДС не дерогира по дефиниция приложението на общата норма на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл.9 ал.2 от НК, но приложението на последните следва да се преценява във всеки конкретен случай и то предполага по принцип административното нарушение да отговаря на критериите за „маловажен случай” по смисъла на чл.126б ал.2 от ЗАДС, а след това – да е налице и липсваща или явно незначиелна степен на обществена опасност дори и на това маловажно административно нарушение.

 Що се касае до отнемането на акцизната стока, предмет на нарушението, същото е направено на законово основание по чл.124, ал.1 от ЗАДС и е съобразено и с чл.20, ал.3 от ЗАНН.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след  като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,

 

                                                Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 2727 от 19.08.2019 год. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска”, при ГД „Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ на Агенция „Митници”, с което на Г.С.С. ***, ЕГН ********** на основание:

чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/;

чл.124 ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – общо 96 литра дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, находящ се на съхранение в ТД Тракийска, заприходен със складова разписка № **********/14.05.2019 год.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: